(Решения на Съда по дело С-184/11, Комисия/Испания и дело С-76/13, Комисия/Португалия)
Решение на Съда по дело С-184/11, Комисия/Испания
През 2011 г. в няколко решения Европейската комисия (ЕК) обявява за неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар серия от държавни помощи под формата на данъчен кредит в размер на 45 % от инвестициите и под формата на намаляване на данъчната основа, отпуснати от три провинции в Страната на баските (Испания).
Считайки, че Испания не е привела в изпълнение гореспоменатите решения, на 19 ноември 2003 г. ЕК предявява шест иска на основание член 88, параграф 2 ЕО за установяване на неизпълнение на задължения от Кралство Испания. В решение Комисия/Испания (EU:C:2006:777), постановено на 14 декември 2006 г., Съдът приема, че Испания не е изпълнила задължението си за предприемане на необходимите мерки за изпълнение на тези решения.
С официално уведомително писмо от 11 юли 2007 г. ЕК открива производство по член 228, параграф 2 ЕО (чл. 260, параграф 2 ДФЕС понастоящем), като подчертава, че не е получила информация за мерките, които Кралство Испания е предприело, за да се съобрази с посоченото съдебно решение. В отговор Испания предоставя на Комисията информация относно получателите по схемите за помощи, разглеждани в посоченото решение, относно сумите, които подлежат на възстановяване с оглед гарантиране на изпълнението на същото решение, и относно предприетите за възстановяването им мерки.
Впоследствие се провежда среща между испанските власти и службите на ЕК с цел уточняване на методите, които следва да се прилагат при определяне на размера на подлежащите на възстановяване помощи. Двете страни разменят и редица писма във връзка с изпълнението на решението.
На 27 юни 2008 г. на основание член 228, параграф 2 ЕО ЕК изпраща на Кралство Испания мотивирано становище, в което посочва, че тази държава членка не е предприела всички необходими мерки за изпълнението на решение Комисия/Испания. В мотивираното становище тя отбелязва по-специално, че е възстановена само една част от предоставените в рамките на разглежданите схеми помощи и че получената от Комисията информация не позволява нито да се идентифицират всички получатели на разглежданите схеми за помощи, нито да се определи по какъв начин испанските власти са стигнали до извода, че една част от разглежданите неправомерни помощи не трябва да се възстановява.
При тези условия ЕК предявява иск пред Съда на ЕС с искане за установяване, че Испания не е изпълнила решение Комисия/Испания (EU:C:2006:777), както и за осъждането на тази държава членка да плати на Комисията периодична глоба в размер на 236 044,80 EUR за всеки ден забава на изпълнението на решението (искане, което ЕК оттегля в хода на производството), както и еднократна глоба в размер, получен чрез умножаване на сумата от 25 817,40 EUR по броя на дните, през които е продължило нарушението.
Пред Съда Кралство Испания повдига възражение за недопустимост на иска, тъй като, според него, в иска не са посочени размерите на невъзстановените неправомерни помощи поотделно за всяко едно от спорните решения и за всеки един от получателите по разглежданите схеми за помощи. Съдът отхвърля това възражение с аргумента, че, що се отнася до изпълнението на решения на ЕК относно схеми за помощи, властите на съответната държава членка трябва, на етапа на възстановяване на помощите, да проверят индивидуалното положение на всяко засегнато предприятие, тъй като именно те са в най-добра позиция да определят точно размера на подлежащите на възстановяване суми. Следователно в рамките на процедура по възстановяване на неправомерни помощи е достатъчно Комисията да се позове на задължението за възстановяване на сумите на разглежданите помощи и да остави на компетентните национални органи грижата за изчисляване на точния им размер.[1]
По същество, Съдът приема за безспорно установено, че разглежданите неправомерни помощи, които е трябвало да бъдат възстановени, не са били напълно възстановени в срок от испанските власти. Съдът уточнява, че независимо от различните доводи, които държавата членка изтъква относно размера на подлежащите на възстановяване или действително възстановени помощи, Кралство Испания признава, че дори и да се предположи, че всичките му доводи са допустими и обосновани, една значителна част от помощите, които е трябвало да възстанови с оглед изпълнение на решение Комисия/Испания (EU:C:2006:777), не са възстановени до изтичането на определения в мотивираното становище на Комисията срок. Следователно, Съдът заключава, че Испания не е изпълнила гореспоменатото съдебно решение.
По отношение на глобите, които ЕК иска от Съда да наложи, Съдът припомня постоянната си практика, според която осъждането да се плати еднократна глоба, почива основно на преценката на последиците от неизпълнението на задълженията на засегнатата държава членка върху частните и публичните интереси, по-специално когато неизпълнението е продължило дълъг период от време след постановяване на решението, с което първоначално е констатирано. Подобно осъждане и определянето на евентуалния размер на глобата трябва да бъдат функция от всички релевантни елементи, свързани както с характеристиките на установеното неизпълнение на задължения, така и с действията на самата държава членка, срещу която е образувано производството по член 260 ДФЕС. В това отношение Съдът разполага с широко право на преценка, за да реши дали да бъде наложена такава санкция и евентуално да определи нейния размер. В този смисъл исканията на Комисията не обвързват Съда.
По-нататък Съдът разглежда основните параметри на нарушението, а именно неговата продължителност и тежест, както и поведението на неизправната държава членка.
На първо място, по отношение на продължителността на установеното неизпълнение на задължения Съдът приема за безспорно, че процесът на възстановяване на разглежданите неправомерни помощи е продължил повече от 5 години след постановяването на решение Комисия/Испания (EU:C:2006:777).
Що се отнася, на второ място, до тежестта на нарушението, Съдът подчертава основополагащия характер на разпоредбите от Договора в областта на държавните помощи, които представляват израз на една от основните задачи, възложени на Съюза, а именно създаването на общ пазар, който да функционира в условия, ненарушаващи конкуренцията. Според Съда, значението на разпоредбите на Съюза в областта на държавните помощи се изразява по-конкретно в обстоятелството, че с възстановяването на обявените за неправомерни и за несъвместими с вътрешния пазар помощи се премахва нарушението на конкуренцията, причинено от осигуреното с тези помощи конкурентно предимство, и че с това възстановяване получателят губи предимството, от което неправомерно се е ползвал на пазара в сравнение със своите конкуренти.
Освен това, независимо от съществуващите големи различия между страните по отношение на степента, в която спорните решения не са изпълнени, Съдът отчита, че според признанията на Кралство Испания подлежащата на възстановяване сума към датата на постановяване на решение Комисия/Испания (EU:C:2006:777) е възлизала на 179,1 милиона евро, а към датата на предявяване на настоящия иск на 91 милиона евро. На това основание Съдът приема за установено, от една страна, че като цяло сумите на неправомерните държавни помощи, които остава да бъдат възстановени, са „значителни“, а от друга страна, че към последната дата „повече от половината“ от тези суми не са възстановени.
На трето място, Съдът отбелязва, че по отношение на Кралство Испания вече са постановени няколко съдебни решения, с които е установено неизпълнение на негови задължения поради липса на незабавно и реално възстановяване на държавни помощи, обявени за неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар. Според Съда, подобно повторение на нарушения от държава членка в специфичен сектор на дейността на Съюза представлява показател, че за ефективната превенция на бъдещо повторение на аналогични нарушения на правото на Съюза е необходимо приемането на възпиращи мерки като налагането на еднократно платима сума.
Що се отнася до размера на еднократната глоба, Съдът отчита платежоспособността на Кралство Испания. За сметка на това обаче той отхвърля довода на Кралство Испания, че размерът на еднократно платимата сума би трябвало да се намали, тъй като нарушението се отнасяло само до една автономна област, а не до цялата територия на страната.
Предвид изложеното, Съдът осъжда Кралство Испания да плати еднократната глоба в размер на 30 милиона евро.[2]
Решение по дело С-76/13, Комисия/Португалия
С решение от 25 юни 2014 г. Съдът на ЕС установява, че Португалия не е изпълнила решението на Съда, постановено по реда на чл. 228 ЕО (чл. 258 ДФЕС понастоящем) в дело Комисия/Португалия, С-154/09, в което Съдът констатира, че въпросната държава членка не е транспонирала правилно в националното си право чл. 3(2) и чл. 8(2) от Директива 2002/22/ЕО[3] и че, при всички положения, не е осигурила практическото приложение на тези разпоредби.
Като преценява, че неизпълнението на горепосоченото съдебно решение продължава, Съдът решава да наложи на Португалия както еднократна глоба, така и периодична такава.
Що се отнася до размера на глобите, Съдът разглежда продължителността на неизпълнението, неговата тежест, както и поведението на неизправната държава членка. Въз основа на тези параметри, Съдът налага на Португалия еднократна глоба в размер на 3 милиона евро, както и периодична глоба в размер на 10 000 евро за всеки ден неизпълнение до пълното съобразяване с горецитираното съдебно решение.
***
[1] Вж. в този смисъл решение Комисия/Гърция, C‑369/07, EU:C:2009:428, точка 49.
[2] За сравнение, в заключението си по делото генералният адвокат Sharpston предлага на Съда да наложи глоба от 50 милиона евро.
[3] Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга).