( Решение по дело C-394/12, Abdullahi )

Обща европейска система за убежище — Регламент (ЕО) № 343/2003 — Определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молба за убежище — Контрол за спазване на критериите за компетентност да се разгледа молбата за убежище — Обхват на съдебния контрол

На 10 декември 2013г. Съдът ( в голям състав) постановява решение по преюдициално запитване от Asylgerichtshof ( Австрия) относно  тълкуването на членове 10, 16, 18 и 19 от Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна ( т.нар. Регламент Дъблин ІІ”). Запитването е отправено в рамките на спор между сомалийската гражданка г-жа Abdullahi и Федералната служба по въпросите на убежището (Bundesasylamt) във връзка с определянето на държавата членка, която е компетентна да разгледа молбата за убежище, подадена от г-жа Abdullahi до тази служба.

Независимо от сравнително ясната правна рамка за определяне на компетентната държава за разглеждане на молба за убежище, съдържаща се в Регламента Дъблин ІІ, както и вече съществуващата съдебна практика по тълкуването на неговите разпоредби, проблематиката продължава да бъде предмет на преюдициални запитвания, особено в хипотезата на  държава членка, чиято процедура за предоставяне на убежище се характеризира със системни недостатъци. Основният въпрос в разглеждания казус е за субективните права, които произтичат от Регламента за лицата, търсещи убежище и в частност дали и в каква степен разпоредбите на неговата глава III, съдържаща критериите за определяне на компетентната държава, действително предоставят на  търсещите убежище права, по отношение на които националните юрисдикции са задължени да осигурят защита.

Така запитващата юрисдикция пита по същество дали член 19, параграф 2 от Регламент № 343/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да предвидят право на търсещия убежище да иска, в рамките на производство по обжалване на решението за прехвърляне по член 19, параграф 1 от този регламент, да се упражни съдебен контрол върху определянето на компетентната държава членка, като се позове на неправилно прилагане на критериите, установени в глава III от посочения регламент.

След като отново припомня, че поради самото естество и функцията си в системата на източниците на правото на Съюза, по подобие на всички регламенти  Регламент № 343/2003 може да предостави на частноправните субекти права, които националните юрисдикции са длъжни да защитават, Съдът отбелязва, че разпоредбата на неговия чл.19, §2 предвижда обжалване само на един вид решение – решението дадена молба за убежище да не бъде разгледана и молителят да бъде прехвърлен в компетентната държава членка. За да дефинира обхвата на обжалването по член 19, §2 от Регламент № 343/2003, т.е. мотивите, на които може да се позове молителят, за да оспорва горепосоченото решение, Съдът тълкува относимите разпоредби  с оглед на общия  разум, цели и контекст на Регламента и по-специално на развитието на механизма за определяне на компетентната държава. В тази връзка Съдът припомня, от една страна, че общата европейска система за убежище е създадена в контекст, който позволява да се презумира, че всички участващи в нея държави спазват основните права, включително правата по Женевската конвенция и Протокола от 1967 г., както и по ЕКПЧ, и  от друга страна, че  в това отношение държавите членки могат да си имат взаимно доверие.

Именно принципът на взаимно доверие лежи в основата на приемането на Регламент № 343/2003, който позволява да се  рационализира обработването на молбите за убежище и да се предотврати претоварването на системата поради задължението на държавите власти да разглеждат множество молби за убежище от едно и също лице, като по този начин се повишава правната сигурност при определянето на държавата, която е компетентна да разгледа молбата за убежище, и се предотвратява практиката за forum shopping, като при това се ускорява разглеждането на молбите в интерес както на търсещите убежище лица, така и на участващите държави. Освен това, според Съда, от обстоятелството, че приложимите правила спрямо молбите за убежище са в значителна степен хармонизирани на равнище Европейски съюз, следва, че молбата на търсещия убежище ще бъде разгледана до голяма степен съобразно едни и същи правила, независимо коя е държавата членка, компетентна съгласно Регламент № 343/2003 да разгледа тази молба.

Водим от горните съображения, Съдът заключава, че когато компетентната по Регламента  държава членка приема да поеме отговорност, “търсещото убежище лице може да оспори избора на този критерий единствено като се позове на съществуването на системни недостатъци на процедурата за предоставяне на убежище и на условията за приемане на търсещи убежище лица в тази държава членка, които недостатъци съставляват сериозни и потвърдени основания да се смята, че това лице би било изложено на реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата.”