(Решение на Съда на ЕС по дела С–320/11, C-330/11, C-382/11 и C-383/11, Дигиталнет и др.)
Женя Григорова [1]
От Решението на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дела С–320/11, C-330/11, C-382/11 и C-383/11 (по-нататък – „Решението“) научаваме, че „модем за достъп до интернет“ обозначава устройство, което може самò, без да използва и някакъв друг апарат или механизъм, да осъществява достъп до интерет и да осигурява интерактивност и двупосочен обмен на информация“, че „значение има само годността за осъществяване на достъп до интернет, а не използаванта за тази цел технология“, и, ако все още това не беше очевидно, че „приемането на телевизионни сигнали и наличието на модем за достъп до интернет са две еквивалентни функции“… Можем естествено да се възхищаване на подробния технически анализ, направен от Съда. Можем и отчаяно да се опитваме да анализираме тънката разграничителна линия между модулация и демодулация и сходни функции за достъп до интернет, с което вероятно бихме предизкали снизходителна усмивка у всеки ITспециалист. Ако оставим настрана неизбежното недоумение, предизвикано от силната концентрация на непонятни за средностатистическия потребител на интернет услуги термини, Решението на Съда в определени свои части предлага и интересни елементи на правен анализ. Юридическият коментар на тези елементи преминава, може би за съжаление, през разплитането на сложния случай на тарифното класиране на вид апарати за достъп до интернет (settop модлуи), който пък е свързан с анализа на определени технически елементи – един анализ, чиято неизбежна неточност налага предварително извинение. Тази на пръв поглед чисто технична проблематика е обаче само фон, на който се развива също толкова сложна, и значително по-интересна от юридическа гледна точка, проблематика, свързана с многопластовите отношения между правото на Европейския съюз и правото на Световната търговска организация. Задълженията на ЕС като член на СТО, комбинирани с проблемите на вътрешното за Съюза разпределение на ролите на различните институции, значително усложнява задачата на Съда, който трябва да се произнесе по редица специфични въпроси, свързани с избора на най-адекватното тълкуване на строго технически термини.
Правни инструменти
Представянето на използваните от Съда правни инструменти на този етап от коментара би следвало да се ограничи до пърнвоначален анализ на текстовете и на съдържащите се в тях основни правни норми. Конкретният въпрос за правната характеристика на тези инструменти и за евентуалните артикулационни проблеми между тези от тях, които прозитичат от международното право, и европейския правен ред, ще бъде разгледан по-детайлно в предложения по-долу Коментар.
Международни правни инструменти, свързани с либерализирането на световната търговия
ГАТТ
Общото споразумение за митата и търговията (GeneralAgreementonTariffsandTrade – GATT) е международен договор, първоначално сключен през 1947 година като елемент от значително по-всеобхватен проект за създаване на Международна търговска организация (InternationalTradeOrganization / Organisationinternationaleducommerce)[2], чиято харта тъй и не бива ратифицирана от САЩ, а, впоследствие, и от редица други държави. Глава 7 от този проект, отнасяща се до митата и търговията (въпрос, по който очевидно в този момент съществува консенсус относно общите линии на поведение), съдържа обаче клауза, която позволява предварителното й влизане в сила в очакване на окончателното ратифициране на хартата[3]. Предварителното изпълнение продължава повече от четири десетилетия, през които ГАТТ съществува като международен договор от недовършен тип и без предвидена институционална рамка (такава се развива defacto поради необходимостта от организиране на функционирането на договора). Едва с приключването на Уругвайския кръг на многостранни търговски преговори (1986-1994) е постигнато споразумение за създаване на нова международна организация и за стабилизиране на значително увеличилия се корпус от правила за поведение, в сложна структура от правнозадължителни международни договори, приложени към основното Споразумение за създаване на Световната Търговска Организация (СТО). Първото от тези приложения е и минимално измененият ГАТТ, съпроводен с няколко договорености относно тълкуването на определени негови текстове, чиято първоначална неточна или прекалено обща формулировка се е оказала проблемна през годините (в настоящия случай от интерес е Договореността относно тълкуването на член II:1 б) от ГАТТ).
Червената нишка, преминаваща през целия ГАТТ, която обяснява съдържанието му и съгласно която следва да се тълкува всяка една от неговите разпоредби, е принципът на либерализация на търговията със стоки[4]. Движението на стоки среща два основни вида пречки – тарифни и нетарифни. По силата на чл. XI от ГАТТ държавите членки на СТО се задължават да преустановят всякакво използване на нетарифни ограничения (количествени ограничения на вноса и износа като квоти и лицензи за внос и износ, митнически формалности, технически пречки и др.)[5]. Единственият позволен инструмент на организация на вноса и износа са тарифните ограничения – митата, данъците и таксите[6], като чл. I и II от ГАТТ регламентират тяхното използване. Чл. I задължава държавите – членки на СТО да предоставят незабавно и безусловно на всички други държави – членки същите преимущества по отношение на митата и таксите, които вече са предоставени, т.е. да поддържат идентични митнически ставки за всички търговски партньори. Така се налага принципът на най-облагодетелстваната нация. Чл. IIрегламентира консолидирането на митата и налозите, т.е. установяване на максимални митнически ставки[7]. С ратифицирането на договорите на СТО всяка държава – членка предлага „списък на отстъпките и задълженията“ (schedules / listesdeconcessions).Списъците са съставени от две основни колони – първата от тях изброява стоките, следвайки установена номенклатура (упоменаването се състои от два елемента – код и наименование). Втората колона посочва максималното ниво на използваната митническа ставка[8]. Периодичните кръгове на многостранни преговори целят постигането на съгласие между преговарящите държави за намаляване на това максимално ниво с цел постепенното премахване и на това ограничение на търговията[9].
По принцип членки на СТО могат да бъдат само държави или отделни митнически територии, които имат пълна самостоятелност в провеждането на външнотърговските си отношения (уточнение, предвидено преди деколонизацията и отнасящо се днес само до Тайван, Хонг Конг и Макао)[10]. Въпреки това, специален текст (чл. XI от Споразумението за създаване на СТО) предвижда членството на Европейските общности (днес ЕС), безспорно поради спецификите на цялостното прехвърляне на компетентността по митнически въпроси и по въпросите от общата търговска политика от държавите членки към Съюза[11]. ЕС е задължен със Споразумението за създаване на СТО по силата на Решение 94/800/ЕО на Съвета от 24 декември 1994[12]. Що се отнася до конкретния въпрос за митническото облагане, по силата на Митническия съюз ЕС прилага обща митническа тарифа при отношенията с трети страни (т.е. предлага общ списък)[13]. Митата от Общата митническа тарифа се определят от Съвета, по предложение на Комисията[14].
Споразумение за търговия с продукти на информационните технологии (СИТ)
На основата на горепосочения общ принцип за постепенно намаляване на фиксираните от държавите членки максимални митнически тарифи, съществуващият консенсус по отношение на някои специфични сектори позволява цялостното либерализиране на търговията в тях (т.е. премахване както на нетарифните, така и на тарифните ограничения). Такъв е случаят с продуктите на информационните технологии. Едва две години след приключването на Уругвайския кръг, министрите на няколко държави – членки на СТО предлагат Декларация за търговията с продукти на информационните технологии. Тази Декларация е приета на 13 декември 1996 година по време на първата Конференция на министрите на СТО в Сингапур. Тя е основата на Споразумението за търговията с продукти на информационните технологии (СИТ).
Основната цел на това споразумение е да установи нулево митническо облагане за определен набор от стоки, свързани с информационните технологии. Теоретично списъкът от стоки подлежи на периодично обновяване, но страните – членки по Споразумението все още не са стигнали до консенсус относно нов списък[15].
В основата на СИТ е залегнал отново принципът на най-облагодателестваната нация, който обаче тук има значително по-разширено значение – страните по Споразумението се задължават да въведат нулева митническа ставка за всички посочени стоки (параграф 2), при вноса от всяка една държава – членка на СТО, независимо от това дали тя е страна по СИТ или не. За да се избегне евентуалният риск от злоупотреба (free–riding)[16], Споразумението предвижда влизането си в сила едва в момента, в който е ратифицирано от държави, които, взети заедно, представляват 90% от секторния пазар (условие, което е изпълнено през 1999 година).
Самото Споразумение следва да се категоризира като плурилатерално търговско споразумение (plurilateralagreement / accordplurilatéral) – специфичен тип договори в сферата на правото на СТО, които обвързват определен кръг от държави членки, но не са задължителни за всички от тях[17]. Един от основните инициатори на СИТ, Европейската общност бързо одобрява новия договор с Решение 97/359/ЕО на Съвета от 24 март 1997 година относно премахването на митата за продуктите на информационните технологии[18]. Съветът приема Регламент (ЕО) № 2559/2000 на Съвета от 16 ноември 2000 година за изменение на приложение I към Регламент № 2658/87[19] с оглед на прилагането на СИТ.
Правни инструменти за тарифно класиране
Технически прилагането на митата предполага наличието на тарифно класиране, което позволява определянето на тарифна позиция за всеки продукт с цел изчисляване на приложимата към този продукт митническа ставка[20]. Както бе посочено по-горе, в рамките на Митническия съюз ЕС използва обща митническа тарифа в отношенията с трети страни. Този външен елемент от Митническия съюз[21] се основава на три правни инструмента – общата митническа тарифа (ТАРИК), Митническия кодекс[22] и съответния Регламент за неговото прилагане[23]. Изпълнението на тази нормативна уредба е от компетентността на националните митнически институции на държавите членки[24].
В определянето на общностните митничски ставки, ЕС следва общо установената Хармонизирана система (ХС)[25], разработена от Световната митническа организация с цел улесняване на световния стокообмен. Всеобщото възприемане и ползване на тази система от почти всички страни членки на СТО я е превърнало в defactoстандарт при определяне и консолидиране на митническите ставки[26]. ХС съдържа номенкатура, установяваваща стандарти за повече от 5000 групи продукти. Тези продукти са организирани в групи, всяка от които е идентифицирана с наименование, състоящо се от четири цифри. Първите две цифри обозначават Главата, към която принадлежи позицията, а вторите две – точната позиция. Някои позиции са разделени на подпозици, като така наименованието стига до шеста цифра. Държавите трябва да възприемат всички глави, позиции и подпозиции, „без допълнения и изменения“[27].Те имат правото да създават подпозиции отвъд шестата цифра, например на ниво 8 или 10 цифри[28]. Евентуални изменения на ХС се предлагат от Комитета по ХС, орган, чието устройство е уредено в член 6 от Конвенцията за ХС. Този Комитет изготвя обяснителни бележки и дава становища за класиране – документи от важно значение за тълкуването както на ХС, така и на Комбинираната номенклатура[29].
Формално ХС не е елемент от правото на СТО, а правен инструмент, който си ситуира в различна правна система. Не може, обаче, да не се отбележи засилената роля, която тя играе в СТО, и то в условията на относителен правен вакуум, доколкото правото на СТО не съдържа самостоятелна номенклатура на стоки. ХС отразява договореност между страните членки на СТО, за това че последните ще се съобразяват с нея при изготвяне и прилагане на списъците[30]. Разглеждайки сложността на правното положение на ХС в правото на СТО, Апелативният орган (АО) на СТО отнася необходимостта от точно тълкуване на ХС към по-общата задача (вписваща се в мандата на Органа за уреждане на спорове) за тълкуване на списъците на отстъпките и задълженията, всеки от които споменава ХС и се базира на нея. Следвайки тази логика АО приема като част от мандата си компетентността да тълкува ХС[31].
Както бе посочено, европейската обща митническа тарифа се основава на ХС. С цел по-голямо фрагментиране (свързано с евентуално разграничаване на митата по отношение на различни стоки), повечето високоразвити държави използват по-детайлна номенклатура, която често стига до осма или десета цифра[32]. Такъв е случаят и с ЕС, който използва така наречената Комбинирана номентклатура (КН), предвидена в Регламент № 2658/87, изменен с Регламент (ЕО) № 254/2000 на Съвета от 31 януари 2000 година[33]. Нейната структурата следва основните линии на ХС, но е по-детайлна[34]. Всяка година Комисията приема Регламент, възпроизвеждащ в цялост КН и включващ евентуалните изменения. Той се публикува в Официален вестник не по-късно от 31 октомври и се прилага от 1 януари на следващата календарна година.
Подпозициите се определят от европейските институции, в частност от Комисията. Те трябва да са изцяло съобразени с ХС и всяка несъвместимост се санкционира от съда с отмяна на регламента[35] или ново тълкуване[36]. В останалите случаи Комисията, която поддържа и обновява КН, може да я тълкува[37], но само на ниво осма и десета цифра и без това да изменя съдържанието на ХС[38]. Това Комисията прави чрез изготвяне на обяснителни бележки към КН с цел гарантиране на идентичното тълкуване на използваните в КН термини от митническите власти на различните държави – членки. Приложимите в случая обяснителни бележки са публикувани на 7 май 2008 година[39].
Факти и обстоятелства[40]
Основният правен проблем, който се поставя пред Съда въз основа на представените факти и обстоятелства по делото, е очевидно проблем на тарифно класиране[41], т.е. на правна квалификация в смисъл на отнасяне на определен продукт (settopмодули с комуникационна функция) към определена по своите ключови критерии категория (в случая – подпозиция 8528 71 13 на КН). Съдът е изправен пред класическа задача, състояща се в тълкуването на обща квалификационна норма (дефиниция) с оглед прилагането й в специфичен казус.
На практика поставеният въпрос е с немалко икономическо значение, което може да бъде резюмирано по следния начин: внесените от Корея в България settop модули с комуникационна функция следва да бъдат класирани в определена позиция от КН, като операцията по тарифно класиране се осъществява от митническите власти по декларация на вносителя. Ако продуктите са класирани в някоя от визираните от СИТ позиции на нулева митническа ставка (в случая според декларацията на вносителя това е подпозиция 8528 71 13), не се дължи митнически сбор. Ако техните характеристики не отговарят на изброените в съответната подпозиция критерии, модулите са автоматично класирани в подпозиция „други“ (8528 71 19) и за тях се дължи мито по ставка, свободно определена от ЕС – в случая 14%. Разбира се, тарифното класиране по подразбиране е подпозиция „други“, възможността внесените продукти да бъдат класирани в подпозиция 8528 71 13 зависи от редица условия, изброени в наименованията на подпозицията и тълкувани от обяснителните бележки.
Вносителите Диджиталнет, Цифрова и М САТ КЕЙБЪЛ декларират внесените модули в подпозиция 8528 71 13, като освободени от мито. По сигнал на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) митническите органи извършват проверка и приемат, че модулите не са оборудвани с вграден модем и е трябвало да бъдат класирани в подпозиция 8528 71 19 от КН, т.е. че вносителите дължат митни сборове със ставка от 14%. Митническите органи постановяват административни актове за заплащане на съответните мита – административни актове, чиято валидност жалбоподателите оспорват пред Административен съд Варна. Съдът спира производството по четири идентични дела и отправя няколко преюдициални запитвания до СЕС. Най-общо, те се отнасят до тълкуването на използваните в КН и в обяснителните бележки термини „Интернет“, „модем“, „модулация и демодулация“.
Решение на Съда
Съдът разглежда заедно няколко от поставените въпроси, безспорно заради близостта на съдържащото се в тях питане. То се отнася до тълкуването на подпозиция 8528 71 13, в частност на използваните в текста й термини „модем“ и „достъп до интернет“ (I). Съдът обаче отказва да осъществи самото тарифно класиране – той се ограничава до тълкуването на КН, като оставя задачата за нейното прилагане на националните институции (II).
I. Относно тълкуването на подпозиция 8528 71 13
Докато правният анализ на Съда е изграден на база тълкуване на разпоредбите и успоредно прилагане на така осъщественото тълкуване към конкретния случай, настоящият коментар предлага разделянето на тези два мимента и по-детайлно разглеждане на първия от тях с оглед евентуалното му използване като модел за прилагане при сходни случаи.
А. Принципи за тълкуване на текста на КН
Тълкуването на КН се подчинява на няколко основни принципа[42], които могат да се резюмират в няколко на пръв поглед ясни правила: (1) класирането на стоките се определя най-напред съгласно текста на позициите и забележките към разделите и главите, а заглавията имат само индикативна стойност; (2) тарифното класиране на определен продукт в една или друга позиция се осъществява на основата на обективните характеристики и свойства на продукта, описани в този текст[43], като предназначението също може да представлява обективен критерий, доколкото съществува достатъчно тясна връзка между това предназначение и продукта[44].
Нередки са обаче случаите, в които текстът на КН не дава ясно определение на използваните пониятия. Тук идва ролята на обяснителните бележки, които трябва да внесат уточнения относно характеристиките, които позволяват класирането на определен продукт в една или друга позиция. Според утвърдената вече практика на Съда, обаче[45], тези бележки нямат задължителна правна сила, въпреки че „съществено допринасят за тълкуването на обхвата на различните позиции“[46]. Тяхната единствена роля е именно поясняването на определени термини, използвани в КН и в този смисълне може да съществува несъотвествие между тях и текста на КН[47]. Наличието на такова съответствие се констатира от СЕС – ако то е налице, бележките се явяват своеобразно продължение на КН. Ако Съдът сметне обаче, че бележките противоречат на КН или променят нейния обхват, той отказва да ги приложи[48].
Интересното в правомощието на Съда да оцени съответствието на обяснителните бележки с КН се състои в това, че тази оценка преминава през неизбежен процес на тълкуване на КН от страна на Съда. Съдът тълкува понятията, съдържащи се в КН, въз основа на няколко принципа – (1) прилагане на обичайните правила за тълкуване („определянето на значението и обхвата на термините, за които общностното право не дава никакво определение, следва да се осъществява в съответствие с обичайното им значение в говоримия език, като се отчита контекстът, в който те се използват, и целите, преследвани от правната уредба, от която те са част“[49]); (2) при наличие на международно споразумение, каквото в случая е СИТ, Съдът тълкува разпоредбите в смисъла и духа на международното споразумение (принцип на съответното тълкуване: „макар разпоредбите на споразумение като СИТ да не предвиждат за частноправните субекти права, на които те да се позовават пряко пред съда по силата на правото на Съюза, ако съществува правна уредба на Съюза в съответната област, предимството на сключените от Съюза международни споразумения пред разпоредбите на вторичното право повелява последните да се тълкуват, доколкото е възможно, в съответствие с тези споразумения“[50]). Съдът основава голяма част от тълкуването си на съдебната практика на Органа за уреждане на споровете към СТО[51].
Така Съдът предлага своя интерпретация на КН, която сравнява с обяснителните бележки. Последните се прилагат само ако отговарят на направеното от него тълкуване на КН. Разбира се, тази сложна интелектуална конструкция се активира само ако някоя от страните по делото оспорва приложимостта на обяснителните бележки (каквото е в случая становището на Комисията[52]). В случая Съдът констатира, че обяснителните бележки са ограничили смисъла на използваното в КН понятие и „в това отношение (…) противоречат на КН и не трябва да се прилагат“[53]. В този случай единствено предложеното от СЕС тълкуване е релевантно.
Б. Тълкуване на подпозиция в конкретния случай
Както бе посочено по-горе, поставеният пред Съда правен въпрос се отнася до тарифното класиране на внесените settopмодули : ако те отговарят на всички изброени в подпозиция 8528 71 13 условия, класирането им в тази подпозиция ги освобождава от мито. Ако те не отговарят на едно от тези условия, вносът им подлежи на мито със ставка от 14%.
Въпросната подпозиция 8528 71 13 е елемент от съдържащата се в СХ подзиция 8528 71. Тя се отнася до монитори и прожекционни апарати без вграден приемателен телевизионен апарат (генерична позиция 8528), непредназначени да съдържат видео дисплей (позиция 8528 71). Тъй като СХ стига само до шестата цифра, ЕС налага допълнителна фрагментация на тази позиция с КН. Само част от продуктите, визирани в позиция 8528 71, са освободени от мито. В случая това са продуктите, които могат да бъдат класирани в подпозиция 13 : микропроцесорни апарати, съдържащи модем за достъп до интернет, осигуряващи интерактивен обен на информация с възможност за приемане на телевизионни сигнали.
За да се ползва с нулирана митническа ставка по силата на класирането си в подпозиция 8528 71 13, един продукт трябва да отговаря, от една страна, на общите критерии на позицията (липса на предназначение да се съдържа видеодисплей и наличие на микропроцесор) и, от друга страна, на изброените в наименованието на подпозицията критерии: (1) възможност за приемане на телевизионни сигнали и (2) наличие на вграден модем, позволяващ потребителски достъп до интернет. Тези условия са според Съда кумулативни. Запитващата юрисдикция поставя въпроса кой от критериите трябва да бъде считан за основна функция по смисъла на бележка № 3 към раздел XVI от КН, отразяваща Общите правила за тълкуване на КН. Според Съда тарифното класиране на едно устройство в подпозиция 8528 71 13 би било възможно само ако и двете от тези условия са изпълнени – т.е. въпросното устройство съдържа модем и този модем позволява достъп до интернет.
Обяснителните бележки предлагат тълкуване на проблематичното в случая условие за наличие на „модем“ и възможност за осигуряване на достъп до интернет. Според тези бележки текстът на подпозиция 8528 71 13 визира специфични устройства („модеми“), които (1) модулират и демодулират входния и изходния сигнал, като по този начин позволяват двупосочна комуникация за целите на достъпа до интернет, и (2) са вградени в settopмодули. Ако определено устройство изпълнява сходни функции, но не извършва модулация или демодулация, то не е модем по смисъл на подпозиция 8528 71 13 и съдържащият го микропроцесорен апарат (settopмодул) не може да бъде класиран в тази позиция. Същото се отнася и за устройство, което макар да отговаря на първото условие, не е вградено в микропроцесорния апарат.
Що се отнася до внесените от Корея в България устройства, наличието на първите две условия на класиране (отнасящи се до позицията 8528 71) е прието за даденост, а годността за приемане на телевизионни сигнали е безспорна. Дебатът се концентрира върху въпроса дали внесените модули отговарят на последното условие – наличието на модем, позволяващ потребителски достъп до интернет.
Съдът констатира липсата на определение на този термин в КН. Определението е дадено в обяснителните бележки. Комисията обаче оспорва приложимостта на тези обяснителни бележки – според нея, предложеното в тях тълкуване е прекалено ограничително, което означава, че те противоречат на КН и би следвало да се оставят без приложение в конкретния случай.
Както това бе вече споменато, за да може да анализира, оцени и евентуално остави без приложение предложеното в обяснителните бележки тълкуване, Съдът се заема със самостоятелно тълкуване на използваните в КН термини. В случай, че обяснителните бележки не съвпадат с направеното от него тълкуване, той не ги прилага. Предложеното от Съда тълкуване се основава на два основни тълкувателни процеса – първо, той предлага собствена интерпретация на термините, която след това търси да потвърди чрез външни спрямо европейското право източници – в случая доклад на Специална група към СТО[54].
Специалната група прилага исторически функционален начин за тълкуване (еволютивна интерпретация) на термина с цел да се разшири неговото тълкуване във връзка с равитието на техникага[55]. Предложеното от нея тълкуване на термина „модем“ е значително по-широко от това, съдържащо се в обяснителните бележки[56]. Според Доклада модемът пренася цифрови данни между компютри по телефонна линия и извършва модулация и демодулация по различни начини. Но модем са също така и други устройства, които не извършват модулация и демодулация, но изпълняват сходни функции.
В този смисъл се оказва, че обяснителните бележки са добавили допълнително условие към КН – докато КН споменава само наличието на „модем“, обяснителните бележки тълкуват това като наличие на „модем, който извършва модулация и демодулация“ и така изключват от приложното поле на подпозиция 8528 71 13 определена група устройства, които използваната в КН формулировка (така, както е тълкувана тя от Съда) първоначално включва във въпросната подпозиция. Това кара Съда да откаже да приложи обяснителните бележки и да замени съдържащото се в тях тълкуване на термина „модем за достъп до интернет“ с друго, предложено от него: „устройство, което може самò, без да се използва и някакъв друг апарат или механизъм, да осъществява достъп до интернет и да осигурява интерактивност и двупосочен обмен на информация. За целите на класирането в посочената подпозиция значение има само годността за осъществяване на достъп до интернет, а не използваната за тази цел технология“[57]. Това означава, че използваната технология (модулация и демодулация или друга технология) не е критерий за тарифно класиране в подпозиция 8528 71 13, като единствено от значение е годността на устройството да осъществява достъп до интернет, стига този достъп да се осъществява самостоятелно (т.е. модемът трябва да е вграден – в това отношение обяснителните бележки остават релевантни)[58].
II. Относно разпределението на ролите в рамките на преюдициално запитване за тълкуване
Освен конкретен въпрос във връзка с тълкуването на използваните в КН термини, Административен съд – Варна поставя и директно въпроса за тарифното класиране на внесените settop модули: „с какъв код следва да се класират разглежданите в главните производства апарати?“[59].
Съдът обаче отказва да се произнесе по този въпрос, възприемайки буквално своята компетентност по чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз. По силата на този текст Съдът се произнася преюдициално относно тълкуването и валидността на актовете на институциите (в случая – КН). Той обаче не се произнася по прилагането на европейското законодателство – дейност, която е от компетентността на националните институции. В този смисъл и в настоящето Решение СЕС е категоричен: „когато Съдът е сезиран с преюдициално запитване в областта на тарифното класиране, неговата задача е по-скоро да изясни на националната юрисдикция критериите, чието прилагане ще даде възможност на последната да класира правилно въпросните продукти в КН, отколкото самият той да направи това класиране, още повече когато не разполага непременно с цялата необходима за това информация.“[60].
Коментар
Освен с детайлността на техническия анализ, настоящото Решение на Съда впечатлява с по-скоро имплицитно възприетата от СЕС позиция по редица деликатни въпроси, свързани с взаимодействието между няколко правни системи (международно право, право на ЕС, национално законодателство).
I. Относно взаимоотношението между правото на ЕС и текстовете с международен произход
Въпросът за съотношението между правото на ЕС и международните договори тук не се отнася до директния ефект на правото на СТО, в частност на ГАТТ, в правния ред на ЕС[61]. Позовавайки се на отдавнашна своя практика, Съдът отминава почти без внимание въпроса за възможността частноправните субекти да се позовават пряко на права, произтичащи от правото на СТО, в частност от ГАТТ и СИТ – предвид характера и структурата им, съдържащите се в тези споразумения разпоредби не са сред тези, по които Съдът може да се произнася относно тяхното съответствие с актовете на общностните институции[62].
Това, обаче, разбира се, не означава, че може да бъде толерирано всякакво несъответствие между вторичното право и международните споразумения. В този смисъл, както бе посочено по-горе, Съдът потвърждава принципа на съобразното тълкуване(inerprétationconformе)[63], който се основава на предимството на сключените от Съюза международни споразумения пред разпоредбите на вторичното право.
Интересното в случая е, че Съдът създава впечатление за прилагане на този принцип и по отношение на специфичен елемент от международния правен ред – съдебната практика на Органа за уреждане на спорове на Световната търговска организация[64]. В случая става въпрос за гореспоменатия Доклад на Специалната група, като значението, което Съдът придава на този доклад, не е случайно. Спорът се отнася точно до същата подпозиция 8528 71 13, чиято съвместимост с чл. IIот ГАТТ се оспорва от САЩ и други държави членки на СТО. Според ищците пред Органа за уреждане на споровете европейското законодателство съдържа тарифно третиране, което е по-неблагоприятно за вноса на някои settopмодули, в които се съдържа специфичен тип модем или вградено устройство за записване или възпроизвеждане (например с твърд диск или DVD устройство)[65], в сравнение с поетото от ЕС задължение в списъка – в частност, че прилаганите митнически ставки са по-големи от консолидираните максимуми в списъка. Според ищците, по силата на СИТ, ЕС е длъжен да приеме върху своята територия вноса на такива модули без мито и изключването на част от модулите от общата група на освободените от мито информационни продукти представлява нарушение на това задължение. Специалната група констатира наистина наличието на различно третиране на продуктите – някои от тях са класирани в подпозиция 13 и се ползват с нулеви митнически ставки, други подлежат на митническо облагане, като разграничението се осъществява според характера на използваното за достъп до интернет устройство (само ако това устройство е модем, продуктът е класиран в подпозиция 13)[66]. Тази система, според Специалната група, е несъвместима с чл. II от ГАТТ.
За разлика от други ситуации, в които страните се позовават на препоръки и решения на Органа за уреждане на споровете към СТО, които по един или друг начин задължават институциите да изменят европейското законодателство[67], поставилият се в настоящия случай въпрос е значително по-лесен за решаване. Съдът трябва да се произнесе не по отношение на правния ефект, който има констатация на Органа за уреждане на спорове относно несъвместимостта на вторичното право с нормите на СТО, а по отношение на предложеното от този Орган тълкуване на ХС. Разбира се, въпросът тук не е толкова деликатен, което дава на СЕС известна свобода. Съдът обаче възприема почти без възражения и без критики предложената от Специалната група интерпретация. Мястото на тази интерпретация остава неизяснено – следвайки известния вече диктум за съобразно тълкуване (interprétationconforme), Съдът оставя впечатлението, че този принцип се прилага не само по отношение на международните споразумения, но и на неговите тълкувания, чиито автори са външни за европейския правен ред юрисдикции. Единственият начин, по който тази позиция би могла да бъде разбрана, е, ако се приеме, че СЕС вижда тълкуванията на Специалната група като продължение на правото на СТО. Парадоксалното в тази интелектуална конструкция се състои обаче във факта, че самата ХС, за чието тълкуване става дума, не е част от правото на СТО. Строго формално погледнато, Органът за уреждане на споровете (в частност Специалната група и Апелативният орган) има също толкова компетентност да тълкува ХС, колкото СЕС. И за двете юрисдикции ХС е външен правен инструмент. Единственото автентично тълкуване идва от Комитета на ХС.
На практика Съдът избягва критиките, възприемайки предложеното от Специалната група тълкуване като свое – по този начин той формално заменя обяснителните бележки със своята интерпретация, а не с тази на Органа за уреждане на споровете. Въпреки това, на практика тук може да се види признание, че Органът за уреждане на споровете е по-добре поставен от СЕС що се отнася до тълкуването на ХС, т.е. основата и първите 6 цифри от КН.
II. Относно тълкуването на КН
Веднъж приел необходимостта КН да бъде тълкувана в съответствие с Доклада на Специалната група, СЕС се заема с нелеката задача да намери такова съответно тълкуване. Според него предложената в обяснителните бележки интерпретация не съответства на позицията на Специалната група. Това несъответствие кара Съда да откаже да приложи обяснителните бележки в конкретния случай и го поставя в ситуация, в която самият той трябва да предложи тълкуване на КН – от една страна, достатъчно детайлно, за да отговори на поставеното преюдициално запитване, и от друга страна, достатъчно гъвкаво, за да избегне недостатъците, които самият той е намерил в обяснителните бележки (а именно, прекалено ограничителното значение, дадено на термина „модем”).
Следва да се отбележи, че в случая поради възприемането на ХС от КН, СЕС тълкува на практика едновременно европейското законодателство и международния правен инструмент. Без да избегне множеството доктринални критики, Съдът отдавна е възприел своята компетентност що се отнася до тълкуването на международни правни инструменти в рамките на преюдициални запитвания[68]. Тази компетентност той обяснява с известна доза въображение, като причислява международните правни инструменти към групата на актовете на институциите[69].
Съдът преминава през два етапа на тълкуване – първият, който можем да определим като ендогенен (вътрешен) тълкувателен процес, се състои в интерпретацията, предложена от самия СЕС въз основа на посочените от него основни правила за тълкуване (вж. по-горе). Стигнал до определено временно заключение на това основание, Съдът търси потвърждение на така направеното тълкуване във втория етап от интерпретативния процес. Този втори етап може да се определени като екзогенен (външен) и се състои в тълкуване, предложено от външни спрямо европейското право източници – в случая доклад на Специална група към СТО. Следва да се отбележи сложната интелектуална комуникация между тези два етапа: от една страна, изглежда, че Съдът привилегирова вътрешния тълкувателен метод и използва субсидиарно външния метод с цел да потвърди направеното вече тълкуване. Тази конструкция се вписва в традиционната практика на Съда, която се резюмира в анализирането на европейския правен ред като отделен правен ред, различен от този на държавите членки, но и от международния правен ред (известният вече диктум от Решението Коста срещу ЕНЕЛ)[70]. От друга страна обаче, тук става дума за тълкуване на текст, който се основава на външна спрямо европейското право правна база (ХС) – и в този смисъл Съдът имплицитно оставя отворена възможността предложеното от него тълкуване да бъде изменено в случай на промяна в това външно (и юридически независещо от ЕС) правно основание.
III. Относно отказа на Съда да се произнесе по прилагането на правото на ЕС
Внимание, на последно място, заслужава и забележката от страна на Съда относно разпределението на ролите в рамките на процедурата по преюдициално запитване. Макар и тази позиция да е повече от традиционна, настоящото Решение предлага сравнително ясна илюстрация на невинаги леката за идентифициране граница между тълкуване и прилагане на европейското законодателство.
Компетентността на СЕС по преюдициални въпроси, произтичаща от чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз, е ограничена до „ а) тълкуването на настоящия договор; и б) валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.“. СЕС е следователно компетентен що се отнася до тълкуването на договорните разпоредби и на вторичното право (а, както видяхме, и по отношение на тълкуването на международните договори, очевидно с цел уеднаквяване на тълкувателната практика на съдилищата в различните държави членки). Прилагането на тези разпоредби обаче е от компетентността на националните съдилища, коти са и „общи съдии на европейското право“ („jugescommunautairesdedroitcommun“)[71].
Разпределението на ролите между СЕС и националните съдилища следва да се подчинява на основния принцип на сътрудничеството, доколкото всички са обвързани от общата си задача да осигурят точно и еднакво прилагане на европейското право[72]. Това прави понякога доста трудно разграничението между тълкуване и прилагане – нередки са случаите, в които Съдът размива границите и в стремежа си да предостави на националните съдилища всички необходими елементи за решаване на делото, заема на практика мястото на тези съдилища[73]. Макар и теоретично в тази практика да няма нищо шокиращо, доколкото Съдът следва представените пред него въпроси по преюдициалното запитване, нищо не пречи той да преформулира тези въпроси, ако волята му е за категорично разграничаване между тълкуване и прилагане. Настоящото решение му позволява обаче, без да се налага преформулиране на въпросите, но с известни уточнения, които отнемат от категоричността на формулировката („когато Съдът е сезиран с преюдициално запитване в областта на тарифното класиране“), да напомни своята ограничена роля в рамките на преюдициалните запитвания.
Библиография
Решения на СЕС
Решение от 15 юли 1964 по дело Коста срещу ЕНЕЛ, С-6/64
Решение от 12 декември 1972 г. по дело International Fruit Company и др., С-21/72 и 24/72
Решение от 30 април 1974, Haegman, С-181/73
Решение на Първоинстанционния съд от 10 юли 1990 година Tetra Pak, T-51/89
Решение от 16 юни 1994 г. по дело Develop Dr. Eisbein, C‑35/93
Решение от 13 декември 1994 г. по дело GoldStar Europe GmbH, С-401/93
Решение от 10 септември 1996 г. по дело Комисия/Германия, C 61/94
Решение от 14 юли 1998 по дело Bettati, C-341/95(Rec. p. I-4355)
Решение от 10 юни 1999 г. по дело Mövenpick,C‑405/97
Решение от 23 ноември 1999 г. по дело Португалия/Съвет, C‑149/9
Решение от 28 март 2000 година по дело Georg Badeck, C-158/97
Решение от 19 октомври 2000 г. по дело Peacock, C‑339/98
Решение от 14 декември 2000, Parfums Christian Dior SA, С-300/98 и С-392/98
Определение от 2 май 2001 г. по дело OGT Fruchthandelsgesellschaft, C‑307/99
Решение от 12 март 2002 г. по дело Omega Air и др., C‑27/00 и C‑122/00
Решение от 22 октомври 2002 година по дело Roquette Frères SA, C-94/00
Решение от 9 януари 2003 година по дело Petrotub, С-76/00
Решение от 15 септември 2005 г. по дело Intermodal Transports, C‑495/03
Решение от 11 януари 2007 г. по дело B.A.S. Trucks, C‑400/05
Решение от 19 април 2007 г. по дело Sunshine Deutschland Handelsgesellschaft, C‑229/06
Решението от 9 септември 2008 година по дело FIAMM, C-120/6
Решение от 19 февруари 2009 г. по дело Kamino International Logistics, C‑376/07
Решение от 6 юли 2010 г. по дело Monsanto Technology, C 428/08
Решение от 16 декември 2010 г. по дело Skoma-Lux s. r. o., С-339/09
Решение от 22 декември 2010 г. по дело Premis Medical BV, С-273/09
Решение от 14 април 2011 г. по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, C‑288/09 и C‑289/09
Статии, коментари, книги
СТО, 15e anniversaire de l’Accord sur les technologies d’information : commerce, innovation et réseaux de production mondiaux, СТО, Женева, 2012, 117 стр.
BACCHETA, M., LOW, P., MATTOO, A. и др., Le commerce électronique et le rôle de l’OMC, OMC, Dossiers spéciaux 2, 1998, 84 стр.,
BHALA, R., „The precedent setters : de facto stare decisis in WTO adjudication“, Transnational law and policy, 1999, №4
CLERGERIE, J.L., GRUBER, A. et RAMBAUD, P., L’Union Européenne, 9то издание, 2012, DALLOZ, 1007 стр.
COTTIER, T. и SCHEFER, K., „The relationship between World Trade Organization law, national law and regional law“, Journal of Inernational Economic Law, 1998, №1, стр. 83-122
EECKHOUT, P. „The domestic legal status of the WTO Agreements: interconnecting legal systems”, Common market law review, 1997, №1, стр. 11-58
FALLON, M., Droit matériel de l’Union européenne, 2ро издание, Bruylant, 2002
GAZIN, F., „Union douanière : du recours au droit international pour interpréter la notion de modem aux fins d’une classification tarifaire“, Europe, №1, януари 2013 г., коментар 29
GAUTRON, J.-Cl. и GRARD, L., „Le droit international dans la construction de l’Union européenne” в Société française pour le droit international, Droit international et droit communautaire: perspectives croisées, Colloque de Bordeaux, Pédone, 1999, стр. 11-154
JORGENSEN, C. W., „Customs law :the challenge of non-centralised customs administrations in the EU“, в GAINES, S., OLSEN, Br. E. и SORENSEN, K.E., Liberalising trade in the EU and the WTO: a legal comparison, Cambridge University Press, 2012, 491 стр., стр. 385-412
JOUANNET, Em., « La notion de juridiction internationale en question » в SFDI, La juridictionnalisation du droit international, Paris, Pédone, 2003, 545 стр.
MATSUSHITA, M., SCHOENBAUM, Th. J. и MAVROIDIS, P., The World trade organization :law, practice and policy, Oxford university press, 2006
MAVROIDIS, P., Trade in goods, Oxford University Press, 2007
PERTEK, La pratique du renvoi préjudiciel en droit communautaire : Coopération entre CJCE et juges nationaux, Litec, 2001, 238 стр.
RIDEAU, J., Droit institutionnel de l’UE, LGDJ, 6то издание, 2010, 1464 стр.
RUIZFABRI, H., „Conclusions“ в Th. GARCIA и V. TOMKIEWICZ, L’Organisation Mondiale du commerce et les sujets de droit (Colloque de Nice des 24 et 25 juin 2009), Bruylant, Bruxelles, 2011, 309 стр., стр. 293–300
RUIZ FABRI, H., „Le juge de l’OMC : ombres et lumières d’une figure judiciaire singulière“, Revue générale de droit international public (1), 2006, стр. 58–81
RUIZ FABRI, H., „Le règlement des différends au sein de l’OMC: naissance d’une juridiction, consolidation d’un droit“, в LEBEN, Ch., LOQUIN, Er. и SALEM, M., Souveraineté étatique et marchés internationaux à la fin du 20e siècle: a propos de 30 ans de recherche du CREDIMI. Mélanges en l’honneur de Philippe Kahn, Litec, 2000, 728 стр., стр. 319 и сл.
SCHMIED, Fr., Les effets des accords de l’O.M.C. dans l’ordre juridique de l’Union européenne et de ses Etats membres, LGDJ, 2012г., 597 стр.
SIMON, D. (dir.), SOULARD, Chr., RIGAUX, A. et MUNOZ, R., Contentieux de l’Union européenne / 3 – Renvoi préjudiciel, Recours en manquement, Editions Lamy, 2011, 383 стр.
Van DAMME, Is., „The interpretation of schedules of commitments“, Journal of World trade, 2007, стр. 1-54
Van Den BOSSCHE, P., The law and policy of the World Trade Organization, Cambridge University Press, 2008
WUNSCH-VINCENT, S., WTO, E-commerce and Information Technologies : from Uruguay Round through the Doha Development Agenda : a report to the UNICT Task Force, United Nations ICT Task Force, Ню Йорк, 2005, 175 стр.
WUNSCH-VINCENT, S., The WTO, the Internet and trade in digital products: EC-US perspectives, Hart Publishing, 2006, 326 стр.
ZONNEKEYN, G.A., „The Hermès judgement – reconciling the principles of uniform and consistent interpretation“, Journal of World Intellectual property, 1999, стр. 495-508
ZONNEKEYN, G.A., „The direct effect of GATT in Community law : from International Fruit Company to the Banana cases“, International trade law and regulation, 1996, стр. 63-71.
ZONNEKEYN, G.A., „The legal status of WTO Panel reports in the EC legal order – some reflections on the opinon of Advocate General Mischo in the Atlanta case“, Journal of International Economic Law, 1999, №4,стр. 713-722 и
ZONNEKEYN, G.A., „The status of adopted panel and Appellate Body reports in the European court of justice and the European Court of first instance – the banana experience“, Journal of world trade, 2000, стр. 93-108
***
[1] Докторант и асистент по международно публично право и международно икономическо право в Университета Paris 1 Panthéon Sorbonne, Париж, Франция; Магистър по международно икономическо право от същия университет и Магистър по право от СУ „Св. Климент Охридски” (jenya.grigorova@gmail.com)
[2]Една от трите икономически институции от системата на Бретън Уудс (другите две институции са свързани с финансовите аспекти на международните икономически отношения – Международният Валутен Фонд и Международната банка)
[3]Под формата на международно съглашение в опростена форма (виж чл. 12 от Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г.) (executiveagreement / accordenformesimplifiée)
[4]Приложното поле на ГАТТ е ограничено до търговията със стоки (парадоксално, този термин не е дефиниран в текста). Търговията с услуги се организира по коренно различен начин със Споразумението за търговия с услуги (GATS).
[5]Редица допълнителни споразумения, подчинени на същия основен принцип на либерализация, предлагат специфични правила с цел ограничаване на евентуалния риск от злоупотреба от страна на държавите членки с признатото им суверенно право да организират определени страни от търговския оборот, като например етикетирането на стоките (Споразумение за техническите пречки пред търговията) или ограничаването на вноса и износа на определени стоки поради санитарен или фитосанитарен риск (Споразумение за санитарните и фитосанитарните мерки).
[6]Логиката на този избор трябва да се търси в предвидимостта и неизменността на митото – виж VanDenBOSSCHE, P., ThelawandpolicyoftheWorldTradeOrganization, CambridgeUniversityPress, 2008, стр. 376 и сл., както и MATSUSHITA, M., SCHOENBAUM, Th. J. и MAVROIDIS, P., TheWorldtradeorganization : law, practiceandpolicy, Oxforduniversitypress, 2006, стр. 259 и сл.
[7]чл. 1 а): „(а) Всяка договаряща се страна предоставя на търговията на другите договарящи се страни третиране, не по-малко благоприятно от това, предвидено в съответната част на съответния списък, приложен към това споразумение.“
[8]Държавата – членка може да поддържа и по-ниско от посоченото ниво, както и да увеличи прилаганото ниво в границите на посочения максимум. Всичко това обаче тя трябва да прави на базата на принципа на най-облагодетевлстваната нация, т.е. без дискриминация в поддържаните нива по отношение на всички търговски партньори. Възможни са определени изключения, най-вече по отношение на развиващите се страни (по-силата на специална декларация – Enablingclause / claused’habilitation) и по отношение на привилегировани търговски партньори, с които съответната държава членка е сключила регионален договор – зона за свободна търговия или митнически съюз
[9]За по по-подробно обяснение на икономическата и политическата логика на тази организация виж VanDenBOSSCHE, P., ThelawandpolicyoftheWorldTradeOrganization, CambridgeUniversityPress, 2008, стр. 176 и сл.
[10]Чл. XII от Маракешкото Споразумение за създаване на Световната търговска организация
[11]Виж за по-обстоен анализ на тази изключителна за СТО ситуация RUIZFABRI, H., « Conclusions » в Th. GARCIA и V. TOMKIEWICZ, L‘Organisation Mondialeducommerceetlessujetsdedroit (ColloquedeNicedes 24 et 25 juin 2009), Bruylant, Bruxelles, 2011, 309 стр., стр. 293–300 и VanDenBOSSCHE, P., ThelawandpolicyoftheWorldTradeOrganization, CambridgeUniversityPress, 2008, стр.105
[12]ОВ L336, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 година, глава 11, том 10, стр. 3
[13]Чл. 28 от Договора за функционирането на Европейския съюз
[14]Ibid., чл. 31
[15]За по-обстойно описание на историята на преговорите и на продължаващите преговори за актуализиране на списъка (така нареченото СИТ 2) – виж СТО, 15eanniversairedel’Accordsurlestechnologiesd’information : commerce, innovationetréseauxdeproductionmondiaux, СТО, Женева, 2012, 117 стр., WUNSCH-VINCENT, S., WTO, E–commerceandInformationTechnologies : fromUruguayRoundthroughtheDohaDevelopmentAgenda : areporttotheUNICTTaskForce, UnitedNationsICTTaskForce, Ню Йорк, 2005, 175 стр., стр. 39 и сл.. ; WUNSCH-VINCENT, S., TheWTO, theInternetandtradeindigitalproducts: EC–USperspectives, HartPublishing, 2006, 326 стр., преди всичко стр. 81 и сл.; BACCHETA, M., LOW, P., MATTOO, A. и др., Lecommerce électroniqueetlerôledel’OMC, OMC, Dossiersspéciaux 2, 1998, 84 стр., http://www.wto.org/french/res_f/booksp_f/special_study_2_f.pdf, стр. 52 и сл.
[16]явление, свързано с възможността на определена държава да се възползва от поетите вече от други държави задължения без насрещно задължение.
[17]Задължителни за всички държави-членки на СТО са ГАТТ и приложените към него споразумения, както и Общото споразумението за търговия с услуги и Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост
[18]ОВ L 155, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 година, глава 11, том 14, стр. 186
[19]ОВ L 293, стр. 1
[20]Виж в този смисъл FALLON, M., Droitmatérieldel’Unioneuropéenne, 2ро издание, Bruylant, 2002, стр. 794 и сл.
[21]Митничският съюз (съществуващ по силата на чл. 28 и сл. от Договора за функционирането на ЕС) се крепи на няколко основни принципа – забрана за количествени ограничения, на мита върху вноса и износа и на всички такси с равностоен на мито ефект между държави- членки, от една страна (вътрешният аспект на Митническия съюз), и от друга – приемането на обща митническа тарифа при търговските отношения с трети страни (външният аспект на Митническия съюз)
[22]Регламент (ЕС) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Mодернизиран митнически кодекс) (ОВ L 145 от 4.6.2008 г.).
[23]Регламент 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992
[24]SCHMIED, Fr., Les effets des accords de l’O.M.C. dans l’ordre juridique de l’Union européenne et de ses Etats membres, LGDJ, 2012г., 597 стр., в частност стр. 333, § 711
[25]Международната конвенция, която установява Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, сключена в Брюксел на 14 юни 1983 г., както и протоколът за изменението ѝ от 24 юни 1986 г. са одобрени от името на Европейската икономическа общност с Решение 87/369/ЕИО на Съвета от 7 април 1987 година (ОВ L 198, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 3, стр. 199).
[26]виж в този смисъл MAVROIDIS, Tradeingoods, OxfordUniversityPress, 2007, стр. 73. и SCHMIED, Fr., Leseffetsdesaccordsdel’O.M.C. dansl’ordrejuridiquedel’UnioneuropéenneetdesesEtatsmembres, LGDJ, 2012 г., 597 стр., в частност стр. 334, § 714
[27]член 3, параграф 1, буква а) i) от Международната конвенция, която установява Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките
[28]Ibid.,чл. 3 1) а) ii)
[29]Виж в този смисъл Решение от 10 юни 1999 г. по дело Mövenpick (C-405/97, Rec. CJCE 1999, I, стр.1297)
[30]JORGENSEN, C. W., « Customslaw :thechallengeofnon-centralisedcustomsadministrationsintheEU », в GAINES, S., OLSEN, Br. E. и SORENSEN, K.E., Liberalisingtrade in the EU and the WTO: a legal comparison, Cambridge University Press, 2012, 491 стр., стр. 385-412, стр. 391
[31]Вж. например Доклад на Апелативния орган от 5 юни 1998 година, Ирландия – Тарифно класиране на някои информатични материали, WT/DS68/AB/R ; Доклад на Апелативния орган от 12 септември 2005 година, Европейски общности – Митническо класиране на парчета замразено пилешко, WT/DS269/AB/R, § 196 и сл. За коментар виж Van DAMME, Is., « The interpretation of schedules of commitments », Journal of World trade, 2007, стр. 1-54, в частност стр. 30
[32]Виж в този смисъл VanDen BOSSCHE, P., The law and policy of the World Trade Organization, Cambridge University Press, 2008, стр.379
[33]За по-детайлно описание на първоначалните източници на тази номенклатура (в частност „Брюкселската номенклатура“ от 1968) – вж. CLERGERIE, J.L., GRUBER, A. et RAMBAUD, P., L’Union Européenne, 9то издание, 2012, DALLOZ, 1007 стр., стр. 853 и сл., § 1119
[34]Както пояснява СЕС, „КН се основава на ХС и възпроизвежда позициите и подпозициите ѝ от шест цифри, като за КН са характерни само седмата и осмата цифра, с които се образуват подразделения“ (Решение от 14 април 2011 г. по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, C-288/09 и C-289/09, все още непубликувано в Сборника, точка 8).
[35]Виж например Решение от 22 декември 2010 г. по дело Premis Medical BV, С-273/09
[36]Виж например Решение от 16 декември 2010 г. по дело Skoma-Lux s. r. o., С-339/09
[37]Решение от 13 декември 1994 г. по дело GoldStar Europe GmbH, С-401/93
[38]Решение от 22 декември 2010 г. по дело Premis Medical BV, С-273/09
[39]ОВ С 112, стр. 2
[40] За по-детайлно описание на фактите и обстоятелствата по делото виж „Тарифно класиране на апарати с възможност за приемане на телевизионни сигнали, съдържащи модем за достъп до интернет и осигуряващи интерактивен обмен на информация (Решение на Съда на ЕС по съединени дела C-320/11, C-330/11, C-382/11 и C-383/11, Дигиталнет и др.), Европейски правен преглед, том. VI
[41] Операция, състояща се в „определянето на подпозицията или по-нататъшно подразделение от Комбинираната номенклатура, съгласно която трябва да бъдат класирани тези стоки“ (чл. 34 от горецитирания Митнически кодекс). Вж също JORGENSEN, C. W., « Customs law : the challenge of non-centralised customs administrations in the EU », в GAINES, S., OLSEN, Br. E. и SORENSEN, K.E., Liberalising trade in the EU and the WTO: a legal comparison, Cambridge University Press, 2012, 491 стр., стр. 385-412, стр. 387
[42]част от тях са изброени в част първа, раздел I, А от самата КН, други са фиксирани от практиката на СЕС
[43]СЕС изброява редица решения в този смисъл в точка 27 от Решението : Решение от 19 октомври 2000 г. по дело Peacock, C-339/98, Recueil, стр. I-8947, точка 9, Решение от 15 септември 2005 г. по дело Intermodal Transports, C-495/03, Recueil, стр. I-8151, точка 47, Решение от 19 февруари 2009 г. по дело Kamino International Logistics, C-376/07, Сборник, стр. I-1167, точка 31 и Решение от 14 април 2011 г. по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, C-288/09 и C-289/09, все още непубликувано в Сборника, точка 60
[44]т. 43 от Решението
[45] Решение от 16 юни 1994 г. по дело Develop Dr. Eisbein, C-35/93, Сборник, стр. I-2655, точка 21, Решение от 11 януари 2007 г. по дело B.A.S. Trucks, C-400/05, Сборник, стр. I-311, точка 28 и Решение по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, посочено по-горе, точка 63
[46]Точка 33 от Решението на Съда
[47]Решение по дело Kamino International Logistics, посочено по-горе, точка 48, както и Решение по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, посочено по-горе, точка 64. Виж и настоящето решение, точка 34
[48]Решение от 19 април 2007 г. по дело Sunshine Deutschland Handelsgesellschaft, C-229/06, Сборник, стр. I-3251, точка 31, Решение по дело Kamino International Logistics, посочено по-горе, точки 49 и 50 и Решение по дело British Sky Broadcasting Group и Pace, посочено по-горе, точка 65. Виж и настоящето решение, точка 35
[49]Точка 38 от Решението
[50]Точка 39 от Решението. За принципа на съответното тълкуване (interprétationconforme) виж Решение от 10 септември 1996 г. по дело Комисия/Германия, C‑61/94, Recueil, стр. I‑3989, точка 52 и Решение от 6 юли 2010 г. по дело Monsanto Technology, C‑428/08, всеощенепубликувано в Сборника, точка 72. За коментар виж ZONNEKEYN, G.A., « The Hermès judgement – reconciling the principles of uniform and consistent interpretation », Journal of World Intellectual property, 1999, стр. 495-508
[51]За по-детайлно представяне на системата за уреждане на спорове в СТО – виж ЖЕЛЯЗКОВА, В., „Търговските спорове в Световната Търговска Организация и редът за тяхното разрешаване“, Съвременно право, №3/97, 1997 г., стр. 18-32
[52]Точка 35 от Решението
[53]Точка 45 от Решението
[54]Доклад на Специална група от 16 август 2010 година, Европейски общности и техните държави членки – тарифно третиране на някои продукти на информационните технологии, WT/DS375/R, WT/DS376/R, WT/DS377/R (по-долу – Доклада на Специалната група)
[55]Точка 7.878 от Доклада на Специалната група
[56]И в изначалното значение на самата дума „модем“, съкращение от „модулация и демодулация“
[57]Точка 48 от Решението
[58]За коментар на това уточнение виж GAZIN, F., « Union douanière : du recours au droit international pour interpréter la notion de modem aux fins d’une classification tarifaire », Europe, №1, януари 2013 г., коментар 29
[59]Точка 60 от Решението
[60]Точка 61 от Решението
[61]За по-обширен коментар на условията за директен ефект – виж ГРИГОРОВА, Ж., „Съвместимостта на европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове с международното право – доколко и докъде целта оправдава средствата ? (Решение на Съда на ЕС по дело С–366/10, Air Transport Association of America)“, Европейски правен преглед, том III, 2012, стр.106-143,в частност стр. 122 и сл. и цитираната съдебна практика и доктрина. По отношение на общия въпрос за директния ефект на ГАТТ – виж COTTIER, T. и SCHEFER, K., « The relationship between World Trade Organization law, national law and regional law », Journalof Inernational Economic Law, 1998, №1, стр. 83-122, в частност стр. 93 и сл., както и GAUTRON, J.-Cl. и GRARD, L., “Ledroitinternationaldanslaconstructiondel’Unioneuropéenne” в Société françaisepourledroitinternational, Droitinternationaletdroitcommunautaire: perspectivescroisées, ColloquedeBordeaux, Pédone, 1999, стр. 11-154, EECKHOUT, P. „The domestic legal status of the WTO Agreements: interconnecting legal systems”, Common market law review, 1997, №1, стр. 11-58, в частност стр. 53 и сл. За директния ефект в правото на ЕС виж и ZONNEKEYN, G.A., „The direct effect of GATT in Community law : from International Fruit Company to the Banana cases“, International trade law and regulation, 1996, стр. 63-71.
[62]По този въпрос виж за най-актуална съдебна практика Решението от 9 септември 2008 година по дело FIAMM, C-120/6. Виж също Решение от 12 декември 1972 г. по дело InternationalFruitCompany и др., (С-21/72, Recueil, стр. 1219); Решение от 23 ноември 1999 г. по дело Португалия/Съвет, C-149/96, (Recueil, стр. I-8395); Определение от 2 май 2001 г. по дело OGT Fruchthandelsgesellschaft, C-307/99 (Recueil, стр. I-3159); Решение от 12 март 2002 г. по дело Omega Air и др., C-27/00 и C-122/00 (Recueil, стр.I-2569) и др.
[63]За по-ранни формулировки виж Решение от 14 юли 1998 по дело Bettati, C-341/95(Rec. p. I-4355),точка 20; Решение от 9 януари 2003 година по дело Petrotub, С-76/00 (Recueil, стр. I-79), точка 57. За теотерична обосновка и коментар – виж RIDEAU, J., Droit institutionnel de l’UE, LGDJ, 6то издание, 2010, 1464 стр., стр. 233-234
[64]Договореността относно правилата и процедурите за уреждане на споровете не установява принцип на staredecisis, което означава, че определянето на множеството решения на Органа като „съдебна практика“ не идва от само себе си. Доктриналният дебат относно съществуването на съдебна практика в рамките на СТО е значителен по своя обем: вж. най-вече JOUANNET, Em., « La notion de juridiction internationale en question » dans SFDI, La juridictionnalisation du droit international, Paris, Pédone, 2003, 545 стр., стр. 343-391, в частност стр. 354, RUIZ FABRI, H., « Le juge de l’OMC : ombres et lumières d’une figure judiciaire singulière », Revue générale de droit international public (1), 2006, стр. 58–81, в чатност стр.8, RUIZ FABRI, H., « Le règlement des différends au sein de l’OMC: naissance d’une juridiction, consolidation d’un droit », в LEBEN, Ch., LOQUIN, Er. и SALEM, M., Souveraineté étatique et marchés internationaux à la fin du 20e siècle: a propos de 30 ans de recherche du CREDIMI. Mélanges en l’honneur de Philippe Kahn, Litec, 2000, 728 стр., стр. 319 и сл.; BHALA, R., « Theprecedentsetters : defactostaredecisisinWTOadjudication », Transnationallawandpolicy, 1999, №4
[65]Следва да се направи уточнение, че обяснителните бележки днес включват тези модеми в подпозиция 13
[66]Точка 7.819 от Доклада на Специалната група
[67]Виж за коментар на представените досега подобни случаи – ZONNEKEYN, G.A., „The legal status of WTO Panel reports in the EC legal order – some reflections on the opinon of Advocate General Mischo in the Atlanta case“, Journal of International Economic Law, 1999, №4,стр. 713-722 и ZONNEKEYN, G.A.,„The status of adopted panel and Appellate Body reports in the European court of justice and the European Court of first instance – the banana experience“, Journal of world trade, 2000, стр. 93-108
[68]виж Решение от 30 април 1974, Haegman, С-181/73 и Решение от 14 декември 2000, ParfumsChristianDiorSA, С-300/98 и С-392/98
[69]За критичен анализ на тази асимилация виж RIDEAU, J., Droitinstitutionneldel’UE, LGDJ, 6то издание, 2010, 1464 стр.; стр. 1026 и GAUTRON, J.-Cl. и GRARD, L., “Ledroitinternationaldanslaconstructiondel’Unioneuropéenne” в Société françaisepourledroitinternational, Droitinternationaletdroitcommunautaire: perspectivescroisées, ColloquedeBordeaux, Pédone, 1999, стр. 11-154, стр. 94 и сл.
[70]Решение от 15 юли 1964 по дело Коста срещу ЕНЕЛ, С-6/64 : „à la différence des traités internationaux ordinaires, le traité de la C.E.E. a institué un ordre juridique propre, intégré au système juridique des États membres lors de l’entrée en vigueur du traité et qui s’impose à leurs juridictions“
[71]Решение по дело Коста срещу ЕНЕЛ, цитирано по-горе; Решение на Първоинстанционния съд от 10 юли 1990 година Tetra Pak, T-51/89
[72]Виж в този смисъл PERTEK, La pratique du renvoi préjudiciel en droit communautaire : Coopération entre CJCE et juges nationaux, Litec, 2001, 238 стр., в частност стр. 33
[73]Виж наприер Решение от 28 март 2000 година по дело Georg Badeck, C-158/97, Решение от 22 октомври 2002 година по дело Roquette Frères SA, C-94/00. За коментар виж SIMON, D. (dir.), SOULARD, Chr., RIGAUX, A. et MUNOZ, R., Contentieux de l’Union européenne / 3 – Renvoi préjudiciel, Recours en manquement, Editions Lamy, 2011, 383 стр.,стр. 97
***
Към резюмето на френски език: SUR LA CLASSIFICATION TARIFAIRE DES MODULES SEPARES AYANT UNE FONCTION DE COMMUNICATION … OU SUR LES COMPLEXITES DE L’ARTICULATION ENTRE LE DROIT DE L’UE ET LE DROIT DE L’OMC