Решение на Съда по дело C-67/13 P Groupement des cartes bancaires

С решението по настоящето дело Съдът на Европейския Съюз отправя важно послание относно обхвата на понятието „ограничение по своята цел“. Член 101, параграф 1 ДФЕС забранява като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, които имат за своя цел или резултат ограничаването на конкуренцията в рамките на този пазар. Тълкуването и прилагането на понятията “обект“ или “ефект“ са идентични с тези по смисъла на член 15, параграф 1 от Закона за Защита на Конкуренцията. Ограничения по своята цел са тези, чийто антиконкурентен ефект е толкова очевиден, че не е необходимо изследване на действителния резултат от прилагането им върху пазара. Анализът на едно споразумение ограничаващо конкуренцията „по цел“ са основава на съдържанието на разпоредбите му, и на целите, към които се стреми, в светлината на икономическия и правния му контекст.

Проблемът, който се поставя пред Съда в Cartes Bancaires е дали Общият съд правилно е приел, на базата на едно по-скоро разширително тълкуване, че ценовите мерки на обединението Groupement са имали за „цел“ да ограничат конкуренцията. Groupement е създадено, с цел постигане на оперативна съвместимост между платежните системи и тегленията с банкови карти на неговите членове. Разглежданите мерки налагат определени ценови задължения към тези от членовете му, които развиват най-вече дейността си по издаване на банкови карти, с цел да се стимулира дейността за придобиване.

В решението си Съдът извежда като основен критерий за дефиниране на ограниченията по своята цел „достатъчната степен на засягане на конкуренцията“. В конкретния случай Общият съд не е установил с какво посоченото съдържание е в достатъчна степен вредно и така демонстрира ограничаване на конкуренцията по своята цел. Формулите в ценовите мерки насърчават членовете на Groupement да не надвишават определен обем на издаване на банкови карти и така целят да наложат финансово участие на тези от тях, които се ползват от положените усилия за развитието на дейностите по придобиване на системата – цел, която не би могла да се счита за вредна за конкуренцията поради самото си естество, особено в контекста на двустранна платежна система, в която дейностите по издаване и по придобиване са „абсолютно необходими“ една на друга и за функционирането й.

Освен това Общият съд на практика е преценил потенциалните резултати от посочените мерки, извършвайки анализ на „възможностите“, предоставени на членовете на Groupement, и на трудностите за банките да развият дейността по придобиване. Така той „сам показва“, че мерките не могат да се считат за вредни по самото си естество. В следствие на тези грешки при прилагане на правото Съдът отменя решението и връща делото за ново разглеждане, за да прецени Общият съд дали въпросните споразумения имат за резултат ограничаване на конкуренцията.

***

Линк към цялата статия на български език: ПОНЯТИЕТО „ОГРАНИЧАВАНЕ НА КОНКУРЕНЦИЯТА С ОГЛЕД НА ЦЕЛТА“

***