(Решение на Съда от 7 юли 2016 г. по дело TommyHilfigerLicensing LLC и др., C-494/15)
Преюдициалното запитване е отправено от Nejvyššísoud (Върховен съд, Чешка република) във връзка с тълкуването на член 11 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (Директивата) (ОВ L 157, 2004 г., стр. 45 и поправка в ОВ L 195, 2004 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56). То е повдигнато в рамките на спор между TommyHilfigerLicensing LLC, UrbanTrendsTrading BV, RadoUhren AG, FactonKft., Lacoste SA и BurberryLtd, от една страна, и DeltaCenter a.s., от друга страна, във връзка със съдебната забрана, която ищците в главното производство искат да бъде наложена на DeltaCenter, за да бъдат спазвани правата им върху интелектуална собственост.
Ответникът в главното производство DeltaCenter е наемател на покрит пазар в Прага. Той преотдава на търговци различните търговски обекти, които се намират в този пазар. Сключените с тези търговци договори за наем ги задължават да спазват разпоредбите, регламентиращи техните дейности. Освен това им е раздадена съставена на чешки и виетнамски език брошура, в която се съдържа „Предупреждение към продавачите“. В брошурата се подчертава, че продажбата на подправени стоки е забранена и може да доведе до разваляне на договора за наем на търговския обект.
Ищците в главното производство произвеждат и продават маркови изделия. Тъй като установяват, че в покрития пазар се продават фалшификати на техните изделия, те сезират Městskýsoud v Praze (Общински съд, Прага) с искане да задължи DeltaCenter да не сключва или да не продължава срока на договори за наем на търговски обекти в посочения пазар с лицата, за които е установено с влязло в сила съдебно решение или решение на административен орган, че с действията си нарушават или могат да нарушат правата върху търговските марки, посочени в искането, да не сключва или да не продължава срока на такива договори, ако в тях не е уговорено нито задължение за търговеца да се въздържа от нарушаване на правата върху интелектуална собственост на ищците, нито клауза, според която DeltaCenter може да развали договора при нарушаване или опасност от нарушаване на тези права ида се извини писмено и да публикува за своя сметка съобщение във вестник Hospodářskénoviny.
С решение от 28 февруари 2012 г. Městskýsoud v Praze (Общински съд, Прага) отхвърля искането за налагане на забрана. Той приема, че няма нарушаване или опасност от нарушаване на правата на ищците, тъй като за купувачите на спорните стоки било очевидно, че те са подправени и следователно не са нито произведени, нито разпространявани от ищците.
С решение от 5 декември 2012 г., с мотиви, различни от тези на първия съд, Vrchnísoud v Praze (Висш съд, Прага) потвърждава решението, с което е отхвърлено искането за налагане на забрана. Според него широко тълкуване на израза „средства или услуги, [които] се ползват от трети страни за нарушаване“, съдържащ се в член 4, параграф 3 от националния закон, както и изразът „услуги, [които] се ползват от трети страни за нарушаване на правото върху интелектуална собственост“ в член 11 от Директивата, би довело до абсурдни положения, при които се приема по-конкретно, че захранването с електроенергия или даването на лиценз за търговия на търговец представлява средство, което може да наруши права върху интелектуална собственост.
Ищците обжалват въззивното решение предNejvyššísoud (Върховен съд).Върховният съд установява, че текстът на член 4, параграф 3 от националния закон съответства на текста на член 11, трето изречение от Директивата, и припомня, че националната правна уредба, с която се транспонира директива, трябва, доколкото е възможно, да се тълкува в светлината на текста и целта на тази директива. Поради това той приема, че висящият пред него спор ще трябва да се разреши, като се вземе предвид тълкуването на член 11, трето изречение от Директивата, дадено от Съда в решение от 12 юли 2011 г., L’Oréal и др. (C‑324/09, EU:C:2011:474), но отбелязва, че спецификата на спора, довел до това тълкуване, който се отнася до нарушения на правата върху интелектуална собственост на електронен пазар, а не на материален пазар, както е в случая.
При тези обстоятелства Nejvyššísoud (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Представлява ли наемателят на покрит пазар, който предоставя щандове или места, на които могат да се поставят щандове, на различни търговци, посредник, чиито услуги се ползват от трета страна за нарушаване на правото върху интелектуална собственост по смисъла на член 11 от Директива 2004/48?
2) Възможно ли е на наемателя на покрит пазар, който предоставя щандове или места, на които могат да се поставят щандове, на различни търговци, да бъдат наложени мерките, предвидени в член 11 от Директива 2004/48, при същите условия като посочените от Съда [в решение от 12 юли 2011 г. L’Oréal и др., C‑324/09, EU:C:2011:474] във връзка с налагането на тези мерки на операторите на електронен пазар?“.
В отговора си по първия въпрос Съдът припомня задължението на държавите членки да гарантират, че посредник, чиито услуги се ползват от трети страни за нарушаване на правото върху интелектуална собственост, може, независимо от евентуалната си лична отговорност за спорните факти, да бъде принуден да вземе мерки за преустановяване на тези нарушения, както и мерки за предотвратяването на нови нарушения. За да може икономически оператор да бъде квалифициран като „посредник“, трябва да се установи, че той доставя услуга, която може да се използва от едно или повече други лица за нарушаване на едно или повече права върху интелектуална собственост, без да е необходимо той да поддържа особени отношения с това лице или тези лица. Тази квалификация не зависи и от условието посоченият икономически оператор да доставя друга услуга освен използваната от третата страна за нарушаване на правото върху интелектуална собственост.
Съдът приема, че във всеки случай оператор, който доставя на трети страни услуга по наемане или пренаемане на места на пазар, благодарение на която те имат достъп до този пазар и предлагат там за продажба стоки, фалшифициращи маркови изделия, трябва да се квалифицира като „посредни[к], чиито услуги се ползват от трета страна за нарушаване на правото върху интелектуална собственост“ по смисъла на Директивата. Не е от значение дали става въпрос за предоставяне на търговски обекти в електронен пазар или в материален пазар като покрит пазар — хали, а от Директивата не следва, че приложното ѝ поле е ограничено до електронната търговия. Закрилата на интелектуалната собственост във вътрешния пазар би била съществено засегната, ако предвидените в член 11, трето изречение от Директивата съдебни забрани не могат да бъдат наложени на оператора, който доставя на трети страни място на материален пазар, на който тези трети страни предлагат за продажба стоки, фалшифициращи маркови изделия.
По втория въпрос Съдът поддържа, че макар че по делото L’Oréal и др. той е тълкувал член 11, трето изречение от Директивата във връзка със забрани, които могат да бъдат налагани на посредник на електронен пазар, това тълкуване е извършено от гледна точка на общите разпоредби, изложени в член 3 от Директивата, без да се излагат специални съображения във връзка с естеството на съответния пазар. Освен това от член 3 на Директивата не следва, че приложното му поле е ограничено до положенията, възникващи на електронни пазари. Той се прилага за всяка посочена в споменатата директива мярка, включително за тези, предвидени в член 11, трето изречение от нея.
С оглед на това Съдът заключава, че условията, на които трябва да отговаря забраната по член 11, трето изречение от Директивата, наложена на посредник, който доставя услуга по отдаване под наем на търговски обекти в покрит пазар, са идентични на тези относно забраните, които могат да бъдат налагани на посредниците на електронен пазар, посочени в решението L’Oréal и др.