Решение на Съда на ЕС по дело AllianzHungária,C-32/11
Светлана Чобанова*
В настоящатапроцедура по преюдициално запитване Съдът на Европейския Съюз дава тълкуване на две основнипонятия, свързани с допустимостта и съществото на спора –чисто вътрешни положения и ограничения на конкуренцията по своята цел съгласно член101 от Договора за Функциониране на Европейския Съюз. Макар решението на Съда да не се отграничава ясно от съществуващата съдебна практика, различията между него и Заключението на Генералния Адвокат CruzVillalónразкриват проблеми, дали начало на многобройни дискусии и апели за промяна на тази практика, и заслужават да бъдат обсъдени.
Спорът по главното производство е свързан със законосъобразността на съвкупност от споразумения между застрахователните дружества Allianzи Generali, от една страна, и редица автомобилни дистрибутори или тяхното национално сдружение („GÉMOSZ“), от друга страна, както и на решения на самото сдружение. Особеността на случая е, че дистрибуторите действат едновременно като посредници/брокери на застрахователните дружества (когато клиените им сключват договор за автомобилна застраховка) и като сервизи (когато поправят автомобили, застраховани при тези дружества). Allianzи Generali ежегодно уговарят условията и цените за ремонт на застрахованите при тях автомобили на базата на отделни споразумения или на рамково такова, съгласно които дистрибуторите-сервизи получават по-голямо възнаграждение, при условие, че сключените с въпросните застрахователни дружества договори за автомобилна застраховка достигнат или запазят определен процентен дял от всички сключени чрез съответния дистрибутор договори. Решенията на GÉMOSZ определят „препоръчителни цени“, които застрахователните дружества следва да заплащат за извършения от дистрибуторите ремонт на застраховани автомобили. Установено е, че спорните споразумения не засягат вътреобщностната търговия и следва да се преценяват единствено от гледна точка на националното законодателство в областта на конкуренцията, което почти дословно възпроизвежда текста на член 101.
Относно компетентността на Съда, заключението на Генералния Адвокат е, че националният закон не съдържа „пряко и безусловно” препращане към член 101 по смисъла на съдебната практика, тъй като препращането към правната уредба на ЕС е твърде общо, не става ясно дали изключва прилагането на национални норми и служи единствено като източник на вдъхновение. Поради това липсва и очевиден интерес за Съюза от еднаквото тълкуване на разпоредбата. Член 3 от Регламент 1/2003 също не би могъл да обоснове компетентност сам по себе си, тъй като именно според него в случаите на вероятност от засягане на търговията между държавите членки, националното право следва да се прилага заедно с правото на Съюза. В решението си Съдът, обратно, подчертава ролята на сътрудничеството с националните съдилища в рамките на преюдициалното запитване и компетентността си да се произнесе, щом разпоредбите на Съюза са станали приложими в националното право, поради разрешенияпо чисто вътрешни положения в съответствие с тези на Съюза. Преамбюлът и изложението на мотивите към националния закон ясно демонстрират целта на законодателя да хармонизира националното право с това на ЕС, а от акта на преюдициално запитване е видно, че запитващият съд приема тълкуването на понятията в този закон съответно нааналогичните по член 101 ДФЕС.
Действително тестът за „пряко и безусловно” препращанене е прилаган последователно в практиката на Съда, който оставя за националните юрисдикции да преценят необходимостта от преюдициално запитване, ефектът на препращането в националното законодателство към правото на ЕС и границите, поставени от законодателя, за прилагане на това право към чисто вътрешни положения. Мнозина Генерални Адвокати предупреждават за рисковете, свързани сдаване на тълкуване, което е откъснато от контекста, в който понятието ще бъде приложено впоследствие чрез националната уредба, и което не винаги обвързва запитващия съдя, прилагащ в крайна сметка национално право, а не това на ЕС. Еднаквото тълкуване на нормите на Съюза не може да бъде гарантирано в подобни ситуации. В същото време тълкуването на Съда се вписва в по-общата му цел да насърчава прилагането на правните норми на ЕС от националните съдилища и е разбираемо, имайки предвид,че конкурентното право е изключителна компетентност на Съюза и че присъединилите се през 2004 година страни членкидо голяма степен са копирали конкурентното право на ЕС, за да улеснят прилагането му успоредно с националното (с оглед правилото на член 3 от Регламент 1/2003).
По съществото на спора, Генералният Адвокат счита, че квалификацията на дадено споразумение като ограничаващо конкуренцията по своята цел следва да се тълкува стеснително, тъй като действа като презумпция, основаваща на сериозния характер на ограничението и на опита, показващ висока вероятност за отрицателно въздействие. Заключението му, що се отнася до съдържанието и целта на спорните споразумения, е, че конкурентното право не забранява изрично клаузи във вертикални споразумения, при които целите са изразени в проценти, доказателство за което е относителната търпимост към клаузите за „снабдяване с продукт от една марка” или за въздържание от конкуренция. „Черният списък” по Регламент 330/2010 и ограниченията, определени от Комисията като „hardcore” също могат да послужат като ориентир за това кое не е ограничение по естеството си. В икономическия и правен контекст на споразуменията, такова ограничение може да съществува на пазара за автомобилно застраховане единствено, ако се установи антиконкурентно хоризонтално споразумение или съгласувана практика между Allianz и Generali. На пазара на автомобилни ремонтни услуги обаче може да се приеме, че хоризонтално уговореното от дистрибуторите ценово увеличение в рамките на GÉMOSZ е било потвърдено от застрахователните дружества чрез вертикалните споразумения. По тази причина всички споразумения са незаконосъобразни, при условие, че хоризонталното споразумение обвързва достатъчно голям брой дистрибутори.
Разликата в решението на Съда е, че той обръща особено внимание на връзката, установена в клаузата за възнаграждение, между две по принцип самостоятелни дейности (ремонт на автомобили и застраховане), която може да представлява важно обстоятелство при преценката дали споразуменията по естеството си са антиконкурентни. Той приема, че дори при отсъствие на споразумение между застрахователните дружества и с оглед на икономическия и правен контекст, ограничение по своята цел може да се установи в случай, че, първо, националното право изисква от дистрибуторите, в ролята им на брокери, да действат независимо от застрахователните дружества и в интерес на застрахования и, второ, има вероятност конкуренцията на пазара за застраховки да бъде премахната или сериозно отслабена, имайки предвид структурата на пазара, наличието и значението на алтернативни канали за дистрибуция и пазарната мощ на дружествата.
Мотивите на Съда са като цяло в съответствие с традиционното му отношение към органичения на конкуреницята „по своята цел“, а може би стигат и малко по-далеч. Същественият въпрос тук засяга обхвата и целта на това понятие. Трябва ли да бъде ограничено, както предлага Комисията в своите „Насоки за прилагане на член 81, параграф 3 от Договора“ до тясна и ясно дефинирана група от практики, за които от опит може да се твърди, че са с очевидно големи възможности за отрицателно въздействие върху пазара и които поставят под заплаха целите, преследвани от общностните правила за защита на конкуренцията?Или трябва да бъде тълувано разширително, така че да може да обхване всяко ограничение, което в конкретния правен и икономически контекст, в който се прилага, демонстрира достатъчно висок потенциал за отрицателни последици? Макар подходът на Съда да изглежда по-аналитичен, свързан с обстоятелствата по делото и така по-полезен за националния съд, в действителност той предполага задълбочен анализ, основан на ефекта на споразуменията на съответния пазар, и по този начин слива границата между понятията ограничение с антиконкурентна цел и това с антиконкурентен ефект. Параграф 36, който изброява критериите за установяване на ограничение по своята цел, не се подкрепя напълно от досегашната съдебна практика и всъщност препраща към решение, което изяснява теста за доказване на ограничение по своя ефект. Така решението оставя неизясненне само въпроса за практическата разлика при анализа на тези две основни понятия, но и този за правната сигурност, свързана с разграничаването им от операторите на пазара.
***
Link to the article in English language: THE NOTIONS OF JURISDICTION BY RENVOI AND RESTRICTION BY OBJECT: DOES THE ‘EUROPEANISATION’ OF COMPETITION LAWS ENSURE CLARITY IN INTERPRETATION?
***
*Асистент в Колежана Европа (Брюж), юридически факултет,svetlana.chobanova@coleurope.eu.