(Преглед на основните Решения на СЕС в областта)

Ивайло Димитров

През 2014 г. Европейският парламент и Съветът приеха Директива 2014/24/ЕС и Директива 2014/25/ЕС, които отмениха съответно Директиви 2004/18/ЕО и 2004/17/ЕО и преуредиха европейската регламентация на обществените поръчки. Новите директиви кодифицираха установеното в практиката на Съда на ЕС („СЕС“) изключение от приложението на директивите, отнасящо се до т. нар. вътрешно „in–house” възлагане

Статията подлага на критичен анализ новата регламентация в светлината на практиката на Съда на ЕС. Целта на съпоставката е да се посочат основните постановки на създаденото от Съда изключение и да се изследва до каква степен новата правна уредба кореспондира с тях. Застъпеното в статията становище е, че новите правила контрастират ярко с някои от основните принципи, диктуващи и определящи насоката на европейския режим в сферата на обществените поръчки.

Изложението е разделено в две части. Първата част цели да запознае читателите с основните постановки на вътрешното възлагане, установени в практиката на Съда. Втората част изследва регламентацията в чл. 12 от Директива 2014/24/ЕС и степента, в която тя кореспондира с вижданията и изводите на Съда.

Авторът счита, че това чувствително разширяване на възможността за вътрешно възлагане, без провеждане на състезателни процедури, налага поставянето и дискутирането на въпроса до каква степен новата кодификация не се отклонява от фундаменталните принципи, обуславящи правото на ЕС в сферата на обществените поръчки –  равното третиране на частноправните субекти и защитата на конкуренцията, изключваща поставянето на определени лица в привилигировано положение на пазара. Важността и ненакърнимостта на тези принципи са неизменно изтъквани в практиката на Съда. Тези съображения и тези са развити в заключителната част от статията.

***

Линк към цялата статия на български език: КОДИФИКАЦИЯТА НА IN-HOUSE ВЪЗЛАГАНЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ В ДИРЕКТИВА 2014/24/ЕС ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА УСТАНОВЕНАТА ПРАКТИКА НА СЪДА НА ЕС

***