Dr. Niilo Jääskinen, генерален адвокат в Съда на ЕС
Статията анализира практиката на Съда на ЕС по тълкуването и прилагането на основното право на получаване на информация, гарантирано в чл. 11 от Хартата на основните права на ЕС. Авторът подчертава, че докато в повечето случаи това право е производно на свободата на изразяване, в т.нар. тристранни правоотношения, при които между получателят на информацията и нейният автор съществува посредник – напр. доставчик на интернет услуги – право на получаване на информация придобива автономно значение. В подобни хипотези често се налага да се намери баланса между това право и други защитени права, като напр. правото на личен живот, проглесено в чл. 7 от Хартата, правото на защита на личните данни, застъпено в чл. 8 от Хартата, правото на стопанска инициатива, защитено в чл. 16 от Хартата, правото на собственост, вкл. на интелектуална собственост, гарантирано от чл. 17 на Хартата, както и правото на недискриминация в чл. 21 от Хартата.
Статията се фокусира, първо, върху търсенето на необходимия баланс между право на получаване на информация и правото на интелектуалната собственост. В тази връзка, авторът посочва, че е необходимо да се прави разграничение между решенията, възприети от Съда в делата Scarlet Extended,[1] SABAM v Netlog[2] и UCP Telekabel Wien.[3] В първите две решения, Съдът на ЕС стига до извода, че правото на интелектуална собственост не изисква от доставчиците на интернет да въведат система за филтриране на всички електронни съобщения, пренасяни посредством предлаганите от него услуги, по-специално чрез използването на софтуери „peer-to-peer“, която да прилагат без разграничение към всички свои клиенти, превантивно, изцяло на свои разноски и без ограничение във времето, с цел да се блокира прехвърлянето на файлове, чийто обмен нарушава авторското право. С други думи, в подобни хипотези на общо формулирани забрани или изисквания към интернет доставчиците, правото на получаване на информация на ползвателите на интернет взима връх над правото на интелектуална собственост. Обратно, ако подобно изискване е конкретно формулирано и целево, в смисъл че цели преустановяване на нарушението на авторското право или на сродно на него право, извършвано от трето лице, без да бъдат засегнати потребителите на интернет, които ползват услугите на този доставчик, за да получат достъп до информацията по правомерен начин, то е допустимо, както следва от решението на Съда в UCP Telekabel Wien.
Освен това, правото на получаване на информация е и едно от водещите основания, на базата на които Съдът стига до извода в Sky Österreich, че Директива 2010/13/ЕС не противоречи на чл. 16 и 17 от Хартата.[4]
Второ, търсенето на равновесие между правото на получаване на информация и правото на личен живот, както и правото на защита на личните данни, е обективирано в решенията на Съда в делата Lindqvist ,[5] Satamedia[6]и Google Spain and Google[7], макар и в последното Съдът на ЕС да не се позовава пряко на чл. 11 от Хартата. В тези решения, макар и правото на личен живот, както и правото на защита на личните данни да взима връз над правото на получаване на информация, Съдът акцентира на необходимостта за постигане на баланс посредством принципа на пропорционалността. Статията също така разглежда и мерките, взети от Гугъл, както и от компетентните власти, за съобразяване с решението на Съда в делото Google Spain and Google.
В заключение авторът посочва, че от съдебната практика може да бъде изведена известна йерархия между основните права, застъпени в Хартата. Докато правото на получаване на информация може в някои случаи да вземе превес над правото на интелектуалната собственост, то в повечето случаи отстъпва пред правото на личен живот и правото на защита на личните данни.
***
Link to the article in English language: WHAT DO WE HAVE THE RIGHT TO KNOW? THE CASE LAW OF THE EU COURT ON FUNDAMENTAL RIGHTS IN THE AGE OF THE INTERNET
***
[1] Scarlet Extended SA v Société belge des auteurs, compositeurs et éditeurs SCRL (SABAM) (C-70/10, ECLI:EU:C:2011:771).
[2] Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers CVBA (SABAM) v Netlog NV (C-360/10, ECLI:EU:C:2012:85).
[3] UPC Telekabel Wien GmbH v Constantin Film Verleih GmbH and Wega Filmproduktionsgesellschaft mbH (C-314/12, ECLI:EU:C:2014:192).
[4] Sky Österreich GmbH v Österreichischer Rundfunk (C-283/11, ECLI:EU:C:2013:28).
[5] Criminal proceedings against Bodil Lindqvist (C-101/01, ECLI:EU:C:2003:596).
[6] Tietosuojavaltuutettu v Satakunnan Markkinapörssi Oy and Satamedia Oy (C-73/07, ECLI:EU:C:2008:727).
[7] Google Spain SL and Google Inc. v Agencia Española de Protección de Datos (AEPD) and Mario Costeja González (C-131/12, ECLI:EU:C:2014:317).