Решение по съединени дела C‑483/09 и C‑1/10 Gueye и Salmerón Sánchez

С решението си по това дело Съдът приема, че правото на Съюза допуска задължителна мярка за защита от домашно насилие, състояща се в забрана за доближаване, да бъде налагана дори и когато жертвата желае да възстанови съвместното си съжителство със своя нападател, тъй като с такива мерки се цели защита не само на интересите на жертвата, но и на обществото като цяло.

При малтретиране в семейна среда испанските наказателни съдилища са длъжни да постановят наказателни санкции и във всички случаи задължително да наложат наказание, състоящо се в забрана на извършителя на домашно насилие да се доближава до своята жертва. Тази мярка е предназначена да защити жертвата и неспазването на забраната само по себе си представлява престъпление.

Г‑н Gueye и г‑н Salmerón Sánchez са осъдени за малтретиране на своите партньорки. Сред наложените им санкции е и забрана да се доближават до жертвите си или да установяват контакт с тях в продължение съответно на седемнадесет и на шестнадесет месеца. Скоро след като са осъдени, те възобновяват съвместния живот с партньорките си по инициатива на последните. Поради неспазване на наложената им забрана за доближаване двамата са задържани и осъдени. Те обжалват присъдите си пред Audiencia Provincial de Tarragona (Испания). Подкрепяни от техните партньорки, двете осъдени лица твърдят, че възобновяването на съвместния живот със свободно даденото съгласие на партньорките им не осъществява състава на престъплението неспазване на забраната за доближаване.

В този контекст Audiencia Provincial de Tarragona по същество иска да установи дали Рамковото решение относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления[1] допуска национална правна уредба която, в случай на малтретиране в семейна среда, изисква от наказателния съд да постанови по отношение на извършителя на насилие задължителна забрана за доближаване, дори и когато жертвата се противопоставя на прилагането на такава санкция и желае да възобнови отношенията си с извършителя.

В решението си по делото Съдът уточнява, че Рамковото решение не съдържа никаква разпоредба, свързана с видовете и размера на наказанията, които държавите членки трябва да предвидят в своите законодателства, за да санкционират престъпленията. Всъщност целта на Рамковото решение е да гарантира, че жертвата може ефективно и адекватно да участва в процеса, като за тази цел ѝ признава определени процесуални права (по-специално правото да бъде изслушана и правото да представи доказателства). Предвид това Съдът достига до извода, че Рамковото решение не означава, че задължителна мярка за забрана за доближаване, като разглежданата в конкретните случаи, не може да бъде постановена и против мнението на жертвата.

Съдът разглежда и обхвата на признатото от Рамковото решение право на жертвата да бъде изслушана и последиците от това право относно наказанията, които се налагат на извършилите престъпления лица. В това отношение Съдът уточнява, че макар правото на жертвата да бъде изслушана да трябва ѝ да даде — освен възможността да изложи обективно фактите — и възможност да изрази своето становище, това процесуално право не ѝ предоставя никакво право да избира видовете наказания, които се налагат на извършителя на деянията съгласно нормите на националното наказателно право, нито размера на тези наказания. Всъщност наказателната защита от актове на домашно насилие, която дадена държава членка осигурява, като упражнява своето правомощие да налага наказания, има за цел да защити не само интересите на жертвата по начина, по който тя ги възприема, а и други, по-общи интереси на обществото. Следователно Съдът приема, че признатото от Рамковото решение право на жертвата да бъде изслушана, допуска възможността националният законодател да предвиди — по-специално когато трябва да бъдат отчетени интереси, различни от конкретните интереси на жертвата — задължителни наказания с минимална продължителност.

В резултат на това Съдът заключава, че Рамковото решение допуска възможността предвидената в наказателното право на държава членка задължителна санкция с минимална продължителност, състояща се в забрана за доближаване, да бъде произнасяна срещу лицата, извършили насилие в семейна среда, дори когато техните жертви се противопоставят на прилагането на такава санкция.

Накрая, Съдът уточнява, че предвид особения характер на престъпленията, извършени в семейна среда, Рамковото решение позволява на държавите членки да изключат прибягването до медиация по всички наказателни производства, свързани с такива престъпления.

***

[1] Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 година относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления (ОВ L 82, стp. 1; Специално издание на български език 2007 г., глава 19, том 3, стр. 104).