Информация за правните средства за защита може да бъде предоставена и след изпълнението на европейска заповед за арест

Author

Решение от 28 януари 2021 г., IR (Déclaration des droits), C‑649/19

Преюдициалното запитване е отправено от специализирания наказателен съд в рамките на наказателното производство, образувано срещу лицето IR за престъпления, свързани с трафик на цигари. В досъдебната фаза на наказателното производство, в хода на която е ползвал услугите на двама избрани от него адвокати, IR е информиран само за някои от правата му като обвиняем. Към момента на започване на съдебната фаза на наказателното производството IR е напуснал адреса си и не може да бъде установено местонахождението му. Двамата адвокати, които го представляват в досъдебната фаза на наказателното производство, посочват, че вече не го представляват. Поради това му е определен служебен защитник. С определение от 10 април 2017 г., потвърдено от втората съдебна инстанция на 19 април 2017 г., запитващата юрисдикция взема спрямо IR мярка за неотклонение „задържане под стража“, като този акт представлява националната заповед за арест. IR не взема лично участие в това производство и е защитаван от служебния адвокат. На 25 май 2017 г. е издадена европейска заповед за ареста на IR, който все още не е намерен. Служебният му защитник е заменен с нов адвокат, също служебно назначен. Запитващата юрисдикция анулира издадената от нея заповед за арест на IR, тъй като не е сигурна дали тази заповед за арест е в съответствие с правото на Съюза, доколкото това лице не е било уведомено за някои права, от които може да се ползва съгласно българското право. Тя подчертава, че тъй като е решила да издаде нова европейска заповед за арест срещу IR, са ѝ необходими разяснения относно информацията, която трябва да приложи към посочената заповед, така че да се гарантира спазването на предоставените с Директива 2012/13 година относно правото на информация в наказателното производство[1] права.

На първо място, Специализираният наказателен съд счита, че от разпоредбите на тази директива не е ясно дали конкретни членове от нея се прилагат по отношение на лице, което е задържано въз основа на европейска заповед за арест на територията на друга държава членка.

На второ място, в случай че следва да се приеме, че лицето, задържано въз основа на европейска заповед за арест в изпълняващата държава членка, трябва да разполага с всички права, които би имало, ако беше задържано на територията на издаващата държава членка, запитващата юрисдикция иска да се установи дали Рамково решение 2002/584 относно ЕЗА следва да се тълкува в смисъл, че допуска промяна на съдържанието на европейската заповед за арест, за да се посочат в нея в съответствие с Директива 2012/13 относно правото на информация в наказателното производство възможните правни средства за защита срещу издаваните от тази юрисдикция заповеди за арест.

На трето място, ако следва да се приеме, че информацията, съдържаща се във формуляра от Рамково решение 2002/584 относно ЕЗА, не може да бъде допълвана, запитващата юрисдикция иска да се установи дали съществуват други правни средства, за да се гарантира реалното и ефективно упражняване на правата, с които разполага IR по Директива 2012/13, веднага след като бъде задържан въз основа на европейска заповед арест в друга държава членка.

На четвърто място, в случай че се приеме, че юрисдикцията, издала европейската заповед за арест, има възможност или да допълни текста на посочената заповед, като добави информация за правата на арестуваното лице, или да уведоми това лице за неговите права след арестуването му, без обаче да е длъжна да направи това, запитващата юрисдикция счита, че възниква въпросът за валидността на Рамково решение 2002/584 за ЕЗА, което не би гарантирало ефективно упражняване на правата, с които би трябвало да разполага арестуваното лице съгласно Директива 2012/13 относно правото на информация в наказателното производство и членове 6 и 47 от Хартата.

Съдът на ЕС прави контекстуалното тълкуване на разпоредбите от Директива 2012/13 относно правото на информация в наказателното производство, както и съобразно целите, в рамките на които тя е приета и заключава, че правата по разглежданите разпоредби не се прилагат по отношение на лицата, които са задържани с цел изпълнение на европейска заповед за арест.

Що се отнася до въпроса относно валидността на Рамково решение 2002/584 от гледна точка на Директива 2012/13 и членове 6 и 47 от Хартата, Съдът приема на първо място, че валидността на рамковото решение не може да бъде преценявана спрямо Директивата, двата акта бидейки от един нормативен ранг. В случая както Рамково решение 2002/584, така и Директива 2012/13 са актове на вторичното право, а Рамково решение 2002/584 не е прието в приложение на Директива 2012/13, която впрочем го следва по време. Освен това не е предвидено изрично, че единият от тези два акта има предимство пред другия. Ето защо валидността на Рамково решение 2002/584 не следва да се преценява от гледна точка на разпоредбите на Директива 2012/13.

За разлика от това валидността на посоченото рамково решение може да се преценява от гледна точка на членове 6 и 47 от Хартата. Запитващата юрисдикция иска по-специално да се установи дали когато правата по разглежданите разпоредби от Директива 2012/13 относно правото на информация в наказателното производство не са приложими по отношение на лицата, които са задържани с цел изпълнение на европейска заповед за арест, за посочените лица става невъзможно или прекомерно трудно да оспорват издадените срещу тях национални и европейски заповеди за арест.

Анализирайки същността на ЕЗА и наличието на двете нива на защита, които тази заповед предполага, взимайки предвид факта, че от момента на предаването на лицето на издаващата държава членка, то придобива качеството обвиняеми и съответно се ползва от всички права по директивата относно правото на информация, Съдът на ЕС стига до заключението, че не може да има нарушение на правото на ефективна съдебна защита само от това, че лицето, спрямо което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване, ще получи информация за правните средства за защита, с които разполага в издаващата държава членка, и достъп до материалите по делото едва след предаването му на компетентните органи на издаващата държава членка.

[1] Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство, OB 2012, L 142, стр. 1

Радостина Стефанова Камишева

Радостина Стефанова Камишева

Юридически сътрудник в кабинета на съдия Александър Корнезов в Общия съд на ЕС.