НЕПРИЛОЖИМОСТ НА РЕГЛАМЕНТ БРЮКСЕЛ I В ОХРАНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО С ПРЕДМЕТ РАЗРЕШАВАНЕ НА РАЗПОРЕДИТЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ НЕДВИЖИМ ИМОТ ОТ СТРАНА НА ОГРАНИЧЕНО ЗАПРЕТЕНО ЛИЦЕ

Author

(Решение от 3 октомври 2013 г. по дело Schneider, C-386/12)

 

 

С определение от 29 юни 2012 г. Софийски градски съд отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, с което иска да установи дали член 22, точка 1 от Регламент № 44/2001[1] е приложим единствено към искови производства, които имат за предмет вещни права върху недвижими имоти, или тази разпоредба следва да намери приложение и към охранително производство, в което гражданин на една държава членка (в конкретния случай Унгария), който е поставен под ограничено запрещение и му е назначен попечител от съд на същата държава съгласно националното ѝ законодателство, иска да се разпореди с негово съсобствено недвижимо имущество, находящо се на територията на друга държава членка (в конкретния случай България).

Фактическата обстановка по делото е следната. Молителят в главното производство е поставен под ограничено запрещение от унгарски съд съгласно унгарското законодателство и за попечител му е назначен унгарски гражданин. По силата на наследствено правоприемство през 2009 г. молителят придобива една втора идеална част от апартамент, находящ се в град Ловеч. Със съгласието на попечителя си молителят иска от Софийски районен съд да му бъде разрешено да продаде притежаваната от него идеална част от недвижимия имот, за да покрие специфичните си потребности в Унгария. Първоинстанционният съд отхвърля молбата с мотива, че разпоредителните действия с недвижимия имот не са в интерес на ограничено запретеното лице. Молителят обжалва посоченото решение пред Софийски градски съд, който поставя преформулирания по-горе въпрос.

На първо място Съдът припомня, че понятието за граждански и търговски дела по смисъла на член 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се разглежда като автономно понятие, което следва да се тълкува, от една страна, в зависимост от целите и от системата на този регламент, и от друга страна, в зависимост от основните принципи, които произтичат от съвкупността от националните правни системи. Така приложното поле на същия регламент трябва да се определя по-специално с оглед на елементите, които характеризират естеството на правоотношенията между страните по спора или предвид предмета на същия. Във връзка с това Съдът посочва също, че делата за „гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физическите лица“ са изключени от материалното приложно поле на Регламент Брюксел I, като тези понятия също трябва да бъдат тълкувани като автономни понятия.

Съдът приема, че главното дело не попада в приложното поле на Регламента, тъй като то се отнася пряко до дееспособността на съответното физическо лице по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от Регламент № 44/2001. Това е така, защото необходимостта от получаване на съдебно разрешение за извършването на действия по разпореждане с недвижими имоти, принадлежащи на поставени под ограничено запрещение лица, е пряка последица от недееспособността на тези лица вследствие на приложената спрямо тях мярка за защита при извършването на подобни действия. Като се позовава на обяснителния доклад Jenard[2] Съдът посочва, че исканото съдебно разрешение за продажба на идеална част от съсобствен на ограничено запретеното лице недвижим имот е специфичен аспект на главното производство. Той не може да надделее и да се счита за определящ, за да се квалифицира главното производство като производство с предмет „вещни права върху недвижим имот“ по смисъла на член 22, точка 1 от Регламент Брюксел I.

Поради тези съображения Съдът постановява, че юрисдикция на дадена държава членка не може да приложи Регламент № 44/2001 в охранително производство, образувано по молба на поставен под ограничено запрещение гражданин на друга държава членка, който иска да му бъде разрешено да продаде притежаваната от него идеална част от недвижим имот, находящ се на територията на държавата на сезирания съд, тъй като това дело има за предмет „дееспособността на физическите лица“ по смисъла на член 1, параграф 2, буква а) от този регламент, която е изключена от материалното приложно поле на последния.

 

***

 

[1]Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

[2]Докладът на проф. Jenard, J. по Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно подведомствеността и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право (ОВ C 59, 1979 г., стр. 54) (известен като „докладът Jenard“), вж. по-специално стр. 10, 34 и 35.