(Определение на Съда на ЕС по дело С-505/13, Юмер)

 

Преюдициалното запитване е отправено от Административен съд – Варна (АСВ) в рамките на спор между г-н Юмер и директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна (наричан по-нататък „директорът на ТДНАП“), във връзка с отказ да се преотстъпи определен размер на данъка върху доходите на физическите лица.

Г‑н Юмер е физическо лице, което се занимава с отглеждане на едър рогат добитък. Той е регистриран като „земеделски производител“ съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители и с оглед на Закона за ДДС — в качеството на лице, отглеждащо едър рогат добитък. На 25 април 2012 г. г-н Юмер подава годишна данъчна декларация за отчетната 2011 г., в която като физическо лице декларира приходи в размер на 109 683,27 лв. В тази стойност са включени доходите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет в размер на 27 091,70 лв. Спрямо получената данъчна основа г-н Юмер начислява ставка от 10 на сто, от чийто размер след това приспада в изпълнение на член 48, алинея 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица сума, представляваща преотстъпване на данък от 60 на сто. Вследствие на извършена проверка, органът по приходите приема, че г-н Юмер се е възползвал неправилно от намаляването на данъчната основа и изменя данните в годишната данъчна декларация на г-н Юмер.

Според органа по приходите такова преотстъпване на данък е възможно единствено за юридическите лица и едноличните търговци, но не и за физическите лица. Органът по приходите приема също, че в качеството му на земеделски производител г-н Юмер е приложил неправилно данъчна ставка от 10 на сто, която се отнася за физическите и юридическите лица, вместо ставката от 15 на сто за едноличните търговци, тютюнопроизводителите и земеделските производители, регистрирани по Закона за ДДС.

След като директорът на ТДНАП потвърждава акта за установяване на задължение по декларация, г-н Юмер сезира запитващата юрисдикция.

В този контекст АСВ иска да установи по същество дали член 2 ДЕС, членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и принципите на правна сигурност, на ефективност и на пропорционалност допускат национална правна уредба да не предоставя на физически лица, регистрирани по Закона за ДДС и в качеството на земеделски производители, но нерегистрирани в търговския регистър, преотстъпване на техния данък върху доходите, каквото при определени условия се предоставя на едноличните търговци и на юридическите лица, осъществяващи селскостопанска дейност.

В определението си от 17 юли 2014 г., Съдът на ЕС (СЕС) посочва, на първо място, че актът за преюдициално запитване не дава никакво пояснение относно значението на тълкуването на чл. 2 ДЕС за разрешаването на спора в главното производство. Като припомня, че необходимостта да се направи тълкуване на правото на Съюза, което е от полза за националната юрисдикция, изисква тя да обясни в минимална степен мотивите, поради които е избрала разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване иска, СЕС определя първия и втория въпрос за явно недопустими, доколкото се отнасят до тълкуването на член 2 ДЕС.

На второ място, във връзка с членове 20 и 21 от Хартата, отнасящи се съответно до равенството пред закона и до общата забрана за допускане на дискриминация, СЕС припомня, че съгласно член 51, параграф 1 от Хартата нейните разпоредби се отнасят до държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Член 6, параграф 1 ДЕС, както и член 51, параграф 2 от Хартата уточняват, че разпоредбите на Хартата не разширяват по никакъв начин определените в Договорите области на компетентност на Съюза. Когато дадено правно положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, Съдът няма компетентност да го разгледа и евентуално посочените разпоредби на Хартата сами по себе си не биха могли да учредят такава компетентност.

В случая АСВ счита, че правото на Съюза е приложимо към висящия пред него спор, тъй като данъчната основа на доходите на г-н Юмер се формира както от приходи от неговата животновъдна дейност, така и от получени от фондовете на Съюза помощи. СЕС посочва обаче, че в рамките на главното производство по настоящото дело никоя страна не се позовава на каквото и да е ограничаване на разпоредби от Договора за функциониране на ЕС в областта на свободата на установяване, свободното предоставяне на услуги и свободното движение на капитали.

Освен това тези разпоредби не се прилагат към положение, при което всички аспекти са свързани само с една държава членка. В случая спорът в главното производство се отнася до български гражданин, който пребивава на българска територия и обжалва акт за установяване на задължение, с който в изпълнение на националното законодателство относно данъка върху доходите му е отказано преотстъпване на данък, каквото се предвижда за вписаните в търговския регистър дружества и еднолични търговци.

Съдът подчертава липсата на какъвто и да било трансграничен елемент. Макар че г-н Юмер и българското правителство се позовават в своите писмени становища на решения на Комисията, с които тя е признала за съвместима с вътрешния пазар помощта, предоставена на инвестициите в земеделското стопанство посредством намаляване на корпоративния данък, СЕС припомня, че  единствено националният съд може да определи въпросите, които да постави на Съда. В случая актът за преюдициално запитване дори не споменава решенията на Комисията, на които се позовават г-н Юмер и българското правителство и не дава основание да се приеме, че спорът в главното производство се отнася до евентуална несъвместимост на разглежданото данъчно законодателство с нормите на Съюза в областта на държавните помощи.

Съдът заключава, че явно няма компетентност да отговори на преюдициалното запитване, доколкото то се отнася до разпоредбите на Хартата.

На трето място, що се отнася до принципите на правна сигурност, на ефективност и на пропорционалност, СЕС припомня, че тези принципи са част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, попадащо в приложното поле или въвеждащо това право. Тъй като запитващата юрисдикция не е установила , че разглежданата в главното производство правна уредба попада в приложното поле на правото на Съюза или се отнася до неговото въвеждане, Съдът заключава, че му липсва компетентност да тълкува принципите на правна сигурност, на ефективност и на пропорционалност в рамките на настоящото преюдициално запитване.