OB L 55, 28.2.2011 г., стр. 13—18.
Когато европейският законодател сметне за необходимо да предостави изпълнителни правомощия на ЕK, той може да предвиди мерки за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на тези правомощия, като в този случай той установява предварително общите правила и принципи относно реда и условията на този контрол. Комисията бива подпомогната от комитет, председателстван от неин представител и съставен от представители на всички държави-членки.. Оттук произлиза и думата “комитология”.
Решението 87/373/ЕИО от 1987 г. е първото относно комитологията и предвижда три вида комитети. През 1999 г. то е заменено от решение 1999/468/ЕО, въвеждащо три вида процедури – по консултиране, по управление и по регулиране. Това решение цели да опрости процедурите и да вземе предвид въвеждането на процедурата за съвместно вземане на решения. Европейският Парламент получава правото на контрол , с цел да бъде избегнато застъпването на законодателните му функции. Ролята на Парламента е засилена с решение 2006/512/ЕО, изменящо решение 1999/468/ЕО. Настоящият Регламент (ЕС) 182/2011 отменя решение 1999/468/ЕО. Този регламент е от особена важност поради ключовата роля на комитологията, предвидена от член 291 на ДФЕС. Според тази разпоредба, при необходимост от еднакви условия за изпълнение на правно обвързващите актове на Съюза, на ЕК могат да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Според доклада за комитологията (COM(2010)354) през 2009 г. е имало 266 комитета, които са дали над 2000 становища, а ЕК е приела над 1800 мерки за изпълнение.
Регламент 182/2011 предвижда две процедури – по консултиране и по разглеждане. Първата заимства от тази, предвидена в решението 1999/468/ЕО. Така съгласно член 4 от регламента комитетът приема становището си с обикновено мнозинство. Комисията взема решение като отчита в най-пълна степен даденото становище. Член 5 описва процедурата по разглеждане, при която ЕК не може да приеме решение, ако то не съответства на становището на комитета. Тази процедура се прилага също и към актове за изпълнение от общ характер или със значително отражение върху бюджета. Регламентът предвижда също така и контролен механизъм чрез апелативен комитет. Според член 8, в случаи на “надлежно обосновани наложителни причини за спешност”, ЕК може да приеме акт за изпълнение с незабавно и временно приложение, без той да бъде предварително внесен в комитет. Въпреки че контролът е извършван от държавите-членки, законодателят може да се информира за дейностите на комитетите чрез регистър воден от ЕК. Законодателят разполага също така с право на контрол, което го упълномощава да уведоми ЕК, че “даден проект на акт за изпълнение превишава изпълнителните правомощия, предоставени в основния акт”. Член 13 предвижда мерки за приравняване на процедурите от решение 1999/468/ЕО и на тези, предвидени от регламента. Тази разпоредба не засяга процедурата по регулиране с контрол, предвидена от член 5а от решението от 1999 г.
Регламент 182/2011 влезе в сила на 1ви март 2011 г. без да засяга процедурите, в които комитет е приел становище преди тази дата, в съответствие с решение 1999/468/ЕО. По този начин регламентът отразява “институционалните изисквания на ДФЕС, както и натрупания опит и общата практика, следвана при прилагането на Решение 1999/468/ЕО”.
