Страни по основното правоотношение в рамките на дело С-818/19 са „Марвик-Пъстрогор“ ЕООД, дружество производител на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите.
По второто преюдициално запитване в рамките на дело С-878/19 страни са „Родес – 08“ ЕООД, дружество производител на електрическа енергия от слънчева енергия срещу Народно събрание на Република България и Държавата, представлявана от министъра на финансите
Запитванията са отправени съответно от Върховния касационен съд (ВКС) и Софийски районен съд (СРС) като поставят един и същ въпрос. През 2014г. с изменение на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) е въведена такса при производството на електроенергия от такива източници. В последствие, няколко месеца по-късно, въпросните изменения са отменени от Конституционния съд като противоконституционни поради липсата на насрещна престация спрямо въведената такса. Дружествата, заплатили съответните такси за периода, в който спорните разпоредби са били в сила завеждат искове за обезщетяване на вредите. В рамките на първото дело – градският и апелативният съд са отхвърлили исковете за обезщетение, позовавайки се на практиката, според която решението на Конституционния съд има действие занапред съгласно чл. 151, ал. 2, изречение последно от Конституцията и до постановяването на това решение таксата е събирана с основание, което не е отпаднало за вече приключилите правоотношения.
Поради тази причини жалбоподателите се опитват да установят връзка с правото на ЕС като според тях въведената с измененията на закона за енергията от възобновяеми източници такса противоречи на Директивата за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници[1]. А вредите, нанесени вследствие от нарушение на правото на ЕС следва да бъдат обезщетени, независимо от момента на констатирането на противоречието с правото на ЕС.
ВКС отбелязва в своето запитване, че в рамките на своята компетентност Конституционният съд е разгледал единствено противоречието на въведената с членове 35а—35в от ЗЕВИ такса с българската Конституция. Той обаче не е разгледал дали тя е в противоречие с правото на Съюза. Поради това запитващата юрисдикция трябва да разреши въпроса дали посочената такса е била въведена в нарушение на член 3, параграф 3, първа алинея, буква a) от Директива 2009/28 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, на член 16 от Хартата, закрепващ свободата на стопанската инициатива, както и на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. Ако това е така, държавата дължи връщането на въпросната такса на извъндоговорно основание, без значение от кой момент поражда действие решението на Конституционния съд.
СРС от своя страна констатира, че въпреки че съответните разпоредби от ЗЕВИ са обявени за противоконституционни, в българската правна доктрина и съдебна практика съществува спор по въпроса дали вредите, причинени от закон, който противоречи на българската конституция, следва да се обезщетяват за периода, през който този закон все още не е бил обявен за противоконституционен.
С поставените въпроси запитващите юрисдикции искат по същество да установят дали член 3, параграф 3, първа алинея, буква a) от Директива 2009/28 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, членове 16 и 17 от Хартата, както и принципите на недопускане на дискриминация, на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, въвеждаща такса за производството на енергия от възобновяеми източници.
Съдът на ЕС се произнася по отправените запитвания с мотивирано определение, прилагайки чл.99 от процедурния си правилник, съгласно който когато преюдициалният въпрос е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл или отговорът на този въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат и прилагайки член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, съгласно който когато разглеждането на определено дело очевидно не е от неговата компетентност, той може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.
Съдът счита, че тълкуването направено от него на член 3, параграф 3, първа алинея, буква a) от Директива 2009/28 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници в решение от 20 септември 2017 г., Elecdey Carcelen и др. (C‑215/16, C‑216/16, C‑220/16 и C‑221/16, EU:C:2017:705) може да се приложи в настоящия случай. Всъщност съгласно тази разпоредба държавите членки имат задължение да гарантират определен размер на дела на енергията от възобновяеми източници в брутното им крайно потребление на енергия. За постигането на тази цел държавите могат да прилагат схеми за подпомагане, които включват например инвестиционни помощи, данъчни облекчения или намаления и връщане на платени данъци или да наложат задължение за използване на енергия от възобновяеми източници като в същото време няма забрана за държавите членки да наложат такса за производството на енергия от възобновяеми източници. Според Съда дори действително да не може да бъде изключена вероятността такава такса да направи по-непривлекателно производството и използването на вятърната и слънчевата енергия, както и да затрудни нейното разработване и това да доведе до недостигане на определения размер на дела на енергията от възобновяеми източници, това би довело най-много до нарушение от страна на България на нейните задължения на основание на тази директива, без обаче въвеждането на подобна такса да може само по себе си да се счита за противоречащо на посочената директива, тъй като държавите членки разполагат с право на преценка относно начина на постигане на посочената цел, при условие че спазват основните свободи, гарантирани с Договора за функционирането на ЕС.
Що се отнася до тълкуването на членове 16 и 17 от Хартата, уреждащи съответно свободата на стопанската инициатива и право на собственост, както и на принципите на недопускане на дискриминация, на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, Съдът припомня, че член 51, параграф 1 от Хартата предвижда, че нейните разпоредби се отнасят за държавите членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. Тоест приложимостта на членове 16 и 17 от Хартата, както и на принципите на недопускане на дискриминация, на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания може да бъде констатирана само ако посочени от запитващите юрисдикции разпоредби от правото на Съюза, различни от тези на Хартата, са приложими по делата, предмет на главните производства. В случая обаче според Съда разглежданите по тези дела положения са изцяло вътрешни, тъй като от тях отсъства какъвто и да е презграничен елемент, и от друга страна разглежданата Директива 2009/28 не е приложима към национална правна уредба, въвеждаща такса за производството на енергия от възобновяеми източници. От това следва, че Съдът е очевидно некомпетентен да отговори на преюдициалните въпроси, доколкото се отнасят до тълкуването на членове 16 и 17 от Хартата, както и на принципите на недопускане на дискриминация, на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания.
Но основният въпрос дали вредите, причинени от закон, който е обявен за противоконституционен, следва да се обезщетяват за периода, през който този закон все още е бил действащ е обект на разглеждане от Конституционния съд по съединени дела 5 и 12/2019, по които е постановено решение на 28 април 2020г.
[1] Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ 2018, L 328/82)