(Решение на Съда на ЕС по дело C‑385/12, Hervis Sport- és Divatkereskedelmi)

Виктория Петрикова[1]

 

Статията изследва подхода на СЕС към де факто дискриминацията в контекста на процедура по преюдициално запитване относно съответствието на специалния данък върху търговията на дребно в определени икономически сектори, въведен в Унгария със свободата на установяване, гарантирана от Член 49 и Член 54 ДФЕС.

Въведената данъчна ставка е силно прогресивна, като по отношение на т.нар. свързани предприятия тя се определя спрямо общия нетен оборот на всички свързани лица от облагаеми дейности. Поради това т.нар. свързани дружества се оказват облагани по значително по-висока ставка, отколкото ако при изчисляването на данъка се вземаха предвид само собствените им обороти. При тези обстоятелства пред националния съд възниква въпроса дали режимът не дискриминира дружествата от други държави-членки, тъй като преобладаващата част от чуждестранните компании, опериращи в Унгария са организирани като дъщерни дружества, докато мнозинството от местните им конкуренти оперира като франчайзингови структури.

Унгарският съд отправя до СЕС запитване съвместим ли е посоченият данъчен режим с принципа на свобода на установяване (член 49 ДФЕС) и принципа на равно третиране (член 54 ДФЕС).

СЕС подчертава, че подобна правна уредба, макар да не въвежда формално разграничение с оглед на седалището на дружествата, води до непряка дискриминация, основана на седалището на дружествата, по смисъла на членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС и следователно не би била допустима, ако лицата, представляващи част от група от дружества, в повечето случаи са „свързани“ с дружества със седалище в друга държава членка. Проверката дали горепосочените условия са фактически налице обаче следва да се извърши от запитващата юрисдикция.

В заключение, СЕС припомня, че подобно ограничение на свободата на установяване може да се допусне само поради императивни съображения от обществен интерес. Според трайната съдебна практика нито защитата на икономиката на страната[2], нито възстановяването на бюджетното равновесие чрез увеличаване на приходите от данъци,[3] могат да се счетат за такива.

***

Линк към цялата статия на български език: НАЛИЧИЕ НА НЕПРЯКА ДИСКРИМИНАЦИЯ И НАРУШАВАНЕ НА СВОБОДАТА НА УСТАНОВЯВЯНЕ ПРИ ДАНЪЧЕН РЕЖИМ, ПОСТАВЯЩ В ПО-НЕБЛАГОПРИЯТНО ПОЛОЖЕНИЕ ДРУЖЕСТВА, СВЪРЗАНИ В ГРУПА С ДРУЖЕСТВА ОТ ДРУГА ДЪРЖАВА-ЧЛЕНКА

***

[1] Юрист, Право на ЕС и Регулация, АС Арсов Начев Ганева, LL.M Европейско и Международно право от VUB – Брюксел, специализация по Европейско и Сравнително право от Университета в Гент и Магистър по Право – Софийски Университет

[2] Вж. Решение от 6.06.2000 г. Verkooijen, C‑35/98, Сб. 2000l, с. I‑4071, точки 47 и 48

[3] Вж. Решение от 21.11.2002 г. X и Y, C‑436/00, Сб. 2002, с. I‑10829, точка 50