(Решение на Общия съд по дело Т-265/2012, Schenker/Комисия)

Станка Черкезова[1]

 

1. Въведение

На 29-ти февруари 2016 г. Общият съд постанови няколко решения[2] по дела относно картели в сектора на международната въздушна спедиция, с които потвърди наложените от Европейската комисия санкции в размер на общо 169 милиона евро на 14 отделни дружества[3] …. От общо шестте производства пред съдебната инстанция, само по едно от тях Съдът намери основания за намаляване на наложената санкция поради несъразмерност на санкциите, наложени на дружество майка и дъщерното му дружество, докато при всички останали остави в сила размерът, определен от Комисията.

Решенията са интересни по няколко причини.

Преди всичко, те дават насоки за определяне на условията по процедурата за освобождаване на имуществени санкции на дружества, разкрили на Комисията информация за неизвестни картели. Прави впечатление широкият обхват на преценката, която Съдът признава на Комисията при определяне на действията й в хода на образуваното производство, включително преценката при определяне на отговорните правни субекти, на решението за иницииране на процедура за постигане на споразумение, дори при определяне на размера на наложените глоби.

Основанията по отделните дела са почти изцяло идентични, както и мотивите на Съда по всяко от тях. В настоящия анализ фокусът пада върху делото Т-265/12, Шенкер срещу Комисията, което засяга един от установените от Комисията картели в сектора на международната въздушна спедиция. Следва обаче да се отбележи близостта на делото конкретно с дело Т-267/12, Дойче Бан АГ и др., срещу Комисията, което засяга останалите три установени картела. И двете дела, въпреки че касаят различни от установените картели, излагат почти идентични основания срещу Решението на Комисията.

1. Факти и обстоятелства по делото

С Решение С (2012) 1959 от 28 март 2012 г. Европейската комисия установява, че редица дружества, осъществяващи дейност в сектора на международните въздушни спедиторски услуги, са участвали в различни споразумения и съгласувани практики в периода между 2001год. и 2007 год. Комисията е определила, че антиконкурентните практики на засегнатите дружества представляват четири самостоятелни нарушения[4] на чл. 101, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 53, параграф 1 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП).

Първото нарушение е картелът във връзка с новата система за износ (NES), при който група спедитори се договарят за въвеждането на допълнителна такса към декларациите NES за предварително освобождаване от митница при износ от Великобритания към страните извън ЕИП. Спедиторите също така се договарят за размера на допълнителната такса съобразно размера на конкретния клиент и графика за нейното прилагане. Ефектът на това споразумение е контролиране и поддържане на цените при спедиторските услуги от Великобритания към държави от целия свят. Като споразумение за фиксиране на цени между конкуренти, то попада в обхвата на член 101, параграф 1 от ДФЕС.

Вторият картел е във връзка със системата за предварително митническо деклариране (AMS), въведена от митническите служби в Съединените щати с цел предварително деклариране на информация за продуктите, които дружествата възнамеряват да доставят в САЩ. Картелът се състои във въвеждането на допълнителна такса към услугата за допълнително митническо деклариране, договорена между редица спедитори. Цената се фиксира съобразно евентуално увеличение за разходите на спедиторите във връзка с предварителното митническо деклариране.

Третото нарушение касае коригиращият валутен коефициент (CAF), въведен с цел установяване на обща стратегия за намаляване на риска от спад в печалбите на компаниите в резултат на решение от 2005 год. на Народната Банка на Китай да премахне фиксинга на китайския ренминби (юан) към щатския долар. Така, международни спедитори се договарят да обвържат всичките си договори с клиенти в ренминби и да въведат допълнителна такса за установяване на стойността.

Последният, четвърти, картел е във връзка с допълнителната такса за пиков сезон (PSS), при който редица международни спедитори се договарят за приложението на временна такса за регулиране в резултат на повишеното търсене на въздушните спедиторски услуги в определени периоди, което от своя страна води до недостиг на транспортен капацитет и до увеличаване на транспортните такси. Целта на картела е защита на очакванията на спедиторите.

Комисията започва разследване след подадено искане за освобождаване от глоби по смисъла на Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели от 2006г. (Известието относно сътрудничество)[5]. Искането е подадено от Дойче Пост АГ и Комисията първоначално предоставя на дружеството условно освобождаване от глоби, след което и окончателно освобождаване след приключване на разследването. В хода на разследването на Комисията други дружества също подават искане за освобождаване от глоби или за намаляване размера на глобите, сред които Шенкер Лимитед, Дойче Бан АГ и други. Комисията отхвърля всички последващи искания за освобождаване от глоби, но редуцира размера на някои от наложените глоби между 5 и 50 процента съобразно съдействието на съответните дружества в хода на разследването.

Голяма част от засегнатите дружества подават жалби в Общия съд с искане за отмяна на решението на Комисията. Производствата се гледат в шест самостоятелни дела, сред които с оглед разглежданата тематика интерес представляват Т-265/2012, Шенкер, касаещо единствено първия установен картел за NES, и Т-267/2012, Дойче Бан и др., относно останалите три картела за AMS, CAF и PSS. Основанията на жалбоподателите по двете дела са идентични, както и мотивите на Съда в решенията по тях. Общият съд отхвърля всички подадени жалби, единствено при една от жалбите съдът намалява размера на наложената санкция при условията на пълен съдебен контрол[6].

Сред дружествата, за които Комисията установява участие в картела относно NES е БАКС Глобал Лтд. Дружеството е прехвърлено от Бринкс Компани на Шенкер Лимитед към началото на 2007 год. Комисията приема в решението си, че Шенкер Лимитед представлява икономическият правоприемник на БАКС Глобал Лтд и като такъв носи отговорност за участието на дружеството в картела относно NES.

Шенкер Лимитед иска Съда да отмени частта от решението на Европейската комисия, в която дружеството е определено като отговорно във връзка с картела относно NES, както и да отмени изцяло глобата, определена към дружеството, или алтернативно да намали нейния размер.

• Приложимо право

1. Първично законодателство

В решението си Комисията обосновава самостоятелни нарушения на Член 101, параграф 2 от ДФЕС и на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, който като цяло пресъздава правната рамка, установена в Европейския съюз[7]. Наличието на нарушения по смисъла на Споразумението за ЕИП се извежда поради засягането на търговията между държавите-членки на Европейския съюз и държави-членки на ЕИП. Съгласно Член 101 ДФЕС (Предходен член 81 от ДЕО):

„1. Забраняват се като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите-членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, огра­ ничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, и в частност такива, които:

а) пряко или косвено определят покупни или продажни цени или други условия на търговията;

б) ограничават или контролират производството, пазарите, технологичното развитие или инвести­ циите;

в) осъществяват подялба на пазари или на доставчици;

г) прилагат различни условия по отношение на еквивалентни сделки с други търговски партньори, като по този начин ги поставят при сравнително по-неблагоприятни условия;

д) поставят сключването на договорите в зависимост от приемането на допълнителни задължения, които по своя характер или в съответствие с търговската практика нямат връзка с предмета на тези договори.

2. Всички споразумения или решения, които са забранени в съответствие с настоящия член, са нищожни.
3. Разпоредбите на параграф 1 могат да бъдат обявени за неприложими по отношение на:

— всяко споразумение или определен вид споразумения между предприятия;

— всяко решение или определен вид решения на сдружения на предприятия;

— всяка съгласувана практика или определен вид съгласувани практики,

които допринасят за подобряване на производството или разпространението на стоки или за развитието на техническия или икономическия прогрес, като при това предоставят на потребителите справедлив дял от получените ползи, без:

а) да налагат на участващите предприятия ограничения, които не са абсолютно необходими за пости­ гането на тези цели;

б) да дават възможност на такива предприятия да елиминират конкуренцията по отношение на съществена част от съответните стоки.“

Член 101 от ДФЕС е приложим към хоризонтални и вертикални споразумения и практики, които могат да засегнат търговията между държавите-членки на Европейския съюз. Концепцията за „търговия между държавите-членки“ е широка и може да обхване всяка трансгранична икономическа дейност, която засяга поне две държави-членки. Европейският съд е установил в практиката си критерии за определяне на възможността за засягане търговията между държавите-членки. Така, за да е налице възможност за въздействие, е необходимо да може да се предвиди със значителна степен на възможност на база обективни фактори, че споразумението или практиката може да окаже въздействие, директно или косвено, действително или потенциално, на търговията между държавите-членки.

2. Вторично законодателство и актове на Европейската комисия

Рамката на забраните, установени с Договора, е развита от вторични законодателни актове, преди всичко Регламент № 1/2003[8], включително за групови изключения, de minimis, както и от практиката на Съда за Европейския съюз. С цел подпомагане приложението на член 101 от ДФЕС Европейската комисия е изготвила редица документи, които не са обвързващи, но се следват в практиката при установяването на нарушения на конкуренцията в Европейския съюз. Такива са Насоките относно понятието за засягане на тъгровията на Комисията от 2004г.[9]

Съществено за приложението на конкурентното право е Известието относно сътрудничеството от 2006г., което установява политиката за освобождаване или намаляване на глоби. Чрез програмата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер (leniency) Комисията насърчава предприятията да предоставят информация за участието или съществуването на таен картел, като освобждаване от глоби се предвижда спрямо първото предприетие, което предостави такава информация, а намаляване на санкциите е допустимо при предоставяне на съществена информация в хода на производството, която е от значение за събиране на доказателства и установяване съществуването на картел. Комисията преценява възможността (не задължението) за освобождаване или намаляване на санкции във всеки конкретен случай.

За установяване размера на глобите при наличието на установено от Комисията нарушение, последната се ръководи от Насоките за определяне на глобите от 2006г.[10] В Насоките се включват условията за определяне на приложимия оборот, както и ставката към него.

По всички от посочените въпроси на Европейското законодателство са изведени основания за обжалване Решението на Комисията за налагане на глоби на Шенкер Лимитед в разглежданото производство.

1. Основания за обжалване на Решението на Комисията

Шенкер Лимитед базира претенцията си на седем самостоятелни основания. Те засягат интерпретация на принципите на равно третиране, на лична отговорност и на добра администрация, като се твърдят допуснати редица грешки от Комисията при упражняване на нейната преценка. Жалбоподателят твърди от една страна, че дейността относно NES засяга само националния пазар, от друга, че е установена във връзка с осъществяването на транспортни услуги, следователно се извежда твърдението, че картелът относно NES попада в хипотезата на чл. 1 от Регламент № 141 на Съвета, който допуска изключение за транспортните услуги от приложението на забраната за антиконкурентна дейност по Регламент № 17/ 62 на Съвета[11]. Интерес представлява и тълкуването на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС във връзка с обхвата на изискването за засягане търговията между държавите членки. Жалбоподателят твърди редица нарушения на разпоредбите за определяне на размера на глобите, предвидени в чл. 23 от Регламент № 1/2003, включително на преценка на тежестта на нарушението като критерии за определяне окончателния размер на глобата.  От друга страна се засяга тълкуването на Известието относно сътрудничеството от 2006г. и регламентираните с него процедури за освобождаване от глоби и за намаляване размера на глобите.

1. Решението на Общия съд
2. Относно първото изложено основание, касаещо недопустимост на доказателства и нарушения от страна на адвокатска кантора

В рамките на първото основание Шенкер Лимитед твърди, че информацията и доказателствата, съдържащи се в искането за освобождаване от глоби на Дойче Пост АГ, са недопустими, както и че Комисията не е взела предвид надлежно изтъкнати твърдения от жалбоподателя в хода на административното производство. Така, в подкрепа на твърденията си Шенкер Лимитед излага обстоятелствата, че адвокатската кантора, съдействала на Дойче Пост АГ във връзка с искането за освобождаване от глоби, е нарушила професионалната тайна и забраната за двойно представителство или принципа за лоялност към бившите клиенти, тъй като в хода на съдействие на Дойче Пост АГ или поне малко преди това, е представлявала група от дружества, включително Шенкер Лимитед.

Съдът обръща внимание на липсата на разпоредба или правен принцип, който да забранява на Комисията да използва срещу определено дружество изявленията на друго обвинено дружество. Също така, Съдът отбелязва, че Комисията не е обвързана от фактът, че дружество, което е представило искане за освобождаване от глоби, е било представлявано от адвокат в нарушение на забраната за двойно представителство[12] или на задължението за лоялност към бившите клиенти, предвид възможността за санкция на подобно поведение съобразно националното право. Съдът заключава, че Комисията не е допуснала грешка, приемайки, че има право да използва информацията и доказателствата, предоставени с искане за освобождаване от глоби. Тъй като целта на Известието относно сътрудничеството от 2006г. е да насърчава дружествата да разкриват съществуването на незаконосъобразни картелни практики, Комисията е предприела съответните действия за установяване на релевантните факти и обстоятелства, като е разгледала твърденията за нарушаване на професионалната тайна и е констатирала, че тази информация е била на разположение на Дойче Пост АГ. Съответно, Съдът приема изводите на Комисията за допустими.

2. Относно второто основание за изключение на спедиторските услуги от ограниченията на Европейското конкурентно право

От една страна, във връзка с изложеното основание, Шенкер Лимитед извежда тълкуване на чл. 1[13] от Регламент № 141 относно приложението на Регламент № 17/62, като изтъква, че картелите, които засягат въздушния превоз между Общността и третите страни, са изключени от приложението на Регламент № 17 преди влизането в сила на Регламент № 1/ 2003 на 01.05.2004 г. С оглед на факта, че БАКС Глобал Лтд е участвало в картела относно NES преди тази дата, се твърди, че неговото участие следва да се изключи от санкция. Изтъква се също, че спедиторските услуги като цяло, и по-специално тези във връзка с NES, са пряко свързани с въздушния сектор и като такива представляват транспортни услуги по смисъла на чл. 1 от Регламент № 141 и действията в тази връзка не следва да бъдат санкционирани.

В мотивите си Съдът разглежда съдебната практика, съгласно която не могат да се считат за пряко свързани с извършването на транспортни услуги действия на дружества, които не засягат самия въздушен превоз, а засягат пазар, който се намира надолу или нагоре по веригата спрямо сектора на въздушния превоз. Освен това, Съдът констатира, че член 1 от Регламент № 141 не изключва съвкупността от дейности на дадено дружество, ако част от тези дейности засягат въздушния превоз. Съответно, Съдът заключава, че разпоредбата на член 1 от Регламент № 141 изключва само картели, свързани пряко с транспортните услуги, но не и картелите, които засягат услуги, които не са транспортни, но са свързани пряко с транспортните услуги.

От друга страна, при определянето на обхвата на картела относно NES, Комисията приема, че спедиторските услуги преобразуват транспортните и други услуги в спедиторски услуги, за да отговорят на специфично търсене, което не може да бъде задоволено с отделните услуги, включени в тази съвкупност. В този смисъл, спедиторските услуги представляват пакет от услуги, които включват в случая въздушни транспортни услуги, но биха могли да включват сухопътен превоз, или услуги по складиране. Именно като пакет от услуги спедиторските услуги са предмет на картела относно NES. За да обоснове становището си, Комисията приема, че допълнителната такса NES е част от общата цена, която крайните клиенти плащат за извършването на спедиторските услуги. В основата на тази констатация е разбирането, че незначително ценово повишаване или начисляване или неначисляване на допълнителна такса може значително да се отрази в евентуална загуба на клиенти, запазването на клиенти или спечелване на нови такива в ущърб на конкурентите.

Тези констатации се споделят от Съда, който заключава, че картелът във връзка с NES не е изключен от приложението на европейското право относно картелните практики по реда на Регламент № 141 относно приложението на Регламент № 17/62.

3. Относно третото основание, касаещо засягането на търговията между държавите-членки

От една страна Шенкер Лимитед твърди, че картелът във връзка с NES не засяга спедиторските услуги, а само услугите за подаване на  декларациите NES, което е самостоятелна дейност, необходима във връзка със специалната правна уредба във Великобритания, и съответно, през призмата на конкуренцията, става дума за отделен пазар.

За да отхвърли това твърдение, Съдът посочва, че целта на картела относно NES не е ограничаване на конкуренцията при услугите за подаване на декларациите NES като самостоятелни услуги, а на конкуренцията при спедиторските услуги като пакет от услуги.

На следващо място Шенкер Лимитед оспорва констатацията, че картелът засяга значително търговията между държавите членки като излага, че последиците, които картелът би могъл да има за сектора на спедиторските услуги или за този на превоз на стоки, засягат само Великобритания, и то част от държавата.

Съдът подробно развива обхвата на член 101, параграф 1 от ДФЕС и чл. 53 от Споразумението за ЕИП. Така, приложението на посочените разпоредби засяга споразуменията, които могат да засегнат търговията между държавите членки. Съдебната практика е приела, че за да може да се засегне търговията между държавите членки, съответното споразумение трябва да позволява с достатъчна степен на вероятност да се предвиди, че може да окаже влияние, пряко или непряко, действително или потенциално, върху търговията между държавите членки. Също така, споразуменията е необходимо да засягат пазара в значителна степен.

Съдът напомня също, че понятието за търговия по смисъла на чл. 101 от ДФЕС обхваща не само традиционната трансгранична търговия със стоки, но и извършването на услуги.

В този смисъл, Комисията отбелязва, че спедиторските услуги, засегнати от картела относно NES, са търсени не само от клиенти, установени във Великобритания, но и от клиенти извън Великобритания, включително в държави от ЕИП. Освен това като цяло секторът на спедиторските услуги изисква значителен търговски обмен между държавите членки на ЕС и на ЕИП. В този смисъл, действията на дружества с по-обхватна дейност на английския пазар могат да се отразяват на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на Европейския съюз.

Допълнително, Комисията се позовава на презумпцията в параграф 53 от Насоките от 2004год., съгласно която, когато едно споразумение по своето естество може да засегне търговията между държавите членки, такива въздействия са значителни, ако оборотът за продуктите, предмет на споразумението, надвишава 40 милиона евро, и ако пазарният дял на страните навишава 5 %[14].

Съдът от своя страна  отбелязва, че член 101, параграф 1 от ДФЕС се прилага за споразумения, които могат да засегнат търговията между държавите членки, и не е необходимо установяването на настъпили реални последици от такова споразумение, а достатъчна степен на вероятност споразумението да е оказало пряко или непряко, действително или потенциално влияние върху търговските потоци между държавител членки. В този смисъл, фактът, че участниците в картела относно NES предлагат спедиторски услуги в други държави членки и се конкурират помежду си в същите държави членки, както и фактът, че секторът на спедиторските услуги се характеризира с малки маржове, при които търговското значение на допълнителната такса NES не може да се разглежда като незначително, доказват достатъчната вероятност картелът относно NES да е имал отражение въху поведението на спедиторите в другите държави членки, в които участниците са се конкурирали помежду си, и да е променил структурата на конкуренцията в Съюза.

Също така, Съдът категорично отхвърля твърдението на Шенкер Лимитед за липсата на условията за приложение на презумпцията по параграф 53 от Насоките от 2004 год. , поради това, че картелът е засягал спедиторските услуги и именно оборотът от същите е бил в основа на определяне на праговете за приложение на презумпцията. Освен това, Съдът приема, че с оглед установените обстоятелства, Комисията основателно е заключила, че картелът относно NES е можел да засегне търговията между държавите членки без да е било необходимо да провежда допълнително разследване за влиянието на картела.

4. Относно четвъртото основание, засягащо отговорността единствено на Шенкер Лимитед като правоприемник на БАКС Глобал Лтд

Четвъртото основание по делото, което представлява особен интерес, засяга вменяването на отговорност за поведението на БАКС Глобал Лтд единствено на Шенкер Лимитед. Последният твърди, първо, че на основание принципа на личната отговорност Шенкер Лимитед не следва да носи отговорност за поведението на БАКС Глобал Лтд; второ, че Комисията не е провела разследване за установяване самостоятелната или солидарна отговорност на предходното дружество майка на БАКС Глобал Лтд, а именно Бринкс Компани; и трето, че Комисията не е мотивирала решението си за подвеждане под отговорност единствено на Шенкер Лимитед.

БАКС Глобал Лтд е участвало в картела относно NES до 10 март 2003г., като преди приемането на Решението на Комисията по казуса, цялата дейност на дружеството е прехвърлена на Шенкер Лимитед и дружеството е преустановило съществуването си. Дружеството майка – Бринкс Компани, от друга страна, продължава дейност и към настоящия момент, но Комисията не търси отговорност от него. Комисията е приела, че Шенкер Лимитед е икономическият правоприемник на БАКС Глобал Лтд и като такъв следва да носи отговорност за поведението на последния. В доводите си срещу това решение, Шенкер Лимитед изтъква, че предходното дружество майка на БАКС Глобал Лтд – Бринкс Компани, следвало да носи отговорност за картелното споразумение, тъй като прехвърляне на отговорност към ново дружество за целите на конкурентното право е възможно само в случай, че новото и първоначалното дружество представляват едно и също лице, какъвто не е настоящия случай.

Разглеждайки първата част от твърденията на Шенкер Лимитед, Съдът посочва, че принципът за лична отговорност допуска икономическият правоприемник на едно дружество да носи отговорност за поведението на дружеството. Хипотезите за приложение на тази възможност, както са възприети в съдебната практика, са две – към момента на постановяване на решението на Комисията съществуването на първоначалното дружество да е преустановено, и в случай на прехвърляне на икономическата дейност от едно дружество на друго, докато и двете дружества са част от една и съща структура. И двете хипотези в случая са налице.

Съдът продължава като отбелязва, че дори предходното дружество майка да може да носи отговорност за поведението на дъщерното си дружество, това не ограничава Комисията във възможността да вменява отговорност на икономическия праворпиемник на дъщерното дружество.

На второ място, разпоредбата на чл. 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/ 2003 предвижда възможността за санкциониране на дружества, които нарушават чл. 101 от ДФЕС, но не посочва изрично правните субекти, които могат да носят такава отговорност. Следователно, Комисията има възможност да прецени на кои правни субекти да наложи санкция. Разбира се, при преценката си Комисията е ограничена от общите правни принципи и основни свободи, конкретно, принципа на равно третиране. Така, в случая Комисията решава да санкционира не само дъщерните дружества, които са участвали в картела относно NES, но и дружествата майки, които към момента на приемане на решението са били част от същото предприятие по смисъла на чл. 101 от ДФЕС. От друга страна обаче, Комисията решава да не вменява отговорност на бившите дружества майки, независимо от възможността и те да носят отговорност.

Съдът приема, че този подход не надвишата свободата на преценка на Комисията. Преди всичко, се отбелязва фактът, че броят на участвалите в картелите дружества наброява 47, без това да включва бившите дружества майки, съответно, разследване срещу всички участници значително би затруднило действията на Комисията. Освен това, съгласно съдебната практика, Комисията разполага с възможността да санкционира само дружествата, които са участвали пряко в картелно споразумение, и настоящите дружества майки, които могат да носят отговорност за тяхното поведение.

Съдът коментира и решението по делото С-499/11 Dow Chemical[15], което е изведено от Шенкер Лимитед като сходно на настоящото. Като тълкува мотивите на съда с оглед конкретните обстоятелства по делото, Съдът отбелязва, че принципното разбиране, че Комисията следва при преценката си относно санкциите на правните субекти да възприеме подход, който не е произволен и й позволява ефективно да използва ресурсите си, и в случай, че реши да не санкционира всички правни субекти, част от дружеството, извършило нарушение, следва да обоснове такъв подход. Колкото до възможната солидарна отговорност на бившето дружество майка на БАКС Глобал Лтд, Съдът посочва, че това не влияе върху свободата на преценка на Комисията и не я ограничава в този смисъл.

Във връзка със задължението на Комисията за мотивиране на индивидуално решение, съдебната практика не изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, стига по недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията, а на компетентната юрисдикция възможността да упражни съдебен контрол[16]. В разглеждания случай, според Съда Комисията е посочила, че възприетият от нея подход за определяне на отговорността на правните субекти има за цел да не затрудни прекомерно разследването й и мотивите й следва да се считат за достатъчни с оглед обема на задължението за мотивиране.

5. Относно петото основание във връзка с определяне размера на наложените санкции

За да определи размера на глобата, наложена на Шенкер Лимитед, Комисията използва стойността на продажбите, реализирани чрез спедиторските услуги от клиенти в ЕИП по търговския път, засегнат от картела относно NES, при ставка за тежест от 15 %. Комисията приема, че не са налице смекчаващи обстоятелства. Шенкер Лимитед обжалва тези констатации с оглед факта, че наложената глоба е прекомерна спрямо обхвата и тежестта на картела относно NES.

От една страна, Шенкер Лимитед твърди, че Комисията е трябвало да се увери, че използваната стойност на продажбите отразява икономическата вреда, причинена от картела, и следвало да коригира тази стойност с оглед наличието на картел нагоре по веригата на транспортните услуги.

Съдът посочва, че съгласно принципът на пропорционалност и принципът на съответствие между нарушението и наказанието, извлечено от практиката на Съда на ЕС[17], е необходимо глобите да са съразмерни с оглед преследваните цели, както и размерът на наложената глоба да е пропорционален на нарушението с оглед неговата тежест. При преценката на тежестта на нарушението Комисията следва да прецени редица фактори от различно естество според обстоятелствата, например стойността на стоките, предмет на нарушението, размерът и икономическото положение на дружеството, въздействието, което дружеството е могло да има върху пазара, и др. Възприетото в съдебната практика разбиране е, че оборотът се счита за подходящ критерий за оценка на размера и икономическата мощ на засегнатите дружества, въпреки приблизителния му характер. Това разбиране е възпроизведено и в Насоките от 2006год., които предвиждат общ метод за изчисляване на размера на глобите – първо Комисията определя стойността на продажбите на стоки или услуги, реализирани във връзка с извършеното нарушение, към която стойност се прилага ставка за тежест според степента на тежест на нарушението. Получената стойност се умножава по броя на годините на участие на съответното дружество в нарушението. След това се прилагат отегчаващи или смекчаващи обстоятелства за определяне на крайната стойност на глобата, която налага Комисията. Комисията разполага с ограничена възможност за отклонение от така очертания общ метод.

Според Шенкер Лимитед Комисията неправилно е включила и стойността на фактурираните от превозвачите разходи за транспортни услуги. Това разбиране не се споделя от Съдът, който посочва, че картелът относно NES е засягал спедиторските услуги като пакет от услуги, съответно не следва да се взимат предвид единствено продажбите, реализирани от услугите за подаване на NES. Освен това спедиторите удовлетворяват специфично търсене, което не може да бъде покрито с отделните услуги, включени в спедиторските. В този смисъл транспортните услуги се считат за включени в спедиторските.

Шенкер Лимитед повдига и въпросът за съществуването на картел при транспортните услуги, което е довело до санкциониране на два пъти на последиците от картела – от една страна на към превозвачите, от друга към техни клиенти. С оглед липсата на изрично предвидена възможност Комисията да отрази наличие на картел нагоре по веригата, Съдът счита, че приемането на подход за отразяване наличието на такъв картел би създало условия за редица спорове. Наличието на картел нагоре по веригата на засегнатите услуги така или иначе се възприема като ирелевантно обстоятелство във връзка с решението на Комисията, че стойността на реализираните на пазара на спедиторските услуги продажби отразява икономическото значение на участието на конкретното дружество в нарушението. Също, липсата на причинно-следствена връзка между допълнителните такси, които се начисляват от спедиторите, и таксите, които се налагат от превозвачите, не оправдава наличието на картелно споразумение между спедиторите.

На следващо място, във връзка с използвания оборот се обжалва начинът на отразяване на икономическата вреда, причинена от картела относно NES. Тук Съдът обръща внимание, че стойността на продажбите е едва един от редица критерии, които са предвидени при общия метод по реда на Насоките от 2006год. И тъй като стойността на продажбите отразява икономическото значение на нарушението и на относителната тежест на всяко участващо дружество, представлява обективен и лесен за прилагане критерий, предвиден като такъв в общата методика за изчисление на санкциите. Следователно, като е приложила този критерий, Комисията е действала предвидимо и съобразно общата цел за превенция участието в незаконосъобразни картелни споразумения.

Размерът на ставката за тежест също е предмет на обжалване от Шенкер Лимитед като неправилно отразяваща тежестта на картела относно NES. При определянето на ставката за тежест, Комисията е отчела, че целта на картела относно NES е била пряко или косвено определяне на цените или други условия за търговия. В този смисъл, Съдът посочва, че тъй като картелът относно NES е хоризонтален картел, който засяга елемент от цената на спедиторските услуги, следва да се счита за тежко нарушение на конкуренцията, при което горният размер на ставката би могъл да достигне до 30 %.

Шенкер Лимитед извежда и аргумент за нарушение на принципа на равно третиране при сходни ситуации във връзка с казус за въздушния превоз на товари, при който Комисията е използвала единствено стойността на оборота, реализиран от допълнителните разходи за гориво и безопасност. Съдът напомня, че в настоящия случай Комисията се е съобразила с предвидения общ метод за изчисление и не е била длъжна да се отклонява от него, за разлика от преписката относно въздушния превоз на товари.

Така, Съдът не възприема нито един от предложените от Шенкер Лимитед подходи за изчисление на глобата като подходящи с оглед отразяване икономическото значение на участието на дружеството в картела.

Втората част от твърденията на Шенкер Лимитед се основават на това, че Комисията не е предоставила преписката относно въздушния превоз на товари, която е пряко свързана с настоящия казус. Правото на защита обхваща задължението на Комисията да предоставя възможност на засегнатите страни да получат достъп до всички документи от разследването, които могат да имат отношение към защитата на засегнатите лица. Когато става въпрос за документи, които са оневиняващи, е необходимо да се докаже, не само че съответната засегната страна не е имала достъп до тези документи, но и че е могла да ги използва в своя защита[18]. В този смисъл, Съдът обаче възприема позицията, че документите по преписката за въздушния превоз на товари не могат да окажат влияние върху констатациите на Комисията в настоящия случай, и отхвърля доводите на жалбоподателя.

6. Относно шестото основание, касаещо освобождаването от глоби и намаляване техния размер

Шенкер Лимитед обжавла решението на Комисията да освободи от глоби Дойче Пост АГ, докато не освобождава останалите дружества, подали искане за освобождаване. Твърди се, че Комисията е предоставила по-благоприятно третиране на Дойче Пост АГ като е предоставила общо освобождаване на дружеството, обхващащо сектора на въздушната спедиция изцяло.

Известието относно сътрудничеството от 2006год. предоставя възможност за условно освобождаване на дружество, разкрило участието си в предполагаем картел, при условие, че то е първото, предоставило информация на Комисията, която й дава възможност да извърши целенасочена проверка. За да се счита такава информация за достатъчна, тя трябва да съдържа подробно описание на твърдяното картелно споразумение, участващите в него дружества и физически лица, пряко замесени в осъществяването на картелното споразумение, както и разполагаемите доказателства за неговото съществуване. В случай, че в края на производството на Комисията се установи, че дружеството е оказало пълно, истинско, непрекъснато и експедитивно сътрудничество на Комисията, тя му предоставя окончателно освобождаване от глоби. С процедурата за освобождаване от глоби се цели да се породят правни очаквания, които да доведат до желание за сътрудничество у дружествата за разкриване на незаконосъобразни практики в областта на конкуренцията. Именно с тази цел, съдът следва да извършва контрол за законосъобразност във връзка с предвидените правила.

Така, на първо място Общият съд изследва дали искането на Дойче Пост АГ отговаря на изискванията за условно освобождаване от глоби. Към момента на подаването му Комисията не е разполагала с данни за наличието на нарушение в сектора на въздушната спедиция, а сведенията, предоставени от Дойче Пост АГ позволяват на Комисията да извърши целенасочени проверки относно твърдяния картел. Известието относно сътрудничеството от 2006год. позволява Комисията да предостави условно освобождаване от глоби преди да е изградила подробна и точна представа за естеството на нарушението. За да отговори на изискванията на Известието относно сътрудничеството от 2006 год., е необходимо искането за освобождаване от глоби да съдържа подробно описание на твърдяния картел, неговия географски обхват и предмета му, доколкото дружеството разполага с такава информация, но не и сведения за конкретни нарушения. Освен това, информация за неизвестни на Комисията картелни споразумения сама по себе си дава основание за освобождаване от глоби. В този смисъл, достатъчно е предоставената информация да позволява извършването на целенасочена проверка относно предполагаем картел.

Във връзка с предоставянето на окончателно освобождаване от глоби, Комисията посочва в решението си, че установените четири картела представляват отделни единни и продължителни нарушения, като предполагаемият картел, за който е предоставено условното освобождаване, обхваща изцяло всички нарушения. Този подход на Комисията се счита от Съда за съобразен с разпоредбите на Известието относно сътрудничеството от 2006год.

Шенкер Лимитед твърди също, че Комисията е приложила различна основа при разглеждането на искането за освобождаване от глоби на Дойче Пост АГ от една страна, и исканията за намаляване на глобите на другите дружества, от друга страна. Съдът посочва, че основата, на която са преценени исканията при окончателното освобождаване от глоби на Дойче Пост АГ, е спрямо отделните картели, установени към този етап на производството. Освен това, Известието относно сътрудничеството от 2006год. изисква Комисията да вземе предвид данните, с които разполага към момента на подаване на искане за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер. Съответно, за да получи намаляване на глоба при подадено искане за намаляване, конкретното дружество следва да предостави доказателства за разследваното нарушение, които да донесат съществена добавена стойност към доказателствата, с които Комисията разполага на този етап. Съдът напомня, че целта на програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер е да мотивира участниците в незаконосъобразни практики да съдействат за тяхното установяване и преустановяване, а не да доведе до възможност за избягване на финансови последици за участниците.

Следователно, с оглед факта, че към момента на подаване на искането за освобождаване от глоби на Дойче Пост АГ, Комисията не е разполагала с информация за наличието на незаконосъобразни практики, докато към момента на подаване на исканията за намаляване на глобите от другите дружества, Комисията вече е разполагала с предоставените й сведения и с доказателствата, събрани в хода на образуваното производство, Съдът заключава, че Комисията не е допуснала грешка. Още повече, че Известието относно сътрудничеството от 2006год. предвижда различни условия във връзка с исканията за освобождаване от глоби и във връзка с исканията за намаляване размера на глобите. Правилата, касаещи исканията за намаляване на размера на глобите, съдържат възможности за частично освобождаване от глоби в случай на предоставена информация и доказателства със значителна добавена стойност. Произволно намаляване на глобите, в противен случай, би довело до опорочаване целите на програмата за освобождаване от глоби в областта на конкуренцията. Именно поради тези съображения, Съдът не приема, че Комисията е разгледала исканията на различна основа.

7. Относно седмото основание за възможността за постигане на споразумение между засегнатите страни

В хода на производството пред Комисията, въпреки предложеното от участниците в картелните споразумения, Комисията не предприема действия за започване на обсъждания за постигане на споразумение. Шенкер Лимитед обжалва това решение на Комисията като опорочено от грешки в преценката и като нарушение на принципа за равно третиране.

Разпоредбите на приложимото законодателство не задължават Комисията да търси заинтересованите страни с цел постигане на споразумение, а предоставят възможност за преценка на Комисията[19]. Така, Комисията следва да проучи интереса на засегнатите дружества само ако счита, че случаят отговаря на условията за постигане на споразумение. В конкретния случай, Съдът счита, че Комисията е упражнила правото си на преценка, като е съобразила, че вероятността за постигане на общо споразумение със засегнатите страни не е достатъчно голяма предвид големият им брой.

Целта на процедурата за споразумяване е максимално оползотворяване на ресурсите на Комисията чрез бързо налагане на ефективни мерки. Следователно, ако една от засегнатите страни няма намерение да върви в посока споразумение, ефективността на процедурата би била ограничена. Наличието на 47 на брой страни в настоящия случай, от които немалка част отказвали сътрудничество с Комисията, обосновава решението на Комисията да не пристъпи към процедура за постигане на споразумение.

Съдът отхвърля и аргументът за възпрепятстване на потенциална процедура по постигане на споразумение чрез обединяване от Комисията на отделните картели в едно общо производство. Освен това, уведомлението от заинтересовани страни за наличието на интерес за участие в постигане на споразумение следва да се преценява с оглед неговата тежест съобразно етапа на производството.

От друга страна, Съдът счита, че нарушение на принципа за равно третиране е неприложимо в случая, тъй като предходната практика на Комисията по сходни случаи има само насочващ, а не обвързващ характер, поради наличието на различни фактически обстоятелства в различните случаи. В този смисъл, Комисията не е длъжна да следва предходната си практика в областта на конкуренцията, и изведените доводи Съдът приема за ирелевантни.

Така, Съдът отхвърля всички предявени от Шенкер Лимитед основания и не намалява размера на наложената глоба, поради което отхвърля жалбата изцяло.

8. Коментар

Преди всичко, при подаване на искане за освобождаване от глоби по реда на Известието относно сътрудничеството от 2006год., което рамкира политиката на Комисията, е необходимо дружеството, което подава такова искане, да посочи не конкретната антиконкурентна практика, а достатъчно сведения, за да може Комисията да проведе целенасочено разследване за установяването на такава практика. В този смисъл, решението за окончателно освобождаване от глоби не е обвързано с нарочно идентифициране на картелно споразумение, а със степента на сътрудничество на съответното дружество в хода на разследването на Комисията. С оглед целите на програмата за освобождаване от глоби да стимулира дружества, които участват или са участвали в картели, неизвестни на Комисията, да й съдействат възможно най-скоро, като се отразява действителният принос на предоставената информация за хода на разследването, е оправдано тези дружества да бъдат освободени от глоби, или съответно техният размер да бъде намален.

Съдът прави ясно разграничение между двете хипотези на приложение на Известието относно сътрудничеството от 2006год. – от една страна са условията, предвидени за искания за освобождаване от глоби на дружества, които за първи път информират Комисията за наличието на картелно споразумение, и от друга страна – условията във връзка с искания за намаляване на размера на глобите, подадени в хода на образувано производство и с оглед добавената стойност, която тези искания внасят към производството и обстоятелствата относно разследваната практика. Различният подход се обосновава от превантивността на политиката на Комисията в сферата на конкуренцията. Тъй като картелните споразумения и практики са сред най-сериозните нарушения на чл. 101 от ДФЕС, докато с оглед естеството си са трудни за разкриване и разследване, програмата за освобождаване от глоби има за цел разкриването на тайни картели като възнагради дружествата, които първи предоставят информация за съществуването на антиконкурентна практика, но не следва да бъдат възнаградени и дружества, които се съгласяват да съдействат на Комисията едва на по-късен етап. Съдействието за разкриването на наличието на картелна практика обосновава освобождаването от глоби на дружествата, предоставили първи информация на Комисията, предвид защитата на общите интереси на потребителите от разкриването на такива практики, както в случая относно картелите между частни доставчици на международни спедиторски услуги, с които се цели определяне или начисляване на различни такси и допълнителни такси. Допълнителното предоставяне на информация срещу намаление на размера на глобите обаче се разглежда на друга плоскост, при която вече са защитени общите интереси и съдействието е насочено към ефективното и бързо налагане на санкциите на незаконното поведение.

На второ място, Общият съд потвърждава широката преценка, с която разполага Комисията при определяне от кръга на лицата, които следва да носят отговорност за извършено нарушение на правилата на конкуренцията. Разбира се, такава преценка е необходимо да съблюдава принципа на равно третиране. Тук следва да се отбележи, че дори при наличието на субекти, които биха могли да носят солидарна отговорност за дадено антиконкурентно поведение, Комисията може да прецени да санкционира само някои от тези субекти, стига да действа съобразно обективен и непроизволен подход.

Широка е преценката на Комисията и при решението дали да започне процедура по постигане на споразумение със засегнатите лица. В резултат на тази процедура, при признаване участието си в картелна практика, размерът на глобата на участниците може да се редуцира до 10 %, което обуславя интересът на голяма част от лицата да търсят такава процедура, особено към края на производството пред Комисията. Комисията обаче разполага с възможността да прецени дали конкретен казус е подходящ за процедурата, особено с оглед етапа на проивзодството.

Колкото до специалният режим при транспортните услуги, който е наложен предвид значителното държавно участие и регламентиране на сектора, чл. 1 на Регламент № 141 на Съвета относно приложението на Регламент № 17/62 предвижда картелни споразумение в транспортния сектор, с които се определят цени и условия, ограничават се или се контролират доставките на транспортни услуги, или се разделя съответния пазар, да бъдат изключени от приложението на общите разпоредби на конкурентното право. През годините постепенно обхватът на това изключение се стеснява от съдебната практика, предоставяйки повече правомощия на Комисията в транспортния сектор, до приемането на Регламент № 1/2003. Въпреки приложението на Регламент № 141 на Съвета към настоящия случай, Общият съд интерпретира ограничително изключението за транспортните услуги, като го свежда до картели, които пряко засягат въздушния транспорт между държави членки и трети страни, докато картели относно услуги, които не са пряко свързани с въздушния транспорт, каквито са в случая спедиторските услуги, не са изключени от приложението на общностното конкурентно право.

Разглежданото решение, заедно с решенията по свързаните дела, предоставя доста широка възможност за преценка на Комисията при определянето на редица елементи от производството по установяване нарушение на конкурентното право. Яснотата, която се внася с разграничението на процедурите по освобождаване и по намаляване на глобите е ценна стъпка към реализиране по-ефективно целите на Известието относно сътвърдничеството от 2006 год. С оглед големия материален интерес обаче, постановените решения на Общия съд вече се обжалват пред Съда на ЕС[20].

***

Link to the article in English language: GUIDANCE ON THE APPLICATION OF THE LENIENCY PROGRAM

***

[1] Юрист в частния сектор с дългогодишен опит в сферата на търговското и облигационното право. Член на Управителния съвет на Сдружението за международни състезания по право. Магистър по Европейско право с профил конкурентно право в Университета в Маастрихт.

[2] Дело Т-256/2012 Schenker Limited срещу Европейската комисия; Дело Т-267/ 2012 Deutsche Bahn AG и др. срещу Европейската комисия; Дело Т-251/2012 EGL и др. срешу Европейската комисия; Дело Т-254/2012 Kühne+Nagel International и др. срещу Европейската комисия; Дело Т-270/ 2012 Panalpina World Transport (Holding) Ltd. и др. срещу Европейската комисия; и Дело T-264/ 2012 UTi Worldwide и др. срещу Европейската комисия.

[3] Решение С (2012) 1959 от 28 март 2012год. на Европейската комисия.

[4] Докато в правната рамка на Европейския съюз картелите са забранени по силата на член 101 от ДФЕС без да се прави ясна разлика между „картел“ и друг тип хоризонтално споразумение, в националното законодателство терминът е изрично дефиниран. По смисъла на § 1, т. 5  “Картел” е споразумение и/или съгласувана практика между две или повече предприятия – конкуренти на съответния пазар, насочени към ограничаване на конкуренцията чрез определяне на цени или ценови условия за покупка или продажба, разпределяне на квоти за производство или продажби или разпределяне на пазари, включително при манипулиране на публични търгове или конкурси, или процедури за възлагане на обществени поръчки.

[5] Известие на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели, 2006/С 298/11, Официален вестник С 298, 8.12.2006г.

[6] Съдебният контрол на решенията, с които се налагат санкции за нарушения на правото на конкуренция, включва контрол за законосъобразност, и пълен съдебен контрол. Осъществявайки контрол за законосъобразност, Съдът не е ограничен от заключенията на Комисията, а прави пълна преценка по представените от жалбоподателя факти и доказателства. При пълния съдебен контрол, Съдът е оправомощен да излезе от обикновения контрол за законосъобразност на сакнцията и да замени преценката на Комисията със своята преценка, в резултат на което да отмени, намали или увеличи наложената санкция.

[7] Чл. 53 от Споразумението за ЕИП:

1. Считат се за несъвместими с действието на настоящото споразумение и са забранени всякакви споразумения между предприятия, всякакви решения за създаване на обединения на предприятия, и всякакви съгласувани практики, които могат да засегнат търговията между договарящите се страни и които имат за цел или резултат да попречат, ограничат или нарушат принципите на конкуренция в рамките на територията, на която действа настоящото споразумение, и по-специално имащите за цел:

а) пряко или косвено определяне на покупните или продажните цени или на други условия по сделките,

б) ограничаване или контролиране на производството, пазарите, техническото развитие или инвестициите,

в) разпределяне на пазарите или на източниците за снабдяване,

г) прилагане по отношение на търговските партньори на неравностойни условия при предоставяне на еднакви услуги, като по този начин те стават неконкурентноспособни,

д) обвързване сключването на договори с приемане от страна на партньорите на извършване на допълнителни услуги, които по своя характер или съгласно търговската практика нямат връзка с предмета на тези договори.

2. Споразуменията или решенията, които са забранени по силата на настоящия член, са нищожни и нямат законова сила.
3. Въпреки това разпоредбите на параграф 1 могат да бъдат обявени за неприложими:

– спрямо всяко споразумение или категория от споразумения между предприятия,

– спрямо всяко решение или категория от решения за обединения на предприятия, и

– спрямо всяка съгласувана практика или категория от съгласувани практики,

които допринасят за подобряване на производството или пласирането на стоките или способстват за техническия или икономическия напредък, и същевременно осигуряват на потребителите една справедлива част от получената печалба, като при това:

а) не налагат на заинтересованите предприятия ограничения, които не са необходими за постигането на тези цели,

б) не дават възможност на предприятията да премахнат конкуренцията по отношение на значителна част от въпросните стоки.

[8] Регламент № 1/ 2003 на Съвета от 16 декември 2013год. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от ДЕО (Член 101 и 102 от ДФЕС), Официален вестник 4.1.2003.

[9] Насоките относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в член 81 и 82 от ДЕО (Член 101 и 102 от ДФЕС); Официален вестник C 101, 2004г.

[10] Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква 2) от Регламент № 1/ 2003; Официален вестник 210/2/2006.

[11] Регламент (ЕИО) № 17/62 на Съвета на ЕИО от 6 февруари 1962 г. за прилагането на член 85 и член 86 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност (член 101 и член 102 т ДФЕС) (Официален вестник № 13 от 21 февруари 1962 г.).

[12] Double representation – принципът изисква адвокатите да избягват конфликт на интереси при представителство на различните си клиенти

[13] Член 1 Регламент № 141

Регламент № 17/62 няма да се прилага към споразумения, решения и съгласувани практити в сектора на транспорта, които имат за техен предмет или ефект определянето на транспортни цени или условия, ограничението или контрола към предлагането на транспорт или разделяне на транспортния пазар; нито ще се прилага към злоупотреба с доминиращо положение на пазара на транспортни услуги , по смисъла на Член 86 от Договора (член 102 от ДФЕС).

[14] Параграф 53 от Насоките от 2004г.:

Комисията също приема, че когато едно споразумение по своето естество може да засегне търговията междуу държавите членки, например, защото засяга внос и износ или покрива няколко държави членки, съществува позитивна оборима презумпция, че такова влияние върху търговията е значително, когато оборотът на страните за продуктите, засегнати от споразумение, изчислени съобразно параграфи 52 и 54, надвишава 40 милиона евро.В случаи на споразумение, които по естеството си могат да засегнат търговията между държавите-членки, може също да се презюмира, че такова влияние е значително, когато търговския дял на страните надвишава 5 %, установени в предходния параграф. Въпреки това, презумпцията не се прилага , когато споразумението обхваща само част от една държава-членка.

[15]Решение на Съда от 13 юли 2013г. по дело С-499/ 11 Р, Dow Chemical Company и други срещу Европейската комисия.

[16] Решение на Съда от 29 септември 2011 по дело С-521/09 Р, Elf Aquitaine срещу Европейската комисия.

[17] Решение на Съда от 27 септември 2006 г. по дело Т-43/02, Jungbunzlauer срешу Еврпейската комисия.

[18] Решение на Съда от 1 юли 2010г. по дело С-407/08 Р, Knauf Gips срещу Европейската комисия.

[19] Член 10а, параграф 1 от Регламент №773/ 2004 на Комисията относно провеждането на процедури за постигане на споразумени при дела за картели, изменен с Регламент № 622/2008 на Комисията от 30 юни 2008, Официален вестник L 171.

[20] Решенията на Общия съд подлежат а обжалване пред Съда на Европейския съюз само по правните въпроси, като обжавлането няма суспензивно действие. По жалбата на Шенкер Лимитед е образувано дело C- 263-16 P, Schenker/ Commission.