На 8 май 2014 г. българската Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) оповести резултатите от секторния си анализ относно пазара на природен газ в България [1].  

Както е известно секторният анализ представлява задълбочено изследване на конкурентните условия в даден икономически сектор за определен период от време като в конкретния случай КЗК е анализирала пазарна информация за периода 01.2008 г. – 06.2013 г.

Подобно на Европейската комисия, извършваща секторен анализ по смисъла на член 17 от Регламент 1/2003[2], КЗК може да извърши свое разследване на определен сектор от икономиката с цел да се очертае моментното състояние на конкурентната среда, включваща съответните характеристики и структура на пазара, потребителското търсене и степента на конкурентност, с което да се идентифицират причините за неефективната конкуренция в проучвания сектор.

Както посочва КЗК [3], секторният анализ относно пазара на природен газ има за цел да се „разгледат нормативната уредба и прилагането й на практика, структурата и организацията на всяка една от дейностите по доставка, пренос, съхранение, разпределение и снабдяване с природен газ с оглед открояване на евентуални проблеми във функционирането и взаимовръзката между различните нива на този вертикално интегриран пазар, които са от естество да възпрепятстват конкуренцията“.

Що се касае до доставката на природен газ, КЗК акцентира върху зависимостта на България от един основен източник за доставки на природен газ, а именно доставките осъществявани чрез руската държавната корпорация „Газпром“. В частност, КЗК посочва, че цената на природния газ за България продължава да е сред най-високите цени в сравнение с другите държави в ЕС[4]. Тази ситуация се дължи на формулата за ценообразуване, залегнала в договорите между „Газпром“ и неговите клиенти, според която цената на природния газ се обвързва с цената на петролните деривати като по този начин цената „отразява условията, касаещи пазарите на нефтопродукти, където цените са традиционно по-високи в резултат на специфични предпоставки, без обаче да се влияе от конкретните условия, касаещи газовите пазари“^[5]. Също така се посочва, че „зависимостта при доставките на природен газ, която рефлектира върху високите цени на газа, се отразява неблагоприятно върху икономиката на България най-вече в загуба на брутно благосъстояние“, като през 2012 г. брутната загуба на благосъстояние за типичен домакински потребител в България е от над 200 евро/година[6].

Що се касае до въпроса за зависимостта от един единствен доставчик, КЗК счита, че тя може да бъде намалена, чрез изграждането на газови междусистемни връзки между българската газопреносна мрежа и тези на съседните държави[7]. Любопитно е да се отбележи, че в анализа на българското конкурентно ведомство е споменат и проектът „Южен поток“. КЗК отбелязва, че изграждането на газопровода би позволило доставянето на природен газ от територията на Руската федерация директно до територията на Европейския съюз, заобикаляйки транзитни държави. Въпреки това, КЗК не изразява мнение по въпроса като посочва, че „към настоящия момент съществуват редица отворени въпроси по отношение на изграждането и функционирането на проекта в съответствие с Третия енергиен пакет, което не позволява разглеждането му от конкурентно-правна точка в рамките на настоящия секторен анализ“[8].

По отношение на газовия пазар в България, КЗК отделя значително внимание върху ролята и търговските практики на заварения доставчик „Булгаргаз“ ЕАД, като се посочват и анализират някои от тях[9]. В тази връзка може да се припомни, че съвсем наскоро КЗК предяви твърдения за извършено нарушение от „Булгаргаз“ ЕАД[10]. Не е изключено работата по газовия секторен анализ на КЗК да има връзка с горепосоченото антитръстово разследване.

Също така е разгледана и търговската практика на оператора на газопреносната мрежа „Булгартрансгаз“ ЕАД. В частност се критикува забавата в процеса по сертифициране му като независим оператор на преносната мрежа, но също така и липсата на актуални правила за ползване на газопреносната мрежа. Критикува се също така и създадената от настоящата нормативна уредба възможност целият капацитет на единственото газохранилище в България – „Чирен“, да бъде резервиран от едно единствено предприятие[11].

Любопитно е също така да се отбележи, че на няколко пъти КЗК прави препратки към текущите антитръстови разследвания на Европейската комисия срещу „Българския енергиен холдинг“ и „Газпром“[12].

Освен това, впечатление прави и анализът на българското конкурентно ведомство относно ролята на регулираните цени на природния газ в България и заключението, че регулираните цени, които се прилагат и по отношение на индустриалните потребители, може да бъдат в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз и в частност неговото решение Federutility[13].

Не е изключено след настоящия секторен анализ, открояващ основните конкурентно-правни проблеми на българския газов пазар, да се очакват нови решения на КЗК, свързани с тяхното решаване.

 ***

[1] Секторният анализ е достъпен на интернет страница на КЗК.

[2] РЕГЛАМЕНТ(ЕО)No1/2003НАСЪВЕТА от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82отДоговора

[3] КЗК, Секторен анализ относно пазара на природен газ в България, стр. 1

[4] Ibid., стр. 22

[5] Ibid., стр. 69 и 70

[6] Ibid., стр. 24

[7] Ibid., стр. 28 – 38

[8] Ibid., стр.38

[9] Ibid., стр.59 както и стр. 71 – 73.

[10] Съобщение на КЗК от 27 март 2014 г., „КЗК предяви твърдения за извършено нарушение на „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД“

[11] КЗК, Секторен анализ относно пазара на природен газ в България, стр.75

[12] Ibid., стр.59 както и стр. 59, 70 и 74

[13] Решение на Съда на Европейския съюз (голям състав), от 20.04.2010 г., дело C-265/08, I – 3406,

Federutility, параграф 24;