На 4 декември 2013 г. Европейската комисия одобри плановете на България за безплатно предоставяне на квоти за търговия с въглеродни емисии на стойност 945 милиона евро с цел модернизиране на електроенергийния сектор. Комисията прие, че тази мярка е в съответствие с член 107, параграф 3, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз, в който се разрешава предоставянето на помощ за развиване на определени икономически дейности, при условие, че това не води до неблагоприятни последици върху условията на търговия[1].
Член 10в от Директивата на ЕС относно търговията с емисии[2] разрешава на някои държави членки да предоставят безплатни квоти за въглеродни емисии, при условие, че използват средствата за модернизиране на своята енергийна система, например чрез подобряване на инфраструктурата, въвеждане на екологично чисти технологии и разнообразяване на използваните видове енергия. По-специално, в замяна на предоставянето на безплатни квоти на производителите на електроенергия, държавите членки трябва да представят национален инвестиционен план, в който се определят инвестициите, предприети от получателите на безплатните квоти, на стойност поне равна на стойността на съответните безплатно предоставяни квоти за емисии[3].
Инвестиционният план на България включва 401 отговарящи на условията проекти, избрани чрез открита покана въз основа на обективни и прозрачни критерии. Същевременно, пазарната стойност на безплатните квоти за емисии възлиза на 945 милиона евро. Предприятията, които не използват всички безплатни квоти, ще прехвърлят съответната стойност на неизползваните квоти в специален фонд, от който ще се финансират инвестициите за подобряване на инфраструктурата (преносните и разпределителните мрежи за газ и електроенергия) и за екологично чисти технологии. Освен това, националният план предвижда закриване на някои нискоефикасни топлоелектрически централи, захранвани с въглища, увеличаване на производството на енергия с ниски емисии от природен газ и от възобновяеми източници, както и по-разнообразен енергиен микс.
Комисията констатира, че средствата, предоставени по този начин, ще се използват за модернизиране на производствената инфраструктура, за разнообразяване на енергийния микс или за изграждане на нови инсталации. Това ще допринесе за отварянето на енергийните пазари, за намаляване на емисиите на парникови газове и за повишаване на сигурността на доставките в съответствие с целите на ЕС, без неоснователно да се нарушава конкуренцията на вътрешния пазар.
Комисарят по конкуренция, г-н Хоакин Алмуния, заяви в, че „инвестициите ще позволят на България да разнообрази своите източници за производство на електроенергия и да допринесе за разширяването на националните енергийни пазари. Същевременно тази мярка ще спомогне за постигането на целите от стратегията „Европа 2020“ чрез намаляване на емисиите на парникови газове“[4].
През юни и декември 2012 г. Комисията одобри подобни мерки за Кипър (дело № SA.34250), Естония (дело № SA.33449), Румъния (дело № SA.34753), Чешката република (дело № SA.33537) и Унгария (дело № SA.34086).
***
[1] Държавна помощ № SA.34385 (2013/N)
[2] Директива 2003/87/EО, изменена с Директива 2009/29/EО
[3] Държавна помощ SA.34385 (2013/N), т.3
[4] Съобщение на ЕК (IP/13/1202) от 4.12.2013 г.