(Решение на Общия съд от 2 юни 2016 г. по дело T‑723/14, НХ срещу Съвет на Европейския съюз)[1]
Решението на Общия съд от 2 юни 2016 г. е свързано с ограничителните мерки, приети от Европейския съюз по отношение на Сирийската арабска република с цел същата да бъде принудена да не използва сила срещу гражданското население в страната.Жалбоподателят е бизнесмен със сирийско гражданство.На 9 май 2011 г. на основание член 29 ДЕС Съветът на Европейския съюз приема Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия. Член 3, параграф 1 от това решение предвижда, че държавите членки предприемат необходимите мерки за предотвратяване на влизането или транзитното преминаване през техните територии на лицата, отговорни за тежките репресии срещу гражданското население в Сирия, и свързаните с тях лица, посочени в приложение към решението.Член 4, параграф 1 от решението предвижда, че се замразяват всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от лица, отговорни за тежките репресии срещу гражданското население в Сирия, и от свързани с тях физически или юридически лица и образувания. На същата дата на основание член 215, параграф 2 ДФЕС и Решение 2011/273 Съветът приема Регламент (ЕС) № 442/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия. Член 4, параграф 1 от него предвижда замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от физическите или юридическите лица, образуванията и органите, изброени в приложение II.
Решение 2011/273 е заменено с Решение 2011/782/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година.Член 18, параграф 1 и член 19, параграф 1 от Решение 2011/782 отговарят съответно на член 3, параграф 1 и на член 4, параграф 1 от Решение 2011/273, като е добавено, че изложените в тях ограничителни мерки се прилагат и по отношение на лицата, които получават ползи от режима или го подкрепят.Регламент № 442/2011 е заменен с Регламент (ЕС) № 36/2012, който предвижда нови ограничителни мерки, прилагащи се в частност към лицата, които получават ползи от режима или го подкрепят.
На 29 ноември 2012 г. Съветът приема Решение 2012/739/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/782. Решение 2012/739 е заменено с Решение 2013/255/ОВППС на Съвета. Действието на последното е продължено до 1 юни 2015 г. с Решение 2014/309/ОВППС на Съвета.С Решение за изпълнение 2014/488/ОВППС от 22 юли 2014 година за изпълнение на Решение 2013/255 Съветът добавя името на жалбоподателя в списъка, който се съдържа в приложение I към Решение 2013/255, като посочва следното основание:„Известен бизнесмен, председател на „Akkad Group“ — дружества, извършващи дейност в различни отрасли на сирийската икономика, вкл. на нефта и газа, оказва подкрепа на сирийския режим и се ползва с облаги от него“.С Регламент за изпълнение (ЕС) № 793/2014 за изпълнение на Регламент № 36/2012 Съветът добавя името на жалбоподателя в списъка, който се съдържа в приложение II към Регламент № 36/2012, като посочва същите данни и същото основание като изложените в обжалваното решение.С Решение 2015/837 от 28 май 2015 година за изменение на Решение 2013/255 Съветът продължава действието на Решение 2013/255 до 1 юни 2016 г.На 29 май 2015 г. Съветът публикува в Официален вестник известие на вниманието на лицата, които подлежат на ограничителните мерки, предвидени в Решение 2013/255 и в Регламент № 36/2012.
На 13 октомври 2014 г. жалбоподателят подава жалбата сипред Общия съд, като моли съдът да отмени Решение за изпълнение 2014/488/ОВППС, Регламент за изпълнение (ЕС) № 793/2014и Решение 2015/837, доколкото тези актове се отнасят до него. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква седем отменителни основания. Първото е нарушение на правото на защита и правото на справедлив процес, второто — нарушение на задължението за мотивиране, третото — нарушение на правото на ефективна съдебна защита, четвъртото — грешка в преценката от страна на Съвета, петото — нарушение на правото на собственост, принципа на пропорционалност и икономическата свобода, шестото — нарушение на правото на нормални условия на живот и седмото — грубо погазване на правото на жалбоподателя на репутация.
Съдът припомня най-напред, че ефикасността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква в рамките на контрола за законосъобразност на съображенията, на които се основава решението за включването на името на определено лице или образувание в списъците, съдът на Съюза да се увери, че съответният акт почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на фактите, твърдени в изложението на мотивите за този акт, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на посочените мотиви, а да обхване въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове акта, се подкрепят от доказателствата.Всъщност именно компетентният орган на Съюза трябва в случай на оспорване да докаже правилността на мотивите си по отношение на съответното лице, а не това лице да доказва отрицателен факт, а именно че тези мотиви са неправилни. Не се изисква посоченият орган да представя пред съда на Съюза всички данни и доказателства относно изтъкнатите мотиви в актовете, чиято отмяна се иска. Все пак е важно представените данни или доказателства да подкрепят мотивите, възприети срещу съответното лице.Освен това при преценката на тежестта на засегнатите интереси, която е част от контрола за пропорционалност на съответните ограничителни мерки, могат да се вземат предвид контекстът на тези мерки, насочени към оказване на натиск върху сирийския режим с оглед преустановяване на тежките репресии срещу населението, и трудността за събиране на по-конкретни доказателства в държава, в която има гражданска война и която се управлява от авторитарен режим.
Съдът припомня по-нататък, че член 28, параграф 1 от Решение 2013/255 и член 14, параграф 1 от Регламент № 36/2012 се отнасят по същество до лицата и образуванията, които получават ползи от режима или го подкрепят, до свързаните с тях лица и образувания, както и до всички финансови средства и икономически ресурси, които те притежават, държат или контролират. Същевременно нито в Решение 2013/255, нито в Регламент № 36/2012 се съдържа дефиниция на понятията за получавани „ползи“ от сирийския режим или „подкрепа“ за този режим. В тези актове няма и уточнения относно способите за доказване на тези обстоятелства. Ето защо констатира, че противно на твърденията на Съвета, нито Решение 2013/255, нито Регламент № 36/2012 установяват презумпция, че ръководителите на основните предприятия в Сирия подкрепят сирийския режим. Следователно не може само поради това че жалбоподателят е известен бизнесмен, да се заключи, че той подкрепя сирийския режим или получава ползи от него.
Общият съд сочи, че при това положение, следва да се провери дали данните, представени от Съвета в подкрепа на мотивите на обжалваните актове, може да съставляват съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани доказателства по смисъла на съдебната практика.
Общият съд установява в този смисъл, че Съветът не представя никакви доказателства, сочещи, че жалбоподателят подкрепя управляващия режим или получава ползи от него. Всъщност от доказателствата, приложени от Съвета към писмената му защита, не се установява жалбоподателят да подкрепя сирийския режим или да получава ползи от него. Представените документи просто описват дружествата, от които се състои представляването от жалбоподателя дружество „AwadAkkad Sons Group“, спрямо което не са наложени ограничителни мерки, както и областите им на дейност, но не разкриват други факти, годни да докажат, че жалбоподателят подкрепя управляващия режим или получава ползи от него.
При това положение Общият съд приема, че жалбата е основателна, поради което отменя решение за изпълнение 2014/488/ОВППС на Съвета от 22 юли 2014 година за изпълнение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия, както и Регламент за изпълнение (ЕС) № 793/2014 на Съвета от 22 юли 2014 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия, в частта, в която те се отнасят до жалбоподателя.
***
[1]Езикът на процедурата е български