ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПОНЯТИЯТА „ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ ДЕЛА“ И „ОБЩЕСТВЕН РЕД“ СПОРЕД РЕГЛАМЕНТ №44/2001

Author

(Решение на Съда на ЕС по дело С-302/13, flyLAL)

д-р Боряна Мусева[1]

 

1.                  Въведение

В рамките на дело С-302/13, flyLAL, Съдът на ЕС (СЕС) за пореден път прецизира понятията „граждански и търговски дела“ и „обществен ред“, съдържащи се в Регламент (ЕО) №44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Регламент (ЕО) № 44/2001). Нуждата от прецизиране възниква в рамките на спор за обезщетяване на вреди, причинени от нарушаване на конкурентното право на ЕС от страна на две дружества: едното – със сто процента, а другото с мажоритарно държавно участие. Особеното в случая е, че едното от тези дружества упражнява дейността си въз основа на общи нормативни актове, приети от държавата, като предоставя услуги, свързани с въздухоплаването, където едновременно има (или трябва да има) конкуренция, но и силно държавно присъствие, обезпечаващо сигурност по международно установени и контролирани стандарти.

Тълкуването на понятието за „граждански и търговски дела“ по смисъла на Регламент (ЕО) № 44/2001 е от особена важност, защото е част от материалния предметен обхват на същия нормативен акт и предпоставка за неговото прилагане. Ако спорът не е граждански или търговски, Регламент (ЕО) №44/2001 няма да се прилага, съответно няма да важат неговите правила за признаване и допускане до изпълнение. Доколкото още предхождащата Регламент (ЕО) №44/2001 Брюкселска конвенция е имала същия материален предметен обхват, понятието за „граждански и търговски спор“ вече е било предмет на няколко решения на СЕС. Различното в казуса е, че се търси обезщетение за вреди, причинени от твърдяно нарушаване на конкуренцията чрез господстващо положение и картелно споразумение между юридически лица, които са със 100% и 52,6% държавно участие, и които действат въз основа на общи нормативни актове, приемани от техния едноличен или мажоритарен собственик – държавата Латвия. В крайна сметка трябва да се даде отговор на въпроса дали при описаната фактическа обстановка конкретна държава членка действа в качеството си на публичноправен субект чрез своите дружества или по-скоро собствените й юридически лица са субекти на частното право, които не упражняват държавни функции и могат да носят отговорност за вреди, причинени от нарушаване на конкуренцията.

Решението на СЕС по дело С-302/13, flyLAL, допълва с ново конкретно съдържание и понятието за „обществен ред“. В конкретния казус защитната клауза на обществения ред се релевират по повод недостатъци  на мотивите и сериозни икономически последици на чуждестранното съдебно решение, които могат да се проявят, ако то бъде признато и допуснато до изпълнение. Практическата стойност на дадения отговор далеч надхвърля проблематиката на деликтната отговорност и обезщетението на вреди, причинени от нарушаването на конкурентното право на ЕС. Тя е относима към признаването и допускането до изпълнение на всякакви решения, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 44/2001.

Отговорите на поставените въпроси са нужни и имат съществено значение за дела с международен елемент, свързани в частност с нарушаването на конкуренцията. Направените изводи обаче са приложими и за всякакви други частноправни спорове с международен елемент, доколкото се дават критерии за преценка на упражняването на властнически правомощия и прилагането на защитния механизъм на обществения ред при признаване и допускане до изпълнение.

Релевантността на поставените въпроси и дадените отговори остава и след началната дата на прилагане на Регламент (ЕС) №1215/2012 (т.нар. Регламент Брюксел Іа), който отменя Регламент (ЕО) № 44/2001 – 10.01.2015 г. Регламент № 1215/2012 също се прилага само при граждански и търговски спорове (чл. 1, пар.1), запазва непроменена изключителната компетентност при дела с предмет действителност на решения на търговски дружества (чл. 24,т. 2) и въпреки опитите за премахването му, съхранява и института на обществения ред (чл. 45, пар.1, б. „а“).

2.         Факти и обстоятелства

Дело – С-302/13 – flyLAL Lithuanian Airlines A S, в производство по несъстоятелност срещу Starptautiskā lidosta Rīga VAS, Air Baltic Corporation AS

Преюдициалното запитване е отправено във връзка с искане за признаване и допускане до изпълнение в Латвия на решение на литовски съд за налагане на временни обезпечителни мерки. От своя страна решението на литовския съд е постановено по иск, предявен в Литва от литовското дружество flyLAL-Lithuanian Airlines AS (flyLAL), намиращо се в производство по несъстоятелност, срещу оператора на летището в Рига – латвийското дружество Starptautiskā lidosta Rīga VAS (със 100% държавно участие) и латвийското дружество Air Baltic Corporation AS (с 52,6% държавно участие). С предявения иск flyLAL търси обезщетение за вредите, причинени от нарушената конкуренция в Литва и Латвия. Според ищеца Air Baltic е злоупотребил с господстващото си положение в рамките на латвийската политика за намаляване на летищните такси. Намаленията на таксите в Латвия, в частност, дали на Air Baltic възможността да работи на дъмпингови цени от летище Вилнюс (Литва), а редовното им прилагане представлявало забранено картелно споразумение между ответниците. За да обезпечи последващото изпълнение на възможно осъдително решение, flyLAL подава молба за допускане на временни обезпечителни мерки.

Молбата за допускане на временните обезпечителни мерки е уважена от апелативния съд в Литва с решение от 31 декември 2008 г., което налага възбрана, съответно запор върху недвижими и движими вещи на Air Baltic и на Starptautiskā lidosta Rīga, както и върху други техни имуществени права, до сумата 58 020 666,10 EUR. Впоследствие това решение е признато и допуснато до изпълнение от районния съд в Рига  (Латвия), чието разпореждане е обжалвано, след което е потвърдено от второинстанционния съд. Решението на второинстанционния съд е обжалвано пред Augstākās Tiesas Senāts (Върховния съд в Латвия).

Пред Augstākās Tiesas Senāts жалбоподателите Starptautiskā lidosta Rīga и Air Baltic твърдят, че признаването и допускането до изпълнение на литовското решение би било в противоречие както с нормите на международното публично право, уреждащи съдебния имунитет, така и с Регламент (ЕО) № 44/2001. Според тях, доколкото спорът се отнася до летищни такси, определени от държавата с нормативни актове, той е изключен от обхвата на Регламент (ЕО) №44/2001, защото не е „граждански и търговски“. В своя защита flyLAL посочва, че с предявения иск се търси обезщетение за вреди, настъпили поради нарушение на чл. 81 и чл. 82 ДЕО, което го прави „граждански“.

При така описаните факти и направени възражения Augstākās Tiesas Senāts решава да спре производството и да постави на Съда на ЕС (СЕС) следните преюдициални въпроси:

„1)      Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове, държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?

3)      Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, точка 2 от Регламента […], длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?

4)      Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи, в случай че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на Air Baltic?“.

3.         Заключение на генералния адвокат

 

Заключението на генералния адвокат г-жа Kokott по дело С-302/13  ясно, точно и мотивирано дава еднозначни отговори на поставените въпроси.

(А) Първи въпрос: понятието „граждански и търговски дела“

При отговора на първия въпрос генералният адвокат подхожда правно догматично: първо изяснява съдържанието на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на Регламент (ЕО) №44/2001, а след това прилага направените изводи към фактите по делото.

Според трайната практика на СЕС понятието „гражданско и търговско дело“ следва да се тълкува автономно, като се вземат предвид целите и системата на Регламент (ЕО) № 44/2001[2], както и общите принципи на правото, които произтичат от всички национални правни системи[3]. Константната практика позволява изключване на някои спорове от приложното поле на Регламент (ЕО) № 44/2001 поради естеството на правоотношенията между страните по спора или предвид предмета на спора[4].

Генералният адвокат най-напред изследва естеството на правоотношението между страните по спора, като прави това най-напред общо, а след това анализира детайлно отношението между молителя и всеки един от ответниците. В отношенията между двете авиокомпании: Air Balitc и flyLAL се установява безспорно, че това са предприятия, които се конкурират като доставчици на пазара на въздухоплавателните услуги и като клиенти на пазара на летищните услуги, като никой не упражнява спрямо другия правомощия на публичната власт. До същия извод се достига и в отношението между flyLAL и Lidosta Rīgа, но чрез друга аргументация. Изходната позиция е, че летището в Рига предоставя летищни услуги на ползватели срещу заплащане като пазарът на тези услуги е отворен по силата на Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 година относно достъп до пазара на наземни услуги в летищата на Общността за всякакви други частни икономически оператори. Спорът в случая е свързан с икономическо използване на летищни услуги, а не, както е било по делото 29/76 LTU/Евроконтрол – с услуги по авиационна безопасност, които защитават същински публичноправни интереси по контрол и наблюдение на въздушното пространство. Установеното различие между икономическото ползване на летищни услуги и упражняването на властнически правомощия по контрол на безопасността е възприето и в европейското конкурентно право[5] – оттук, при прилагането на Регламент №44/2001 може и трябва да се отчита наличието или отсъствието на икономическа дейност.

На второ място генералният адвокат анализира предмета на спора с оглед фактите, на които се основава искането и изхожда от позицията, че конкретното предизвикало иска поведение трябва да представлява упражняване на публична власт, за да може да се приеме, че делото не е гражданско[6]. В конкретния случай предизвикалото иска поведение е под формата на нарушаване на европейското конкурентно право, а именно на чл. 81 и чл. 82 от ДЕО, а практиката на СЕС приема, че при подобни нарушения е възможно да бъде търсено обезщетение за вреди[7]. Делото, в рамките на което се претендира такова обезщетение, има граждански и търговски характер[8]. Тези изводи не се променят от особеностите на конкретния случай: държавното участие в дружествата и формата на нарушението: чрез общи нормативни актове. Предизвикалото иска поведение е свързано с икономическа дейност, независимо че се упражнява чрез дружества с държавно участие. Самият иск не е насочен срещу acta iuri imperii, т.е. срещу контрол над латвийското законодателство, а има за цел обезщетяване на ведите, причинени от нарушаването на конкуренцията в ЕС.

Въз основа на така представената аргументация генералният адвокат приема, че на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че дело като обсъжданото в главното производство относно допускането на обезпечителни мерки във връзка с иска на частен въздушен превозвач да му бъде заплатено обезщетение за вреди поради твърдени нарушения на конкурентното право на Европейския съюз в частност от публично контролирано предприятие, което му предоставя летищни услуги срещу заплащане на летищни такси, принадлежи към категорията на гражданските и търговските дела по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 дори когато летищните такси и евентуалните намаления на тези такси са уредени с национални правни разпоредби.

(Б) Втори и трети въпрос: приложимост на чл. 22, т. 2 и чл. 35, пар. 1

При отговора на втория и третия въпрос генералният адвокат е лаконичен. Това е така, защото въпросите всъщност са лесни. Запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали дело за обезщетение за вреди поради нарушаване на конкуренцията следва да се разглежда като правен спор относно действителността на решения на органите на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламент № 44/2001, съответно, ако отговорът е положителен, дали неспазваното на тази компетентност е основание за отказ от признаване и допускане до изпълнение.

Генералният адвокат припомня, че чл. 22 е изключение от общите правила за компетентност поради което следва да се тълкува стриктно. Член 22, т.2 се отнася само до искове, които са насочени пряко срещу определено решение на дружество и целят постигане на негова отмяна или установяване на недействителност. В конкретния случай предмет на иска и на обезпечението е претендираното обезщетение за вреди, което евентуално в най-добрия случай би могло да засегне само косвено политиката на дружествата в областта на таксите като повлияе последващи решения на техните органи на управление.

Така кратно се стига и до отговора на втория въпрос, а именно: делата по искове за обезщетение за вреди като разглежданото в основното производство нямат за предмет действителността на решения на органите на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001.

Третият въпрос не получава отговор, защото е обусловен от положителен отговор на втория, а такъв положителен отговор не е даден.

(В) Четвърти въпрос: институтът на обществения ред

За генералния адвокат четвъртият въпрос цели да се установи дали признаването на решение за допускане на обезпечителни мерки би било в противоречие с обществения ред на държава членка, ако, първо, не е обоснован значителният размер на допуснатото обезпечение, и второ, има опасност от непоправими вреди, които биха могли да засегнат икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и с това значително да застрашат нейната сигурност.

Отговорът на поставения въпрос отново се дава с помощта на натрупаната практика по тълкуване на чл. 34, точка 1 от Регламент 44/2001. Припомня се, че тази норма трябва да се тълкува стриктно[9] и да се прилага единствено в изключителни случаи[10]. Самото съдържание на обществения ред по принцип се определя свободно от държавите членки в съответствие с техните национални концепции, а СЕС има правото да контролира границите, в които съд на държава членка използва това понятие[11]. Позоваването на чл. 34, точка 1 е допустимо само в хипотезата, в която признаването или изпълнението на постановеното в друга държава членка съдебно решение би засегнало по недопустим начин правния ред на сезираната държава членка, тъй като би накърнило основен принцип. Засягането трябва да представлява явно нарушение на правна норма, която се счита за съществена в правния ред на сезираната държава, или на право, което е признато като основно в този правен ред[12]. Приема се, че е допустим всеки отказ от екзекватура, който предотвратява явно нарушение на основните права, признати в ЕКПЧ или съответно в правния ред на Съюза[13].

На първо място генералният адвокат разглежда дали съставлява нарушение на обществения ред липсата на подробна обосновка на размера на допуснатото обезпечение, доколкото съдът се е позовал на приложените по делото експертизи, които обаче не били особено детайлни. Границите, за които трябва да следи Съдът на ЕС, според генералния адвокат са зададени от член 6 от ЕКПЧ и в член 47, параграф 2 от Хартата на основните права, установяващи правото на справедлив процес. Съгласно постоянната практика на Европейския съд по правата на човека правото на справедлив процес по член 6, точка 1 от ЕКПЧ принципно включва и задължението на съдилищата да мотивират своите решения[14]. В същото време, изискванията към задължението за мотивиране не трябва да са прекалено високи и могат да варират в зависимост от естеството на съответното решение и от конкретните обстоятелства в различните случаи. За целта по-специално може да се вземат предвид видът на решението и съществуващите различия между правните системи на държавите членки[15]. Задължението за мотивиране от една страна гарантира, че е спазено правото на изслушване, а от друга: позволява на страната, загубила делото, да разбере защо решението не е в нейна полза и евентуално да реши да обжалва[16]. На тази база генералният адвокат приема, че при преценката на мотивите са важни по-скоро цялостните характеристики на въпросното решение, заедно с приложенията, и най-вече дали адресатът на решението е имал възможност реално да обжалва това решение в издаващата държава и да изтъкне твърдяното нарушение. За конкретния случай тя приема, че недотам подробно обоснованото изчисление на размера на обезпечението не е достатъчно основание, за да се констатира нарушение на обществения ред, особено като се има предвид, че размерът е бил определен чрез експертиза и е подлежал на обжалване.

Що се отнася до отговора на въпроса дали финансови последици от решението, подлежащо на изпълнение, можещи да накърнят националната сигурност, могат да бъдат предотвратени чрез института на обществения ред, генералният адвокат отново подхожда догматично, припомняйки че този институт е създаден да закриля правни или поне изразени в правна норма интереси, които се отнасят до политическия, икономическия, социалния или културния ред на съответната държава членка. За генералния адвокат чисто икономическите интереси като опасността — макар и много голяма — от парична вреда не са релевантни. Опасността от евентуално обедняване на държавата, която да бъде предотвратена чрез механизма на обществения ред, според него не почива върху никаква теоретична или систематична основа. В крайна сметка дори и сумата на иска да не е малка (около 58 милиона евро), тя не би трябвало в нормалния случай да дебалансира икономическите устои на държавата. Още повече, че в случая става дума за иск не срещу държавата, а срещу нейни дружества, а освен това все още няма решение по същество, а единствено е допусната временна обезпечителна мярка.

Предлаганият отговор на четвъртия въпрос гласи: нито евентуалната непълнота на мотивите на подлежащото на изпълнение решение, нито произтичащите от изпълнението икономически последици могат да са основателни причини да се откаже признаването на съответното решение по съображения за обществен ред (ordre public).

4.         Решение на СЕС

Решението на СЕС в голяма степен съобразява заключението на генералния адвокат, както като методология, така и като крайни изводи. То използва, без да упоменава изрично, представените по-горе тълкувателни изводи. Основните разлики, които могат да бъдат установени, са главно с оглед на поставените акценти.

(А) Първи въпрос: понятието „граждански и търговски дела“

Съдът на ЕС базира своя отговор също на повелята за автономно тълкуване на понятието за граждански и търговски дела и нуждата от изясняване на факторите, които характеризират правоотношенията между страните по спора или неговия предмет. Изходната позиция е, че в Регламент (ЕО) №44/2001 съществуват специални норми, които се прилагат към обезщетяването на вреди (чл. 5, т.3 и т. 4), съответно исковете с такъв предмет са граждански и търговски. Искът на flyLAL има за предмет обезщетяване на вреди поради нарушение на конкурентното право, случай, за който СЕС вече е приел, че става дума за деликтна или квазиделиктна гражданска отговорност[17]. Формата на нарушението е свързана с осъществяването на икономическа дейност[18]: предоставяне на летищни услуги срещу възнаграждение, съответно възникващите правоотношения имат граждански и търговски характер. Този извод не се променя от обстоятелството, че размерът на летищните такси се определя с нормативен акт, защото това са отношения между дружеството, което експлоатира летището и неговия едноличен собственик, страна по които не е ползвателят на услугите.

Последният специфичен аргумент на СЕС е, че в конкретния случай латвийската държава не е страна по производството, а само от качеството й на акционер не следва, че упражнява правомощия на публичната власт. Отделно, самите дружества с държавно участие извършват дейност и имат поведение като всеки друг действащ на пазара икономически оператор и не упражняват правомощия на публичната власт.

На базата на изложената аргументация отговорът на първия въпрос, даден от СЕС гласи дело като главното, образувано по иск за вреди, произтичащи от твърдени нарушения на конкурентното право на Съюза, попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на тази разпоредба и поради това — в приложното поле на този регламент.

(Б) Въпроси втори и трети: чл. 22, точка 2 във връзка с чл. 34, пар.1

СЕС отговаря на въпроси втори и трети още по-кратко и ясно от генералния адвокат. Той реферира към предходно свое решение, в което изрично е прието, че чл. 22, точка 2 се прилага при спорове, в които страна оспорва действителността на решение на орган на дружество с оглед на приложимото дружествено право или на разпоредбите на дружествения договор относно функционирането на тези органи[19]. Доколкото предмет на иска е обезщетяването на вреди от нарушаване на конкурентното право на ЕС, той не може да бъде отнесен към хипотезата на чл. 22, точка 2.

Оттук и отговора: дело като главното, образувано по иск за вреди, произтичащи от твърдени нарушения на конкурентното право на Съюза, няма за предмет действителността на решения на органите на търговски дружества по смисъла на тази разпоредба.

Третия въпрос не получава отговор, защото е обусловен от положителен отговор на втория.

(В) Въпрос четвърти: понятието „обществен ред“

При отговора на този въпрос СЕС припомня, че Регламент 44/2001 в частта за признаване и допускане до изпълнение почива върху взаимното доверие между държавите, поради което тази процедура трябва да се развива бързо и ефективно. Всички основания за отказ трябва да се тълкуват стриктно, а самото съдържание на понятието обществен ред подлежи на определяне от отделните държави членки, но рамките му се установяват от СЕС чрез тълкуването на Регламента.

СЕС реферира към изричната забрана за преразглеждане на чуждото съдебно решение, която съдържа и забраната за контрол върху точността на правната и фактическата преценка на чуждия съд[20].  Изхождайки от тази забрана СЕС достига до извода, че клаузата за обществен ред може да се прилага само, ако чуждото решение ще доведе до явно нарушение на правна норма, която се счита за съществена в правния ред на сезираната държава, или на право, което е признато като основно в този правен ред.

Относно първата хипотеза на противоречие с обществения ред: липсата на мотиви на чуждото съдебно решение, СЕС се позовава на свое предходно решение, в което изрично е приел, че правото на справедлив съдебен процес изисква всяко съдебно решение да е мотивирано, за да може ответникът да разбере защо е осъден и да използва надлежно и ефективно възможността за обжалване на подобно решение[21]. В същото това свое решение той обаче е приел, че задължението за мотивиране може да варира в зависимост от естеството на съответното съдебно решение и трябва да се преценява с оглед на производството, разглеждано в неговата цялост, и на съвкупността от релевантни обстоятелства, като се вземат предвид процесуалните гаранции, които съпътстват това решение, за да се провери дали тези гаранции позволяват на съответните лица да използват надлежно и ефективно възможността за обжалване на посоченото решение. По повод на конкретния случай Съдът на ЕС приема, че мотиви има, защото може да се разбере логиката при определянето на обезщетението, че насрещната страна е можела да обжалва и го е направила, което означава, че правото на справедлив процес не е накърнено.

Във втората хипотеза: прилагане на клаузата за обществен ред като защита срещу последиците на чуждото съдебно решение, Съдът на ЕС припомня, че този институт защитава правни интереси, изразени в правни норми, а не чисти икономически интереси. В случая размерът на обезщетението и неговите последици са били предмет на обсъждане пред литовския съд, а освен това в конкретния случай става дума за временни обезпечителни мерки, които не предполагат изплащане на суми, а само надзор върху активите на дружествата – ответници.

Така даденият отговор от Съда на ЕС на четвъртия въпрос гласи: чл. 34, точка 1 трябва да се тълкува в смисъл, че нито начинът на определяне на размера на сумата, за която с решението, чието признаване и изпълнение се иска, са допуснати временните обезпечителни мерки — при положение че е възможно да се разбере следваната логика при определянето на размера на въпросната сума и съответните лица са имали право да оспорят този начин на изчисление и са упражнили това си право — нито само по себе си изтъкването на сериозни икономически последици са основания да се приеме, че е налице нарушение на обществения ред на сезираната държава членка, което да обоснове отказ на тази държава членка да признае и изпълни постановено в друга държава членка такова решение.

5. ИЗВОДИ

Въз основа на направените до тук бележки по дело С-302/13, flyLAL, могат да бъдат направени и следните обобщения:

  • Исковете за вреди, произтичащи от нарушаване на конкурентното право на ЕС, се разглеждат в рамките на дела, които имат граждански и търговски характер, съответно към тях се прилага Регламент (ЕО) №44/2001, а след 10.01.2015 – Регламент (ЕС) №1215/2012;
  • Отговорността за вреди от нарушаване на конкуренцията предполага осъществяване на икономическа дейност (в случая: предоставяне на летищни услуги срещу възнаграждение), а не на дейност, свързана с упражняване на държавна власт (напр: гарантиране на въздухоплавателната сигурност);
  • Гражданският и търговският характер е налице включително в специфичната хипотеза, при която лицата, които осъществяват икономическата дейност, са държавни дружества или дружества с преобладаващо държавно участие, както вече бе посочено, при условие, че не упражняват държавна власт;
  • Горният извод важи и когато делинквентите действат въз основа на общи нормативни актове, приети от техния едноличен или мажоритарен собственик – държава;
  • Към исковете за вреди от нарушаване на конкуренцията на ЕС не може да се прилагат правилата за изключителна компетентност, предвидени за дела с предмет действителността на решения на дружествените органи. Недействителността на решения или споразумения в резултат на нарушаването на конкуренцията не превръща иска за реализиране на деликтна отговорност в дружественоправен;
  • Всяко чуждестранно решение, което няма мотиви, нарушава Хартата на основните права на ЕС и ЕКЗПЧ, а оттам и обществения ред, зададен за всички държави членки посредством тълкуването на Регламент (ЕО) № 44/2001;
  • Ако мотиви има, но самите те не са перфектни, клаузата за обществен ред не може да породи действие а priori. Сезираният с процедурата по признаване и допускане до изпълнение съд трябва да разгледа производството в другата държава в неговата цялост, да съобрази всички релевантни обстоятелства и да провери дали то е съпътствано от процесуални гаранции, които позволяват да бъде упражнена надлежно и ефективно възможността за обжалване;
  • Ако от мотивите може да бъде проследена логиката на съда, ако същата е можело да бъде оспорена и реално е била оспорена, клаузата за обществен ред не може да бъде приложена;
  • Клаузата на обществен ред не може да се приложи единствено и само, защото решението, което се признава и допуска до изпълнение, ще доведе до сериозни икономически последици, включително за държавата на съда, който се произнася;
  • Последно: анотираното решение показва, че е възможно съдът[22], който е компетентен по съществото на спора да допусне временни обезпечителни мерки, които да се отнасят до недвижимо имущество на територията на друга държава членка, както и че така допуснатите временни обезпечителни мерки могат да бъдат признати и допуснати до изпълнение в другата държава членка. В представеното дело не е релевирано нито е установено служебно нарушение на изключителната компетентност по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижими имоти (чл. 22, т.1).

Държавата присъства в гражданския и търговския оборот, както като суверен, така и като обикновен субект на частното право.  В преобладаващия брой случаи може лесно и бързо да се установи дали тя действа като империум или като обикновен пазарен участник. Съществуват и сиви зони, при които поставянето на разграничителната линия не е безспорно. Един подобен случай е представеното решение по дело С-302/2013 на СЕС.

След него се знае със сигурност, че предоставянето на летищни услуги срещу възнаграждение е икономическа дейност, при която държавните дружества и дружествата с държавно участие са равнопоставени на всички останали субекти. Като всички останали субекти те са подчинени на европейското конкурентно право, а когато го нарушават от тях може да бъде дирена деликтна отговорност. Международната компетентност по тези дела се определя съгласно общата и специалната компетентност, установена в Регламент (ЕО) № 44/2001, съответно след 10.01.2015 г. Регламент (ЕС) №1215/2012, но не и според изключителната компетентност при спорове относно действителността на решенията на дружествените органи.  Признаването и допускането до изпълнение на подобно решение не може да бъде отказано поради противоречие с обществения ред, ако то е било мотивирано и засегнатото лице е можело да го обжалва и е обжалвало. Клаузата за обществен ред не може да се приложи и единствено, защото от решението може да произтекат сериозни икономически последици.

***

Link to the summary in English:  ONCE AGAIN ON THE TERMS “CIVIL AND COMMERCIAL MATTERS’ AND ‘PUBLIC POLICY’ UNDER REGULATION №44/2001

Линк към резюмето на български език: ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПОНЯТИЯТА „ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ ДЕЛА“ И „ОБЩЕСТВЕН РЕД“ СПОРЕД РЕГЛАМЕНТ №44/2001

***

[1] Доктор по право и главен асистент по международно частно право в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

[2] Вж. решение на СЕС по дело C‑645/11, т. 47—69.

[3] Вж. напр. решения на СЕС  29/76 LTU/Евроконтрол, т. 3, 814/79 Rüffer т. 7, C‑172/91 Sonntag, т. 18, C‑292/05 Lechouritou и др., т. 29 и C‑420/07 Apostolides, т. 41.

[4] Вж. напр. решения 29/76  LTU/Евроконтрол, т. 4, C‑292/05 Lechouritou и др., т. 30, C‑420/07  Apostolides, т. 42, C‑49/12 Sunico и др., т. 33 и C‑386/12 Schneider, т. 18.

[5] Вж решение на СЕС SAT Fluggesellschaft във връзка с 29/76 LTU/Евроконтрол, т. 22.

[6] Вж. решение 29/76 LTU/Евроконтрол, т. 4 и 814/79  Rüffer, т. 15.

[7] Вж. решение на СЕС по дело C‑453/99 Courage и Crehan, т. 26.

[8] Вж. висящо дело C‑352/13 CDC/Evonik Degussa и др., ОВ C 298, 2013 г., стр. 2.

[9] Вж. напр. C‑414/92 Solo Kleinmotoren, т. 20, C‑7/98 Krombach, т. 21, C‑38/98 Renault, т. 26, C‑139/10 Prism Investments, т. 33, C‑619/10 Trade Agency, т. 48 и C‑157/12 Salzgitter Mannesmann Handel, т. 28.

[10] Вж. напр. 145/86 СЕС Hoffmann, т. 21, C‑78/95 Hendrikman и Feyen, т. 23, C‑7/98 Krombach, т. 21  и C‑619/10 Trade Agency, т. 48.

[11] Вж. напр. C‑7/98 Krombach, т. 23, C‑38/98 Renault , т. 28 и C‑619/10 Trade Agency, т. 49.

[12] Вж. C‑7/98 Krombach, т. 36, C‑38/98 Renault т. 29, C-394/07 Gambazzi, т. 27, C‑420/07  Apostolides, т. 59 и C‑619/10 Trade Agency, т. 51.

[13] Вж. C‑7/98 Krombach, т. 38 и 39 и C-394/07 Gambazzi т. 28.

[14] Вж. ЕСПЧ, решение по дело Van de Hurk с/у Нидерландия от 19 април 1994 г. (жалба № 16034/90, § 61), решение по дело Ruiz Torija с/у Испания от 9 декември 1994 г. (жалба № 18390/91, § 29), решение по дело Higgins с/у Франция от 19 февруари 1998 г. (жалба № 20124/92, Recueil des arrèts et decisions 1998‑I, § 42) и решение по дело Hirvisaari с/у Финландия от 27 септември 2001 г. (жалба № 49684/99, § 30). Вж. също С‑221/97  Schrӧder и т. 24.

[15] Вж. ЕСПЧ, решение по дело Ruiz Torija с/у Испания от 9 декември 1994 г. (жалба № 18390/91, § 29) и решение по дело Van de Hurk с/у Нидерландия от 19 април 1994 г. (жалба № 16034/90, § 61).

[16] Вж. Jokela с/у Финландия от 21 май 2002 г. (жалба № 28856/95, § 72 и § 73) и решение по дело Nedzela с/у Франция от 27 юли 2006 г. (жалба № 73695/01, § 55).

[17] Вж. C‑49/12 Sunico и др., т. 37

[18] Вж. C‑82/01 P Aéroports de Paris/Комисия, т. 78 и C‑288/11 P Mitteldeutsche Flughafen и Flughafen Leipzig/Комисия, т. 40.

[19] Вж. C‑372/07 Hassett и Doherty, т. 26.

[20] Вж. C‑420/07  Apostolides, т. 58.

[21] Вж. C‑619/10 Trade Agency, т. 53.

[22] В обратния смисъл вж. Крумов, Цв, в: Натов, Н., Мусева, Б., Андреева, Я., Йордански, Ст., Ценова, Т., Сърбинова, Д., Пандов, В., Янакиев, З., Бандаков, Н., Крумов, Цв., Регламентът „Брюксел І“, 2012, Сиела, София,  413-414, както и Попова, В., Актуални проблеми на европейския граждански процес и част VІІ на ГПК, 2011, Сиела, София, стр. 34.

Hristo Kirilov

Реферандер в Общия съд на Европейския съюз.