Арпине Мануелян [1]

 

 

Делата свързани с мобилността на европейските студенти не са нови.С последното си решение, Thiele Meneses, Съдът на ЕС консолидира съдебна си практика относно въпросите свързани с отпускането на стипендии за европейски студенти, възползвали се от правото си на свободно движение в друга държава-членка.

Първоначално, Договора от Рим отделя малко внимание на образованието. Той просто посочва в Чл. 3, че държавите-членки следва да насърчаватдоброто ниво на образованието и обучението. Първите инициативи в тази област са взети въз основа на Чл. 128 от Договора за ЕИО (Чл. 148 ЕО, понастоящем Чл. 165 ДФЕС). Въпреки това, и за дълго време, образованието остава в периферията на европейските инициативи и политики. Свободното движение на хора в рамките на Европейската общност и на престоя им в приемащата страна, са обект на двойно условие – притежаване на гражданство на държава-членка и упражняване на икономическа дейност. Едва след влизането в сила на Договора за ЕС и въвеждането на гражданството на ЕС, чисто икономическата логика на ЕС е ограничена.

Относно стипендиите или студентските заеми, Съдът на ЕОпървоначалнорешава, че те не попадат в обхвата на Договора на ЕО. Но, под тласъка на интерпретацията дадена на гражданството на ЕС, Съдът на ЕС променя позицията си, както става ясно в решението Bidar. Същевремено, в това свое решение Съдът на ЕС оправдава прилагането от страна на държавите- членки на т. нар. „критерий на близост“ между студента и приемащата страна, изискващ от него да докаже една определена степен на интеграция в обществото на съответната държава, главно чрез определен период на пребиваване, преди предоставянето на социални обезщетения под формата на стипендии или студентски заеми.

Като цяло, проблематиката относно финансирането на образованието чрез помощи за обучение, се тълкува по два начина: до каква степен, една държава трябва да финансира обучението на своите граждани в друга държава-членка, и обратно, до каква степен приемаща държава, трябва да подпомага финансово обучението на нейна територия на граждани от други държави-членки. Отвъд тези семантични различия, мотивацията на Съда в в делата свързани с мобилността на европейските студенти е идентична.

Приносът на решението ThieleMenesesв прилагането на критерия за интеграция в обществото на съответната държава, изведен на преден план в следствие на решението Bidar, е двоен. От една страна, следва, че изискването за пребиваване, към коѝто държавите-членки са особено привързани, не е доминиращ. От друга страна, той може да отпадне в полза на други елементи, които могат по-добре да демонстрират действителната степен на интеграция на европейските студенти в обществото на съответната държава. Така в решението по делото ThieleMeneses, Съдът се фокусира върху обстоятелства, като националността на кандидата, записването му в учебни заведения спадащи към германската средно- образователна система, следване във висше учебно заведение в Германия в рамките на един семестър.

Решението ThieleMeneses допринася и за утвърждаването на принципа за недискриминация. Поради специфичноста на фактите по делото, където ищецът, германски поданик, коѝто практически никога не е пребивавал на територията на Германия, Съдът се сблъсква със ситуация на обратна дискриминация. От друга страна, в ролята си на пазител на равновесието между интересите на държавите-членки и на ЕС, Съдът подчертава значимоста на т. нар. тест за пропорционалност, който националният съдя трябва да приложи, за да провери съвместимостта на националните ограничения за получаване на стипендии с императивите предоставени от гражданството на ЕС.

Изводът от решението ThieleMeneses може да се обобщи както следва: гражданството на ЕС е гарант за забраната на всички форми на дискриминация, което от своя страна гарантира ефективността на свободното движение на хора в ЕС, насърчавѝки по този начин и мобилността на европейските студенти. Що се отнася до приложимостта на национални ограничителни мерки, те трябва да спазват принципа на пропорционалност. В следствие на това, не е учудващо, че статутът на европеѝските студенти придобива независимост в контекста на свободното движение на хора в ЕС.

 

***

Link to the article in French language: LA MOBILITÉ DES ÉTUDIANTS EUROPÉENS: VERS UNE NOUVELLE CATÉGORIE DE CITOYENS EUROPÉENS

***

 

[1] Служител в секретариата на Съда на публичната служба на ЕС. Изразените в статията мнения ангажират единствено автора, но не и институцията, на която е служител.