(Заключение на генерален адвокат г-н N. JÄÄSKINEN по дело C‑198/12, Комисия/България)
Александър Галендинов[1]
Българският енергиен пазар продължава да привлича вниманието на Европейската комисия (ЕК). Интересът и е насочен както към търговските практики на някои от българските енергийни предприятия, така и към българското енергийно законодателство. През декември 2012 г. Генерална дирекция „Конкуренция” на ЕК откри антитръстово производство срещу „Български Енергиен Холдинг” („БЕХ”) по отношение на предполагаема злоупотреба с господстващо положение на българския електрически пазар на едро[2]. През юли 2013 г. беше открито разследване срещу „БЕХ” и по отношение на действието му на българския газов пазар[3]. Едновременно с това стана известно, че на 26 април 2012 г. Европейската комисия е сезирала Съда на Европейския съюз с иск срещу Република България[4] за неизпълнение от нейна страна на задължения произтичащи от Регламент № 715/2009[5], който е част от така наречения Трети енергиен пакет. Според Комисията, България не е въвела в законодателството си задължението операторът на газопреносната система – „Булгартрансгаз” да предоставя услуга за виртуален пренос на газ в обратна посока.
Услугата за виртуален пренос може да бъде полезна в случаите, в които даден газопровод има възможност за физически пренос на газ само в една посока. Операторът на газопреносната система („ОПС“) може да осигури виртуален пренос в обратна посока, като в този случай газът реално не се движи обратно, но от количеството движещ се в основна посока газ ще бъде извадено количеството равняващо се на поискания за пренос в обратна посока.
На 26 юни 2009 г. Комисията изпраща до България уведомително писмо, че не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 1 и член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1775/2005[6](понастоящем член 14, параграф 1 и член 16, параграф 1 и 2 от Регламент № 715/2009). Тъй като не намира получения отговор за задоволителен, на 28 юни 2010 г. Комисията изпраща до Република България мотивирано становище, което се основава на Регламент № 1775/2005. Не бидейки удовлетворена от предоставените отговори, на 26 април 2012 г. Комисията предявява пред Съда иск, на основание член 258 ДФЕС, за установяване на неизпълнение на задължения от страна на България.
Комисията твърди, че българският ОПС „Булгартрансгаз” не е осигурил капацитет за доставка на газ в двете посоки във всички входни и изходни точки на българската газопреносна мрежа, и по-конкретно в точките, в които българската система се свързва с румънската и гръцката. Това става в Сидирокастро, що се отнася до Гърция, и в Негру вода, що се отнася до Румъния. Поради това Комисията твърди, че задължението по член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 715/2009 за предоставяне на максимален капацитет на участниците на пазара във връзка с член 14, параграф 1 от Регламент № 715/2009 за предоставяне на недискриминационен достъп, предполага, че ОПС трябва да предлага капацитет и в двете посоки на тръбопроводната си система.
Република България защитава тезата, че посочените от Комисията разпоредби на Регламент № 715/2009 не изискват да се предоставя капацитет за обратен поток, било то виртуален или не. Твърди се, че този извод се налага независимо дали се използва буквално, историческо, систематично или телеологично тълкуване на съответните разпоредби.
След съдебното заседание проведено в началото на септември 2013, на 14 ноември бяха представени и заключенията на генералния адвокат г-н N. JÄÄSKINEN. В своите заключения той анализира въпроса за допустимостта на иска (I) както и въпроса относно наличието на задължение за предоставяне на виртуален пренос на газ в обратна посока (II).
I.Допустимост на иска
Въпросът относно допустимостта на иска представлява интерес поради това, че в хода на административното производство както и в своето мотивирано становище, Комисията се позовава на акт на ЕС, който е в сила преди Регламент № 715/2009, а именно Регламент № 1775/2005 от 28 септември 2005 г. Същевременно, в предявения пред Съда иск, Комисията посочва единствено и само Регламент № 715/2009. Поради тази причина, България счита, че искът е недопустим.
В това отношение генералният адвокат посочва, че ключовата дата за преценка на правомерността на действията на България е 28 август 2010 г., тоест два месеца след датата на мотивираното становище на Комисията. Така, законодателният акт на ЕС приложим ratione temporis за разглеждания спор е Регламент № 1775/2005. Ето защо е проблемен фактът, че в петитума на иска на Комисията се посочва единствено Регламент № 715/2009 — акт, който не е обвързвал България до 3 март 2011 г. При все това, генералният адвокат отбелязва, че Съдът поне веднъж е изменил петитума на иск на Комисията, като се е основал на установения принцип, че „при изменение на общностното право в хода на досъдебната процедура Комисията има право да поиска да бъде установено неизпълнение от страна на държава членка на задължения, които произтичат от първоначалната редакция на впоследствие изменен или отменен общностен акт и които продължават да съществуват съгласно разпоредбите на новия акт[7].
В конкретния случай, генералният адвокат счита, че релевантните материалноправни норми на Регламент № 1775/2005 и Регламент № 715/2009 по същество са идентични, поради което няма основание за оспорване допустимостта на иска. Въпреки това, той напомня, че Регламент № 715/2009 е приет в контекста на Третия енергиен пакет, който представлява по-амбициозен подход към изграждането на вътрешния газов пазар. Поради тази причина тълкуването на материалноправните норми по иска може да бъде направено само и единствено взимайки предвид целите на по-ранния регламент, а именно Регламент № 1775/2005.
II.Задължение за предоставяне на виртуален пренос на газ в обратна посока
Както отбелязва генералният адвокат, централният въпрос по делото е дали Регламент № 715/2009 включва конкретно задължение за предоставяне на капацитет за виртуален обратен пренос. В това отношение, г-н N. JÄÄSKINEN припомня, че съгласно постоянната практика на Съда при определянето на смисъла на разпоредба от правото на ЕС трябва да бъдат взети предвид нейния текст, контекст и цели.
– Контекст и текст на Регламент № 715/2009
Преди всичко, генералният адвокат отбелязва, че нито Регламент № 715/2009, нито Регламент № 1775/2005 предвижда изрично задължение за ОПС да предоставят услуги за виртуален обратен пренос на газ. В частност той посочва, че в нито една от разпоредбите на двата регламента, в които се употребява понятието „капацитет“, не се указва, че то включва и понятието виртуален пренос.
Анализирайки понятието за максимален капацитет по смисъла на член 16, параграф 1 от Регламент № 715/2009, генералният адвокат отбелязва, че му е особено трудно да приема разбирането, че намаляването на физическия поток на газ чрез използване на виртуална доставка може да бъде в съответствие с обичайния смисъл на понятието за увеличаване на преносния капацитет на мрежа или газопровод. Според него това е равнозначно на твърдението, че възпирането на товародателите да използват физически железопътните мрежи би било средство за максимизиране на капацитета им за превоз на стоки. Според него понятието за максимален капацитет по смисъла на член 16, параграф 1 се отнася до наличния капацитет, който все още не е разпределен и поради това е наличен или е наличен, тъй като ползвателите на мрежата не са използвали договорен капацитет. С други думи, ОПС няма право да оставя част от техническия капацитет на мрежата неизползван. Такъв капацитет трябва да бъде предлаган на участниците на пазара по недискриминационен начин.
Генералният адвокат счита, че действително член 16, параграф 5 от Регламент № 715/2009 имплицитно се отнася до „максимизирането“ на капацитета на мрежата в смисъл на създаването на нов капацитет за пренос посредством нови инвестиции, като ОПС трябва редовно да оценява търсенето на нови инвестиции. Но тази разпоредба, която не съществува в член 5 от Регламент № 1775/2005, очевидно се отнася до максималния гарантиран капацитет, който операторът на преносна система не е разпределил и все още е наличен в системата, като освен това тя не предвижда правно задължение за увеличаване на такъв капацитет.
Генералният адвокат разглежда и аргументът на Комисията относно задължението за ОПС да предоставя услуги за недискриминационен достъп, както и услуги за прекъсваеми доставки на всички ползватели на мрежата, на основание член 14, параграф 1, от една страна, и член 16, параграф 1 и 2, буква б) от Регламент № 715/2009, от друга страна. Според него задължението за недопускане на дискриминация не изисква ОПС да извършва нови услуги. То просто изисква операторът да не допуска дискриминация между ползвателите на мрежата при предоставяне на вече предлаганите от него услуги. Също така задължението на ОПС за прекъсваеми доставки не означава, че той трябва да предлага всички възможни мрежови услуги, които могат да бъдат предлагани при режим на прекъсване на доставките. Поради тези причини генералният адвокат счита, че задължението за предоставяне на услуги за обратен пренос въз основа на виртуални потоци в обратната посока не може да бъде изведено от член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) във връзка с член 14, параграф 1 от Регламент № 715/2009.
На последно място, генералният адвокат разглежда аргументът касаещ ефикасността на мрежата — чието споменаване в член 16, параграф 1 от Регламент № 715/2009 се изтъква от Комисията като довод в подкрепа на твърденията ѝ. Ефикасността на мрежата е посочена наред с целостта на системата като възможен фактор, който трябва да бъде взет предвид, когато на всички участници на пазара се предоставя максимален капацитет във всички важни точки на мрежата. Според генералния адвокат с посочването на ефикасността на мрежата всъщност се поставя условие, ограничаващо наличния капацитет, а не се предвижда фактор, изискващ максимизирането на капацитета. С други думи, не е необходимо ОПС да натоварва наличния капацитет до такава степен, че да се застраши ефикасността на мрежата.
– Цели
Що се касае целите на регламентите, генералният адвокат отбелязва, че от подготвителните работи по приемането както на Регламент № 1775/2005, така и на Регламент № 715/2009 по никакъв начин не личи, в който и да е от тях да е заложено задължение за предоставяне на обратен пренос посредством услуга за виртуален обратен поток.
Освен това, генералният адвокат счита, че ако законодателят на Съюза бе имал намерение да въведе двупосочен капацитет, било то виртуален или не, той е щял да предвиди изрична разпоредба в това отношение, както е направил в Регламент № 994/2010[8], който изрично задължава, към 3 декември 2013 г., всички ОПС да осигуряват двупосочен капацитет по всички трансгранични междусистемни връзки между държави членки.
Генералният адвокат взима предвид и факта, че изграждането на вътрешния пазар е в основата на Регламент № 1775/2005, чиято цел е да се изгради вътрешен пазар в сектора на природния газ. Той също взима предвид и съображение 12 от Регламент № 715/2009, което предвижда, че „следва да се постигне достатъчно равнище на трансграничен междусистемен капацитет за газ и да се насърчава пазарната интеграция“. Въпреки това, той отбелязва, че тази цел не е релевантна, тъй като тя не присъства в съображенията на Регламент № 1775/2005 и поради това не може да бъде взета предвид. Същият извод се налага и за задължението на ОПС „да улесняват […] трансграничния обмен на природен газ“, предвидено в член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 715/2009, което in fine не е предвидено в съответната разпоредба от Регламент № 1775/2005. В противен случай би се стигнало до разминаване между административното производство и иска на Комисията, което би нарушило правото на Република България на защита.
Генералният адвокат смята, че действително, както твърди Комисията, съгласно постоянната практика на Съда, когато разпоредба на правото на ЕС може да бъде тълкувана по повече от един начин, трябва да се предпочете тълкуване, при което разпоредбата е в съответствие с Договора, пред тълкуване, което е несъвместимо с него[9]. Но при все това, Съдът не би могъл, без да отчита ясния и точен текст на разпоредба на законодателен акт на ЕС, да даде тълкуване, което има за цел да промени тази разпоредба и по този начин да разшири обхвата на произтичащите от нея задължения на държавите членки[10].
Поради тези съображения г-н N. JÄÄSKINEN счита, че от член 14, параграф 1 във връзка с член 16, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Регламент № 715/2009 не може да бъде изведено изискване за предоставяне на капацитет за обратен поток, било то виртуален или не, независимо от приложения метод на тълкуване, поради което предлага на Съда да отхвърли иска на Комисията.
Предвид този извод, той счита, че не е необходимо да се проверява дали Комисията е изпълнила изискването за надлежно доказване на неизпълнението[11], както и да се разглеждат останалите доводи на Република България относно затрудненията, които тя среща при доставка на виртуален обратен поток, както от техническа гледна точка, така и с оглед на задълженията ѝ по силата на сключени преди присъединяването към ЕС международни договори.
III.Коментар
Заключението, че Регламент № 715/2009 не предвижда задължение за предоставяне на виртуален пренос на газ в обратна посока, не е изненадващо предвид, че нито този регламент, нито Регламент № 1775/2005 предвижда изрично или дори имплицитно подобно задължение. Поради същата причина няма да бъде изненада ако Съдът последва заключенията на своя генерален адвокат и достигне същия извод като отхвърли искът на Комисията.
Въпреки това, не е изключено, че „Булгартрансгаз” може да бъде принуден да предостави услугата за виртуален пренос на газ в обратна посока. Както беше спомената по-рано, Комисията разследва „БЕХ” и неговите дъщерни дружества – „Булгартрансгаз” и „Булгаргаз”, по отношение на действието им на българския газов пазар. По-конкретно, Комисията е обезпокоена от това, че има вероятност тези дружества да пречат на потенциални конкуренти да получат достъп до българската газопреносна мрежа както и достъп до главния газопровод за вноскато резервират капацитет, който редовно остава неизползван, без да го освобождават за пазара[12]. Антитръстовото разследване срещу „БЕХ” е петото подобно разследване[13], като всички предишни разследвания са завършили с поемане на ангажименти от страна на разследваните предприятия на основание член 9 от Регламент 1/2003[14]. В тези случаи, ангажиментите са имали за цел максимално бързото отваряне на съответните газови пазари чрез предоставяне на достъп до газопреносната мрежа на всички заинтересовани предприятия. Имайки предвид досегашната практика на Комисията, има голяма вероятност разследването по отношение на българския газов пазар, също да завърши с поемане на ангажименти от страна на разследваните предприятия. Въпросът е в това, какви точно ще бъдат тези ангажименти? Следвайки логиката на предишните решения на Комисията, има голяма вероятност незабавното освобождаване и връщане на пазара на резервирания капацитет да бъдат сред основните ангажименти[15]. Въпреки това, не е изключено, че в хода на преговорите между Комисията и представителите на „БЕХ” ще се стигне до поемане на ангажимент за предоставяне на виртуален пренос на газ в обратна посока. Поне на теория, подобна услуга би допринесла за отварянето на българския газов пазар давайки повече гъвкавост на енергийните предприятия, които няма да зависят единствено и само от наличния физически капацитет. Подобен ангажимент не би противоречил и на принципа на пропорционалност, тъй като предоставянето на услуга за виртуален пренос би породило минимални разходи за операторът на газопреносната система, предвид че подобна услуга не изисква допълнителни инфраструктурни инвестиции. По този начин, Генерална дирекция „Конкуренция”, използвайки европейското конкурентно право, би постигнала това, което Генерална дирекция „Енергетика” не успява да постигне на базата на Третия енергиен пакет. Подобна практика може да бъде наблюдавана и в някои от предишните решения на Комисията по антитръстови производства в енергийния сектор. Така например, разследването срещу E.ON от 2008 по отношение на немския електрически пазар на едро[16] завършва с поемането на ангажименти, един от които се състои в това групата E.ON да продаде електропреносната си мрежа за високо напрежение в Германия[17], като по този начин се постига разделяне на производителя от оператора на преносната мрежа. Следва да се напомни, че изискването за разделяне на производителите и доставчиците от операторите на преносни системи е въведено едва с приемането, през юли 2009 г., на Третия енергиен пакет, чиято крайна дата за транспониране е 3 март 2011 г.
Решението по казуса E.ON от 2008 и възможното му приложение по отношение на услугата за виртуален пренос на газ в обратна посока, нагледно демонстрира стремежът на Европейската комисия да постига целите си. Следва да се отбележи, че подобна решителност вече беше демонстрирана във връзка с антитръстовото разследване[18] срещу Държавната Енергийна Корпорация на Гърция[19]. В конкретния случай Комисията приема, че разглежданите държавни мерки противоречат на член 86, параграф 1 ЕО във връзка с член 82 ЕО (съответно 106 параграф 1 и 102 ДФЕС), доколкото предоставят в полза на държавната корпорация привилегировани права за експлоатация на лигнитни находища в Гърция. Според Комисията, подобна ситуация създава положение на неравенство във възможностите между икономическите оператори, що се отнася до достъпа до първични горива за производство на електроенергия, което позволява на държавната компания да поддържа или да засили господстващото си положение на пазара на електроенергия на едро, като се изключват или препятстват всички нови участници на пазара. Поради тази причина Комисията задължава Република Гърция да предостави права за експлоатация на лигнитни находища на заинтересованите предприятия като едновременно ограничи вече съществуващите права на държавното дружество[20]. Решението е обжалвано като Общият съд на Европейския съюз отменя решението на Комисията припомняйки, че обстоятелството, че поради дадена държавна мярка разглежданото предприятие се намира в по-благоприятно положение, отколкото неговите конкуренти, не представлява злоупотреба с господстващо положение[21]. Независимо от интересните въпроси, засегнати в конкретното решение, крайният резултат е, че Комисията губи своята „антитръстова битка” срещу гръцката енергийна корпорация. Въпреки това Гърция е принудена не само да предостави права за експлоатация на лигнитните си находища, но и да приватизира държавното енергийно дружество в рамките на финансовия спасителния план[22] договорен с Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия. По този начин, и подобно на казуса E.ON, Комисията достига резултат, който не би могъл да бъде достигнат в рамките на съществуващата нормативна рамка. Разбира се, примерът с гръцкия лигнит, за разлика от казуса E.ON, не изглежда приложим по отношение на виртуалния пренос на газ. Въпреки това, примерът показва, че решимостта на Европейската комисия за достигане на поставените си цели, не трябва да бъде подценявана, включително и в случай на неблагоприятен за нея развой в производството пред Съда.
Що се касае поемането на ангажимент за предоставяне на виртуален пренос на газ в обратна посока в рамките на антитръстовото производство срещу „БЕХ”, следва да се отбележи, че това може да се окаже невъзможно на практика. Това би се дължало на същите причини, които би посочила Република България ако Съдът достигне изводът, че съществува подобно задължение. Още през юни 2012 г. стана известно[23], че според българските власти, неизпълнението на горепосоченото задължение се дължи на липсата на физическа връзка между транзитната и националната газопреносна система на Република България, както и на техническите затруднения в Негру вода, дължащи се на липса на необходимите координационни мерки от страна на ОПС на съседната държава. Като друга причина за неизпълнение, българските власти посочиха и наличието на три действащи междуправителствени споразумения между Република България и Правителството на СССР сключени през 1986 г. и впоследствие, но преди присъединяването на Република България към Европейския съюз.Интересно е да се отбележи, че според Комисията, ако тези договори, включително и последващите международни споразумения сключени между руската компания „Газпром“ и „Булгартрансгаз“, съставляват пречка за изпълнението на задължението за предоставяне на максимален капацитет, то съгласно член 351, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Република България следва да предприеме всички необходими мерки, за да премахне едно такова евентуално несъответствие с разпоредбите на правото на ЕС, включително и да предоговори тези договори. Ето защо, в случай че Съдът на Европейския Съюз реши да не последва заключенията на своя генерален адвокат, той ще трябва да се произнесе по въпроса до каква степен България е задължена да предоговори горепосочените международни договори включително и договорите сключени с „Газпром”. Отговорът на този въпрос може да бъде особено интересен имайки предвид, че Генерална дирекция „Енергетика” застъпи наскоро същата позиция и по отношение на договорите касаещи проекта по строителството на гозопровода „Южен Поток”[24].
При всички положения, ако Съдът отхвърли искът на Комисията, това ще бъде един добър и дори символичен резултат за България, имайки предвид, че това е първият иск на Комисията срещу българската държава, за неизпълнение на задължения, достигнал съдебна фаза. В това отношение следва също да се отбележи, че на 12 септември 2013 г. стана известно, че Комисията е изтеглила доброволно иска си заведен срещу България касаещ транспонирането на някои разпоредби от Директива 2009/72/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия[25]. На 21 октомври 2013 г. също така стана известно, че Комисията е изтеглила иска си срещу България във относно Директива 2009/73/ЕО във връзка с общите правила за вътрешния пазар на природен газ[26]. По този начин, равносметката, която може да бъде направена е, че от три заведени иска на Комисията касаещи българската енергетика, два вече са доброволно прекратени, докато за третия има голяма вероятност да бъде отхвърлен от Съда.
***
Link to the summary in English language: THE NOTION OF VIRTUAL REVERSE FLOW OF GAS AND ITS POTENTIAL IMPLICATIONS FOR THE BULGARIAN GAS MARKET
***
[1] Магистър по право, университет Париж 1 Пантеон-Сорбона.Мненията и заключенията изразени в тази статия, принадлежат изцяло на автора. Те не отразяват позицията или интересът, на която и да била частна или държавна структура.
[2] Commission press release, „Комисията открива процедура срещу „Български енергиен холдинг”, (IP/12/1307), 3 декември 2012; Отразено в „Европейски правен преглед”, Tом VI
[3] Commission press release, „Комисията образува производство срещу „Български енергиен холдинг“ и дъщерните му дружества „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“’, (IP/13/656), 5 юли 2013
[4] Официален вестник на Европейския съюз, C 194/14 от30.6.2012
[5]Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005OB L 211, 2009 г., стр. 36. Вж. също и поправката на Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005 в L 229, 1.9.2009 г., стр. 29, както и тази в L 309, 24.11.2009 г., стр. 87.
[6]Регламент (ЕО) № 1775/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 година относно условия за достъп до газопреносни мрежи, ОВ L 289, 2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 201.
[7] В това отношение се прави препратка към решение от 12 юни 2003 г. по дело Комисия/Италия, (C‑363/00, Recueil, стр. I‑5767).
[8] Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета
[9] В това отношение се прави препратка към решение от 13 декември 1983 г. по дело Комисия/Съвет (С‑218/82, Recueil, стр. I‑4063, точка 15).
[10]Решение от 15 юли 2010 г. по дело Комисия/Обединено кралство, C‑582/08, Сборник, стр. I‑7195, точка 51.
[11]Вж. напр. Решение от 25 май 1982 г. по дело Комисия/Нидерландия, 96/81, Recueil, стр. I‑1791, точка 6 и Решение от 29 октомври 2009 г. по дело Комисия/Финландия, C‑246/08, Сборник, стр. I‑10605, точка 52.
[12] Commission press release, „Комисията образува производство срещу „Български енергиен холдинг“ и дъщерните му дружества „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“’, (IP/13/656), 5 юли 2013
[13]COMP/39.316 – Gaz de France от 3 декември 2009; COMP/39.402 – RWE Gas Foreclosure от 18 март 2009; COMP/39.317 – E.ON Gas от 4 април 2010 и COMP/39.315 – ENI от 29 September 2010
[14]РЕГЛАМЕНТ(ЕО) No 1/2003 НА СЪВЕТА от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр.1
[15]COMP/39.317 – E.ON Gas от 4 април 2010, точка 44
[16]COMP/39.388 – German electricity wholesale marketот 26 ноември 2008
[17] Commission press release,„Commission opens German electricity market to competition”, (IP/08/1774), 26ноември 2008
[18]COMP/38.700 – Greek lignite and electricity marketsот 05.03.2008
[19] Dimosia Epicheirisi Ilektrismou AE (DEI)или PublicPowerCorporation (PPC)
[20]COMP/38.700 – Art. 106(3) Decision (Ex 86(3)) от 04.08.2009
[21] Решение на Общия съд, 20 септември 2012 година, дело T‑169/08, параграф 103
[22]International Monetary Fund, Country Report No. 13/20, January 2013, APPENDIX VII. GREECE—MEMORANDUM OFUNDERSTANDING ON SPECIFIC ECONOMIC POLICYCONDITIONALITY,6.1.2 Provisions regarding the privatisation of PPC and DESFA
[23] Официален вестник на Европейския Съюз,C 194/15, 30.06.2012
[24]“South Stream bilateral deals breach EU law, Commission says”, статия, 4 декември 2013, EurActiv.com
[25] Определение на Председателя на Съда, 12 септември 2013 г., „Заличаване“ по дело C‑203/13, Европейска комисия срещу Република България.
[26] Определение на Председателя на Съда, 21 октомври 2013 г., „Заличаване“ по дело C‑253/13, Европейска комисия срещу Република България.