ОТНОСНО ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНАТА ФУНКЦИЯ НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Author

Thomas von Danwitz[1]

 

(Обобщение[2])

 

Настоящото изложение има за цел да представи някои размисли относно правораздавателната функция на Съда на Европейския съюз, и по специално относно онези негови функции, които са насочени към гарантирането на единството на правото в Съюза.

В структурно отношение статията е разделена на четири части, озаглавени, както следва: I. Задачи на Съда; II. Пътищата към единството на правото, III. Граници на единството на правото; и IV. „Единни в многообразието“ — единството на правото в каква степен е разумно и необходимо?

В първата част от изложението се разглеждат различните производства пред Съда и се правят следните изводи. На първо място Съдът изпълнява функциите на конституционна юрисдикция (доколкото разрешава правни спорове между институциите на Съюза и разполага с правомощия в рамките на вертикалното разпределение на компетентностите между Съюза и държавите членки), които наподобяват правомощията на националните (конституционни) съдилища. В производствата по искове за неизпълнение на задължения от държави членки Съдът е призван да гарантира изпълнението на правото на Съюза и евентуално да налага санкции на държавите членки, които не изпълняват своите задължения. Тези правомощия на Съда са до голяма степен свързани с предварителната преценка от правнотехническа гледна точка на въпроси относно процеса по транспониране на законодателството на Съюза. В тази част от правораздавателните правомощия на Съда, и по-специално в правомощията на Съда в рамките на производствата за разглеждане на предявени от частноправни субекти преки искове срещу институциите на Съюза, се проявяват изпълняваните от Съда функции на административна юрисдикция. От друга страна, в рамките на производството по преюдициално тълкувателно запитване Съдът има за задача да осигурява еднообразно тълкуване на правото на Съюза, като правомощията на Съда в производството по преюдициално запитване относно валидността на общностен акт или разпоредба силно наподобяват инцидентния контрол за законосъобразност на нормативните актове. По-нататък се разглеждат реалните последици от лоялното сътрудничество между Съда и съдилищата на държавите членки. Застъпва се тезата, че чрез начина на представяне на фактическата обстановка и предмета на спора, както и чрез изложените съображения във връзка с това, запитващите юрисдикции имат възможност да предопределят отнапред обхвата на осъществявания от Съда контрол и дори да влияят в значителна степен на тълкуването на правото на Съюза.

Във втората част от изложението накратко се разглеждат средствата, чрез които Съдът осигурява единството на правото в рамките на Съюза, разбирано като effet utile на правото на Съюза, като нормативно основание и юридически критерий за признаването на предоставените от правото на Съюза субективни права на гражданите на Съюза. Във връзка с това, освен осигуряването на полезното действие на правото на Съюза, важно значение за еднообразното действие и прилагане на правото на Съюза имат принципът за предимство на правото на Съюза и принципът за неговото самостоятелно тълкуване. На следващо място в изложението се посочва, че целта за постигане на единството на правото в рамките на Съюза може би намира най-осезаем израз в практиката на Съда относно съдържанието на общите принципи на правото на Съюза, които се разглеждат като ограничители на независимостта на държавите членки. Изтъква се, че от гледната точка на държавите членки може да се окаже проблемно постоянното доразвиване от Съда на правото на Съюза. Независимо от това, Съдът има принципната задача да осигури наличието на разумен баланс между необходимостта от постигане на целите на Съюза и независимостта на държавите членки.

Нещо повече, Съдът е призван да установява точните граници на единното право и при никакви обстоятелства да не превишава правораздавателните си правомощия, като се стреми да ги използва за уеднаквяване на правото в нехармонизираните области. Във връзка с това например, що се отнася до защитата на потребителите, е необходимо Съдът да не превишава външните граници на единството на правото, т.е. да зачита свободата на действие на държавите членки за постигане на целеното хармонизиране, и да уважава съществуващите разлики в правните системи на държавите членки. В съответствие с това Съдът не следва да подлага на единно тълкуване разпоредбите извън хармонизираната област. В други отрасли сам Съдът предоставя на държавите членки право на преценка, чието упражняване се подлага единствено на общ рамков контрол за съответствие с правото на Съюза. По-нататък в статията накратко се разглежда съдебната практика относно ограничаването на основните свободи, където също се намират примери за подобно „предоставено“ право на преценка. Освен това Съдът вече е признал наличието на свобода на преценка (разбирана като бариера пред възможностите за намеса от страна на Съда) на държавите членки да определят например съдържанието на понятието „обществена сигурност“. Държавите членки разполагат със свобода на преценка и в хазартния сектор, в рамките на държавната политика за опазване на общественото здраве, за опазването на околната среда, за сигурност при движението по пътищата, както и в областта на трудовата и социалната политика и т.н. С особено голямо значение е и практиката на Съда, с която се признава свободата на преценка на държавите членки в рамките на проверката за пропорционалност по отношение на закриляни с основни права субективни интереси.

В заключение се търси отговор на въпроса, поставен в подзаглавието на последната част от изложението. Обосновава се изводът, че разгледаните насоки от практиката на Съда се оказват необходимо условие за постигане на преследваните с Договорите цели. Въпреки че изпълнява функциите на централизирана инстанция за самостоятелно и поради това единно тълкуване на правото на Съюза, Съдът не преследва постигането на единство на правото на всяка цена, самоцелно и без каквито и да са ограничения. Напротив, скицираната в изложението богато наситената в съдържателно отношение и многопластова съдебна практика е доказателство за това, че Съдът съумява да постигне добре балансирано зачитане на всички противоположни интереси както на равнище на Съюза, така и на равнище на държавите членки. Въпреки всичко търсенето на точната мяра за постигане на този баланс продължава да бъде истинско предизвикателство, а пътят към неговото постигане е белязан от особено интензивното и настойчиво задължение за Съда да „изпълва с живот“ предвидените в Договорите цели на Съюза и приетите с оглед на постигането на тези цели нормативни актове.

 

***

 

[1] Проф. д-р, д-р хон. кауза, D.I.A.P. (ENA, Париж), съдия в Съда на Европейския съюз в Люксембург.

[2]Изготвено на български език от Николай Бандаков, юрист лингвист в Генерална дирекция „Писмени преводи“ в Съда на ЕС.