Доц. д-р Александър Корнезов

Съдия в Съда на Европейския съюз. Обръщение по случай 145-ата годишнина от основаването на Върховния касационен съд.

*   *   *

Уважаема госпожо председател на Върховния касационен съд,

Уважаеми колеги съдии,

Скъпи гости,

Въпреки че, поради служебен ангажимент, днес не мога да бъда сред Вас в София по повод честването на 145-тата годишнина от основаването на Върховния касационен съд (ВКС), за мен е от особена важност, макар и виртуално, да изразя в лично качество, но и от името на Съда на Европейския съюз, моето дълбоко уважение към приноса на ВКС за развитието на правото в България.

Ролята на ВКС коренно се промени от приемането на България в Европейския съюз през 2007 г. и бих искал днес да засегна, макар и накратко, една тема, която е крайъгълен камък на българската държавност и на европейския конституционен модел, а именно: независимостта на съдилищата и ролята на ВКС и Съда на Европейския съюз (СЕС) за нейното опазване.

Неслучайно избирам тази тема. В последните години, както знаете, Съдът на Европейския съюз постанови редица важни решения, целящи отстояване на независимостта на националните съдилища. Появиха се критики, включително в България, че с тези свои решения Съдът на Европейския съюз се намесва неправомерно в устройството на съдебната власт в държавите членки, което нарушавало тяхната конституционна идентичност.

Тези критики трябва да бъдат категорично отхвърлени, доколкото почиват на едно погрешно разбиране на европейския конституционен модел.

Съгласно член 19 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), задачата за осигуряване на съдебен контрол с цел спазване на правния ред на Европейския Съюз е съвместно възложена както на Съда на Европейския Съюз, така и на националните съдилища, които заедно изпълняват фундаменталната функция за гарантиране на върховенството на правото в Европейския съюз. В този смисъл, във всяко дело, в което български съд прилага или тълкува правото на Съюза, той е „съд на Европейския съюз“.

Така, върховенството на правото в Европейския съюз не може да бъде гарантирано, ако е нарушена независимостта на националните съдилища във всяка една държава членка.

Ще си позволя да дам няколко конкретни примера.

Преюдициалното запитване е ключов елемент от правораздавателна система на Европейския съюз. То установява диалог между Съда на Европейския съюз и националните съдии, в рамките на който Вие участвате активно в прилагането и осигуряването на еднаквото тълкуване на правото на Съюза, както и в защитата на правата, които то предоставя.

Националните съдилища не биха могли обаче да изпълняват тази важна функция без да бъде гарантирана тяхната независимост. Както следва от практиката на Съда на Европейския съюз, преюдициалното производство може да бъде задействано само от орган, който изпълнява критериите за независимост. Нещо повече, само юрисдикция, която отговоря на всички условия за независимост, може да гарантира, че преюдициалното заключение на Съда ще бъде спазено. При липса на гаранции за независимост, преюдициалното производство не може да функционира.

Нещо повече, правото на Европейския съюз предоставя пряко права на българските граждани, едно от които е именно правото им на ефективна съдебна защита и на справедлив съдебен процес, предвидено в член 47 от Хартата, във всички случаи, в които се прилага правото на Европейския съюз. Изискването за независимост на съдилищата спада към същественото съдържание на това право.

Всъщност, накърняването на независимостта на националните съдилища в дадена държава членка неминуемо води – като ефекта на доминото – до срив в признаването и изпълнението на съдебни решения в Европейския съюз. В действителност, не бихме могли да очакваме, например, че френските съдилища ще признаят и изпълнят решение на български съд в областта на наказателното право, ако са налице основателни съмнения, че това решение е постановено под външен натиск.

Дори функционирането на вътрешния пазар зависи от принципа на правовата държава – за да допуснат български стоки на немския пазар, германските власти „презумират“ – именно защото България се счита за правова държава – че те отговарят на всички технологични, фито-санитарни и пр. изисквания и стандарти, надлежно и обективно проверени и гарантирани от българските власти, включително посредством необходимия съдебен контрол – без протекции, привилегии и връзки – а само въз основа на приложимото право.

Всъщност – и това не е преувеличение, нито теоретична конструкция, а плод на дългогодишен практически опит – целият европейски правопорядък, а и самата конституционна идентичност на Европейския съюз, така както го познаваме днес, се крепи на презумпцията, че всяка държава членка е правова държава, в която обществените отношения се регулират единствено и само според закона, който се прилага еднакво за всички, а не съгласно желанията на най-силния, най-богатия или на най-влиятелния.

Тази презумпция обаче е оборима.

И това не са високопарни фрази, общи приказки, или изисквания на „Брюкселските“ бюрократи – както често чувам в България – а правни принципи, от които произтичат ясни и конкретни последствия.

Именно поради това Съдът на Европейския съюз е компетентен да следи за спазването на принципа на правовата държава във всяка държава членка, вкл. в България, и оттук за независимостта на българския съд.

И тук питам: с какво това накърнява българската конституционна идентичност? Нима българската конституционна идентичност предполага вмешателство в работата на съда, външен натиск при решаване на делата, неспазване на окончателни съдебни решения?

Това ли е нашата конституционна идентичност?

Оставам на Вас да потърсите отговор на този въпрос.

Поради всички тези причини, Съдът на Европейския съюз е и ще продължава да бъде гарант – понякога последен гарант – за независимостта на националните съдилища, а преюдициалното запитване е средство за гарантиране на тази независимост.

В това отношение припомням също, че спрямо националните съдии не могат да бъдат образувани дисциплинарни производства вследствие на факта, че са отправили преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Всъщност, сътрудничеството между ВКС и Съда на Европейския съюз чрез този механизъм е проява на общия ни ангажимент към правовата държава и основно средство за защита на демократичните ценности, върху които се основава Европейският Съюз.

Такава следва да е и ролята на ВКС като институция с 145 годишна история.

Пожелавам Ви, скъпи колеги от Върховния касационен съд, да бъдете стожер на справедливостта в България, еталон на почтеност и висок морал, пример и вдъхновение за всички по-млади колеги.

Благодаря за вниманието!