(Решение на Съда от 7 ноември 2013 г. по съединени дела X, Yи Z, C-199-12—C-201/12)

 

 

Пред Съда на ЕС (наричан по-нататък „Съда“) са образувани три дела (C-199-12—C-201/12), които впоследствие са съединени, тъй като техен предмет са почти идентични преюдициални запитвания, отправени от Raad van State (Нидерландия).

1. Фактическа обстановка и кратко представяне на правната уредба

X, Y и Z са страни в главното производство по всяко от съответните дела. Тези лица са поискали убежище в Нидерландия, тъй като считат, че имат основателни опасения от преследване в страните си на произход заради своята хомосексуална ориентация. Хомосексуалните действия в страните на произход на тези лица са криминализирани[1].

Нидерландският министър по въпросите на имиграцията отказва да им предостави статут на бежанци. Rechtbank ’s-Gravenhage уважава жалбите на X и Y против решението на нидерландския министър, но отхвърля жалбата на Z[2]. Решенията на тази юрисдикция са обжалвани пред RaadvanStateот загубилите делото страни. RaadvanState отправя три преюдициални въпроса до Съда, свързани с тълкуването на Директива 2004/83/ЕО от 29 април 2004[3] г. (наричана по-нататък „Директивата“).

От значение по съединените дела е, че тази директива определя понятието „бежанец“[4], предвижда молбата за международна закрила да се преценява на лично основание[5] и урежда понятията за актове на преследване[6] и за принадлежност към определена социална група[7].

2. Въпросите на RaadvanState

По всяко от главните производства RaadvanState отправя три въпроса. Първият му въпрос е дали хомосексуалните лица съставляват определена социална група за целите на получаване на статут на бежанец. Вторият му въпрос, който съдържа няколко подвъпроса, е дали следва да се прави разлика между хомосексуалните действия, които попадат в приложното поле на Директивата, и тези, които са извън него, и дали не е разумно да се очаква лицето да прикрива или да се въздържа от изразяване на хомосексуалната си ориентация в своята страна на произход, за да избегне опасността от преследване и, евентуално каква е същината на сексуалната ориентация и с кои действия може да бъде засегнато нейното проявление. Третият въпрос на RaadvanStateе дали самата възможност за налагане на наказание лишаване от свобода за хомосексуални действия представлява акт на преследване.

3. Предложенията на генералния адвокат и решението на Съда

3.1. Съдът се спира най-напред на въпроса дали хомосексуалните лица представляват специфична социална група във връзка с опасенията от преследване.

По този въпрос в своето заключение генералният адвокат (наричан по-нататък „ГА“) счита, че в зависимост от обстоятелствата в страната на произход тези лица могат да образуват обособена социална група, но националната юрисдикция следва да прецени дали тя действително се различава от „заобикалящото я общество“.

По същия въпрос Съдът приема, че сексуалната ориентация е до такава степен съществена за идентичността на лицата характеристика, че от тях не би следвало да се изисква да се откажат от нея. Съдът също счита, че наличието на наказателно законодателство, насочено конкретно към хомосексуалните лица, позволява те да бъдат определени като различни спрямо заобикалящото ги общество, поради което отпада необходимостта от преценка по този въпрос от страна на националната юрисдикция. Поради наличието на неотменна характеристика, неразривно свързана с идентичността на лицата, и поради обособяването им спрямо останалата част от обществото Съдът прави извода, че двете кумулативни изисквания съгласно Директивата за наличие на определена социална група в случая са изпълнени.

3.2. По-нататък Съдът се спира на въпроса дали самата възможнот за налагане на наказание лишаване от свобода за хомосексуални действия представлява акт на преследване.

По този въпрос ГА уточнява, че не всяко нарушение на правата на човека може да се счита за акт на преследване по смисъла на Директивата. В тази връзка ГА предлага на Съда да приеме, че самото криминализиране на определено деяние не е акт на преследване. Компетентният национален орган следва да прецени — с оглед опасността от наказателно преследване, тежестта на налаганото наказание и останалите практики, от които молителят основателно се опасява —дали са налице достатъчно сериозни действия, които могат да се квалифицират като тежко нарушение на основните права на човека или пък е налице съвкупност от мерки, която да засяга молителя по сравним начин.

По същия въпрос Съдът приема, че за да е налице преследване по смисъла на Женевската конвенция за статута на бежанците[8] и Директивата, нарушението на основните права трябва да достигне определена степен на тежест. Поради това единствено наличието на криминализиращо хомосексуалните действия законодателство не може да се счита за акт на преследване. Обратно, ако предвиденото наказание лишаване от свобода действително се прилага, е възможно то да представлява акт на преследване, тъй като представлява несъразмерно или дискриминационно наказание. Съдът посочва, че компетентните национални власти са задължени да преценяват всички относими факти, свързани със страната на произход, включително нейната законодателна уредба и начина ѝ на прилагане, за да установят дали предвиденото наказание лишаване от свобода се прилага в действителност.

3.3. На последно място, Съдът се спира на въпроса дали, ако молителят хомосексуалист принадлежи към определена социална група по смисъла на Директивата, следва да се прави разлика между хомосексуалните действия, които попадат в нейното приложно поле, и тези, които са извън него и не могат да обосноват предоставянето на статут на бежанец. Тук попада и въпросът доколко е допустимо, ако молителят не е бил преследван или не е бил обект на заплахи от преследване заради принадлежността си към посочената социална група, да се изисква при завръщане в страната на произход той да прикрива своята хомосексуалност или поне да се въздържа от нейното изявяване, за да предотврати опасността от преследване.

ГА напомня, че съгласно Директивата сексуалната ориентация като източник на опасения от преследване не включва деянията, обявени за престъпления в държавите членки, както и че Директивата не урежда въпроса кои актове представляват преследване. ГА напомня, че Съдът не е компетентен да се произнася по въпроси без връзка с главното производство, както и че на подвъпросите на националната юрисдикция трябва да се отговори единствено от позицията дали молителят има основателно опасение, че ще бъде извършено тежко нарушение на основните му права, а не от позицията на характеристиките на неговото поведение.

Изводът на ГА по тези въпроси е, че при преценката дали е налице акт на преследване компетентните органи на държавата членка трябва да проверят вероятността от достатъчно сериозни по естеството или повтаряемостта си мерки, така че да представляват тежки нарушения на основните права на човека[9].

По тези въпроси Съдът приема, че изискването членовете на определена социална група да прикриват своята сексуална ориентация, противоречи на самото ѝ признаване като съществена за идентичността характеристика, от която не би следвало да се изисква заинтересуваните лица да се отказват.

Във връзка с въздържането, което лицето следва да проявява, Съдът посочва, че наличието на основателни опасения от осъществяването на актове на преследване следва да се преценява с оглед на личното положение на лицето въз основа на бдителна и предпазлива, конкретна оценка на фактите и обстоятелствата в съответствие с правилата на член 4 от Директивата. Съдът уточнява, че съгласно тези правила не следва да се отчита възможността рискът от преследване да отпадне, ако лицето се въздържа от изразяване на своята сексуална ориентация.

Съдът обобщава, че лицето има право да получи статут на бежанец, ако поради своята хомосексуалност ще бъде изложено на действителна опасност от преследване в страната на произход. При преценката във връзка с предоставянето на статут на бежанец компетентните органи не следва да очакват, че търсещият убежище трябва да прикрива своята хомосексуалност.

Накрая, за изчерпателност Съдът все пак посочва, че не се налага провеждането на разграничение между актовете, засягащи предполагаемата същина на проявлението на сексуалната ориентация, и тези, с които тя не би била засегната.

4. Диспозитивът на решението на Съда

Съдът приема, че „наличието на наказателно законодателство, което е насочено конкретно към хомосексуалните лица, позволява да се установи, че тези лица трябва да се разглеждат като съставляващи отделна социална група“ (член 10, параграф 1, буква г) от Директивата).

Съдът счита, че „единствено наказуемостта на хомосексуални действия не представлява сама по себе си акт на преследване. От друга страна, наказание лишаване от свобода, с което се наказват хомосексуални действия и което действително се прилага в приелата подобно законодателство страна на произход, трябва да се счита за несъразмерно или дискриминационно наказание и поради това представлява акт на преследване“ (член 9, параграф 1 във връзка с член 9, параграф 2, буква в) от Директивата).

Според Съда изключени от приложното поле на Директивата „са единствено хомосексуални действия, които са наказуеми съгласно националното законодателство на държавите членки. При преценката на искане за получаване на статут на бежанец компетентните органи нямат основание да очакват, че за да избегне опасността от преследване, търсещият убежище трябва да прикрива своята хомосексуалност в своята страна на произход или да се въздържа от изразяване на своята сексуална ориентация“ (член 10, параграф 1, буква г) от Директивата).

 

***

[1]В страната на произход на Х, Сиера Леоне, се налага лишаване от свобода, чийто минимален срок е 10 години, а най-тежкото възможно наказание е доживотен затвор. В Уганда, страната на произход на Y, най-тежкото наказание за хомосексуални действия е доживотен затвор. В Сенегал, чийто гражданин е Z, за тези действия се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 5 години, едновременно с което се налага глоба.

[2]Този съд приема, че решенията на нидерландския министър по отношение на X и Y не съдържат достатъчно мотиви за това, че не е налице опасност от преследване, като се има предвид наказуемостта на хомосексуалните действия в техните страни на произход. Обратно, по делото на Z посоченият съд приема, че не е доказано твърдението на жалбоподателя за преследване на хомосексуални лица в Сенегал.

[3]Директива на Съвета относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 304, стр. 12 и поправка в ОВ L 204, 2005 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52).

[4]За бежанец се счита лице, което по-специално има основателни опасения от преследване, включително поради принадлежността си към определена социална група; поради тези опасения това лице се намира извън страната си на произход и не може или не желае да се обърне за закрила към тази страна (член 2, буква в) от Директивата).

[5]А именно, с оглед на положението в страната на произход, цялата относима информация по случая и личното положение на молителя (член 4 от Директивата).

[6]Това са достатъчно сериозни действия, водещи до тежки нарушения на основни права на човека, или съвкупност от мерки, засягащи лицата по сходен начин. Изрично посочени като възможни актове на преследване са несъразмерните или дискриминационни преследвания или наказания (член 9 от Директивата).

[7]Директивата посочва, че членовете на определена социална група трябва да притежават неотменима характеристика, която е част от идентичността им, и групата следва да се разглежда като различна от заобикалящото я общество. Отделно в Директивата се уточнява, че в зависимост от условията в страната на произход лицата с определена сексуална ориентация могат да съставляват специфична социална група (член 10 от Директивата).

[8]Подписана в Женева на 28 юли 1951 г. (RecueildestraitésdesNationsunies, том 189, стр. 150, № 2545 (1954), влязла в сила на 22 април 1954 г. Тя е допълнена с Протокола за статута на бежанците, подписан в Ню Йорк на 31 януари 1967 г. и влязъл в сила на 4 октомври 1967 г.

[9]Според ГА няма основание съгласно Директивата да се прави разграничение между хомосексуалната ориентация в частната и публичната сфера. ГА счита, че подвъпроса относно укриването и въздържането от хомосексуални действия е повдигнат абстрактно, за да се установи дали вътрешноправната уредба просто е съобразена с Директивата или, а това също е в съответствие с нея, тази уредба въвежда по-висок стандарт на закрила. Все пак, за изчерпателност тя посочва, че по-специално поради съображения, свързани с липсата на правна сигурност, лицето не следва да прикрива своята сексуална ориентация или да проявява сдържаност в страната си на произход, за да не бъде преследвано. Според ГА не се налага отговор на подвъпроса относно същината на сексуалната ориентация, но отново за изчерпателност тя посочва, че за разлика от свободата на религията, лицето има или не определена сексуална ориентация и въпросът за нейната същина не би могъл да се поставя. Ако актовете на преследване са предвидени еднакво спрямо хомосексуални и хетеросексуални лица, ГА счита, че ако молителят докаже, че съответната мярка се прилага редовно или преимуществено по отношение на хомосексуални лица, той ще докаже принадлежността си към определена социална група, а след това ще трябва да се разгледа въпросът дали са налице актове на преследване.