(Определение на Съда на ЕС по дело С-488/13, Първа Инвестиционна Банка)
На 9 септември 2013 г. Окръжен съд — Търговище (ОСТ) отправя преюдициално запитване по повод спор на „Първа инвестиционна банка“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД и „Сийк Фаундейшън“ ЛЛС с „Еър Пропърти Девелопмънт — в несъстоятелност“ АД и синдика на „Еър Пропърти Девелопмънт — в несъстоятелност“ АД, възникнал в рамките на производството по несъстоятелност, открито по отношение на „Еър Пропърти Девелопмънт — в несъстоятелност“ AД.
Като съд по несъстоятелността, ОСТ открива производство по несъстоятелността на „Еър Пропърти Девелопмънт — в несъстоятелност“ АД през май 2011 г., налага обща възбрана и запор върху имуществото, включено в масата на несъстоятелността и постановява неговото осребряване. Синдикът на „Еър Пропърти Девелопмент — в несъстоятелност“ АД извършва продажба на няколко недвижими имота, включени в масата на несъстоятелността и обременени, в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД, с ипотечни тежести. Тези ипотеки са били учредени за обезпечаване на договори за кредит, сключени между Първа инвестиционна банка и трети лица. Първа инвестиционна банка е титуляр по няколко изпълнителни листа, издадени на основание на несъдебни документи, за парични вземания във връзка с тези ипотечни кредити. Тя предявява искане по чл. 717н от ТЗ за предварително и незабавно изпълнение по изпълнителните листове, допуснато по реда на чл. 417 и 418 от ГПК, като иска да й бъде изплатена цената, на която са били продадени включените в масата на несъстоятелността недвижими имоти. Дружествата длъжници оспорват тези вземания.
Според ОСТ това искане поставя по същество въпроса дали може да се счита за допустимо изплащането от масата на несъстоятелността по реда на чл. 717н от ТЗ на спорно парично вземане, допуснато до предварително и незабавно изпълнение въз основа на несъдебни документи. В това отношение ОСТ се позовава на решение на Конституционния съд от 2 октомври 2012 г. (дело № 4/2012), с което се потвърждава съответствието с Конституцията на чл. 417 и 418 от ГПК, даващи право на банките, на основата на извлечение по кредитните сметки, да получат незабавно изпълнение. Преценката на Конституционния съд е извършена с оглед на Регламент № 1896/2006, тъй като последният е част от вътрешното право на страната и по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията се ползва с предимство спрямо вътрешните норми, които противоречат на установените в него правни положения и решения.
Запитващата юрисдикция счита, че е налице нормативна празнота във вътрешното право, доколкото чл. 717н от ТЗ не урежда случая на оспорване на предявено на основание на тази разпоредба искане. Според ОСТ, при констатиране на такава празнота той е задължен съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) да се произнесе по искането, с което е сезиран, съгласно общия разум на закона и основните принципи на правото. Макар Регламент № 1896/2006 да се отнася изключително до процедурата във връзка с европейската заповед за плащане, според ОСТ това е единствената правна уредба, чиито нормативни решения по своя предмет стоят най-близко до същността на висящия пред нея спор. Този регламент предвиждал правила и принципни положения, относими към въпросите, свързани с конкуренцията между индивидуалното принудително изпълнение и производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията посоченият регламент бил част от националното законодателство. Поради това той следвало да се вземе предвид при тълкуването на основните принципи на правото и определянето на общия разум на закона по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗНА.
При тези обстоятелства ОСТ отправя до Съда на Европейския съюз (СЕС) преюдициално запитване, свързано с тълкуването на Регламент № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане.
В определението си от 9 септември 2014 г., СЕС уточнява, че спорното положение в главното производство не попада в приложното поле на Регламент № 1896/2006 и припомня, че по принцип не е компетентен да отговори на преюдициален въпрос, когато е очевидно, че разпоредбата от правото на Съюза, чието тълкуване се иска, не намира приложение в главното дело. Съдът все пак е компетентен да се произнесе по преюдициалното запитване в случай, че националното право препраща към съдържанието на тези разпоредби от правото на Съюза за определяне на нормите, приложими към изцяло вътрешно за съответната държава членка. В тези случаи СЕС отчита несъмнен интерес за Съюза възприетите от правото на Съюза разпоредби или понятия да се тълкуват еднакво, за да гарантира еднакво третиране на вътрешни положения и на положения, попадащи в обхвата на правото на Съюза. В тези случаи обаче компетентността на Съда е обоснована само, ако съответните разпоредби от правото на Съюза се прилагат пряко и безусловно по силата на националното право. Това обаче не е така, когато разпоредбите на националното право позволяват на националния съд да се отклони от нормите на правото на Съюза, така както ги тълкува Съдът.
СЕС посочва, че в случая запитващата юрисдикция се позовава на чл. 46, ал. 2 от ЗНА във връзка с чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Изложението на тези съображения обаче не дава основание на Съда да приеме, че е компетентен да отговори на преюдициалното запитване. Съдът уточнява, че чл. 5, ал. 4 от Конституцията не препраща към разпоредбите на Регламент № 1986/2006, а видно от текста ѝ, установява само правило относно съществуващата йерархия между международното и вътрешното право. Що се отнася до чл. 46, ал. 2 от ЗНА, Съдът отбелязва, че той препраща по общ начин към „основните начала на правото на Република България“, а не конкретно към разпоредбите на Регламент № 1896/2006. Ако запитващата юрисдикция твърди, че тази разпоредба от ЗНА, разглеждана във връзка с чл. 5, ал. 4 от Конституцията, се отнася и до правото на Съюза, то тя по никакъв начин не установява, че тези разпоредби от българското право действително препращат към разпоредбите на регламента с цел да уредят положения, които не попадат в приложното поле на последния, така че да гарантират еднакво третиране на вътрешните положения и на положенията, попадащи в обхвата на правото на Съюза. Що се отнася до решението на Конституционния съд, на което ОСТ се позовава в този контекст, Съдът заключава, че от акта за преюдициално запитване не следва по никакъв начин, че това решение има отношение към въпроса дали разпоредбите на чл. 5, ал. 4 от Конституцията и на чл. 46, ал. 2 от ЗНА съдържат препращане към правото на Съюза, целящо да гарантира такова еднакво третиране.