На 4 декември 2013 Комисарят по конкуренция г-н Хоакин Алмуния направи изявление относно текущото антитръстово разследване на Европейската комисия срещу руската енергийна компания „Газпром”. Според изявлението[1], г-н Алмуния е провел среща с Александър Медведев, заместник-председател на „Газпром”, както и с Aнатолий Яновски, заместник-министър по енергетиката на Руската федерация.

Г-н Алмуния заявява, че „това беше конструктивна среща, по време на която „Газпром” изрази готовност да проучи възможността за намиране на решение с поемане на ангажименти по отношение на опасенията, изразени от Комисията. “Газпром” обяви, че ще представи проектопредложения в писмен вид, които Комисията ще изучи“.

Александър Медведев потвърди[2], че „Газпром”, руското правителство и Европейската комисия са се съгласили „да се опитат да намерят взаимно приемливо решение”. „Ще се опитаме да намерим решение преди твърдението за извършено нарушение да бъде прието” каза той, добавяйки, че окончателният компромис трябва „да отговори на опасенията на органите по конкуренция, без да бъде в ущърб на нашата дейност на европейските пазари”.

През ноември 2013 г. Дмитрий Медведев, министър-председател на Руската федерация, е изпратил писмо по случая до Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия. Това позволи на руското правителство, което е мажоритарен акционер на „Газпром”, да бъде официално включено в преговорния процес.

След формалното откриване на производството[3] през септември 2012 г., Европейската комисия заяви, че руската компания възпрепятства свободния поток на газ в Централна и Източна Европа, включително и в България, като едновременно налага несправедливи цени на своите клиенти, обвързвайки ги с цените на петрола. Ако страните не успеят да намерят взаимно приемливо решение, санкцията срещу „Газпром” може да достигне 11 милиарда евро.

На 15 януари 2014 г., в отговор на въпрос по време на пресконференция в Брюксел, комисар Алмуния заяви, че „План „А“ продължава да бъде работата по предявяването на възражения”, което най-вероятно значи, че на този етап Комисията не е останала удовлетворена от направените предложения[4].

Както е известно, при антитръстовите разследвания, Комисията може да установи нарушение съгласно член 7 от Регламент 1/2003[5]. От друга страна, Комисията може да приеме „решение за поемане на ангажимент” въз основа на член 9 от същия регламент. Тази разпоредба позволява на предприятията да предложат ангажименти, които да отговорят на опасенията, изразени от Комисията. Ако Комисията бъде удовлетворена от предложените ангажименти, тя приема решение, с което ги прави правно обвързващи за страните, без формално да установи нарушение.

Независимо от крайния резултат на разследването срещу “Газпром”, то със сигурност ще окаже важно влияние не само в Централна и Източна Европа, но също така и в Западна Европа, където цените на много от дългосрочните договори за доставка на газ са обвързани с цените на петрола. Освен това, разследването може да повлияе и върху газовите пазари в Югоизточна Азия, където цените на природния газ се формират изцяло чрез индексация на цените на петрола[6].

***

[1] Уебсайт на г-н Хоакин Алмуния, изявление от 4 декември 2013

[2] The Financial Times, 4 декември 2013, Alex Barker и Guy Chazan, “Gazprom pushes for peace with Europe”

[3] Commission press release, “Antitrust : Commission opens proceedings against Gazprom”, (IP/12/937), 4 септември 2012

[4] The Financial Times, 15 януари 2014, Alex Barker, “Brussels on course to issue Gazprom antitrust charges”

[5]Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, Официален Вестник на Европейските Общности, L 1/1, 4.1.2003

[6] „Антитръстови производства в енергийния сектор на Централна и Източна Европа”, Европейски правен преглед, том VII, 2013