ПО-ЛЕКИ УСЛОВИЯ ЗА АКТИВНА ЛЕГИТИМАЦИЯ В ПРОИЗВОДСТВАТА ЗА ОТМЯНА В ОБЛАСТТА НА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ

Author

Решение от 24 май 2011 г., Комисия/Kronoply и Kronotex, С‑83/09 Р

 

Производството е образувано във връзка с държавна помощ, която Германия възнамерява да отпусне на предприятието Zellstoff Stendal GmbH („ZSG“), изразяваща се в опростим заем, данъчно облекчение за инвестиции и поръчителство в размер на 80 % от стойността на заема. Помощта е предназначена за финансиране на изграждането на завод за производство на висококачествена целулоза, на предприятие за снабдяване с дървесина и на предприятие за логистика. Kronoply и Kronotex са дружества, учредени по германското право, които произвеждат влакнести плочи, както и плочи от дървесни частици. Подобно на ZSG, основната суровина, необходима за дейността им, е дървесината. След извършена предварителна проверка Европейската комисия решава да не повдига възражения срещу разглежданите помощи поради липсата на свръхкапацитет в този сектор и броя на пряко и непряко създадените работни места. В този смисъл, без да премине към фазата на официално разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ДЕО, Комисията приема, че разглежданите помощи са съвместими с вътрешния пазар.

Kronoply и Kronotex обжалват решението на Комисията пред Общия съд на ЕС, пред който Комисията повдига две възражения по допустимостта на жалбата, едното от които е изведено от липсата на активна процесуална легитимация на жалбоподателите в първоинстанционното производство. Комисията твърди, че Kronoply и Kronotex не са конкурентни предприятия на получателя на помощта и следователно нямат статут на „заинтересована страна“ по смисъла на Регламент № 659/1999. При преценката на допустимостта на жалбата Общият съд се основава на предходната практика на Съда на ЕС (Решение от 19 май 1993 г. по дело Cook/Комисия, C‑198/91, Recueil, стр. I‑2487, и Решение от 15 юни 1993 г. по дело Matra/Комисия, C‑225/91, Recueil, стр. I‑3203, точка 17), която разграничава, от една страна, предварителната фаза на разглеждане на държавните помощи (чл. 88, параграф 3 ДЕО) и официалната процедура по разследване, от друга страна (член 88, параграф 2 ДЕО). Според тази съдебна практика жалбата за отмяна на решението на Комисията да не започва официалната процедура по разследване, е допустима, при условие че с подаването на тази жалба заинтересованото лице цели защита на процесуалните права, които черпи от член 88, параграф 2 ДЕО. Обратно, жалба, с която се оспорва основателността на дадено решение, трябва да отговаря на условията за допустимост, предвидени в чл. 230, ал. 4 ДЕО, които предполагат наличие на пряка и индивидуална връзка. Тъй като Kronoply и Kronotex поставят под въпрос едновременно отказа на Комисията да започне официална процедура по разследване и основателността на спорното решение, Общият съд решава да разгледа активната процесуална легитимация на Kronoply и Kronotex в зависимост от правните основания, които те изтъкват. Като констатира, че Kronoply и Kronotex не са индивидуално засегнати от решението на Комисията, Общият съд отхвърля като недопустима жалбата им в частта, насочена срещу основателността на спорното решение. Що се отнася до активната процесуална легитимация на Kronoply и Kronotex във връзка с искането за зачитане на процесуалните им права, Общият съд приема, че жалбоподателят има качеството на заинтересована страна по смисъла на член 88, параграф 2 ДЕО, тъй като конкурентното му положение на пазара е или може да бъде засегнато от предоставянето на помощта и следователно в тази част жалбата е допустима. По същество Общият съд отхвърля доводите на Kronoply и Kronotex. Комисията обжалва решението на Общия съд в частта, в която се приема за допустима жалбата на Kronoply и Kronotex.

В решението си Съдът на ЕС (голям състав) преразглежда предходната си практика като налага нов подход при прилагането на условията за активна легитимация в производствата за отмяна в областта на държавните помощи. Първо, Съдът на ЕС стига до заключението, че всяка „заинтересована страна“ по смисъла на чл. 88, параграф 2, ДЕО и чл. член 1, буква з) от Регламент № 659/1999 следва да се счита за „пряко и лично засегната“ (по смисъла на член 230, четвърта алинея ДЕО) от решението на Комисията да не повдига възражения срещу планираната държавна помощ и да не образува официална процедура по разследване. Следователно качеството на „заинтересована страна“ по смисъла на тези разпоредби е достатъчно условие за допустимостта на жалбата. Второ, Съдът на ЕС подчертава, че жалбоподателят може да сочи всякакви правни основания с цел да докаже, че информацията и обстоятелствата, с които е запозната Комисията на фазата на предварителното разглеждане на мярката, е трябвало да породят съмнения относно съвместимостта на помощта с общия пазар. От особена важност е да се подчертае, че навеждането на такива доводи не засяга допустимостта на жалбата. Трето, Съдът дава тълкуване на понятието „заинтересована страна“ — всяко лице, предприятие или обединение от предприятия, чиито интереси могат да бъдат засегнати от предоставянето на помощ. Това понятие не изключва предприятията, които не са преки конкуренти на получателя на помощта. За заинтересовани страни се считат, както в случая, и предприятията, които в производството си се нуждаят от една и съща суровина, дори и да не са преки конкуренти. В тази връзка е достатъчно да се докаже, че държавната помощ може да окаже конкретно влияние върху положението на предприятието жалбоподател.

Решението на Съда на ЕС има конституционно значение за обхвата на съдебния контрол върху режима на отпускане на държавни помощи в ЕС. То облекчава значително условията за активната легитимация в производствата за отмяна на решенията на Комисията в областта на държавните помощи. На практика единственото условие, за да се приеме, че жалбоподателят е активно легитимиран, е той да има качеството на „заинтересована страна“ по смисъла на чл. 88, параграф 2, ДЕО и чл. 1, буква з) от Регламент № 659/1999. Освен това Съдът тълкува понятието „заинтересована страна“ разширително, като включва в него и предприятията, които не са преки конкуренти на предприятието бенефициер. Достатъчно е жалбоподателят да докаже, че помощта „има вероятност да окаже конкретно влияние върху положението му“, за да бъде счетен за „заинтересована страна“, което представлява едно сравнително лесно доказуемо условие. Всъщност това решение на големия състав се вписва логично в по-новата практика на Съда, в която се признава качеството на „заинтересована страна“ в определени хипотези и на синдикалните организации например (3F/Комисия, С‑319/07 Р).

По този начин Съдът имплицитно изоставя предишната си практика (Cook/Комисия, C‑198/91 и Matra/Комисия, C‑225/91), като отпада изискването да се доказва пряка и директна връзка по смисъла на чл. 230, ал. 4 ДЕО, независимо дали с жалбата се оспорва основателността на решението на Комисията или се търси защита на процесуалните права на жалбоподателят. В действителност това разграничение е в голяма степен изкуствено и създаваше редица проблеми в практиката. По същество жалбоподателят трябва да докаже, че планираната помощ поражда съмнения относно съвместимостта ѝ с общия пазар, за да бъде отменено решението на Комисията да не повдига възражения и по този начин да не образува официална проверка по случая. Решението на Съда на ЕС следователно налага преразглеждане на досегашната съдебна практика и съвършено нов подход по отношение на активната легитимация в производствата за отмяна в областта на държавните помощи. То улеснява достъпа до съд и засилва съдебния контрол върху решенията на Комисията, приети съгласно чл. 88, параграф 3 ДЕО (понастоящем чл. 108, параграф 3 ДФЕС).