(Решение на Съда на ЕС по дело С-107/13, ФИРИН)
Преюдициалното запитване е отправено от Административен съд – Велико Търново (АСВТ) в рамките на спор между „Фирин“ ООД (наричано по-нататък „Фирин“) и директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — Велико Търново, при Централно управление на Националната агенция за приходите (наричан по-нататък „директорът на ДОДОП“) по повод на правото на приспадане под формата на данъчен кредит на данъка върху добавената стойност (наричан по-нататък „ДДС“) във връзка с извършено от това дружество авансово плащане за доставка на брашно.
Фирин, което е правоприемник на хлебозавод „Корн“, е дружество по българското право с предмет на дейност производството на хляб и сладкарски изделия и търговията с тях. Собственик на 99 % от капитала на това дружество е „Йорк Скай“ ЕООД, а останалата част се притежава от г‑н Йоркишев. В края на 2010 г. Фирин поръчва 10 000 тона пшеница от „Агра Плани“ ЕООД, дружество, притежавано изцяло от г н Йоркишев. Във връзка с тази сделка, по която е договорено авансово плащане, Агра Плани издава на 29 ноември 2010 г. фактура за 3 600 000 лева, в която е посочен дължим ДДС в размер на 600 000 лв. След извършена ревизия българската данъчна администрация поставя под въпрос приспадането на посочената сума от 600 000 лв., което Фирин е извършило въз основа на декларациите си по ДДС за периода ноември—декември 2010 г.
В подкрепа на това данъчната администрация изтъква, че престацията не е била изпълнена и че фактурата от 29 ноември 2010 г. се вписва в схема за данъчна измама, установена в хода на ревизията. Всъщност съгласно националното право при липса на регистрация в Националната служба по зърното Агра Плани няма право на търговия със зърно, което обстоятелство не може да не е било известно на Фирин. Освен това общата сума на извършените още на 30 ноември 2010 г. плащания от страна на Фирин в полза на Агра Плани в размер на 4 170 000 лв. — сума, надхвърляща дължимата сума съгласно фактурата, е прехвърлена на тази дата в сметката на Йорк Скай. Отново на тази дата Йорк Скай прехвърля сумата от 3 600 000 лв. в банковата сметка на Фирин. След посочената ревизия, е издаден ревизионен акт, който Фирин неуспешно по административен ред, след което сезира запитващата юрисдикция.
В този контекст АСВТ иска да установи дали правото на приспадане на ДДС може да се признае и когато поради различни причини предвидената престация не е могла да бъде изпълнена, и дали остава възможността за последващо коригиране. АСВТ иска да установи също така дали националният режим на солидарна отговорност в областта на ДДС е съвместим с правото на Съюза.
В решението си от 13 март 2014 г., Съдът на ЕС (СЕС) разглежда, на първо място, допустимостта на преюдициалното запитване. Като припомня, че преюдициално запитване, което няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, е недопустимо, СЕС отбелязва, че в случая българската данъчна администрация не е ангажирала солидарната отговорност на Фирин за внасянето на дължимия от Агра Плани ДДС. Ето защо, доколкото се отнасят до обхвата на тази солидарна отговорност, съответната част от третия въпрос и четвъртият въпрос, с които се иска тълкуване на член 205 от Директива 2006/112, очевидно нямат връзка с предмета на спора по главното производство и са следователно недопустими.
По същество, с преюдициалните си въпроси АСВТ иска да установи дали член 65, член 90, параграф 1, член 168, буква a), член 185, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че приспадането на ДДС, извършено от получателя по фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка на стоки, трябва да се коригира, когато при обстоятелства като тези по главното производство посочената доставка в крайна сметка не е извършена, въпреки че доставчикът все още дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума.
СЕС припомня, че съгласно член 167 от Директива 2006/112 правото на приспадане на платения ДДС възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, и че съгласно член 63 от същата директива данъчното събитие настъпва и данъкът става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Член 65 от същата директива — съгласно който при авансово плащане преди стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума — представлява отклонение от правилото на член 63 и като такова трябва да се тълкува стриктно. Следователно, за да може да бъде ДДС изискуем при такива обстоятелства, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т.е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане.
В тази връзка, СЕС посочва, че когато Фирин е извършило авансовото плащане, стоките, които е трябвало да бъдат предмет на доставката, са били ясно идентифицирани. Въпреки това, член 65 от Директива 2006/112 не може да се приложи, ако се окаже, че към момента на авансовото плащане данъчното събитие е несигурно. Такъв е случаят, според СЕС, при наличие на измама, тъй като борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112. В това отношение Съдът е постановил, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза. Следователно, компетентният орган по приходите трябва надлежно да установи обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата от доставки. Така АСВТ ще трябва да провери дали данъчните органи са установили обективните данни, въз основа на които може да се заключи, че Фирин е знаело или е трябвало да знае, че авансовото плащане в полза на доставчика му всъщност няма за предмет доставката на стоки, посочена в издадената от последния фактура.
Ако АСВТ заключи, че всички релевантни обстоятелства по бъдещата доставка могат да се считат за вече известни на това дружество към момента на авансовото плащане и че тази доставка следователно не изглежда несигурна, следва да се разгледат условията за коригирането на приспаднатия от Фирин ДДС. В това отношение СЕС уточнява, че когато доставката на стоки, във връзка с която Фирин е направило авансово плащане, няма да бъде извършена, какъвто е случаят в главното производство, промяната във факторите, използвани за определяне на сумата на данъчния кредит, е настъпила след изготвяне на справка-декларацията по ДДС. Ето защо при това положение данъчната администрация може да изисква корекция на приспаднатия от данъчнозадълженото лице ДДС.
Съдът подчертава, че обстоятелството, че дължимият от доставчика ДДС не е коригиран, не засяга правото на данъчната администрация да получи възстановяване на ДДС, приспаднат от това данъчнозадължено лице поради авансовото плащане, което съответства на такава доставка.
СЕС заключава, че член 65, член 90, параграф 1, член 168, буква a), член 185, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват да се коригира приспадането на ДДС, извършено от получателя по фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка на стоки, когато при обстоятелства като тези по главното производство тази доставка в крайна сметка не е извършена, въпреки че доставчикът все още дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума.