Доц. д.ю.н. Атанас Семов[2]

 

 

ТРИ ГОДИНИ след влизането в сила на Лисабонския договор (1 декември 2013 г.) частично бе осъществена и предвидената с него (в чл. 281 ДФЕС) възможност за изменяне на Устава на Съда на ЕС – сам по себе си първичен източник на Правото на ЕС. Измененията бяха въведени със законодателен акт на Съвета и Европейския парламент (вторичен източник на Правото на ЕС).

Тези изменения могат да бъда определени от една страна като много ограничени и дори предпазливи, а от друга – като създаващи необходимата правна основа за внасяне на по-разгърнати (макар и също не особено съществени) изменения в производната правна уредба на организацията и функционирането на съдебната институция на ЕС.

Такива изменения бяха осъществени чрез приемането веднага след това на нов Процесуален правилник на Съда. Предстои да се приемат и нови процесуални правилници на Общия и на Съда на публичната служба…

По-надолу предлагам кратък преглед на ограничените изменения в Устава на СЕС (Първа част) и на многобройните, със сигурност важни, но не особено мащабни и със сигурност не принципно нови разпоредби, закрепени в изцяло новия Процесуален правилник на Съда (Втора част).

Разбира се, наложителна е уговорката, че всякакъв коментар, още по-малко критичност, днес биха могли да бъдат само предварителни и условни[3] – уредбата е в развитие (предстои приемането на редица нови актове), а единствено прилагането на новите разпоредби ще покаже тяхната ефективност. Въпреки това ще си позволя да споделя предложението, че нововъведенията слабо ще облекчат натовареността и едва ли ще разрешат затрудненията във функционирането на съюзните съдилища, няма да доведат до видимо ускоряване на производството и по-скоро ще „отворят вратата” за осъществяването на по-съществена реформа. Онази, която още Договорът от Ница направи възможна и която някои разпоредби на Лисабонския договор ни караха да мислим за непосредствено предстояща[4]…

Разглежданите тук изменения ще бъдат последвани и от други – нов Процесуален правилник на Общия съд и нов – на Съда на публичната служба. Това позволява настоящите изменения да се разглеждат „само като първи етап на една по-мащабна реформа на процесуалното право на ЕС”[5]…

 

Първа част.

Ограничените изменения в Устава на Съда на ЕС

На 11 август 2012 г. Европейският парламент (ЕП[6]) и Съветът на ЕС приеха[7] Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 741/2012 за изменение на Протокола към Учредителните договори относно Устава на Съда на ЕС (УСЕС) и Приложение I към него. Тази възможност за изменение на Устава на СЕС, предвидена с Лисабонския договор (ЛД) се прилага за първи път на осн. чл. 281, ал. 2 ДФЕС, във връзка с чл. 289, § 4 ДФЕС[8].

Предложението (проектът) бе внесено от Съда[9]. То бе прието на 28 март 2011 г. на основание чл. 281, ал. 2 на ДФЕС и чл. 106а, § 1 на ДЕОАЕ. В него Съдът изрично подчертава, че е „насочено основно към изменение на правилата относно това от колко и от кои съдии се състои големият състав, създаване на длъжност заместник-председател на Съда, увеличаване на броя на съдиите в Общия съд и предвиждане на възможност за зачисляване на заместващи съдии към специализираните съдилища”. Предложението е придружено от „Обяснителен меморандум” и е последвано от „Обяснителна записка”, позволяваща да се преценят финансовите последици на предложеното изменение.

Комисията прие положително консултативно становище (иначе ЕК също има право на инициатива). Съгласно изискванията на Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност проектът беше изпратен и на всички национални парламенти, които не са възразили, че тези принципи не са спазени. По правилата на обикновената законодателна процедура (чл. 294 на ДФЕС) Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.

Регламентът влезе в сила на 1 септември 2012 г. – първият ден на месеца след месеца на публикуването му в ОВЕС (съгласно чл. 3 на самия регламент).

 

1. Наложителност и логика на измененията в Устава на СЕС.

1.1.           Силно впечатление прави крайно утилитарната и прагматична философия на измененията, респ. на мотивите на регламента. Без какъвто и да било общ анализ на спецификата на материята, първият аргумент на съюзния законодател е „да се позволи по-голямо участие на всички съдии в решенията на Големия състав на Съда (от което се извежда необходимост от увеличаването на неговия брой) – очевидно в търсене на по-добро представяне на отделните национални правни системи (чрез отделните национални съдии) в рамките на Големия състав, който се произнася (само, но и винаги…), когато „сложността или значението на делото или особени обстоятелства” го налагат или го поиска ДЧ или институция на ЕС, страна по дело пред Съда (чл. 16, ал. 3 на УСЕС). Въпросите с най-голяма специфика или правна сложност остават запазени за Пленарния състав (чл. 16).

В своето предложение до Съвета Съдът настоява да се отчетат новите реалности от последното десетилетие – след влизането в сила на Договора от Ница (1 февруари 2003 г.), осъществил най-дълбоката до сега съдебна реформа („след тази дата в работата на Съда настъпиха многобройни промени: присъединяване на 12 нови държави-членки, преминаване от 2 към 3 състава от петима съдии през май 2004 г. и към 4 състава от петима съдии през октомври 2006 г., въвеждане на спешно преюдициално производство през март 2008 г., въвеждане на производство за преразглеждане след създаването на Съда на публичната служба”[10]).

1.2.           Вторият акцент е поставен върху „увеличаването на задачите” на председателите на Съда и на Общия съд (ОС)[11] и произтичащата от това принципно нова за структурата на Съда, още повече на Общия съд, необходимост от създаване на длъжност „заместник-председател”, натоварен да подпомага председателя при изпълнение на задачите му.

1.3.           Законодателят констатира, че с разширяването на компетентността на ОС нараства и броят на делата, с които е сезиран –броят на делата, по които успява да се произнесе, неизбежно става все по-малък спрямо броя на завежданите ежегодно искове. Това естествено довежда и до увеличаване на продължителността на производствата[12]. За да се постигне по-висока ефективност, е необходимо адекватни промени да се направят преди да се извърши частичното обновяване на състава на ОС през 2013 г., вкл. и преди присъединяването на 28-и съдия от Република Хърватска след 1 юли 2013 г.

Този съществен проблем принуждава Председателя на СЕС да поиска от Съвета и ЕП да предприеме мерки за увеличаване на числеността на ОС – като се приложи предвидената в чл. 254 ДФЕС възможност за увеличаване („определяне”) на броя на съдиите в ОС чрез изменение в УСЕС. Законодателят обаче приема, че това искане „следва да бъде разгледано на по-късен етап”, без да анализира защо… Не е трудно да се предположат политическите затруднения, с които едно подобно изменение би се сблъскало – ако увеличението на броя, както изглежда най-логично, е с по-малко от нови 28 съдии, при което няма да е възможно всяка ДЧ да предложи втори свой съдия в ОС…

1.4.           С това обаче „философията” на първите след ЛД изменения в Устава на СЕС според законодателя се изчерпва. Подразбира се волята му измененията в УСЕС да се ограничат само до най-необходимото (само нововъведенияте, които са невъзможни без уредба на равнище първичен източник), а всички други необходими, макар също съществени, промени да се оставят за уреждане от самия СЕС в предвиждания нов Процесуален правилник.

 

2. Действително измерение на проблемите.

Всъщност проблемите са много дълбоки. Очевидно е необходимо цялостно преосмисляне на развитието на съдебната институция на ЕС: дали ще се запази философията на промените, заложена с Договора от Ница, или ще се предложи нова? От това зависи например дали ще продължи изграждането на специализирани съдилища, което да облекчи първоинстанционната функция на Общия съд, и дали ОС ще бъде натоварен най-сетне с тълкувателна компетентност (макар и само по някои видове преюдициални запитвания), което пък да облекчи работата на Съда.

2.1.           Започнатата, но неосъществена в цялост реформа от Ница, доведе до свръхнатоварване на Общия съд[13]. Днес той на практика гледа като първа инстанция огромната част от всички дела по преки искове и отделно е втора (по същество касационна) инстанция по многобройните, макар и малозначителни от доктринална гледна точка дела, които Съдът на публичната служба (СПС) решава като първа инстанция. Съдът констатира „изгледите за увеличаване на броя на споровете, отнесени за разглеждане пред Общия съд”[14]. Той констатира, че създаването на СПС, целящо облекчаване на натоварването на ОС, постига този резултат само в първите 2 години, след 2007 г. броят на делата пред ОС (тогава все още „първоинстанционен”) отново започва да нараства.

2.2.           От друга страна Съдът е претоварен от изискващите по-задълбочено разглеждане производства по тълкувателната компетентност. Техният брой не просто е нараснал значително – и това се подчертава ясно в предложението на Съда до Съвета и в мотивите на регламента (виж нататък). Налага се цялостно преосмисляне на ролята на „големия” съд в рамките на единната съдебна институция на ЕС. Все по-очевидно е, че той следва да се развива предимно като „конституционен съд” на ЕС като правова общност[15] и да бъде освободен от тясно правораздавателни функции. Логично изглежда тази тежест да се поеме от Общия съд – но предимно като касационна инстанция, а първоинстанционното решаване на делата да бъде възложено на специализирани съдилища.

2.3.           От трета страна все по-отчетливи стават разликите в предмета на дейност на Съда и ОС. Съдът все повече се концентрира върху безспорните производства – производството за преюдициални заключения (ППЗ) и консултативното производство – и отделно върху твърде специфичните спорни производства срещу ДЧ (за установяване на нарушение и евентуално след това за налагане на санкции – първото установително, второто осъдително, макар и традиционно разглеждани в цялост[16]). Така в последните години Съдът все повече се очертава като особена конституционна юрисдикция в една квази-федерална правосъдна система на един правов съюз[17].

От своя страна ОС правораздава по преките искове (вкл. след Ница и по някои искове на ДЧ), разглежда тежките спорове с огромен материален интерес (в многобройни материи в рамките на целия Вътрешен пазар[18] – например в материята на конкуренцията и по-специално на картелите понякога чакат разглеждане 20-25 отделни дела за един и същ картел), нормотворческата дейност на институциите е усложнена и разширена[19], увеличен е броят на съдебните спорове във връзка с все по-многобройните заявки за регистрация на марки на Общността[20]. Към тези спорове се добавят и споровете по прилагане на многобройните регламенти за създаване на агенциите на ЕС. Трябва да се отчита и тенденцията към увеличаване на делата и на основание нарушения на Хартата на основните права на ЕС и на ЕКПЧ…

Ако обаче продължи логиката на превръщането на ОС в предимно второинстанционен съд, то е необходимо преосмисляне на нагласата и създаване на редица специализирани съдилища.

2.4.           От това следва, че не е възможно механично пренасяне на разпоредбите относно дейността на Съда към правосъдната дейност на ОС – и все по-наложително е писаната уредба да отчита вече видимите различия между двете съдилища. Ако до сега Процесуалният правилник на ОС (ППОС) почти дословно (със съответните особености) повтаряше разпоредбите на Процесуалния правилник на Съда (ППС), новият ППОС, чието приемане предстои (рано или късно…), очевидно трябва да отчете тези съществени различия. До есента на 2013 г. обаче Съдът не е представил проект за нов ППОС…

2.5.           Проблем обаче няма как да не възникне и от факта, че ако проектът за нов правилник на Съда се изготвя от самия него, то по проект за нов правилник на ОС решаващата роля не е на него самия, а отново на… Съда. А няма как да се отрича наличието на известни различия във вижданията (за да не кажем напрежение) между двете съдилища…

2.5.1.       Не е тайна например, че съдиите в ОС са много положително настроени[21] – в духа на реформата от Ница – към създаването на няколко специализирани съдилища (напр. в материите на конкуренцията, на интелектуалната собственост[22] – и дори не едно, и др.), докато съдиите в Съда сякаш са по-склонни да се мисли само за увеличаване на броя на съдиите в ОС, не и за „изнасяне” на дела към специализирани съдилища, за чието създаване очевидно липсва воля вече повече от 13 години (от приемането на ДН през февруари 2001 г.). В своето предложение до Съвета Съдът е категоричен: „След дълго претегляне на двете възможности Съдът стигна до заключението, че увеличаването на броя на съдиите определено е за предпочитане пред създаването на специализиран съд в областта на интелектуалната собственост. Съображенията за това са свързани с ефективността на предложеното разрешение, спешността на случая, гъвкавостта на предвидената мярка и съгласуваността на правото на Съюза”. По-нататък се аргументира много изчерпателно по отношение на несъгласието си за създаване на специализиран съд по интелектуалната собственост. [23]

2.5.2.       Съдиите в Съда все още не са склонни да приемат и овластяване на ОС с тълкувателна компетентност. Въпреки констатацията си, че „спешно се налага структурно разрешение”[24]… Предвид спешността на ситуацията обаче „за Съда е от съществено значение предложеното разрешение да се приложи бързо”. Създаването на специализиран съд (с всички назначения и правни актове) според него „вероятно ще доведат до забавено разглеждане на делата в продължение на около две години, какъвто беше случаят със Съда на публичната служба. За разлика от това назначаването на допълнителни съдии в Общия съд би могло да има почти незабавен ефект за разглеждането на делата и следователно за броя на забавените дела и сроковете на протичане на производството. Предимство на предложеното разрешение е и неговата гъвкавост и обратимост.” Съдът подчертава, че „винаги е възможно специализиран съд да се създаде на последващ етап, ако се установи, че има нужда от него… Със сигурност обаче би било по-трудно да се разпусне един нов съд, след като е започнал да действа, отколкото да се намали броят на съдиите…”. И, разбира се, не пропуска да подчертае вечните си съмнения относно „запазването на съгласуваността на правото на Съюза”[25].

2.5.3.       Несъмнено основателен е и аргументът, че дори натоварването на ОС като първа инстанция да се намали чрез прехвърлянето на дела към специализирани съдилища, то е реална опасността немалко от тях да довеждат пък до второинстанционни производства пред ОС по жалби срещу решенията на първа инстанция – т.е. натоварването на ОС да не намалее…

2.5.4.       През март 2011 г. в своето Предложение до съвета Съдът предложи увеличаване броя на съдиите в ОС с още 12 съдии[26]. Вече няколко председателства на ЕС, особено активно Кипър, сетне Ирландия, полагат усилия в тази посока. На 10 юни 2013 г. се проведе заседание на „групата за СЕС” към Съвета, за да се търси решение, но Съветът все още не се произнася…

2.6.           Проблемът за реформирането на ОС е очевидно един от най-сложните проблеми – и може би дори по-важен от необходимите промени относно Съда, отразени в новия Процесуален правилник на Съда (разгледани по-нататък).

2.6.1.       От една страна обемът на работата на ОС нарасна близо два пъти. След ЛД значително се увеличи достъпът до ОС – и като активна, и като пасива легитимация[27]. В същото време новоприсъединилите се държави (минаха вече 9 години от началото на 5-ото разширяване на ЕС през 2004 г., днес включващо заедно с Хърватска общо 13 държави!) набраха увереност и вече имат добър експертен капацитет (и за дела, които самата държава води, и за дела по иск на частно лице).

2.6.2.       От друга страна трябва да се измисли едновременно ефективен и общоприемлив механизъм за увеличаване на броя на съдиите в ОС. За сега изглежда неуместно броят на съдиите просто да се удвои – така че всяка ДЧ да предлага по двама съдии… Ако обаче се приеме по-малък брой нови съдии, определянето им ще изисква трудно постижимо съгласие между т. нар. „малки” и „големи” ДЧ. Възможно решение е – по подобие на определянето на състава на СПС – ключова роля в подбора на ограничения брой съдии (3 до 5 или 10-тина) да се възложи на Комитета по назначенията (по чл. 255 на ДФЕС), който да одобрява листа на „годни кандидати”, от които Съветът по общо съгласие да избира „най-годните”. Но това по същество поставя по-малките и особено по-новите ДЧ в неравно положение[28] – очевидно те по-трудно ще извадят достатъчен брой високо подготвени кадри (в „малка” Белгия интеграционното право се изучава от 60 години, в двойно по-голямата Румъния – от 10-15 години, т.е съревновават се шест академични поколения срещу едно…).

2.6.3.       Съдът обаче настоява именно за увеличаване на броя на съдиите като възможно бързо разрешение на някои от проблемите. Той приема, че е необходимо увеличаване на броя на съдиите най-малко с дванадесет. Според него това увеличаване ще позволи не само всяка година да се приключват толкова дела, колкото е броят на заведените нови дела (636 през 2010 г.), но и да се намали броят на забавените дела (общо 1 300 висящи дела към 31 декември 2010 г.). Съдът обаче не може да не признае, че увеличаването на броя на съдиите „самò по себе си няма да разреши всички проблеми”[29]…

2.6.4.       Остава открит и въпросът за назначаването на постоянни генерални адвокати в състава на ОС. „Малките” държави очевидно не са склонни да се възпроизведе моделът, прилаган по отношение на ГА в Съда („запазени места” за 4, 5 или 6, с Полша, „големи” ДЧ, някаква ротация за останалите…).

2.6.5.       През есента на 2012 г. се проведе работна среща между ОС и новото ръководство на Съда – в търсене на решение, очевидно без окончателен резултат. ОС изразява готовност да представи свое предложение за проект за нов ППОС, за който се очаква Съдът (едва ли без задълбочен анализ, именно с оглед неизбежната необходимост той вече реално да се различава от ППС…) да го внесе в Съвета към края на 2013 г., а произнасянето на Съвета също може да се забави.

2.6.6.       На 17 септември 2013 г. за зам.-председател на ОС бе избран финландецът Хейки Канинен.

2.6.7.       Не може да се подмине и въпросът за отдавна очакваното овластяване на ОС да се произнася по някои преюдициални запитвания („в специфични сфери”. По тази материя „ревността” на Съда като че ли най-трудно се прикрива (и аргументите не изглеждат особено убедителни): „Използването на възможността на Общия съд да се предостави разглеждането на преюдициални въпроси, предвидена по-скоро за да се разтовари Съдът в случай на затруднения – каквито няма понастоящем (?!), – крие опасност от причиняване на трудности, по-големи от ползата, която би могло да донесе. Впрочем, ако се оставят настрана въпросите за съгласуваност (на практиката – б. м.), разпределянето на преюдициалните запитвания между двете юрисдикции би могло да предизвика объркване у юрисдикциите на държавите-членки[30] и да ги обезкуражи да поставят преюдициални въпроси, по-конкретно поради процесуалните срокове в случай на преразглеждане от Съда на решение на Общия съд”. Има виждания на Съда, които трябва деликатно да бъдат оставяни без коментар…

2.7.           Отделно трябва да се има пред вид необходимостта от допълнително реформиране на Съда на публичната служба. Изглежда установено, че броят на съдиите – само 7 – е малък с оглед натовареността на този съд. Дори само един от тях да изпадне в трайна невъзможност за изпълнение на функциите си, работата на този малък по численост съд, но с голямо натоварване, се оказва силно затруднена. И възможността за назначаване на заместващ съдия не е достатъчно ефективна… В мотивите на измененията на УСЕС изрично се посочва необходимостта от „намиране на решение, което да гарантира доброто функциониране на Съда на публичната служба”. Това обосновава приемането незабавно на свързаните с него изменения, едно от които „да позволи назначаването[31] на заместващи съдии в специализираните съдилища” (днес все още само СПС) – макар и само в случаите, когато съдия е трайно възпрепятстван да изпълнява задълженията си твърде дълго време.

 

3. В крайна сметка в Устава на Съда на ЕС от 2012 г. се внасят само сравнително ограничени изменения (за по-лесно проследяване ще ги представя в поредност според систематиката на акта, а не според важността им).

3.1.           Създава се новата фигура на заместник-председател на Съда.

3.1.1.       Новият чл. 9а предвижда, че съдиите избират помежду си председател и заместник-председател.

3.1.2.       Неговият мандат е същият, като на председателя – 3 години, с възможност за преизбиране. Същият е редът за избирането му (от Общото събрание на съдиите, без генералните адвокати, с абсолютно мнозинство – чл. 8, § 4 на новия ППС).

3.1.3.       Заместник-председателят на Съда има типична заместваща роля. Според новия чл. 9а на УСЕС „заместник-председателят подпомага председателя”[32], като обемът на функциите му се определя от новия Процесуален правилник.

3.1.4.       Първата функция на заместник-председателя според чл. 10 на ППС е да „подпомага председателя при изпълнението на функциите му” (§ 1). В какво се изразява тази му функция в ППС не е уточнено, а в Решението на Съда относно правораздавателните функции на заместник-председателя на Съда[33] изобщо не става дума за тази функция – дори напротив, създава се впечатлението, че неговата роля е именно да „замества” председателя в определените случаи… Това несъмнено е важна помощ – ясна е констатацията, че председателят е претоварен, а в редица случаи отсъствието му препятства работата. „Помощната” функция на неговия заместник обаче трябва да се разбира по-широко – в реално подпомагане на председателя на най-високо равнище (различно от неговия екип) при осъществяването на цялостната му дейност – и отделно от това (а и именно въз основа на съвместната им работа) като го замества в отделни случаи (по въпроси, които следи наравно с председателя, като го подпомага).

3.1.5.       Втората функция на заместник-председателя е да замества председателя. Заместването се осъществява в няколко хипотези:

3.1.5.1.  Според чл. 9а на УСЕС: когато длъжността на председателя е свободна (тази хипотеза запълва една съществена празнота!) и само до избирането на нов председател (арг. от чл. 8, § 2 ППС[34]).

3.1.5.2.  И пак според чл. 9а на УСЕС, когато председателят е възпрепятстван да присъства. Тази хипотеза се отнася само до „правораздавателните функции” на председателя (арг. от Решението на Съда относно правораздавателните функции на заместник-председателя на Съда – виж нататък). Тя обаче очевидно обхваща най-важните функции на председателя, закрепени в чл. 9, § 2 на ППС: ръководи работата на Съда и председателства общите събрания на членовете на Съда, както и съдебните заседания и разискванията[35] на Пленума и на Големия състав.

3.1.5.3.  Разпоредбата на чл. 10, § 2 на новия ППС урежда трета хипотеза – заместване на председателя в неговите представителни функции: да представлява Съда (чл. 9, § 1 на ППС) – когато (и доколкото) председателят (очевидно изрично) му го възложи, независимо от дали е „възпрепятстван”.

3.1.5.4.  Същата разпоредба урежда и четвърта хипотеза – заместване на председателя в някои от неговите административни функции: да следи за доброто функциониране на службите на институцията – отново когато (и доколкото) председателят му го възложи, независимо от дали е „възпрепятстван” (и по-скоро именно като постоянна дейност с оглед разтоварването на председателя от някои от постоянните му и по-рутинни административни задължения).

Така заместник-председателят на Съда замества председателя:

–  Винаги, когато той е възпрепятстван да изпълнява функциите си (с оглед запазване на динамиката в работата на Съда), респ. когато мандатът му е прекратен;

–  И в случаите, когато, без да е „възпрепятстван”, председателят начери за уместно да го натовари с представителни (да представлява Съда) или административни (да следи за доброто функциониране на службите на СЕС) функции. Именно тази материя по същество се урежда с Решението на Съда относно правораздавателните функции на заместник-председателя на Съда.

3.1.6.       Новата ал. 2 на чл. 39 на УСЕС определя, че „При условията, предвидени в Процесуалния правилник, заместник-председателят на Съда може да упражнява правомощията по ал. 1”. Това означава, че заместник-председателят получава съществена процесуална възможност единствен (а не, както до сега, „друг съдия” – именно предвид текущата осведоменост на заместник-председателя заради функцията му по постоянно подпомагане на председателя) да замества председателя:

–  при упражняването на съществените функции по произнасянето в бързо производство;

–   по искове за спиране на изпълнението на атакуван по делото съюзен правен акт, (по чл. 278 на ДФЕС и чл. 157 на ДЕОАЕ), при което могат да не се прилагат някои от общите процесуални правила;

–  ; по определяне на временни мерки по делата (по чл. 279 на ДФЕС);

–  или по спиране на принудително изпълнение (по чл. 299, ал. 4 на ДФЕС или по чл. 164, ал. 3 на ДЕОАЕ), с което се гарантира по-висока ефективност на произнасянето по тези мерки (със запазена, разбира се, възможност и заместник-председателят да бъде заместен от „друг съдия” – един от председателите на 5-членни състави, при невъзможност един от председателите на 3-членни състави или в краен случай друг съдия – арг. от чл. 1 на Решението на Съда относно упражняването на правораздавателните функции на заместник-председателя на Съда, виж нататък във Втора част).

3.1.7.       За определяне на правораздавателните функции на заместник-председателя (именно по смисъла на чл. 39, ал. 2 УСЕС) разпоредбата на чл. 10, § 3 на ППС препраща към решение на Съда. Решението на Съда относно правораздавателните [36] функции на заместник-председателя на Съда[37]в своя чл. 1 осъществява в пълен обем предвидената в чл. 39, ал. 2 УСЕС възможност: Заместник-председателят на Съда замества председателя на Съда при изпълнението на правораздавателните функции, предвидени в чл. 39, ал. 1 (вкл. по чл. 57 УСЕС, който препраща към чл 39).

3.1.8.       Особената натовареност на председателя обосновава разпоредбата на чл.1 (infine) на Решението на Съда относно правораздавателните функции на заместник-председателя той дабъде овластен да замества председателя и във всички негови функции по Глава 10 на Дял ІV на ППС относно спирането на изпълнението и други обезпечителни мерки(чл. 160-166 на ППС).

3.1.9.       Според новата ал. 2 на чл. 16 на УСЕС заместник-председателят получава служебно място в Големия състав (виж и нататък).

3.1.10.    Още на 25 септември 2012 г., веднага след влизането в сила на измененията в УСЕС, Съдът приема своя нов Процесуален правилник (виж подробно във Втора част), в който доразвива уредбата относно заместник-председателя.

3.1.11.    На 23 октомври 2012 г., на основание чл. 10, § 3 от новия Процесуален правилник[38] Съдът прие много същественото Решение относно правораздавателните[39] функции на заместник-председателя на Съда[40](виж подробно по-горе),което влиза в сила заедно с новия ППС (на 1 ноември 2012 г.).

3.1.12.    На 9 октомври 2012 г. съдиите в Съда избраха за свой първи заместник-председател големия белгийски учен и дългогодишен съдия в СЕС (от 1989 г.!, един от „съдиите-учредители” на ОС) проф. Коен Ленартс.

3.2.           Изменения относно Големия състав и Пленума на Съда.

3.2.1.       С изменение в чл. 16 броят на членовете на Големия състав се увеличава от 13 на 15 съдии. Тази промяна има по-скоро механична логика – с присъединяването на Хърватска от 1 юли 2013 г. общият брой на съдиите в Съда става 28 и повече от половината от тях очевидно са 15… Кворумът естествено се увеличава от 9 на 11 съдии (изм. в чл. 17). Според предложението на Съда това ще позволи „по-голямо участие на съдиите в разглеждането на делата, разпределени на Големия състав, като ще им позволи да заседават много по-често от сега (почти веднъж на два пъти вместо веднъж на три пъти)”[41].

3.2.2.       В състава на Големия състав обаче автоматично влиза новият заместник-председател на Съда.

3.2.3.       Вместо това губят служебните си места в Големия състав всички председатели на 5-членни състави – занапред само трима от тях ще се определят за членове на Големия състав. Съдът сам посочва, че „системното участие на председателите на състави от петима съдии в разглеждането на делата, разпределени на Големия състав, би могло да създаде представа, че в Големия състав председателите представляват съдиите от техните състави, което изобщо не следва от предоставените им правомощия. Ето защо такова положение може да се разглежда като накърняващо принципа на равенство между съдиите.” И още: „Предимство на това изменение е и че предоставя на председателите на съставите от петима съдии повече време, за да ръководят своите състави, което ще допринесе за още по-голямо подобряване на ефективността на работата на тези състави, и за да следят за хармоничното развитие на съдебната практика.”[42].

3.2.4.       Числеността на Пленума се изменя автоматично (с включването на 28-я съдия от Хърватска), а кворумът за произнасянето му се увеличава от 15 на 17 съдии (чл. 17, ал. 4)… Мотивите на регламента за изменение на УСЕС обаче ясно внушават, че това изменение се прави, за да „се позволи по-голямо участие на всички съдии”…

3.3.           Промени относно устната фаза на производството. Премахва се определяното като излишно прочитане на доклада на съдията-докладчик (чл. 20, ал. 4). Тази промяна може да изглежда като значително опростяване на производството и скъсяване на продължителността му, най-вече с оглед намаляване на „заетостта в зала” на съдиите. По същество обаче то не може да донесе реален практически ефект, тъй като „на практика не се прави от около тридесет години”[43]…

3.4.           Промени относно Общия съд.

3.4.1.       С изменение в чл. 47, ал. 1 се предвижда новите правила относно заместник-председателя (чл. 9а) да се прилагат по отношение на новия заместник-председател на Общия съд.

3.4.2.       Така след 1 септември 2012 г. в Общия съд също следва да се избере заместник-председател, който да упражнява в рамките на компетентността на ОС функциите на заместник-председателя на Съда. На 17 септември 2013 г. за заместник-.председател бе избран г-н Хейки Канинен.

3.5.           Промени относно специализираните съдилища.

3.5.1.       Единственият действащ към момента специализиран съд е Съдът на публичната служба (СПС). Той се състои само от 7 съдии – но натоварването му е голямо, предвид големия брой служители на ЕС, по чиито дела, свързани с отношенията им с ЕС, той действа като първа инстанция. Когато отделен съдия е възпрепятстван да изпълнява функциите си, това блокира произнасянето на състава, в който участва, както и делата, които са му възложени за еднолично произнасяне. Поради това в член 62в се добавя нова алинея, която позволява назначаването на заместващи съдии.

3.5.2.       Назначаването може да се направи само от ЕП и Съвета по реда на чл. 257 ДФЕС (със законодателно решение, прието по обикновената законодателна процедура по предложение на ЕК или на Съда).

3.5.3.       Това решение трябва да определя и условията за назначаване на заместващите съдии, техните права и задължения, подробните правила относно упражняването на функциите им и обстоятелствата, при които тези функции се прекратяват.

3.5.4.       Това нововъведение налага съответното аналогично изменение и в Приложение І към Протокола относно устава на СЕС (отнасящо се именно до СПС).

 

4. Недовършената реформа.

Изложеното обаче изчерпва внесените в Устава на СЕС изменения. И, както проследих накратко по-горе, редица от въпросите остават!

4.1.    Трябва да се отбележи и че Съветът не подкрепя всички предложени от Съда изменения:

–  За увеличаването на броя на съдиите в Общия съд (с дванадесет – виж по-горе);

–  За премахването на сроковете за отдалеченост, за които Съдът посочва в предложението си, че „запазването им е все по-неоснователно в ерата на новите технологии. Освен това така ще се избегне объркването между различните видове срокове, някои от които са удължени със срок за отдалеченост, а други – не”;

–  Някои виждания относно Съда на публичната служба…

Без излишен патос можем да приемем, че това е още един аргумент за твърдението, че предстоят и нови изменения на правната уредба относно съдилищата, съставляващи съдебната институция на ЕС. До тогава е необходимо добре да се познават осъществените до днес промени – и сред тях на първо място особеностите на новия Процесуален правилник на Съда, които проследявам накратко във Втора част.

 

Втора част.

Многобройните условно съществени изменения

в изцяло новия Процесуален правилник на Съда

 

1. Правна рамка.

1.1.               Новите разпоредби в Устава на СЕС препращат към разпоредбите на Процесуалния правилник на Съда, което прави наложително внасянето на изменения на действащия правилник. Съдът обаче предпочита друго – да приеме изцяло нов правилник и го прави почти незабавно след влизането в сила на Регламента за изменение на УСЕС (на 1 септември 2012 г.) Още на 25 септември 2012 г. Съдът, на основание чл. 253 ДФЕС[44] и на чл. 63 на изменения УСЕС[45] прие нов Процедурен правилник на Съда[46], след изискуемото одобрение на Съвета (дадено на 24 септември).

1.2.               Новият Процесуален правилник на Съда (ППС)[47] влезе в сила на 1 ноември 2012 г., както предвижда неговия чл. 210 (първия ден на втория месец след неговото обнародване, осъществено на 29 септември 2012 г.). Той се прилага САМО по отношение на организацията и функционирането на Съда. По отношение на организацията и функционирането на Общия съд, респ. на Съда на публичната служба, се прилагат техните процесуални правилници, които очевидно също предстои да бъдат адаптирани, доколкото редица от проблемите, мотивирали измененията и нововъведенията в ППС стоят и пред тях (като напр. относно новия заместник-председател на ОС и разбира се, с изключение например на тези, които се отнасят до ППЗ).

 

2. Логика (и необходимост) на приемането на нов процесуален правилник. Осъществяването на подобна мащабна крачка, като приемането на изцяло нов процесуален кодекс, би трябвало да почива на много съществена мотивация. Мотивите на самия акт обаче са сравнително сдържани[48].

2.1.           Завареният процесуален правилник, в сила 19 юни 1991 г., бе изменян общо 18 пъти за 21 години[49]. Необходимите поради промените в УСЕС нови изменения послужиха за повод Съдът да осъществи първото цялостно преразглеждане (преуреждане?) на своя правилник.

2.2.               Широката и твърде разнообразна компетентност на Съда (който единствен от съдебните институции на ЕС осъществява и трите вида съдебна компетентност – правораздавателна, тълкувателна и консултативна) изисква прокарване в правилника на необходимото системно разграничение между „правилата, присъщи за всяко едно производство”, и отделно и в началото на текста систематизиране на „правилата, приложими към всички видове производства”. Необходимо е да се обединят в един дял всички особени производства, досега „разпръснати” в няколко дяла и в отделни глави[50]. Това е едно от най-важните обяснения за необходимостта не просто от изменяне, а от приемане на изцяло нов акт.

2.3.               За току-що изпълнените 6 десетилетия действия на интеграционния съд той е натрупал огромен опит. Редица слабости и най-вече празноти в писаната уредба станаха очевидни и в редица случаи затрудняващи. Този опит заслужава и изисква нормативно закрепване. Една по-подробна, по-ясна и по-цялостна регламентация е необходима както на самите съдии, така и – и наистина в огромна степен – на страните по делата пред него, на членуващите вече 28 държави, на вече 7-те (след ЛД) институции, на хилядите национални юрисдикции, които могат да ангажират неговата тълкувателна компетентност и на вече над 500 млн. физически и ориентировъчно над 100 млн. юридически лица, годни да получат активна легитимация по дела пред съдебната институция на ЕС. Още повече като се има пред вид, че разпоредбите на Процесуалния правилник на Съда намират отражение (освен в специфичните случаи) и по отношение на организацията и функционирането на другите съдилища (днес ОС и СПС) – той е своеобразен общ устройствен акт и процесуален кодекс на цялата съдебна институция на ЕС – Съдът на ЕС.

2.4.               Приемането на новия регламент се наложи несъмнено и поради все по-нарастващия брой дела пред съдилищата на ЕС и особено поради огромния брой преюдициални запитвания от национални юрисдикции на 27-те държави-членки. Той отговаря на констатацията за все още голяма средна продължителност на производствата[51] и произтичащата остра необходимост да се постигне опростяване и ускоряване на съдебните производства с оглед спазването на изискването за произнасяне в разумен срок. Самият СЕС определя в съобщение до медиите[52], че така се създава „по-сигурен инструмент, за да може съдът да продължи, в разумни срокове, да изпълнява мисията си по гарантиране на законността при тълкуването и прилагането на договорите”. Поради това е необходимо да се уреди възможност Съдът по-често да се произнася с мотивирано определение и дори да се произнася без провеждане на съдебно заседание (когато с оглед на всички подадени по делото писмени становища намира същото за достатъчно изяснено)[53] и опростяване на правилата за встъпването на ДЧ или институция на ЕС,.

2.5.               Очевидно – и ясно прозиращо в мотивите на съда като законодател – най-съществените проблеми са свързани с производството за преюдициални запитвания (ППЗ). През годините нараства не просто техният брой[54], но и практическото им значение, което отдавна надхвърля значението на всички други производства в компетентността на съдебната институция на интеграционния съюз. Философията на стария правилник, отразяваща в голяма степен състоянието на интеграционните отношения от първите етапи на интеграционния процес, е ориентирана повече към детайлната уредба и ефективността на правораздавателната компетентност на интеграционния съд[55].

2.6.               Днес обаче Съдът е на първо място „конституционна” юрисдикция, чиято най-важна задача е упражняването на функцията по „тълкуването” на съюзните правни норми. Това изисква структурата и съдържанието на процесуалния правилник да бъдат адаптирани към реалността, като се осигури ако не превес, то необходимото централно място („полагащото им се място”![56]) на разпоредбите именно относно ППЗ (вкл. необходимата нова, по-подробна и ясна регламентация). Поради това самият Съд отделя в мотивите на своя нов правилник най-голямо внимание на производството по осъществяване на тълкувателната му компетентност. Новият правилник урежда минималното необходимо съдържание на преюдициалното запитване, вкл. относно запазването на анонимност на страните, което да облекчи националните юрисдикции при формулирането на запитванията с оглед гарантирането на зачитането на личния живот на страните по делото по същество, по повод което отправят запитването.

2.7.           Консултативната компетентност (по чл. 218, § 11 ДФЕС за становище относно съобразеността на международен договор на ЕС с първичните източници, също изключителна компетентност на Съда), макар и упражнявана изключително рядко, изисква по-добра уредба в ППС, поради което се урежда облекчено производство, вкл. с участието само на един генерален адвокат[57] (а не всички, както до сега).

2.8.           Старият правилник, по една или друга причина, оставяше недостатъчно изяснени редица понятия, за които Съдът е установил, че създават объркване и затруднения. Такива са понятията за „страна в главното производство”, „встъпила страна”, „страна в производството пред ОС” и др. При ППЗ е необходимо изясняване на правилата за сезиране на Съда и за съдържанието на акта, с който националната юрисдикция оправя преюдициално запитване – до сега тази празнота се запълваше само от неформални (във формата на „препоръка”) Указания на Съда относно отправянето на преюдициални запитвания, които и сега не се отменят). Наложително е (макар да важи и по-общо за практиката на Съда…) „да се хармонизира използваната терминология”[58].

2.9.           В своите мотиви съдът поставя „на последно място”, но очевидно с оглед разгледаното изискване за по-добра правна регламентация все пак смята за съществена, необходимостта да се заличат някои остарели или неприлагани правила, всеки отделен член на акта да получи собствено („специално”) заглавие, описващо накратко съдържанието му[59].

2.10.        Внимание изисква и важното и предвидено относително наскоро (с новия Устав на СЕС, приет с ЛД) производство по преразглеждане на второинстанционните решения на Общия съд по делата, по които специализираните съдилища се произнасят като първа инстанция (с което се създава своеобразно триинстанционно производство, макар и с много уговорки, напр. доколкото страните нямат възможност да сезират „третата” инстанция, а само Първият генерален адвокат). Съдът констатира необходимостта от неговото опростяване, включително и новаторското определяне на по същество специализиран 5-членен състав (в отклонение от правилото, че съставите на Съда не са специализирани по категории или видове дела).

2.11.            Макар да изглежда дръзко и обратно на някои може би не съвсем основателни очаквания, а и коментари[60], мисля, че може да се обобщи, че новият Процесуален правилник не внася нито дълбоки, нито принципни изменения в организацията и хода на производствата пред него, доколкото изобщо това е възможно при зачитане на уредбата, закрепена в Устава на Съда на ЕС, който представлява източник от първичен ранг (протокол към Учредителните договори със същата сила, като тях). Той изпълнява систематизаторска функция (по-добра подредба на разпоредбите), внася яснота (изрично озаглавяване на отделните разпоредби), подчертава специалното значение на производството по преюдициалните запитвания (и го урежда на „подобаващо място”), допринася за ускоряването на производствата (макар и с вероятност за относително ограничен ефект), доурежда някои изменения в организацията на Съда, свързани с по-ефективното му функциониране (по отношение на новата фигура на заместник-председателя и някои нови правила относно съставите), изяснява и уеднаквява терминологията (макар не непременно във всички възможни случаи) и несъмнено създава по-добра нормативна основа за осъществяването на изключително важните функции на юрисдикционната институция на ЕС.

2.12.            Съществени най-вече от практическа гледна точка, изменения могат да бъдат обобщени по следния начин:

2.12.1.        Включва нов дял относно преюдициалните запитвания, съдържащ по-пълни и по-ясни разпоредби – в интерес както на правните субекти, така и на националните юрисдикции.

2.12.2.        Въвежда редица нови правила, които да позволят по-бързо и ефикасно разглеждане на делата, сред които:

–     възможността Съдът да приема решения за ограничаване на големината на представяните писмени изложения и съображения;

–     смекчаване на предварителните условия за приемане от Съда на мотивирани определения, особено когато поставеният от национална юрисдикция преюдициален въпрос не поражда съществени съмнения.

2.12.3.        Въвежда редица съществени нововъведения относно устната фаза на производството – когато приема например, че проблематиката е достатъчно добре изяснена от писмените изложения на страните, Съдът няма да е длъжен да провежда изслушване на пледоарии, което би му позволило да се произнесе в по-кратък срок по конкретното дело. Допуска се също когато провежда устна фаза, Съдът да може да покани страните да съсредоточат изложенията си по един или няколко конкретни въпроса. Занапред Съдът ще може да провежда и обща устна фаза по няколко дела с обща проблематика и еднакъв предмет.

2.12.4.        До опростяване и ускоряване на производството би трябвало да доведе премахването в устната фаза на прочитането на публичния доклад на съдията-докладчик.

2.12.5.        Опростяват се правилата относно встъпването по делата на ДЧ и институциите на ЕС.

2.12.6.        Урежда се създаването – макар и само с мандат от 1 година – на специализиран съдебен състав по делата за преразглеждане на второинстанционните решения на Общия съд.

2.12.7.        Облекчават се условията за разглеждане на исканията за консултативни становища.

2.12.8.        Предвижда се участие само на един генерален адвокат (а не на всички, както до сега!) в производството по дела за постановяване на консултативно становище относно международните договори на ЕС с трети страни.

2.12.9.        Създава нов специализиран състав от петима съдии (специализиран по делата за преразглеждане на второинстанционните актове на ОС) и друг нов състав от трима съдии.

 

3. Съществените изменения в структурата на ППС.

Някои от измененията или нововъведенията заслужават по-подробно внимание.

3.1.    Обем. Старият правилник се състоеше общо от 127 члена, новият – от 210. Това увеличаване на обема с над 65 % само по себе създава предположение за много съществени допълнения (всъщност неоправдано[61]).

3.2.    Организация. Старият ППС съдържаше 6 дяла (и заключителни разпоредби), съставени от общо 13 глави с общо 127 члена без отделно наименуване на отделните членове (разпоредби) и приложение относно официалните празници. Тази структура изглеждаше малко изкуствена (тромава) и недостатъчно ясна. В своите мотиви Съдът ясно посочва, че тя не е отговаряла на реалните приоритети в неговата дейност. Разпоредбите на новият ППС са организирани вече в 8 дяла. Първите пет дяла са разделени на глави, във всеки дял с отделна номерация (общо 39 глави) и всяка със собствено заглавие. По този начин в значителна степен се постига целената „по-голяма прегледност и яснота”. В стария ППС имаше само 1 „предварителна[62] разпоредба”, а в новия те са две, като втората е особено съществена – относно действието („приложното поле”) на правилника – той прилага и „допълва” първичните източници. Старите „допълнителни разпоредби” бяха в 5 члена (единият добавен по-късно), новите са обединени в 4, макар и с новости. По-мащабните и по-важни изменения и допълнения са внесени в разпоредбите, които при новата структура са групирани в първите 5 дяла.

3.3.    Систематизация.

3.3.1.           Встъпителните (предварителни) разпоредби уреждат редица „определения” (дефиниции и разяснения, чл. 1) и приложното поле на правилника (макар непълно…, чл. 2).

3.3.2.           Дял І (40 члена[63] в общо 8 глави) е посветен на организацията на Съда.

3.3.3.           Дял ІІ (50 члена! в общо 9 глави) обединява процесуалните разпоредбите, приложими спрямо всички производства, вкл. по тълкувателната е консултативната компетентност (освен в случаите на изключение) и поради това е озаглавен „Общи процесуални правила[64]”.

3.3.4.           Специфичните правила относно ППЗ са групирани и закрепени (със съществените нововъведения) в Дял ІІІ (26 члена в общо 4 глави).

3.3.5.           Правилата относно преките искове[65] са закрепени в Дял ІV (68 члена в 10 глави).

3.3.6.           Дял V включва разпоредбите относно второинстанционното произнасяне на Съда по обжалване на първоинстанционните актове на ОС (34 члена в 8 глави).

3.3.7.           Относително новото производство по преразглеждане от Съда на второинстанционните актове на ОС е уредено отделно в Дял VІ (5 члена, без групиране в глави, както е и във всички следващи дялове, по-кратки от първите 5, които имат и водещо значение).

3.3.8.           Производството по консултативната компетентност е уредено в Дял VІІ „Становища на Съда”[66] (5 члена).

3.3.9.           На особените производства пред Съда (напр. по силата само на разпоредби на ДЕОАЕ, по чл. 269 на ДФЕС[67] или по чл. 35 на ДЕС относно Третия стълб на ЕС преди влизането в сила на ДЛ и др.) е посветен последният Дял VІІІ (6 члена).

3.3.10.        Заключителните разпоредби (4 члена) съдържат пренебрежими изменения (напр. от там са извадени разпоредбите относно свидетелите и експертите по делата – чл. 124 на стария ППС или относно отменянето на стария правилник).

 

4. Съществени уточнения („Встъпителни разпоредби”, чл. 1-2).

4.1.               Терминологични, относно позоваването на ДЕС и ДФЕС, респ. ДЕОАЕ и използването на някои съкращения или опростени изрази (Статут[68] и др.);

4.2.               и относно понятията „институция” (макар в доктрината това да е безспорен въпрос, разрешен отдавна и нормативно, днес в чл. 13, § 1 ДЕС), „заинтересувани субекти”[69];

4.3.               и юридически (уточнението, че разпоредбите на правилника прилагат и „когато е необходимо, допълват” съответните разпоредби на ДЕС, ДФЕС и ДЕОАЕ и Устава на СЕС).

 

5. Съществените изменения относно организацията на Съда (Дял І).

5.1.           Правомощията на председателя на Съда са уредени по по-ясен и подробен начин (чл. 9 на новия ППС – в сравнение с чл. 7 на стария ППС). Те обаче са и по същество значително разширени (напр. с възможността в немалко случаи решения да се вземат от него, а не от съдебния състав, който гледа делото и мн. други.).

Правомощията на председателя на Съда, разбира се, не са систематизирани – те се отнасят към различни видове производства и различни процесуални действия и могат да бъдат проследени в множество разпоредби на ППС: чл. 15, § 1; чл. 31, § 2-3, чл. 53, § 3; чл. 54, § 2; чл. 55, § 1, б. „б”; чл. 56; чл. 59, § 1; чл. 76, § 1; чл. 85; чл. 105, § 1; чл. 107, § 1 и 3; чл. 124, § 3; чл. 126, § 2; чл. 127, § 2; чл. 128, § 2; чл. 131, § 2-3; чл. 133; чл. 134; чл. 148; чл. 151, § 3 и 6; чл. 156, § 3; чл. 153, § 3; чл. 160-166; чл. 175, § 1 и 2; чл. 175, § 2; чл. 180, § 1 и 2.чл. 196, § 3; чл. 186, § 4; чл. 193, § 3; чл. 194, § 4; чл. 197; чл. 202, § 2; чл. 204, § 2 и 4; чл. 205, § 3 и 4.

5.2.           Уредена е новата фигура на заместник-председателя на Съда, предвидена с измененията в Устава на СЕС (виж по-горе Първа част). Той е предвиден в общото представяне на Съда (чл. 10), уредени са правилата относно избирането му от съдиите (чл. 8, § 4) и най-вече относно правомощията му (чл. 10). В своето предложение до Съвета Съдът ясно аргументира, че „постоянното присъствие на двама души (председателят и заместник-председателят), съчетано с по-честото участие на останалите съдии в работата на Големия състав, ще позволи да се гарантира последователност в практиката на този състав”. Съдът подчертава, че след последователните разширявания на Съюза задачите на председателя са станали „много тежки”, по-специално при представителството и ръководството на Съда”[70]. Именно това опрадвава натоварването на заместник-председателя със съществени функции (виж подробно в Първа част).

Правилата относно заместник-председателя на Съда по същество са повторени от новия акт на Съда – Решението (от 23 октомври 2012 г.) относно правосъдните функции на заместник-председателя на Съда (виж нататък в т. 9.4.1.).

5.3.               Промените относно Големия състав (също заложени с нови разпоредби в УСЕС) определят той вече да се състои от 15, а не от 13 съдии, сред които (чл. 27 на новия ППС) по право председателят, зам.-председателят, трима председатели на 5-членни състави[71], съдията-докладчик и други 9 съдии (определят се за всяко дело, Големият състав не е с постоянен състав!). Трябва да се отбележи, че критериите за разпределянето на делата между различните видове състави не се изменят[72].

5.4.               Практически важна промяна закрепва новият чл. 37, § 3: възможност някоя от страните по главното производство пред националната юрисдикция да поиска (мотивирано) в устната фаза езикът на производството по преюдициалното запитване до Съда да бъде различен от езика на питащата юрисдикция. Ако подобна възможност бъде допусната от съда, този език може да се използва и от всички заинтересовани субекти по чл. 23 УСЕС.

5.5.               За първи път се създава постоянен специализиран състав (чл. 191) – 5-членен, компетентен да се произнася по исканията на Първия генерален адвокат (по реда на чл. 193 и 194) за преразглеждане на второинстанционен съдебен акт на ОС (съгласно сравнително новата възможност, предвидена в чл. 62 на УСЕС). Член 191 предвижда определянето на този състав да става ежегодно („за срок от 1 година”).

 

6. Съществените изменения относно общите процесуални правила. Както ясно произтича от мотивите на регламентите за изменение на УСЕС и за нов ППС, освен новата систематизация и организация на разпоредбите (обединяването им в общ дял), промените в новият Дял ІІ „Общи процесуални правила” целят опростяване на производствата и увеличаване на ефективността на съда (респ. ускоряване на съдопроизводството).

6.1.               Вече е възможно (чл. 58 на новия ППС) Съдът, с решение, подлежащо на обнародване в ОВЕС, да ограничи „максималната дължина на подаваните пред него писмени изявления и становища”[73].

6.2.               Устната фаза получава подчертано факултативен характер.

6.2.1.           Запазва се общото правило, че производството протича в писмена и устна фаза (чл. 53, § 1), но:

–              уредбата вече е принципно различна (виж редакцията на чл. 55 на стария ППС в срвн. с чл. 53 на новия ППС);

–              устна фаза се провежда само ако има писмено мотивирано искане за това (в 3-седмичен срок от приключването на писмената фаза – чл. 76, § 1, за разлика от чл. 44а на стария ППС);

–       Съдът може да реши да не провежда устна фаза (ако приеме, че събраните в писмената фаза доказателства са достатъчни – чл. 76, § 2);

–              тежестта по същество е пренесена върху писмената фаза: Съдът може да отправи писмени въпроси към страните, за да получи допълнителни разяснения в писмената фаза (чл. 61 и 62) – очевидно с оглед идеята да получи всички необходими доказателства, за да може да се произнесе без устни състезания;

–              в устната фаза не могат да се излагат нови обстоятелства, освен при изключителни случаи.

6.2.2.           Съдът получава изрично уредена възможност (чл. 76, § 2) да се произнася без изслушване на страните („да не провежда съдебно заседание за изслушване на устните състезания”, т.е. без устна фаза), ако приеме, че вече разполага с достатъчно данни, за да се произнесе (независимо от волята на страните – обратно на старата уредба по чл. 44а на стария ППС). По същество се премахва ограничението да се произнесе без устна фаза само ако страните не са го поискали мотивирано – т.е. сега дори при мотивирано искане на страните, Съдът е свободен да реши, че събраните в устната фаза доказателства са достатъчни и може да се произнесе без устна фаза[74]! Това несъмнено може да допринесе за ускоряване на производството и може да се разглежда като едно от най-ефективните изменения в рамките на цялата реформа…

6.2.3.           Със същия мотив е уредена промяна относно заключенията на генералния адвокат:

–              изрично се подчертава възможността (иначе заложена в чл. 20, ал. 5 на УСЕС) за разглеждане на делото без представяне на заключение на генералния адвокат (чл. 59, § 2 на новия ППС);

–              когато изобщо се провежда устна фаза, генералният адвокат представя заключението си след закриването заседанието за изслушване на устните състезания – т. е. без възможност страните да вземат отношения към заключенията (чл. 82 на новия ППС в срвн. с чл. 59, § 1 на стария ППС[75])! Иначе се запазва правилото, че устната фаза приключва след представяне на заключението на генералния адвокат.

6.2.4.           До съществено опростяване и ускоряване на производството може да доведе премахването в устната фаза на прочитането на публичния доклад на съдията-докладчик[76].

6.3.               Съществено изменение е разширяването на възможността Съдът да се произнася по определени въпроси с определения (макар и мотивирани), вместо с решения.

6.3.1.           „Без да провежда докрай производството” – при очевидна некомпетентност на Съда, очевидна недопустимост на иск или жалба (чл. 53, § 2 на новия ППС).

6.3.2.           Без разглеждане по същество – когато преюдициален въпрос е идентичен с въпрос, по който Съдът вече се е произнесъл, когато отговорът на този въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или когато отговорът не оставя място за разумно съмнение (чл. 99).

6.3.3.           При явно недопустима или неоснователна жалба срещу първоистанционен акт на ОС (чл. 181) или при явно основателна жалба (чл. 182).

6.3.4.           По редица процесуални въпроси, които не предрешават делото по същество (в случаите по чл. 46, § 2; чл. 55, § 1, б. „а”; чл. 66, § 3; чл. 70, § 1; чл. 116, § 4; чл. 131, § 3; чл. 145, § 1; чл. 149; чл. 150; чл. 159, § 5, чл. 162; чл. 165, § 2; чл. 166, § 2; чл. 187, § 3).

6.4.               Определят се по-ясни правила относно решенията (мотивирани или дори немотивирани) на Съда – относно тяхното съдържание (чл. 89), подписване и връчване (чл. 90), задължителната им сила (чл. 91, § 2) и публикуването им (чл. 92).

6.5.               Член 55 въвежда ново правило, според което при спиране на производството, от датата на възобновяването му започват да текат нови процесуални срокове, което е друг типичен пример за кодификация на досегашната практика на Съда.

6.6.               Силно впечатление прави новият чл. 77 „Общо съдебно заседание за изслушване на устните състезания”. Разпоредбата позволяваСъдът да проведе общо съдебно заседание в устна фаза по няколко дела с еднакъв характер, когато сходството между тях го позволява – без да се пристъпва към съединяване на делата.

6.7.               Член 85 позволява за първи път в устната фаза председателят на състава да позволи на страна (или заинтересован субект от изброените в чл. 23 на УСЕС), участвал в писмената или устната фаза, при мотивирано искане, да прослуша в помещенията на Съда звукозаписа от съдебното заседание за изслушване на устните състезания на езика, използван в това съдебно заседание от изказалото се лице. Това би могло да позволи установяването на някои неточности или неясноти (вкл. произтичащи от симултанния гласов превод на различни езици по време на устната фаза).

 

7. Съществените изменения относно производството за преюдициални заключения.

Философията, предназначението и значението на производството не се променят. Променя се системното място на уредбата в рамките на правилника[77] – и с това значението, което по този начин се подчертава. Философията на промените пък е подчинена изцяло на разбирането за наложителната необходимост от съкращаване на продължителността на производствата, която се оказва силно затрудняваща: както за самия Съд, така и – и дори още повече – за националните юрисдикции, отправили запитването, и за другите юрисдикции, които са отправили аналогично запитване, което обаче остава висящо пред Съда, докато той не се произнесе по предходното (за да може едва след това да се прецени дали постъпилите последващи запитвания са напълно идентични – и в този смисъл не изискват отделен отговор, освен насочване към току-що създадената юриспруденция, или са различни и следва тепърва да се разглеждат по същество…).

7.1.           Променено е приложното поле на разпоредбите относно ППЗ (чл. 93) – вече по отношение не само на случаите по чл. 23 УСЕС, но и по отношение на запитванията, които могат да бъдат предвидени в международни договори на ЕС или по международни договори, по които страни са ДЧ.

7.2.           Като очевидно най-важен от практическа гледна точка въпрос в самото начало се урежда въпросът за съдържанието на преюдициалното запитване! За постигане на по-добро качество на запитванията на НЮ (което да допринесе за по-бързо изясняване на обстоятелствата, респ. по-бързо произнасяне) Съдът пристъпва към безпрецедентно кодифициране на основните изисквания към съдържанието на запитването, които досега се извличаха от юриспруденцията. Може да се предполага и че по този начин Съдът цели да ограничи изпращането на многобройни неуместни запитвания[78] (отнасящи се до въпрос извън компетентността му, или без връзка с предмета на основното дело пред НЮ, или очевидно недопустими и т.н.).

Принципно новият чл. 94 ППС „Съдържание на преюдициалното запитване” закрепва по обвързващ за НЮ начин минималното задължително съдържание на техните процесуални актове (най-често определения), с които се отправя запитване до Съда. Като минимално задължителни елементи (по същество всички основни) са определени:

• отправените до Съда преюдициални въпроси (един или повече, отнасящи се до преценка за валидност и/или до тълкуване на съюзна правна норма/акт[79]);
• кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така, както са установени от запитващата НЮ, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите – това е известно от юриспредунцията изискване, то трябва да позволи на Съда лесно да прецени допустимостта (действително дело, между действителни/реални страни и с действителен/реален предмет);
• възпроизвеждане на съдържанието на приложимите по висящото пред НЮ национални разпоредби (и ако е необходимо – релевантната национална съдебна практика) – също утвърдено изискване, което да позволи на Съда ясно да установи връзката на запитването с предмета на делото по същество и, респективно, да му позволи да даде максимално полезен отговор (нерядко запитванията за тълкуване целят да позволят вярна преценка от националния съдия дали е налице противоречие между приложимата по делото вътрешна правна норма и относима съюзна правна норма[80]);
• изложение на причините (мотивите), поради които запитващата НЮ има въпроси относно тълкуването или валидността на разпоредба от правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тази разпоредба и националното законодателство, приложимо в главното производство. Тук логиката е същата…

Без да е посочено изрично, става ясно, че неспазването на тези изисквания може да доведе до обявяване на запитването за очевидно недопустимо.

7.3.               Други изисквания не са закрепени в ППС. Съдът обаче е приел допълнителни указателни текстове без преки правни последици, в които по същество кодифицира (макар формално в актове без пряко правно действие – тълкуватлени източници) своята практика за нуждите на НЮ. Някои от тях, поради по-голямата им важност, са обнародвани в ОВЕС (серия С, „съобщения”), други са оповестени само на сайта на СЕС.

Така веднага след приемането на новия ППС – и още преди влизането му в сила – ОВЕС публикува нови Препоръки към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания[81], които отменят старата Информационна бележка относно отправянето на преюдициални запитвания от националните юрисдикции[82] . Тези препоръки следва да се разглеждат като важен тълкувателен източник, който разкрива съдържанието (макар по същество да допълва…) на релевантните разпоредби на ППС, поради което (и предвид практическата важност на уредените въпроси) изискват специално внимание.

Съдържанието на новите „прапоръки” съдържа някои нови елементи, част от които изключително важни (проследени нататък), но структурата му е идентична с предходния текст. Впечатление прави и новото наименование на акта („препоръки” вместо „информационна бележка”), което съдържа ясно внушение за по-голяма задължителност, разбира се без преки правни последици (акт на „доктринална власт”[83]). Макар в бележката към публикацията в ОВЕС да се посочва, че новите препоръки „отразяват направените с новия правилник нововъведения”, всъщност те допълват ППС, в самият текст ясно се посочва[84], че „тези незадължителни препоръки имат за цел да допълнят дял III от ППС (чл. 93-118) и да ориентират юрисдикциите на ДЧ относно необходимостта от отправяне на преюдициално запитване, както и да дадат практически насоки за формата и последиците от такова запитване” (старата „бележка” само „имаше за цел да ориентира НЮ…”. По същество новите препоръки могат да се окачествят като „по-прецизни, практически ориентирани и подробни”[85], тъй като съдържат редица нови съществени правила (изисквания):

7.3.1.           След като старата „информационна бележка”[86] се задоволяваше само да констатира, че „качеството „юрисдикция“ се тълкува от Съда като самостоятелно понятие на правото на Съюза”, новите „препоръки” закрепват (т. 9) уникална кодификация на изведените в практиката на Съда изисквания (критерии) за определяне на един орган за „национална юрисдикция”[87], годна да отправя преюдициални запитвания по смисъла на чл. 267 ДФЕС. Според т. 6 критериите са условно шест[88], но Съдът ги определя като насочващи („Съдът отчита редица фактори, като…”):

•    да е законоустановен орган,
•    да е постоянно действащ орган,
•    юрисдикцията му да е задължителна[89],
•    производството да е състезателно,
•    дали този орган прилага правни норми
•    и дали е независим.

Във всички случаи тези изисквания следва да се разглеждат само насочващо и ни най-малко не отменят изискването за справяне с цялата съдебна практика по въпроса (известно е например, че Съдът проявява гъвкавост по отношение на изискването за състезателност на производството и има не съвсем последователна практика по отношение на кумулативността на критериите – като понякога допуска и запитвания на арбитраж[90]).

7.3.2.           Точка 14 има съвсем нова редакция: за да може Съдът правилно да определи предмета на спора по главното производство и въпросите, които той поставя, за всеки от отправените въпроси националната юрисдикция трябва[91] да изясни защо търсеното тълкуване[92] е необходимо, за да постанови своето решение (т.е. ясно и пълно да мотивира своето запитване!).

7.3.3.           С оглед известно неразбиране, което все още се забелява в обучението на българските магистрати, е необходимо да се подчертае, че и в новите „препоръки” еднозначно е потвърдена (т. 16) и уникално смелата съдебна практика[93] в отклонение (де факто редактиране!) на разпоредбата с първичен ранг (днес чл. 267 ДФЕС[94]), според която при съмнения относно валидността на приложима или относима[95] СПН „всяка национална юрисдикция е длъжна[96]да отправи преюдициално запитване до Съда, когато има съмнения относно валидността на такъв акт…”. Това е повече от логично – ако една инстанция по делото (дори първата, напр. у нас районния или административния съд) не може да прецени валидността на приложима по делото правна норма, тя не може правилно да го реши – и отлагането на преценката по този въпрос (по същество прехвърлянето й за следващата, респ. последната инстанция) само забавя окончателното решаване на делото (последната инстанция, ако делото стигне до нея, така или иначе ще е длъжна да отправи такова запитване – след което най-вероятно ще върне делото за ново разглеждане предвид новото състояние на правото; ако пък делото не стигне до последна инстанция, е много вероятно без преюдициално запитване да бъде решено неправилно).

7.3.4.           Изрично предвидените изисквания по отношение на формата вече се отнасят и за „съдържанието” на преюдициалното запитване (надслов на т. 20 и сл.) – вкл. дори по отношение на обема („често са достатъчни десетина страници”)… Без съществени изменения, разпоредбите относно формата и съдържанието са редактирани и систематизирани по нов начин:

7.3.4.1.       Изрично се повтарят изискванията, закрепеви в разпоредбата на чл. 94 на ППС – запитването да съдържа:

–              Отправените към Съда преюдициални въпроси (като за тяхното формулиране и системно място има нови изрични изисквания – виж нататък);

–              кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите;

–              възпроизвеждане на съдържанието на приложимите в случая национални разпоредби и ако е необходимо — релевантната национална съдебна практика (вкл. точни референции за тези текстове и за мястото, където са публикувани, като страница от „Държавен вестник“ или от конкретен сборник със съдебна практика, или препратка към интернет сайта).

7.3.4.2.       Точка 23 подчертава изискването релевантните разпоредби на правото на ЕС да са указани възможно най-точно, а ако е необходимо, да се представи и кратко резюме на релевантните доводи на страните по главното производство.

7.3.4.3.       Силно впечатление прави подчертаното изискване (макар и закрепено само като възможност, но чието прилагане очевидно се наръчава! – т. 24), запитващата юрисдикция да изложи накратко гледната си точка по отношение на отговора, който следва да се даде на преюдициалните въпроси, ако смята, че е в състояние да направи това. Очевидно с цел засилване на мотивираността на националните юрисдикции да правят това, е добавено обяснението, че тази информация може да е особено полезна на Съда, когато трябва да се произнесе в рамките на бързо или на спешно производство.

7.3.5.           За да се улесни прочитът на преюдициалното запитване, постъпилият в Съда акт трябва да бъде напечатан (ново изискване! – т. 25). Освен това, за да може Съдът да се позовава на преюдициалното запитване, се изисква („е много уместно”) страниците и параграфите на този акт, да бъдат номерирани. Изрично се закрепва (т. 25 infine) и ново изискване актът, с който се отправя запитването, да е датиран и подписан.

7.3.6.           Очевидно предвид практиката да се изпращат „твърде свободни” или многословни запитвания, изрично се закрепва (т. 26) изискването самите въпроси да бъдат изложени в отделна и ясно обособена част от акта за запитване, за предпочитане в началото или в края му. Изисква се да бъдат формулирани ясно и еднозначно („да се разбират от само себе си”).

7.3.7.           Нов е и текстът (т. 28), който доразвива новата разпоредба на чл. 95 на ППС относно запазването на анонимността (модерна тенденция в цялото съюзно право) – като се добавя изискването евентуалното искане в този смисъл да бъде направено „на възможно най-ранен етап от производството” (пред Съда) и във всеки случай преди в ОВЕС да бъде публикувано известието за съответното дело и преюдициалното запитване да бъде връчено на заинтересованите субекти, посочени в член 23 на УСЕС.

7.3.8.           Изрично се подчертава уведомяването на ДЧ (но вече без изрично споменаване на „институциите” на ЕС и на изискването запитването „да се превежда” – т. 20 на старите „инструкции”) и то точно „с оглед евентуалното представяне от тях на писмени становища” – очевидно предвид важността на подобно произнасяне от ДЧ в качеството им на „господари” на Учредителните договори. Трябва да се има пред вид, че подобно уведомяване се дължи във всички случаи, не само когато запитването засяга разпоредби на УД, по които ДЧ с страни – именно в това си качество те запазват своеобразен контрол над цялото Право на ЕС, по същата логика те са и привилегирован ищец по исковете за установяване на невалидност (отмяна, по чл. 263, § 2 на ДФЕС) на всеки съюзен правен акт/норма (годен за атакуване по изискванията на чл. 263, § 1…

7.3.9.           Точка 29 прави ясно изрично уточняване на ефекта на отправянето на преюдициално запитване, с което се спира производството пред НЮ по делото по същество до произнасянето на Съда. Изцяло нова е обаче възможността (т. 30) в интерес на надлежното провеждане на преюдициалното производство пред Съда и за да се запази неговата практическа полза, запитващата юрисдикция да уведомява Съда за всяко процесуално действие, което може да има отражение върху преюдициалното запитване, и по-специално за допускането на нови страни в производството пред нея по същество.

7.3.10.        Значителни нововъведения са предвидени относно „преюдициалните запитвания, при които е налице неотложност” (най-съществената новост е, че вече се уреждат както „спешното”, така и „бързото” производство!):

7.3.10.1.    Изрично (т. 36) е очертана правната рамка (чл. 23а УСЕС и чл. 105-114 от новия ППС).

7.3.10.2.    Прокарва се ясно доктринално разграничение между „бързото” и „спешното”[97] производство.

7.3.10.3.    Отбелязва се, че бързо производство може да бъде поискано (от НЮ) само ако са налице особени обстоятелства, които оправдават необходимостта Съдът да се произнесе бързо по отправените въпроси. Няма да се счита за такова обстоятелство големият брой лица или правоотношения, потенциално засегнати от акта, който трябва да постанови запитващата НЮ, като изрично се прави препращане към статистическа и компаративна справка относно практиката на Съда (председателя) по този въпрос[98].

7.3.10.4.    Като се очертават (т. 39) особеностите на спешното производство, се подчертава, че то може да бъде поискано само ако с оглед на обстоятелствата е абсолютно необходимо Съдът да се произнесе в съвсем кратки срокове по въпросите, отправени от запитващата юрисдикция. С ясната констатация, че изчерпателно изброяване на възможните обстоятелства е невъзможно, като типични се посочват: случаят (изрично предвиден в чл. 267, ал. 4 ДФЕС) на задържане или лишаване от свобода на едно лице, когато отговорът на поставения въпрос е решаващ за преценката на правното положение на това лице, или при спор относно родителски права или отглеждане на деца, когато компетентността на сезирания съгласно правото на Съюза съд зависи от отговора на преюдициалния въпрос.

7.3.10.5.    Точка 43 въвежда изискване за „недвусмисленост” на искането (за бързо или спешно производство), вкл. с изрично посочване дали се иска „бързо” или „спешно” произнасяне и – при това „на видно място в акта” … – на правното основание (релевантната разпоредба на ППС). За да е сигурно, че няма никаква опасност секретарят на Съда да не успее да разбере, че става дума именно за такова искане, то може да бъде направено евентуално и в „придружително писмо”…

7.3.11.        Не трябва да се разглеждат като изменения някои различия в превода на български език между старите „бележки” и новите „препоръки” – като напр. „опасностите” (т. 37 на стария текст) и „рисковете” (т. 42 на новия)… Като цяло може да се констатира, че новият превод е по-добър…

Това доста подробно представяне на новите „Препоръки” в контекста на новите разпоредби на ППС струва ми се аргументира разбирането ми за условна същественост на нововъведенията на новия ППС…

7.4.               Други важни промени относно ППЗ.

7.4.1.           За по-неопитните национални юрисдикции (по оборима презумпция тези от новоприсъединилите се ДЧ) е внесена съществена промяна относно неуместните запитвания (със самоочевиден отговор или с ясен отговор в досегашната практика[99]) – макар разпоредбата да е закрепена в самостоятелен член (чл. 99), отпада изрично задължение на Съда да „препраща към предходното съдебно решение или към съответната съдебна практика” (чл. 104, § 3 на стария ППС). Като излишно е отпаднало много натоварващото процедурата изискване когато един преюдициален въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът да се произнася с мотивирано определение, след като уведоми препращащата юрисдикция, след като изслуша становищата, ако има такива, на заинтересованите субекти по чл. 23 от УСЕС (всички ДЧ, институции и т.н.), и след изслушване на генералния адвокат”. По този начин отпада и разграничението между случаите на самоочевиден отговор и на отговор, който вече е изяснен в практиката. Това разграничение на двете хипотези на неуместни (макар и допустими) запитвания обаче остава практически важно за националния юрист[100].

7.4.2.           Нова е конкретизацията (чл. 100, § 1, неслучайно онасловен „Продължаване на производството пред Съда”), че, когато НЮ (по различни причини) реши да оттегли своето запитване, оттеглянето трябва да бъде направено достатъчно рано преди края на производството пред Съда („може да бъде взето предвид до момента, в който датата на обявяване на съдебното решение бъде съобщена на заинтересованите субекти по чл. 23 УСЕС). Разпоредбата на § 2 обаче внася важно уточнение – дори по-късно („във всеки един момент”) Съдът може да установи, че вече не са налице условията, обосноваващи компетентността му (напр. че определението на НЮ за отправяне на запитването е отменено от по-горна инстанция, когато подлежи на атакуване и др.). Тази промяна очевидно търси облекчаване на натовареността на Съда…

7.4.3.           Член 109, § 3 засилва ангажирането на ДЧ по спешни преюдициални производства, свързани с проведено в тази ДЧ (различна от държавата, чиято е запитващата юрисдикция) административно или съдебно производство, към която принадлежи запитващата юрисдикция, Съдът може да покани тази ДЧ да представи всички необходими уточнения писмената или устната фаза[101].

7.4.4.           Възможността за предоставяне на безплатна правна помощ от Съда (стар ППС, чл. 104, § 6) е преуредена изключително подробно в самостоятелния чл. 115-117, с надслов, кореспондиращ на чл. 47 на Хартата на основните права на ЕС. Прави впечатление например, че новите разпоредби въвеждат възможност Съдът „да прецени имущественото състояние на молителя” (чл. 116). Наглед озадачаващо се предвижда силно усложнена процедура за произнасяне (чл. 117), много детайлна е и уредбата относно сумите, които се изплащат като правна помощ и относно прекратяването на помощта (чл. 117-118). Очевидно става дума за отговор на много модерната напоследък в ЕС тенденция за „намаляване на бюджетните разходи”.

7.4.5.           Внасят се промени относно бързото и спешното преюдициално производство:

• По изключение въпросът дали делото да се разгледа в бързо производство може да се реши и само от председателя на Съда (чл. 105, § 1 и чл. 107, § 3), а не от състава, на който делото се възлага за решаване. Когато „на пръв поглед” е явна необходимостта въпросът да се реши в бързо производство, чл. 105, § 1 позволява Председателят на Съда сам (и дори служебно, без това да е поискано от запитващата НЮ!), без (както беше старата уредба) да сезира състава (определен по правилата на чл. 108) да прецени необходимостта от разглеждане на запитването по реда на бързото производство и да вземе решение за провеждането на такова.
• В търсене на бързина чл. 107, § 2 вече позволява и при бързите преюдициални производства запитващата юрисдикция (макар и само „доколкото е възможно”) да посочи предлагания отговор на преюдициалните въпроси (както това е бе предвидено за спешните производства – чл. 104б, § 1, ал. 2 на стария ППС, сега в чл. 107, § 2 на новия ППС).
• С оглед ускоряването на произнасянето по спешни и бързи преюдициални производства се дава възможност (чл. 109 и 114) Секретарят на Съда да придвижва процесуалните актове, още когато щом бъдат получени само по електронен път, без да изчаква получаването по пощата (или внасянето) на оригиналите. Същата възможност е предвидена и в чл. 133 относно бързото производство.

7.5.               Съществените изменения относно устната фаза (виж по-надолу) засягат и ППЗ, като създават реални предпоставки за намаляване на продължителността му.

 

8. Съществените изменения относно производствата по преки искове[102]. Новият дял ІV обединява в общо 10 глави голям кръг разпоредби, обхващащи всички основни процесуални въпроси по делата, заведени с преки искове (жалби) на активно легитимираните лица. На практика обаче става дума за правила, приложими предимно по делата за установяване на нарушение на държава-членка, тъй като в огромната част от случаите делата по преки искове за отмяна на акт или за установяване на противоправно бездействие на институция или за договорна или извъндоговорна отговорност са предмет на първоинстанционно разглеждане от Общия съд (или когато са заведени от служители на ЕС – от специализирания Съд на публичната служба).

Може да се приеме, че поредността на отделните глави и съответно на разпоредбите в тях отразява последователността на осъществяване на отделните процесуални действия, респ. отделните етапи на производството. Логиката на внесените изменения – не особено съществени, по-скоро ограничени, но многобройни – е подчинена изцяло на разбирането за необходимостта от ускоряване (съкращаване) на производството. Така с множество малки стъпки се търси постигането на голяма крачка напред… Резултатът е трудно да се прогнозира, но си позволявам да предположа, че особено осезаемо намаляване на продължителността на производствата няма да може да се установи… Разбира се, бих се радвал, ако практиката ме опровергае!

8.1.               По отношение на писмената фаза могат да се отбележат няколко по-съществени промени:

8.1.1.           Отпада (чл. 120 ППС) затрудняващото и бавещо изискване (чл. 38, § 2 на стария ППС) за посочване в исковата молба на процесуален адрес именно в Люксембург („в седалището на съда”).

8.1.2.           Срокът за предоставяне от ответника на писмена защита се удвоява – 2 месеца (по чл. 124, § 1 на новия ППС), вместо 1 месец (по чл. 40 на стария ППС).

8.1.3.           Изрично се закрепва (чл. 10, ал. 1, б. „в”) изискване за изрично посочване на изтъкнатите основания и доводи, освен предмета на спора и кратко изложение на посочените основания (за разлика от чл. 38, ал. 1, б. „в” на стария ППС).

8.1.4.           Въпреки волята за съкращаване на производството на ответника се предоставя срок от 2 месеца за представяне на писмена защита (чл. 124, § 1, за разлика от 1-месечния срок по чл. 40, § 1 на стария ППС).

8.1.5.           Председателят вече може (чл. 126, § 2) да определя сроковете за представяне на репликата и дупликата на страните и дори „да уточни въпросите, които би следвало да се разгледат в тази реплика или дуплика”, което позволява съсредоточаване върху съществените въпроси и известно ускоряване.

8.1.6.           По отношение встъпването в делото (на трета страна) чл. 192, § 2 изрично подчертава акцесорния му характер по отношение на главното производство и встъпилата страна няма същите права, като основните (§ 1).

8.2.               По отношение на встъпването но дела пред Съда изрично се подчертава (чл. 129, § 1), че:

8.3.1.       встъпването е допустимо само в подкрепа, изцяло или частично, на исканията на една от страните. Очевидно тук се търси „ограмотителен” ефект с оглед избягване на необходимостта да се губи време за разглеждане на недопустими на това основание искания за встъпване;

8.3.2.       че встъпването не предоставя същите процесуални права, като тези, с които разполагат страните, и по-специално правото да се иска провеждане на съдебно заседание (пак там, второ изр.).

8.3.3.       Редом с това при молба за встъпване възможността за представяне на писмените съображения на основните страни вече е изрично ограничена в срок от 10 дни (+ сроковете за отдалеченост – чл. 131, § 2), председателят вече не може свободно да определя този срок (както предвиждаше чл. 93, § 5 на стари ППС).

8.3.4.       Ако искането за встъпване е направено от ДЧ или институция и страните не възразят, допускането на встъпването вече се прави не с определение, а само с с решение на председателя (чл. 131, § 2).

8.4.           Според чл. 133, § 3 по изключение председателят вече може и служебно да вземе решение за бързо производство.

8.5.           Искане за тълкуване на поставен съдебен акт (ако съществува „съмнение относно смисъла или обхвата на съдебно решение или определение”) вече (чл. 158) може да се отправи не безсрочно (като следваше от чл. 102 на стария ППС), а само в срок от 2 години от датата на обявяване на съдебното решение или на връчване на определението.

8.6.           Промени относно производство по обжалване на първоинстанционните актове на ОС. Можелесно да се установи и от статистиката значително нарасналият дял на делата по жалби срещу решенията на ОС – естествена последица от значително увеличената в последното десетилетие компетентност на този съд. Поради това и разпоредбите относно второинстанционното производство пред Съда са съществено изменени (дори „преразгледани”[103]). Волята на Съда за засилени изисквания за допустимост (разгледана по-горе относно преюдициалните запитвания) се проявява и по отношение на обжалването. Разпоредбите на чл. 168-170 на новия ПСС закрепват строги изисквания към касационната (по характер) жалба:

8.6.1.       Прави се ограничаване чрез конкретизация на активно легитимираните жалбоподатели с изрично определяне на „интереса” (чл. 172 и 179 на новия ППС, в срвн. с чл. 151, § 1 на стария ППС), което също представлява кодификация на практиката. Въведено е (в чл. 171, §1) ограничение за връчване на жалбата само на основните (и не на встъпилите, както допускаше чл. 114 на стария ППС) страни по първоинстанционното дело пред ОС.

8.6.2.       Разпоредбата на чл. 168, § 1, б. „б” изисква изрично посочване на обжалвания съдебен акт на ОС, а § 3 изисква и изрично посочване на датата на връчване на жалбоподателя на обжалвания акт (очевидно с оглед улеснена и бърза преценка на допустимостта на жалбата предвид преклузивния 2-месечен срок по чл. 56 УСЕС).

8.6.3.       Разпоредбата на чл. 168, § 1, б. „г”[104] изрично изисква жалбата да съдържа и „кратко изложение на посочените основания” (докато чл. 112, § 1, б. „в” изискваше посочване само на „изложените правни основания и доводи”).

8.6.4.       Вече може да се иска отмяна само „на съдебния акт на Общия съд, съдържащ се в диспозитива”. Оспорването на мотивите може да става само заедно с изтъкнатите правни основания и доводи, които могат ясно да указват оспорените части от мотивите на съдебния акт на Общия съд.

8.6.5.       При уважаване на жалбата, ако жалбоподателят иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от ОС, трябва изрично да се аргументира, като посочи „причините, поради които етапът на производството не позволява Съдът да реши спора” сам (чл. 170, § 2).

8.6.6.       При подадена касационна жалба, с оглед по-бързо разглеждане секретарят на Съда уведомява за това (чл. 171, § 1) само страните по основното дело (пред ОС), което изключва страните по евентуално съединените дела.

8.6.7.       Изрична нова уредба получава насрещната жалба (чл. 176-178):

–         тя вече е възможна само с отделен процесуален акт („подава се като отделен документ”), различен от писмения отговор (чл. 176, § 2) и в същия 2-месечен срок от уведомяването за обжалването.

–         Различни от посочените в писмения отговор трябва да са основанията и доводите на насрещната жалба (чл. 178, § 3), но не е възпроизведено ограничението (от чл. 169, § 1) за не-обжалване на мотивите (чл. 178, § 1).

–         Изрично е предвидена възможност заключенията на насрещната жалба да се отнасят за отмяна на изрично или подразбиращо се решение, което се отнася до допустимостта на иска или жалбата пред ОС (съдържанието на самата насрещна жалба се определя от правилата по чл. 177 и 178). По същество това може да се разглежда като кодификация на постоянната практика на Съда по тези дела[105].

–         Член 181 позволява по явно недопустима или неоснователна главна или насрещна жалба Съдът да може да я отхвърли във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение (а не с решение).

–         И обратно – при явно основателна жалба, чл. 182 позволява Съдът да се произнесе с мотивирано определение (напр. относно идентични правни въпроси, по които вече се е произнасял по друг повод

–         Правилата относно правната помощ и разноските по второинстанционното производство са преуредени и подредени по нов начин (чл. 184-189 на новия ППС).

8.7.           Някои други „рационализации” на производството по преки искове:

8.7.1.       Относно разноските:

–         Макар да се запазва правилото, че загубилата страна поема съдебните разноски, ако е направено такова искане (от спечелилата страна), чл. 138, § 3 определя всяка страна, когато е загубила по едно или няколко от предявените основания, да понася направените от нея разноски. Предвижда се и нова възможност Съдът да реши една от страните да понесе и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

–         Опростява се произнасянето по споровете относно разноските по делото (чл. 145 на ППС).

8.7.2.       Съдът вече може да се произнася с определение, вместо с решение, относно допустимостта на искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по смисъла на чл. 44 УСЕС (чл. 159, § 5 на ППС).

8.8.           По отношение на сравнително новата възможност за преразглеждане на второинстанционните решения на ОС (чл. 62 УСЕС) измененията са свързани най-вече с предвиждането за първи път на специализиран 5-членен състав на Съда (определян за срок от 1 година, нов чл. 191 на ППС). Съдът поддържа разбирането си, че „преразглеждането е подходящо средство за гарантиране на съгласуваността на съдебната практика само по най-важните принципни въпроси”[106] – и не приема неговото приложение да се разширява чувствително.

8.9.           По отношение на консултативното производството за съобразеност с УД на международните договори на ЕС (по чл. 218, § 11 на ДФЕС) се предвижда възможност за произнасяне с участието само на един генерален адвокат (чл. 197 на новия ППС), вместо всички ГА (чл. 108, § 2 на стария ППС), а решението се приема в открито заседание (чл. 200, докато чл. 108, § 2 на стария ППС предвиждаше произнасяне в закрито заседание).

8.10.        Правилата относно т. нар. „особени производства” са актуализирани (предвид някои изменения с ЛД) и вече са систематизирани в новия дял VІІІ, докато преди бяха уредени на различни места в текста на стария ППС. Те се отнасят до:

• особени производства по силата на Договора за Европейската общност за атомна енергия (чл. 103-105 на ДЕОАЕ след ЛД);
• на Договора за създаване на Европейското икономическо пространство (чл. 111, § 3);
• спороветe между ДЧ или между ДЧ и ЕК по старата редакция на чл. 35 ДЕС (чието приложение е удължено за срок от 5 г. от влизането в сила на ДЛ съгласно протокол № 36 към УД) – като чл. 206 на новия ППС закрепва напълно нова уредба;
• и споровете по чл. 269 ДФЕС относно обжалването на акт на Европейския съвет или Съвета, приет по реда на чл. 7 ДЕС (при нарушаване от една ДЧ на ценностите на ЕС).

 

9. Последваща регламентация.

9.1.  Според чл. 207 Съдът изготвя допълнителен правилник с приложимите за него правила относно: съдебните поръчки, молбите за предоставяне на правна помощ и уведомяването от Съда за нарушения на клетвата на свидетелите и експертите съгласно чл. 30 на УСЕС. Предвид приемането на нов ППС би било логично Съдът да изготви и нов допълнителен правилник[107].

9.2.  Според чл. 208 Съдът може с отделен акт да приеме и практически разпоредби по прилагане на своя Процесуален правилник. Това е по-обща разпоредба от старата (чл. 125а на стария ППС), според която Съдът можеше да издава „практически указания, и по-конкретно за подготовката и провеждането на съдебните заседания, както и за представянето на писмени становища”.

9.2.1.     Така на 23 октомври 2012 г. Съдът прие Решение относно правосъдните функции на заместник-председателя на Съда. Решението е прието на основание чл. 10, § 3 на ППС („Съдът определя с решение условията, при които заместник- председателят замества председателя на Съда при изпълнението на правораздавателните му функции”) , обнародвано в ОВЕС и влиза в сила заедно с новия ППС (1 ноември 2012 г.). Той прилага чл. 13 и чл. 160-166 на новия ППС и ясно определя, че:

–              Заместник-председателят на Съда замества председателя на Съда при изпълнението на правораздавателните функции, предвидени в чл. 39, ал. 1 и чл. 57 на УСЕС и в чл. 160-166 на ППС;

–              В случай че заместник-председателят е възпрепятстван да присъства, функциите по предходната алинея се изпълняват от един от председателите на състав от петима съдии или ако това е невъзможно, от един от председателите на състав от трима съдии, или ако и това е невъзможно, от един от останалите съдии, като винаги се спазва подреждането по старшинство според чл. 7 на ППС (повторение на чл. 13 на ППС).

9.2.2.       На 20 ноември 2012 г. пък съдът прие Решение относно официалните почивни дни и съдебните ваканции[108].

9.3.           Предстои приемането на решение на Съда за определяне на максималната големина[109] на подаваните пред него писмени изявления и становища (както е предвидено в чл. 58 на новия ППС).

9.4.           Навярно предстои приемане и на нови практически указания относно преките производства и жалбите срещу решения илиопределения на ОС (съществуващият сега акт се отнася за „Първоинстанционния съд” и е изменен за последно през януари 2009 г., близо година преди влизането в сила на Лисабонския договор).

9.5.           Без изменения за сега са Указанията за секретаря на Съда от октомври 1986 г. (непонятно защо и до днес непреведени на български език на сайта на съда…)[110].

9.6.           Без изменения остават и Указанията към процесуалните представители на страните от февруари 2009 г.[111]

9.7.           На 6 ноември 2012 г. в Официалния вестник на ЕС бе обнародвано решението на Съда за приемане на новия акт „Препоръки към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания”[112], койтозамени старата Информационната бележка относно отправянето на преюдициални запитвания от националните юрисдикции (виж подробно по-горе).

9.8.           На 13 септември 2011 г. бе прието Решение на Съда за подаването и връчването на процесуални документи чрез приложението e-Curia, а на 11 октомври 2011 г. бяха приети Условия за използването на приложението e-Curia от представителите на страните и отделно – от сътрудниците. Въпреки че приложението e-Curia се използва повече от 10 години и позволява изпращането по електронен път на писмени изложения и документи, сроковете за отдалеченост, които се добавят към общия 10-дневен срок, не са отменени… (чл. 51).

 

…В заключение можем просто да приемем за напълно уместен призивът[113] адвокатите („практиците”) да подходят с особено внимание към тези важни допълнителни документи. И дори по-общо – по отношение на цялата съвкупност изменения в уредбата на съюзното съдопроизводство, разгледани по-горе…

 

Люксембург – София, септември 2013 г.

***

Цитирана литература

 На български език

Иван БОЕВ, Европа като правова общност – в: Атанас СЕМОВ (съст.), Европа като правова общност, Институт по Европейско право, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2006, стр. 73

Александър КОРНЕЗОВ, Отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС, Сиела, 2012

Александър КОРНЕЗОВ, Преюдициалното запитване до Съда на Европейските общности, Сиби, С. 2008

Станислав КОСТОВ, Понятието „юрисдикция на държава-член”, в производството по чл. 234 от Договора за създаване на Европейската общност, сп. Търговско право, бр. 5/2006

Жоел РИДО, От правова общност към правов съюз – достижения, прогрес и регрес – в: Атанас СЕМОВ (съст.), Европа като правова общност, Институт по Европейско право, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2006, стр. 21.

Атанас СЕМОВ (съст.), Европа като правова общност, Институт по Европейско право, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2006

Атанас СЕМОВ, Нежната диктатура на СЕО. Националните съдилища – безценният „необходим грешник” – в: Атанас СЕМОВ (съст.), Взаимоотношенията между националния съд и Съда на ЕС. Сборник актове от Международната конференция, проведена на 10-13 септември 2009 г. в София, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, С., 2010, стр. 27.

Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на ЕС. Том І. Правен режим на правата на човека в Европейския съюз, Универистетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2013

Атанас СЕМОВ, Христо ХРИСТЕВ, Зорница ГРЕКОВА, Георги ГЕОРГИЕВ, Съдебната система на Европейския съюз и САЩ, Институт по Европейско право, С., 2007

Атанас СЕМОВ, Съвременното международно правосъдие. Том ІІ. Съдът на ЕС, Институт по международно право, Институт по европейско право, С., 2011

Атанас СЕМОВ (съст.), 55 най-важни решения на Съда на Европейските общности, Институт по Европейско право, С., 2007

 

На други езици

NicolasCARIAT, JanekT. NOWAK,Le nouveau règlement de procédure de la Cour de justice de l’Union européenne anno 2012, Journaldestribunaux, Larcier, 16 mars 2013, No6513, p. 185.

Fabrice Picod, Le nouveau règlement de procédure de la CJUE,discours à l’Université Paris II – Panthéon-Assas, 2013.

AtanasSEMOV (dir.),L’Europeentant que communauté de droit. 2013 – année européenne des citoyens. 10 ans de l’Université européenne d’été de Bulgarie, Institut de droit européen – Sofia, Centre international de formation européenne – Nice, Sofia, 2013.

Jonathan Wildemeersch, Cour de justice : nouvelles règles de procédure, Journal de droit européen, 2013, р. 49

 

Правни актове и документи

Проект за изменение на Статута на Съда на ЕС и на Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf.

Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността, ОВЕС, L 78, 24. 3. 2009 г., стр. 1

Решение на Съда от 23. 10. 2012 г. относно правораздавателните функции на заместник-председателя на Съда (2012/671/ЕС), ОВЕС, L 300/47, 30.10.2012 г.

Решение на Съда (2012/C 389/02) от 20 ноември 2012 г. относно официалните празници и съдебната ваканция , ОВЕС, 15. 12. 2012,C 389, стр. 2.

Cour de justice de l’Union européenne, Communique de presse n° 122/12,Luxembourg, 3. 10. 2012, www. curia.europa.eu.

Съдебна практика

CJCE, 2009,DerGrünePunkt,C-385/07 P, Rec. I-6155

CJCE, 1991, Espace economique europeenne, Avis C-1/91, Rec. I-6079

CJCE, 1965, Firma Schwarze, 16/65, Rec. 1081

CJCE, 1997, Krüger, C-334/95, Rec. I-4517

CJCE, 2001, Hewlett Packard, C-119/99, Rec. I-3981

CJCE, 1981, Rewe с/ Hauptzollamt Kiel, 158/80, Rec. 1805

CJCE, 1987, Foto–Frost, 314/85, Rec. 4199

CJCE, 1997, Bakers of Nailsea, C-27/95, Rec. I-1847

CJCE,2007, Lucchini, C-119/05, Rec. I-6199, p. 53.

СJCE, 2007, Wunenburger c/ Commission, C-362/05 P, Rec. I-4333

CJ, 2011, A2A c/ Commission, C-320/09 P, все още непубликувано

 

***

[1]Настоящият текст може да се разглежда като предварителен коментар, допълнение към моята книга „Съвременното международно правосъдие. Том ІІ. Съдът на ЕС”, Институт по международно право, Институт по европейско право, С., 2012.

Предвид промените – по същество и в номерацията на разпоредбите – всички текстове в посочената книга, свързани с разпоредби на Процесуалния правилник на Съда, и съответно всички позовавания трябва да се четат във връзка с този коментар.

[2]Носител на Катедра „Жан Моне” на ЕС в материята „Съдебна система на ЕС”.

[3] Не случайно до края на м. юни 2013 г. – цели 10 месеца от осъществяването на промените, големите имена в доктрината се въздържат от анализ, публикуваните коментари по тях са изключително малко и крайно предпазливи, на практика лишени от всякакви оценки – по-надолу цитирам два от тях… Впечатление прави например предпазливостта в лекцията по темата на един от най-големите френски и европейски учени проф. Фабрис Пико: Fabrice Picod, Le nouveau règlement de procédure de la CJUE,discours à l’Université Paris II – Panthéon-Assas, 2013.

[4] Като например овластяване на Общия съд да се произнася по преюдициални запитвания (поне по някои) и естествено необходимото преди това увеличаване на броя на съдиите в състава му (изм. в чл. 48 УСЕС), вкл. и с назначаване на щатни (постоянни) генерални адвокати… Както и създаването на нови специализирани съдилища, за някои от които необходимостта отдавна е безспорен факт (напр. в материята на интелектуалната собственост или на защитата на конкуренцията)…

[5]NicolasCARIAT, JanekT. NOWAK,Le nouveau règlement de procédure de la Cour de justice de l’Union européenne anno 2012, Journaldestribunaux, Larcier, 16 mars 2013, No6513, p. 185.

[6]Позиция на Европейския парламент от 5 юли 2012 г. и решение на Съвета от 24 юли 2012 г.

[7] Официален вестник на Европейския съюз, L 228/1, BG 23.8.2012 г.

[8] Тази принципно нова разпоредба в ДФЕС позволява по изключение („в специфични случаи, предвидени в УД”) проектът за законодателен акт да се приема не по проект на ЕК, а по инициатива на група ДЧ или на ЕП, по препоръка на ЕЦБ или „по искане” на Съда (както е в случая) или на ЕИБ.

[9]Проект за изменение на Статута на Съда на ЕС и на Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf.

[10]Проект за изменение на Статута на Съда на ЕС и на Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf, р. 2.

[11] Много съществена (на практика може би най-съществената) е ролята на председателя на съответния съд по делата, разглеждани в бързо производство и по налагането на временни мерки (чл. 39).

[12] Съдът отбелязва (с остър тон), че „с Решение от 16 юли 2009 г. по дело DerGrünePunkt (C-385/07 P, Rec., p. I-6155) Съдът прие, че продължило 5 г. и 10 м. производство пред Общия съд в материята на конкуренцията нарушава принципа на спазване на разумен срок при постановяване на решение, който е закрепен не само в член 47, втора алинея от Хартата на основните права, но и в член 6, точка 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Последното може да постави Европейския съюз в деликатно положение при воденето на преговори за присъединяването му към тази конвенция” – виж Проект за изменение на Статута на Съда на ЕС и на Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf, р. 4.

[13] Съдът признава: „Общият съд по никакъв начин не би могъл да успее да разгледа целия обем дела, които всяка година се отнасят пред него за разглеждане”.

[14] „През 2000 г. висящите дела са 787. През 2005 г. те са 1 033, а през 2010 г. — 1 300, тоест между 2000 г. и 2010 г. има увеличение от 65 %” – Проект за изменение на Статута на Съда на ЕС и на Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf, р. 5.

[15]„ЕС като правова общност” е уникална конструкция, изведена в интеграционната юриспруденция (още по повод ЕИО), която пренася концепцията за правовата държава към недържавната властова структура на ЕС – виж повече в Атанас СЕМОВ (съст.), Европа като правова общност, Институт по Европейско право, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2006и в AtanasSEMOV (dir.),L’Europeentant que communauté de droit. 2013 – année européenne des citoyens. 10 ans de l’Université européenne d’été de Bulgarie, Institut de droit européen – Sofia, Centre international de formation européenne – Nice, Sofia, 2013.

[16] Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Съвременното международно правосъдие. Том ІІ. Съдът на ЕС, Институт по международно право, Институт по европейско право, С., 2011, и в Александър КОРНЕЗОВ, Отговорност на държавата за нарушаване на правото на ЕС, Сиела, 2012.

[17] За ЕС като „правова общност” или „правов съюз” виж програмната формулировка на СЕО по делото CJCE, 1991, Espaceeconomiqueeuropeenne, AvisC-1/91, Rec. I-6079, p. 2, на български език виж в Атанас СЕМОВ (съст.), 55 най-важни решения на Съда на Европейските общности, Институт по Европейско право, С., 2007, стр. 302.

Повече виж в Жоел РИДО, От правова общност към правов съюз – достижения, прогрес и регрес – в: Атанас СЕМОВ (съст.), Европа като правова общност, Институт по Европейско право, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2006, стр. 21; Иван БОЕВ, Европа като правова общност – в: Атанас СЕМОВ (съст.), Европа като правова общност, Институт по Европейско право, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2006, стр. 73 и напоследък в богатия сборник AtanasSEMOV (dir.),L’Europeentantquecommunauté dedroit. 2013 – année européenne des citoyens. 10 ans de l’Université européenne d’été de Bulgarie, Institut de droit européen – Sofia, Centre international de formation européenne – Nice, Sofia, 2013.

[18] Съдът признава ясно, че „този проблем е структурен и свързан с особената сложност на делата, при които трябва да се вземат предвид множество факти, каквито са делата в областта на конкуренцията или делата за контрол на ФЕОГА. Става въпрос за производства, образувани по искания на държави-членки за отмяна на решения на Комисията, с които се изключва финансирането от Европейския съюз на определени разходи на държавите-членки в рамките на ФЕОГА, секция „Гарантиране“, ЕФГЗ и ЕЗФРСР или по искания на предприятия за отмяна на решения на Комисията, с които финансовата помощ се отменя поради допуснати нарушения.” – Проект за изменение на Статута на Съда на ЕС и на Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf, р. 4.

[19] „Съдебните спорове вследствие на задълбочаването на европейската интеграция, довело до по-интензивна и разнообразна дейност на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза по приемане на законодателни и подзаконови актове” – Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf, р. 5.

[20] Съгласно Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, 24.3.2009 г., стр. 1) .

[21] Виж и техните доклади на Конференцията в ЮФ на СУ през октомври 2012 г. по повод 60-годишнината на СЕС и 120-годишнината на ЮФ на СУ, които предстои да бъдат издадени до края на 2013 г.

[22] Създаването на такъв съд се предлага от Общия съд на 8 април 2008 г., на 22 април 2009 г. и на 22 декември 2009 г. Без резултат…

[23]Проект за изменение на Статута на Съда на ЕС и на Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf, р. 6-7.

[24]Проект за изменение на Статута на Съда на ЕС и на Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf, р. 6.

[25]Проект за изменение на Статута на Съда на ЕС и на Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf, р. 9.

[26] Не може да се отрече, че аргументацията на Съда е убедителна: „Всеизвестно е затрудненото положение на правните субекти от Съюза, страни по отнесен пред Общия съд спор. От много години броят на приключените от Общия съд дела е по-малък от този на образуваните, поради което непрестанно нараства броят на висящите дела. В края на 2010 г. те са 1 300, докато приключените от Общия съд през 2010 г. дела са 527. Считано от 2004 г., средната продължителност на едно производство се увеличава от 20,9 месеца (2004 г.) на 27,2 месеца (2009 г.). Макар през 2010 г. да е сведена до 24,7 месеца, трябва да се отчете обстоятелството, че при някои категории производства тази продължителност е много по-голяма. Така през миналата година средната продължителност на делата, приключени с решение, беше 42,5 месеца за делата относно държавни помощи и 56 месеца за другите дела в областта на конкуренцията” – Проект за изменение на Статута на Съда на ЕС и на Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf.

[27] Отпадна изискването за доказване на „индивидуално засягане” за някои от подлежащите на атакуване от частните лица съюзни правни актове, а кръгът на подлежащите на атакуване в производството по чл. 263 на ДФЕС актове се разшири значително (с включването на актовете на „органите, службите и агенциите на ЕС”, пораждащи правни последици за трети лица).

[28] Както например в проекта за създаване на патентен съд бе закрепено изискването съдии да се избират от държави с високо развита защита на интелектуалната собственост…

[29]Проект за изменение на Статута на Съда на ЕС и на Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf, р. 10-11.

[30] Този аргумент навярно може да се определи като несериозен…

[31] Намирам българския превод „зачисляване” за неподходящ…

[32] Съдът изтъква, че „задачите на председателя станаха много тежки след последователните разширявания на Съюза, по-специално при представителството и ръководството на Съда. Пред същия проблем изглежда са били изправени различни национални и международни юрисдикции, като например Европейският съд по правата на човека, които имат структура, подобна на предложената” – Проект за изменение на Статута на Съда на ЕС и на Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf, р. 3

[33]Решение на Съда от 23. 10. 2012 г. относно правораздавателните функции на заместник-председателя на Съда (2012/671/ЕС), Официален вестник на Европейския съюз, L 300/47, 30.10.2012 г.

[34]„При предсрочно прекратяване на мандата на председателя за остатъка от мандата на негово място се избира друг.”

[35] Audiences et les deliberations (фр.), hearings before and deliberations (англ.).

[36] Може да се спори дали на български език не е по-подходящо да се употреби „процесуалните” или дори просто „съдебните” функции (доколкото става дума само за правомощията на заместник-председателя по делата, не като административен орган на съда), на английски език е „judicialfunctions”, на френски език е „fonctionsjuridictionnelles”…

[37]Решение на Съда от 23. 10. 2012 г. относно правораздавателните функции на заместник-председателя на Съда (2012/671/ЕС), Официален вестник на Европейския съюз, L 300/47, 30.10.2012 г.

[38] Чл. 10, § 3 ППС: „Съдът определя с решение условията, при които заместник- председателят замества председателя на Съда при изпълнението на правораздавателните му функции”.

[39] Може да се спори дали на български език не е по-подходящо да се употреби „процесуалните” или дори просто „съдебните” функции (доколкото става дума само за правомощията на заместник-председателя по делата, не като административен орган на съда), на английски език е „judicialfunctions”, на френски език е „fonctions juridictionnelles”…

[40]Решение на Съда от 23. 10. 2012 г. относно правораздавателните функции на заместник-председателя на Съда (2012/671/ЕС), Официален вестник на Европейския съюз, L 300/47, 30.10.2012 г.

[41]Проект за изменение на Статута на Съда на ЕС и на Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf, р. 2. И отново пример за лош превод – по-ясно би било да се каже „веднъж на две заседания”, а не небрежното „два пъти”…

[42]Проект за изменение на Статута на Съда на ЕС и на Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf., р. 2.

[43]Проект за изменение на Статута на Съда на ЕС и на Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf, р. 4.

[44] Разпоредбата на чл. 263, ал. 6 на ДФЕС овластява Съда да приема своя процесуален правилник, след одобрението на Съвета.

Тъй като съдебната институция на ЕС (Съдът на ЕС) действа и като съд на Европейската общност за атомна енергия, този правилник се приема и на основание чл.106а, § 1 от ДЕОАЕ.

[45] Чл. на 63 УСЕС определя: „Процедурните правилници на Съда и на Общия съд съдържат всички необходими разпоредби за прилагането или, ако това се налага, допълването на настоящия Устав”.

[46] Въпреки че предвид съдържанието му, а и популярната терминология, може би е по-уместно да се използва „процесуален правилник”, както съм подходил в книгата си „Съдът на ЕС” и както ще го използвам тук, приемам за допустимо да се използва и формулировката „процедурен правилник”, но в никакъв случай „процедурен/процесуален регламент”, въпреки, че актът по форма е регламент, нито „регламент за процедурата”, както може да се срещне…

Заслужава да се отбележи, че в българския превод на Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 741/2012 за изменение на Протокола в Учредителните договори относно Устава на Съда на ЕС изрично се използва „процедурен правилник”!… На английски език и в двата текста, разбира се, се говори за „rules of procedure”, респ. на френски език и в двата текста е „règlement de procedure”…

[47] Официален вестник на Европейския съюз, 29.9.2012 г., L 265/1. Новият правилник е обнародван и в серия С на ОВЕС, заедно с изключително полезна Таблица на съответствието – отразяваща връзката между новите и старите разпоредби.

[48] Обикновеният им прочит позволява на някои автори да приемат, че всъщност става дума само за 3 скромни цели на реформата: „адаптиране на правилника към еволюцията на производствата и по-добро отчитане на централното място на преюдициалното запитване…, кодифициране на практиката и нови правила, с оглед по-добър контрол от страна на Съда на неговата натовареност, и необходимостта правилникът да стане по-ясен, по-четивен и по-прозрачен” – Nicolas CARIAT, Janek T. NOWAK, Le nouveau règlement de procedure de la Cour de justice de l’Union européenne anno 2012, Journal des tribunaux, Larcier, 16 mars 2013, No 6513, p. 185.

[49] В мотивите си (първо съображение) Съдът изрично посочва, че „неговата структура не е основно променяна от първоначалното му приемане на 4 март 1953 г.”.

[50] Преамбюл на ППС, пето съображение.

[51] Самият Съд в своето Съобщение до медиите от октомври 2012 г. дава като пример ограничаването на средната продължителност на делата от над 25 месеца до 16.4 месеца през 2011 г., което отново се отчита като недостатъчно! – Cour de justice de l’Union européenne, Communique de presse n° 122/12,Luxembourg, 3. 10. 2012, www. curia.europa.eu.

[52] То е оповестено веднага след приемането на правилника, на 3 октомври 2012 г. Разбира се, някоя службица е пеценила, че е необходимо да бъде преведен на български език… Впрочем в този кратък текст съдът изрично и в самото начало отбелязва „нарастването на броя на делата с ясен превес на преюдициалните запитвания”. За да не му отделям отделно внимание, ще приема, че текстът представлява един популярен преразказ на мотивите на регламента за новия процесуален правилник…

[53] Преамбюл на ППС, шесто съображение.

[54] „От количествена гледна точка отправените от юрисдикциите на държавите-членки преюдициални запитвания представляват първата категория разглеждани от Съда дела” – Преамбюл на ППС, първо съображение.

Самият Съд подчертава в своето Съобщение до медиите от октомври 2012 г., че само през 2011 г. от общо 688 нови дела 423 са преюдициалните запитвания! Така те вече представляват над 60% от всички дела пред Съда – Cour de justice de l’Union européenne, Communique de presse n° 122/12,Luxembourg, 3. 10. 2012, www. curia.europa.eu.

[55] „Действащият процедурен правилник от 19 юни 1991 г. продължава да отразява първоначалния превес на преките производства, макар на практика разглеждането на по-голямата част от тези производства понастоящем да е от компетентността на Общия съд…” – Преамбюл на ППС, първо съображение.

[56] Преамбюл на ППС, второ съображение.

[57] Арг. от Преамбюл на ППС, пето съображение.

[58] Арг. от Преамбюл на ППС, седмо съображение.

[59] Преамбюл на ППС, седмо съображение.

[60] По-еуфорично е виждането например на някои по-млади анализатори – като асистентите в престижния Католическия университет на Льовен Н. Кариа и Я. Новак, които определят, че новият ППС „изменя, понякога дълбоко, съюзното процесуално право”: Nicolas CARIAT, Janek T. NOWAK, Le nouveau règlement de procedure de la Cour de justice de l’Union européenne anno 2012, Journal des tribunaux, Larcier, 16 mars 2013, No 6513, p. 185.

[61] Трябва да се отчита обаче и фактът, че увеличеният брой членове се дължи и на преномерирането, при което нова самостоятелна номерация получават десетки разпоредби (вкл. цели нови глави), добавени след първоначалното приемане на ППС през 1991 г. при общо 18 (!) изменения и допълнения през годините.

[62] Българският превод и тук не е достатъчно добър. Става дума за „встъпителна” (фр.: liminaire, англ.: introductory provision), а не за „предварителна”, какво предваря?…

[63] Тук разглеждам формално обособените членове на регламента и затова не използвам изразите „разпоредби” или „правила”, доколкото един член нерядко закрепва повече „разпоредби”…

[64] В българския превод изразът „разпоредби” е неподходящ, тук става дума именно за правила, всички норми са разпоредби… За сметка на това тук правилно е преведено „процесуални”, а не „процедурни”, както неуместно е преведено заглавието на самия правилник (на френски и английски език се използва един и същи израз – de procédure/procédurale, of procedure/procedural)!

[65] Може да се твърди, че по-уместно е да се използва „преки искове”, а не както е в официалния български превод „преки производства” (на английски е именно direct actions, на френски – recours directs!). Производствата не следва да се делят на „преки” и други („непреки”?), преюдициалното например изобщо не е исково, но иначе също е пряко, доколкото е производство „за пряко сътрудничество” между националния и съюзния съд, а искането на националната юрисдикция не се опосредява… Аналогично е и за производството по консултативната компетентност. Исковете за отмяна (срещу актовете на ОС) също са „преки искове”, активно легитимирани са именно страните в производството пред по-долната инстанция. Поради спецификите им те са уредени в дял VІІ. Обратно – „преразглеждането” (на второинстанционните актове на ОС) се предизвиква непряко (страните нямат право на „иск” пред Съда, само Първия генерален адвокат може да „поиска” („предложи”) преразглеждане, логично материята също е уредена отделно, виж и по-долу.

[66] Тук са уредени именно и само „консултативните становища” (относно международните договори на ЕС), не и други актове на Съда, които понякога също биват озаглавявани „становище” (или разглежадани като такива), но не пораждат преки правни последици (напр. забележителния акт на Съда от 2011 г. „Документ за размисъл”относно присъединяването на ЕС към ЕКПЧ – виж подробно в Атанас СЕМОВ, Права на гражданите на ЕС. Том І. Правен режим на правата на човека в Европейския съюз, Универистетско издателство „Св. Климент Охридски”, С., 2013, спец . стр. 225 и сл.

[67] Става дума за особеното производство по законосъобразността на акт, приет от Съвета или Европейския съвет по силата на чл. 7 на ДЕС за констатиране на очевиден риск от тежко нарушаване или на наличието на тежко и продължаващо нарушение от ДЧ на ценностите на ЕС, респ. за суспендиране на някои членствени права.

[68] Отново подчертавам, че на български език е уместно да се използва „устав”, вместо англицизма „статут”.

[69] Такива терминологични уточнения до сега се съдържаха само в Процесуалния правилник на Общия съд.

[70]Проект за изменение на Статута на Съда на ЕС и на Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf, р. 3. „Пред същия проблем изглежда са били изправени различни национални и международни юрисдикции, като например Европейският съд по правата на човека, които имат структура, подобна на предложената”.

[71] Те се определят на ротационен принцип по реда, закрепен в чл. 27, § 3, с отчитане на реда на старшинството.

[72] Виж чл. 60 на новия ППС.

[73] Може да се установи, че подобна практика все още няма, което позволява да се предположи, че и тази възможност едва ли ще се прилага масово…

[74] Чл. 76, § 3 обаче запазва задължението на Съда да проведе устна фаза, когато писмено го поиска една ДЧ, ЕК или институцията, органът, службата или агенцията на Съюза, автор на акта, предмет на делото (за действителност или тълкуване), която не е участвала в писмената фаза (съгласно чл. 23, ал. 2 УСЕС).

[75] „Чл. 59, § 1 на стария ППС: Генералният адвокат представя устно своето мотивирано заключение преди приключване на устната фаза на производството.” Новата разпоредба (чл. 82, § 1) е категорична: „Когато е проведено съдебно заседание за изслушване на устните състезания, генералният адвокат представя заключението си след закриване на това заседание”.

[76] В своето съобщение за медиите Съдът изрично подчертава, че „се премахва докладът в устната фаза, който е източник на допълнителни разходи и забавяне”…– Cour de justice de l’Union européenne, Communique de presse n° 122/12,Luxembourg, 3. 10. 2012, www. curia.europa.eu. Напомням обаче и факта, че много отдавна е постоянна практика в устната фаза докладът да не се чете – т.е. тази разпоредба трябва да се разглежда по-скоро като кодификация на практиката, отколкото като новост…

[77] В стария ППС в глава 9 на дял ІІІ „Особени производства” и обединено заедно с „други производства за тълкуване”, които са принципно различни, видно и от новата систематизация на разпоредбите в новия ППС.

[78] Относно допустимостта и съдържанието на запитването виж подробно в Атанас СЕМОВ, Съдът на Европейския съюз – в: „Съвременното международно правосъдие. Том ІІ. Съдът на ЕС”, Институт по международно право, Институт по европейско право, С., 2011, стр. 400-412.

[79] Известно е, че Съдът си е „присвоил” правото да преформулира отправените му въпроси – както по отношение на редакцията, така и да променя смисъла на въпроса: неограничено да преформулира въпрос за валидност в тълкувателен (виж напр. още от 1965 г. CJCE, 1965, Firma Schwarze, 16/65, Rec. 1081, на бълг. език в Атанас СЕМОВ (съст.), 55 най-важни решения на Съда на ЕО с коментари, ИЕП, С., 2007, с. 74, както и CJCE, 1997, Krüger, C-334/95, Rec. I-4517; CJCE, 2001, Hewlett Packard, C-119/99, Rec. I-3981) и по изключение – обратното (напр. CJCE, 1965, Firma Schwarze, 16/65, Rec. 1081). Съдът може дори да промени (разшири) съдържанието на запитването, както и напр. служебно да установи невалидност на непосочено от НЮ основание, за да бъде полезен на питащата НЮ (CJCE, 1981, Rewe с/ Hauptzollamt Kiel, 158/80, Rec. 1805).                                                                                   CJCE, 1981, Rewe с/Hauptzollamt Kiel, 158/80, Rec. 1805.

[80] Изискванията (последиците) на принципа на примата задължават националния съдия да остави неприложена всяка вътрешноправна норма (национална или от международен договор на съответната държава), която противоречи пряко или е несъвместима с действаща съюзна правна норма – подробно виж в Атанас СЕМОВ, Принципи на прилагане на Правото на ЕС, Институт по публична администрация, Институт по Европейско право, С., 2007.

[81] Официален вестник на Европейския съюз C 338/1, 6.11.2012 г.

[82] ОВ, C 160/1, 28.5.2011 г. Самата тази информационна бележка е сравнително нова – публикувана на 8 март 2008 (OB, C 64) след влизането в сила на ЛД и заменила старата бележка от 2005 г. Така можем да установим, че – очевидно заради все по-нарастващото значение на ППЗ – само за 7 години Съдът три пъти редактира този указателен текст във формата на все по-нов и с по-широко съдържание акт…

[83] За „доктриналната власт” на Съда на ЕС над националните съдилища виж подробно в: Атанас СЕМОВ, Нежната диктатура на СЕО. Националните съдилища – безценният „необходим грешник” – в: Атанас СЕМОВ (съст.), Взаимоотношенията между националния съд и Съда на ЕС. Сборник актове от Международната конференция, проведена на 10-13 септември 2009 г. в София, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, С., 2010, стр. 27.

[84] Точка І. 6.

[85] Nicolas CARIAT, Janek T. NOWAK, Le nouveau règlement de procedure de la Cour de justice de l’Union européenne anno 2012, Journal des tribunaux, Larcier , 16 mars 2013, No 6513, p. 187.

[86]Информационна бележка относно отправянето на преюдициални запитвания от националните юрисдикции,2009/C 297/01, заменя информационната бележка, публикувана в ОВ,C 143 от 11 юни 2005 г., стр. 1, и допълнението към нея, публикувано в ОВ,C 64 от 8 март 2008 г.

[87]В българския превод на старата „информационната бележка” се използваше израза „юрисдикция на държава-членка”, докато в превода на новите „препоръки” се използва „национална юрисдикция”. Освен че навярно текстът е превеждан от друг екип без никакво чувство за континюитет на езика, от тази разлика не следва нищо – оригиналните текстове са идентични, двете понятия могат свободно да се използват като синоними, както правя и аз тук…

[88] В доктрината се приема, че критериите са по-скоро 7 – виж подробно в Станислав КОСТОВ, Понятието „юрисдикция на държава-член”, в производството по чл. 234 от Договора за създаване на Европейската общност, сп. Търговско право, бр. 5/2006; Атанас СЕМОВ, Христо ХРИСТЕВ, Зорница ГРЕКОВА, Георги ГЕОРГИЕВ, Съдебната система на Европейския съюз и САЩ, Институт по Европейско право, С. 2007; Александър КОРНЕЗОВ, Преюдициалното запитване до Съда на Европейските общности, Сиби, С. 2008 и подробно също в Атанас СЕМОВ, „Съвременното международно правосъдие. Том ІІ. Съдът на ЕС”, Институт по международно право, Институт по европейско право, С., 2011, стр. 388-394.

[89] Тук особено внимание изисква знаковото решение на СЕС, което отхвърля като недопустимо на това основание преюдициалното запитване на българската Комисия за защита от дискриминация, все още непубликувано.

[90]Виж подробно в Атанас СЕМОВ, „Съвременното международно правосъдие. Том ІІ. Съдът на ЕС”, Институт по международно право, Институт по европейско право, С., 2011, спец. стр. 393.

[91] Съдът деликатно се изразява с „е уместно”…

[92] Има се пред вид и запитване за преценка на валидност. Питащата НЮ трябва ясно (и с посочване на конкретни правни основания) да обясни защо има съмнения относно валидността на приложима или относима СПН. Посочените от нея основания обаче не обвързват Съда – той може да установи невалидност и на непосочено от НЮ основание! Виж напр. CJCE, 1981, Rewe с/ Hauptzollamt Kiel, 158/80, Rec. 1805.

[93]CJCE,1987, Foto–Frost, 314/85, Rec. 4199 – на бълг. език виж в 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 257. Пост. практика: CJCE,1997, Bakers of Nailsea, C-27/95, Rec. I-1847; CJCE, 2007, Lucchini, C-119/05, Rec. I-6199, p. 53.

[94] Която закрепва задължение за отправяне на запитване само за НЮ, които се произнасят като последна инстанция…

[95] Като „относима” по делото СПН определям тази СПН, която НЮ не може (тя не е годна) или не намира за правилно да приложи за решаване на висящото пред него дело, но чиято валидност е от преюдициално значение за делото, напр. когато за да реши делото, му необходимо да прецени валидността на приложимата вътрешна ПН (с оглед принципа на примата или в контекста на преценка налице ли е „добро транспониране” на разпоредба на съюзна директива).

[96] Подчертаването е в оригиналния текст на Съда! Може да се констатира, че подобно подчертаване се използва само тук (в старата „бележка” присъстваше и в чл. 11 и 12)!

[97] Относно спешното производство виж Доклада на Съда за прилагането на спешното преюдициално производство, представен на Съвета в съответствие с декларацията, приложена към решението му от 20 декември 2007 г. (ОВ, L 24, 29.1.2008 г., стр. 44).

[98] „За общ преглед на обстоятелствата, довели до уважаването или до отхвърлянето на искания за провеждането на бързо производство, направени въз основа на член 104а от Процедурния правилник на Съда от 19 юни 1991 г., с измененията, виж определенията на председателя на Съда, поместени на сайта www.curia.europa.eu (тези определения могат да бъдат намерени в рубриката „Съдебна практика“, като се маркират едно след друго следните полета във формуляра за търсене: Документи – Документи, непубликувани в Сборника – Определения – Бързо производство)”.

[99] Националните юрисдикции могат да отправят само въпроси, на които не могат да намерят отговор при старателно анализиране (езиково, граматическо, систематично, историческо и логическо тълкуване) на съответната СПН и съдебната практика по нея или когато нямат право сами да се произнесат (напр. относно невалидността на СПН, дори порокът й да е очевиден). Т.е. въпросът е „уместен” (т.е. наистина „оставя място за разумно съмнение”) само когато наистина има необходимост да се прогласи невалидност на една СПН или има неяснота относно съдържанието на една СПН, чиято валидност не се оспорва (или и за двете) с надлежна пълна и ясна аргументация (мотивация) на питащата НЮ.

[100] Не са редки случаите, когато адвокатите на страните по делото по същество пред НЮ просто търсят шиканиране (забавяне) на процеса пред НЮ чрез настояване за отправяне на какви ли не запитвания…

[101] Практиката познава такава необходимост например по отношение на казуси, свързани с отвлечени деца – виж Nicolas CARIAT, Janek T. NOWAK, Le nouveau règlement de procedure de la Cour de justice de l’Union européenne anno 2012, Journal des tribunaux, Larcier, 16 mars 2013, No 6513, p. 187.

[102] Споделям отново виждането си, че би трябвало на български език дял ІV да бъде озаглавен „Производства по преки искове”, като по-точно от „Преки производства”…

[103] Nicolas CARIAT, Janek T. NOWAK, Le nouveau règlement de procedure de la Cour de justice de l’Union européenne anno 2012, Journal des tribunaux, Larcier, 16 mars 2013, No 6513, p. 188. Авторите говорят за „изясняване на заварените правила, кодификация на юриспруденцията и съществено нови правила”.

[104] Отново намирам повод да отбележа, че при цялата ни основателна страст към максимално използване на българския език, а не на чуждици, смятам за напълно необходимо номерацията на разпоредбите да се възпроизвежда на латиница, като в оригиналите на другите езици, за да се избегне всякакъв риск от объркване на правните субекти. Така б. „г” следва да е „d”, респ. б. „д” не е „d” в другите оригинални версии на текста…

[105] В рамките на вътрешното за Съда обучение „Разглеждането на преки искове и жалби по новия Процесуален правилник”, проведено на 26 ноември 2012 г., новият зам.-председател проф. Коен Ленартс посочва като примери делата СJCE, 7. 6. 2007, Wunenburger c/ Commission, C-362/05 P, Rec. I-4333 и цитираната практика, и CJ, 21. 12. 2011, A2A c/ Commission, C-320/09 P, непубликувано и до днес – цит. по Jonathan Wildemeersch, Cour de justice : nouvelles règles de procédure, Journal de droit européen, 2013, р. 49. Авторът е реферандер в Съда.

[106]Проект за изменение на Статута на Съда на ЕС и на Приложение І към него, Люксембург, 28. 3. 2011 г., http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2011-04/projet_bg.pdf, р. 10.

[107] Той трябва да замести стария Допълнителен правилник от 1974 г., посл. изм. от 2006 г.

[108] Решение на Съда (2012/C 389/02) от 20 ноември 2012 г. относно официалните празници и съдебната ваканция , ОВ, 15. 12. 2012,C 389, стр. 2.

[109] Изразът „дължина” в българския превод е неуместен, актовете не се мерят по дължина, а по големина…

[110]На англ. език виж в http://curia.europa.eu/jcms/jcms/Jo2_9749/instructions-au-greffier-de-la-cour-de-justice.

[111] http://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2008-09/txt9_2008-09-25_11-15-10_770.pdf.

[112] ОВЕС, 6.11.2012 г., C 338, стр. 1.

[113] Така завършва и цитираният по-горе текст: Nicolas CARIAT, Janek T. NOWAK, Le nouveau règlement de procedure de la Cour de justice de l’Union européenne anno 2012, Journal des tribunaux, Larcier, 16 mars 2013, No 6513, p. 189.

***

Към резюмето на френски език: COMMENTAIRE DES AMENDEMENTS DU STATUT DE LA COUR DE JUSTICE DE L’UNION EUROPEENNE ET DU NOUVEAU REGLEMENT DE PROCEDURE DE LA COUR