МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА НА ЕС ЗА ГОДИНИТЕ 2014—2020 [1]

Author

След като Европейския парламент даде одобрението си на 19 ноември 2013 г., регламент № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за годините от 2014 до 2020[2] беше окончателно приет от Съвета на 2 декември 2013 г. съгласно процедурата по член 312 ДФЕС. Това бележи края на интензивните преговори, продължили две години и половина, след като Комисията представи предложенията си на 29 юни 2011 г.[3]

Освен регламента пакетът за МФР включва междуинституционално споразумение за бюджетна дисциплина и сътрудничеството по бюджетните въпроси (член 295 от ДФЕС), решението относно собствените ресурси на ЕС (приходите в бюджета на ЕС, член 311 ДФЕС), както и правните основания за отделните програми за финансиране, определящи условията за допустимост и критериите за отпускане на средствата[4].

Многогодишната финансова рамка определя максималните годишни суми („тавани“), които може да изразходва ЕС в шест категории разходи(„функции“), съответстващи на различни области на дейности на ЕС, а именно:

1. Интелигентен и приобщаващ растеж

1а.Конкурентоспособност за растеж и заетост:включва научните изследвания и иновациите;образованието и обучението;трансевропейските мрежи в областта на енергетиката, транспорта и телекомуникациите;социалната политика;развитието на предприятията и др.

1б.Икономическо, социално и териториално сближаване:обхваща регионалната политика, която има за цел да подпомогне най-слабо развитите европейски страни и региони да наваксат закъснението си, укрепване на конкурентоспособността на всички региони и развитие на междурегионалното сътрудничество.

2. Устойчив растеж:природни ресурси:включва общата селскостопанска политика, общата политика в областта на рибарството, развитието на селските райони и мерките за околната среда.

3. Сигурност и гражданство:включва правосъдието и вътрешните работи, защитата на границите, политиката за имиграцията и убежището, общественото здраве, защитата на потребителите, културата, младежта, информацията и диалога с гражданите.

4. Глобална Европа:обхваща всички външни действия („външна политика“) на ЕС, като помощ за развитие и хуманитарна помощ.Европейският фонд за развитие също предоставя финансови ресурси за функцията „ЕС — фактор от световно значение“.Този фонд обаче не е част от бюджета на ЕС и следователно не попада в обхвата на МФР.

5. Администрация:обхваща административните разходи на всички европейски институции, пенсиите и европейските училища.

6. Компенсации:временен механизъм за парични потоци, който да гарантира, че Хърватия, която се присъедини към ЕС през юли 2013 г., не допринася в по-голяма степен за бюджета на ЕС, отколкото се възползва от него през първата година след присъединяването си.

За периода 2014—2020 г. МФР позволява на ЕС да инвестира до 960 милиарда евро за поети задължения (1,00 % от БНД на ЕС) и 908,4 милиарда евро за плащания (0,95 % от БНД на ЕС) [5]. Годишните бюджети ще се приемат в тази рамка, като обикновено те остават под тавана на разходите по МФР, за да се запази известен марж за справяне с непредвидени нужди. Има и специални инструменти за непредвидени обстоятелства (като резерва за спешна помощ, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, фонда „Солидарност“ и Инструментът за гъвкавост). Те, както и Европейският фонд за развитие, се намират извън тавана на МФР. Ако се задействат напълно, те представляват допълнителни 36,8 милиарда евро (или 0,04 % от БНД на ЕС). В бюджетната рамка на ЕС за 2014—2020 г. се определят приоритети за разходите, насочени към устойчив растеж, работни места и конкурентоспособност в съответствие със стратегията на ЕС за растеж „Европа 2020“.

Основен приоритет e създаването на работни места чрез Европейския социален фонд (ЕСФ) и Европейския фонд за регионално развитие.Най-малко 70 милиарда евро (т.е. около 10 милиарда евро годишно) ще бъдат на разположение по ЕСФ, допълваща националните действия в тази област. Новата инициатива за младежка заетост, свързана с ЕСФ и мобилизираща поне 6 милиарда евро, ще подкрепи изпълнението на програмата „Гаранция за младежта“ за 2014—2015 г. Като цяло, по линия на претърпялата реформа политика на сближаване ще бъдат предоставени до 366,8 милиарда евро за инвестиции в европейските региони, градове и реалната икономика. Това ще бъде основният инвестиционен инструмент на ЕС за постигане на целите на „Европа 2020“.

Програма „Еразъм +“ ще разполага с бюджет от почти 15 милиарда евро, което е с 40 % повече в реално изражение от сегашните равнища. Над 4 милиона души ще бъдат подпомогнати да се обучават и работят в чужбина, включително като доброволци. Две трети от бюджета се отпускат за предоставяне на възможности за обучение в чужбина за физическите лица, а чрез останалата част ще се подкрепят различните партньорства и реформи за модернизиране на образованието.

Новата програма „Творческа Европа“ с бюджет от почти 1,5 милиарда евро (в реално изражение 9 % повече от сегашните равнища) е насочена към секторите на културата и творчеството.

Новата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ разполага с бюджет от почти 80 милиарда евро, което е с около 30 % повече в реално изражение в сравнение с текущата рамка и има централна роля за създаване на растеж и работни места в Европа. Финансираните от ЕС научни изследвания и иновации цели подобряването на качеството на живот и засилването на конкурентоспособността на ЕС. Сред приоритетите на „Хоризонт 2020“ са научните изследвания на високо ниво, промишлените иновации, улесняването на достъпа до капитал и подкрепата за МСП. Международното сътрудничество и по-конкретно действията по инициативата „Мария Склодовска—Кюри“ ще получат над 6 милиарда евро през периода 2014—2020 г., а Европейският институт за иновации и технологии – 2,7 милиарда евро.

Благодарение на новата програма COSME малките и средните предприятия могат да разчитат на 2,3 милиарда евро в подкрепа на тяхната конкурентоспособност, както и на по-лесен достъп до финансиране чрез гаранции по заеми и рисков капитал.

Новият Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) ще бъде основният инструмент за стратегически инфраструктурни инвестиции на европейско равнище с вложените средства в размер на 33,3 милиарда евро (26,3 милиарда евро за транспорт, 5,9 милиарда евро за енергетика, 1,1 милиарда евро за цифрови инфраструктури). Той ще спомогне за изграждането на пътища, железопътни линии, електроенергийни мрежи и газопроводи и инфраструктурата и услугите за единния цифров пазар.

Финансовите инструменти, като например инструментите за заеми, гаранции, собствен капитал и други инструменти за споделяне на риска, които могат да бъдат използвани в по-голяма степен в бюджета за 2014—2020 г. Те ще се осъществяват в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и националните банки за насърчаване. Целта на тези инструменти е отстраняването на конкретни пазарни неефективности в области, като финансирането за МСП, научноизследователските и развойните проекти, енергийната ефективност и основната инфраструктура.

Поне 20 % от общия бюджет на ЕС за периода 2014—2020 г. ще бъде посветен на проекти и политики, свързани с климата. С ангажимента за 20 % възобновяема енергия сегашният дял от 6—8 % се утроява и биха могли да се мобилизират до 180 милиарда евро за финансиране на борбата с изменението на климата във всички основни области на разходи.

Делът на реформираната обща селскостопанска политика (ОСП) в МФР е 312,7 милиарда евро или 29 % за разходи, свързани с пазара, и преки помощи (стълб 1); и 95,6 милиарда евро или 9 % за развитие на селските райони (стълб 2).Целта на новата ОСП е да бъде по-целенасочена, ефикасна и прозрачна и да предлага отговор на проблеми като безопасността на храните, изменението на климата и устойчивия растеж и създаването на работни места в селските райони.

Въвеждат се общо около 120 мерки за опростяване, като например общи правила за европейските структурни фондове и инвестиционни фондове (политиката на сближаване, развитието на селските райони и фонда за рибарството) и по-конкретно опростени счетоводни правила, по-целенасочени изисквания за докладване и по-често използване на цифровите технологии („електронно сближаване“). В рамките на COSME ще бъде приложен подход за „нулева бюрокрация“ и ще бъде насърчено електронното подаване на документи и електронното докладване. Чрез „Хоризонт 2020“ също се осигурява съществено опростяване посредством единен набор от правила за всяко финансиране на научни изследвания и иновации.

Бъдещият бюджет ще финансира също и въпросите, свързани с гражданите, убежището, миграцията, здравеопазването, потребителите и сигурността (в рамките на т.нар. функция 3). Сумите, предвидени за това ще нараснат с 26,5 % в сравнение с предходния период. Способността на ЕС да реагира бързо и ефективно на кризи, свързани с миграцията или със сигурността, ще бъде засилена чрез механизъм за реакция при извънредни ситуации.

Отношенията със съседните държави на изток и на юг и със стратегическите партньори ще продължат да бъдат главен приоритет за ЕС на международната сцена. Общата цел на външната дейност ще бъде да се гарантира, че ЕС продължава да бъде влиятелен и ефективен партньор. Съюзът продължава да се ангажира изцяло с постигането на целите на хилядолетието за развитие, приети от ООН.

***

[1]Подробна информация може да бъде намерена науебсайта за многогодишната финансова рамка за 2014—2020 г. http://ec.europa.eu/budget/mff/index_en.cfm, както и на този за отделните програми за финансиране на ЕС: http://ec.europa.eu/budget/mff/programmes/index_en.cfm

[2] L 347/884 от 20.12.2013 г.

[3]COM(2011)398 final.

[4]Последнитедвекатегории, т.е. решениетозасобственитересурсиинякоиотправнитеоснованиязаотделнитепрограмисавсеощевпроцеснафинализиранекъмднешнадата (7 януари 2014 г.).

[5]Общите суми в МФР са изразени в цени от 2011 г., а сумите за всяка програма или инструмент за финансиране са изразени в текущи цени, като се взема предвид годишна инфлация от 2 %.