(Решение на Съда на ЕС по свързани дела С-585/08 и С-144/09, Pammerи Alpenhof)
Боряна Мусева[1]
1. Въведение
Все повече търговци предоставят своите стоки и услуги чрез интернет. Когато onlineмагазините или уебсайтове са ориентирани към потребители от други държави членки, тяхната дейност попада в обхвата на европейското право за защита на потребителите. В случай на спор тези търговци могат да бъдат привлечени пред съдилищата на държавата по местоживеенето на потребителя, освен това спрямо тях важат допълнителни процесуални ограничения, ползващи потребителя като по-слаба страна. Защитата на потребителите на нивото на международното частно право, осъществявана чрез правилата на международната компетентност, е установена в Регламент (ЕО) № 44/2001[2]. При електронната търговия тя започва тогава, когато дейността на търговеца е „насочена” с всички средства към държавата членка или към няколко държави членки, включително тази по местоживеенето на потребителя (чл. 15, пар.1, б. в) от Регламент (ЕО) №44/2001)[3].
Какво обаче означава „насочване”, когато се използва интернет?
В решението по свързани дела С-585/08 и С-144/09 Съдът на Европейския съюз (СЕС) установява критерии, с помощта на които националните юрисдикции могат да преценяват наличието или липсата на „насоченост” при използване на достъпни интернет сайтове. Настоящата анотация има за цел да представи това решение на СЕС, включително фактите и обстоятелствата, които го провокират, както и заключението на генералния адвокат, което го предхожда. Всичко това ще бъде направено във връзка с определянето на съдържанието на понятието “насочване” на дейност в интернет.
2. Факти и обстоятелства
(A) Дело – С-585/08 – Pammer
Спорът по първото дело се води между г-н Pammer, имащ местоживеене в Австрия, и Reederei Karl Schlüter GmbH & Co KG – дружество със седалище в Германия. С помощта на посредник – Internationale Frachtschiffreisen Pfeiffer GmbH (дружество със седалище в Германия) – между страните по спора се сключва договор за пътуване с товарен кораб от Триест до Далечния изток. При сключването на договора посредникът описва пътуването на своя уебсайт като посочва, че корабът разполага със спортна зала, външен басейн, салон, видео, телевизия и други удобства.
Въз основа на това описание г-н Pammer решава да сключи договор, резервира пътуването с писмо и заплаща определената за него цена. Непосредствено преди заминаването г-н Pammer установява, че условията, предлагани на кораба, се отличават от описаните в офертата. Ето защо г-н Pammer се отказва от пътуването и иска да му бъде възстановена изцяло платената цена. Reederei Karl Schlüter GmbH & Co KG му връща само част от цената, а за остатъка от цената и свързаните с нея лихви г‑н Pammer предявява иск пред Bezirksgericht Krems an der Donau — австрийска първоинстанционна юрисдикция, където се намира неговото местоживеене.
В рамките на първоинстанционното производство ответникът възразява за липса на международна компетентност на сезирания съд, като твърди че не упражнява никаква професионална или търговска дейност в Австрия. Съдът не уважава това възражение, като приема, че е налице потребителски договор и че ответникът извършва рекламна дейност на територията на Австрия чрез интернет.
Въззивната инстанция възприема противополжната позиция. Според нея спорът не е подсъден на австрийските юрисдикции, защото договорът за пътуване от описания тип не е потребителски, съответно за него не се прилага защитната юрисдикция, установена раздел 4 от глава II на Регламент № 44/2001.
Спорът достига до австрийския ObersterGerichtshof, който решава да спре производството и поставя два преюдициални въпроса пред СЕС, а именно:
„1) Представлява ли „пътуването с товарен кораб“ пакетно пътуване по смисъла на член 15, параграф 3 от [Регламент № 44/2001]?
Този въпрос е извън предмета на настоящата анотация, поради което ще си позволя да дам предварително и неговия отговор. Той е положителен. Съгласно диспозитива на решението на СЕС това е договор за транспорт, който включва в цената си предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване по смисъла на член 15, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001. Ето защо свързаните с него спорове не са изключени от проверката за приложимост на защитните юрисдикции в раздел 4 на глава втора от същия нормативен акт.
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: за да е налице „насочване“ на дейности (към държавата членка, в която потребителят има местоживеене) по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от [Регламент № 44/2001], достатъчно ли е да има възможност да се ползва уебсайт на посредник?“
(Б) Дело – С- 144/09 – Аlpenhof
Спорът по това дело се развива между HotelAlpenhofGesmbH (ищец), със седалище в Австрия, и г‑н Heller (ответник), с местоживеене в Германия. Предмет на делото е заплащането на сума в размер 5 248,30 EUR за използване на хотелиерски услуги. Договорът между страните е сключен, след като г-н Hellerе посетил уебсайта на ищеца. На посочения там електронен адрес ответникът е отправил запитване за резервация на няколко стаи. Резервацията е потвърдена чрез електронна поща. Г-н Hellerползва хотелските услуги, но си тръгва като плаща единствено първоначален аванс, но не и уговорената между страните цена. HotelAlpenhofGesmbH предявява иск за заплащане на останалата дължима сума пред австрийския BezirksgerichtSanktJohannimPongau.
В рамките на първоинстанционното производство ответникът възразява, че сезираната юрисдикция няма нито международна, нито териториална компетентност, тъй като в качеството му на потребител срещу него можело да бъдат предявявани искове само в Германия. Първоинстанционната и въззивната юрисдикция приемат, че нямат международна компетентност, и отхвърлят иска.
HotelAlpenhofGesmbHподава жалба пред австрийския ObersterGerichtshof. Той решава да спре производството и да постави на СЕС следния преюдициален въпрос:
„Достатъчно ли е уебсайтът на съдоговорителя на потребителя да може да се ползва в интернет, за да се приеме, че дейността е „насочена“ по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламента относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Регламент № 44/2001, известен като „Брюксел I“)?“.
С оглед на сходството между втория въпрос по дело C‑585/08 и единствения въпрос, отправен по дело C‑144/09, двете дела са съединени от Съда в съответствие с член 43 от Процедурния му правилник.
(В) Значение на поставените въпроси
И по двете дела ObersterGerichtshof иска да установи дали търговецът, който ползва достъпен интернет сайт, е насочил дейността си към държавата членка, където потребителят има местоживеене, по смисъла на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 44/2001, за да определи кой е международно компетентният съд.
Австрийската юрисдикция изхожда от разбирането, че тези уебсайтове са „на посредника” (С-585/08) или „на съдоговорителя на потребителя” (С-144/09). Генералният адвокат и СЕС се произнасят, базирайте се също на приемането, че тези сайтове са на търговеца или на негов посредник[4]. Правното основание за ползване на конкретния сайт обаче е без значение. Направените изводи са по-скоро от позицията, че това са сайтове, върху които търговецът упражнява контрол като най-вече като определя тяхното съдържание и/или начин на функциониране. По този начин анотираните решения обхващат собствени сайтове, сайтове, които принадлежат на друго лице, но се ползват от търговеца, както и страници, които са достъпни чрез интернет портали (напр. eBayили Amazon).
Ако използването на достъпен сайт в интернет означава „насочване”, то при всички договори, попадащи в обхвата на търговската и професионална дейност на лицето – представено на сайта, насрещната страна, ако е потребител, ще ползва защитните юрисдикции на чл. 16 и чл. 17 на Регламент № 44/2001. Делата срещу потребителя ще се водят винаги там, където е неговото местоживеене (освен при насрещен иск). Ако потребителят е ищец, той има право да си избере между съда на държавата по собственото му местоживеене или този на държавата по местоживеенето на ответника. Наред с това важат ограниченията за избор на компетентен съд (основните са, че изборът е възможен само след възникване на спора, а преди това – ако създава допълнителна компетентност за потребителя). Обратното, ако ползването на уебсайт в интернет не означава „насочване” към държавата по местоживеене на потребителя, международната компетентност ще се определя според общите правила, установени в чл. 2 и сл. на същия нормативен акт. Ако потребителят е ищец, ще трябва да предяви своя иск пред съда по местоживеене на ответника (чл.2) или по местоизпълнение на въпросното спорно задължение (чл.5, т.1), съответно може да ползва компетентност, която е локализирана по местонахождение на клон или друго подразделение (чл.5, т.5), както и специалните правила при усложнение на процеса (чл.6). Ако ищец е търговецът, той разполага със същите възможни международно компетентни съдилища, освен тези по чл.5, т.5. Ако описаната ситуация не е „насочване”, ще важат и общите правила за избор на съд (чл. 23) – т.е. изборът може и да е направен преди възникване на спора, да насочва към един единствен съд, включително към съд на държава, с която потребителят изобщо не е свързан.
Ако има „насочване” по делото Pammerкомпетентен трябва да бъде австрийският съд, където е местоживеенето на пътника и където той се е обърнал към съд (чл.16, пар.1), а по делото Alpenhof– немският съд – където е местоживеенето на ответника – г-н Heller (чл. 16, пар.2). Обратното – ако няма „насочване” – по делото Pammer компетентен трябва да е немският съд, ако се прилага общата компетентност по чл.2, където е ответникът, а по делото Alpenhof – австрийският съд – ако ищецът се позове на чл. 5, т.1.
В първия случай потребителят ще се ползва от защитните правила на международната компетентност, защото ще може да разчита, че процесът ще се води „на негова територия”, а във втория – не – защото е вероятно да се наложи да дири търговеца в друга държава. Съответно търговците имат интерес ползването на уебсайт да не е „насочване”, за да не бъдат обвързани от ограниченията на раздел 4 на глава втора от Регламент №44/2001. И потребителят, и търговецът в крайна сметка се нуждаят от яснота, какво означава понятието „насочване”, за да могат предварително с голяма степен на сигурност да знаят към чий национален съд могат да се обърнат при евентуален спор.
Езиковото тълкуване на втория въпрос по дело C‑585/08 и на единствения въпрос по дело C‑144/09 показва, че запитващата юрисдикция иска да установи само, достатъчно ли е да има възможност конкретните уебсайтове да бъдат разглеждани по интернет, за да може да се счита, че дейността на търговеца е насочена към държавата по местоживеенето на потребителя. Генералният адвокат в своето заключение разширява поставения въпрос с още два: 1) той се пита, дали е допустимо разширително тълкуване на понятието „насочване” по смисъла на чл.15, пар.1, б. в) от Регламент № 44/2001 и 2) какви са мислимите критерии, въз основа на които може да се приеме, че търговец, чиято дейност е представена на неговия уебсайт или на уебсайта на посредник, „насочва“ дейността си към държавата членка по местоживеенето на потребителя (вж. т. 51 от Заключението на Генералния адвокат). Съдът на Европейския съюз също не остава ограничен от единствено от конкретното запитване на австрийския ObersterGerichtshof и също си поставя за цел да посочи критерии за тълкуване на понятието „насочване” при използване на уебсайт (вж. т. 47 от Решението по дело С-585/08 и С-144/09).
3. Заключение на генералния адвокат
Генералният адвокат – г-жа Trstenjak – представя на вниманието на СЕС едно много добре написано заключение, в което, чрез методите на тълкуване обяснява понятието „насочване” (А), след което – конструира нарочни критерии за неговото установяване (Б).
(А) Методи на тълкуване на понятието „насочване”
Липсата на легална дефиниция на понятието „насочване” в Регламент (ЕО) № 44/2001 налага неговото изясняване от СЕС. То следва да бъде направено самостоятелно (автономно) в унисон със собствената му съдебна практика, а именно: всъответствие с обичайния смисъл на понятието в общоупотребимия език, като се държи сметка за контекста, в който се използва, както и за системата и целите, преследвани от Регламента, в който се съдържа[5]. Задачата е посредством тълкуването да се постигне пълната ефективност на интерпретирания европейски акт[6].
Според генералния адвокат семантиката на понятието „насочване” предполага активно поведение на търговец от една държава, ориентирано към привличане на потребители с местоживеене в друга или други държава членка за сключване на договори. Това поведение следва да бъде преценено от обективна гледна точка, а не според субективните цели, които не са обективиране в конкретни факти[7]. Наличието единствено на достъпен уебсайт според генералния адвокат не означава активно поведение
При телеологичното тълкуване, което издирват целите на тълкуваното понятие и на нормативния акт, към който принадлежи, генералният адвокат противопоставя две групи от интереси – интересът на потребителя делото да се разглежда от съда по неговото местоживеене и интересът на търговеца това да се случва, само ако извършва или насочва активно дейност към същата тази държава. За да се приложи защитната юрисдикция за потребителя, търговецът трябва да е създал достатъчна по степен връзка с неговата държава. Ако не е, важат останалите основания за определяне на международно компетентния съд, а не защитните. За генералния адвокат достъпният сайт в интернет не създава достатъчна връзка с държавата по местоживеенето на потребителя. Той дори предполага, че „ако волята на законодателя бе специалните правила за компетентност при потребителските договори да се прилагат само въз основа на факта, че сайтът е достъпен в интернет, той не би поставил като условие за прилагане на тези разпоредби насочването на дейността, а направо самото съществуване на уебсайта”. Така направеното съждение е възприето изрично и в решението на СЕС (т. 71).
Историческото тълкуване според генералния адвокат най-напред трябва да проследи връзката между чл. 15 на Регламент 44/2001 и чл. 13 от заменената от него Брюкселска конвенция. Двете разпоредби са сходни, но не идентични. Член 15 от Регламент 44/2001 предвижда по-широко формулирани условия, които гарантират по-добра защита на потребителите с оглед на новите средства за комуникация и развитието на електронната търговия[8]. Най-напред – регламентът се прилага към всякакви договори, а не, както преди, само към договори за доставка на стоки и предоставяне на услуги. Освен това той премахва изискването потребителят да е извършил необходимите действия за сключване на договор в държавата членка по своето местоживеене. Най-накрая – условието преди сключването на договора търговецът да е направил оферта или специална реклама в държавата членка на местоживеене на потребителя е заменено с предпоставката търговецът или да извършва своята дейност в държавата, в която потребителят има местоживеене, или да насочва своята дейност към тази държава. Последната променя на практика обема на предходното разрешение[9]. За да се прилагат защитните юрисдикции на раздел 4 от глава ІІ на Регламент 44/2001 търговецът може да е свързан с държавата по местоживеенето на потребителя, както посредством конкретна оферта или класическа реклама (по телевизия, радио, вестници, чрез брошури и пр.), така и чрез всякакви други средства, насочени към същата държава.
В обяснителния меморандум към проекта за Регламент 44/2001 по повод на чл. 15, пар.1, б. в) изрично се отбелязва, че промяната цели да се обхванат договори, сключени чрез интерактивни уебсайтове. Договорите, сключени след уведомяване за стоки или услуги от статичен (според терминологията на СЕС – „пасивен”) сайт, обаче, не са защитени, ако е това е единствената връзка с държавата по местоживеенето на потребителя[10].
След приемането на Регламент № 44/2001 Съветът и Комисията приемат съвместна декларация по повод на тълкуването на член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, в която се посочва, че сама по себе си възможността за достъп до уебсайт не е достатъчна за прилагането на член 15 от Регламент № 44/2001[11]. Необходимо е, освен да е достъпен, този уебсайт да съдържа покана за сключване на договор от разстояние и договорът действително да е сключен по този начин. Съгласно декларацията сами по себе си езикът или валутата, използвани на уебсайта, не са от решаващо значение[12].
Въз основа на историческото тълкуване генералният адвокат приема, че не е съществувала законодателна воля простата достъпност на даден уебсайт да бъде достатъчно основание за прилагане на защитните юрисдикции за потребителите. Такава воля отриваме дори изрично изразена в цитираната декларация. На тази декларация базира своите изводи и СЕС (т. 6).
Чрез последния метод на тълкуване – систематичното – генералният адвокат свързва Регламент 44/2001 с Регламент Рим І. Последният, в съображение № 7, изрично подчертава нуждата от съответствие между предмета и разпоредбите на тези два нормативни акта. Съображение № 24 настоява за „съгласуваност” между понятието „насочване на дейността”, използвано в чл. 6 на Регламент Рим І и предвиденото в чл. 15 от Регламент 44/2001. За целта той изрично включва пасажи от съвместната декларация, цитирана по-горе. По този начин, косвено, систематичното тълкуване налага извода, че достъпността на уебсайт без друга връзка с държавата по местоживеенето на потребителя, няма да направи договора му защитен от правилата на Регламент 44/2001. Вероятно поради идентичната база – съвместната декларация – СЕС не включва в мотивите подобен тип разсъждения.
Изводът от всички видове тълкуване на понятието „насочване”, направен от генералния адвокат е, че „може несъмнено да се установи, че сама по себе си възможността за достъп до уебсайт в държавата членка на местоживеене на потребителя не е достатъчна за насочването на дейността към тази държава по смисъла на този член”.
(Б) Критерии за насочване
Втората част от заключението на генералния адвокат представя възможни критерии, при наличието на които може да се приеме, че даден търговец, ползващ уебсайт, насочва дейността си към държавата по местоживеенето на потребителя. Тези критерии целят да подпомогнат националните юрисдикции, които във всеки конкретен случай трябва да направят самостоятелна преценка за наличието или липсата на такъв вид „насочване”. Критериите не са изчерпателно, а само примерно изброени, което означава, че са мислими допълнения[13].
Най-напред активното намерение на търговеца за насочване на дейността може да бъде установено въз основа на съдържанието на уебсайта, такова, каквото е към момента на сключване на договора. То трябва да свидетелства за стремеж към сключване на договори с потребители от други държави членки като им предлага или ги подпомага при вземане на решение за подобен тип обвързване. Индиции за подобно намерение може да бъдат „посочване на международния код пред телефонния номер или номера на факса, посочване на специален телефонен номер за помощ и информация, предназначен за потребителите от чужбина; посочване на маршрута от други държави членки до мястото, където търговецът извършва своята дейност (например пътни карти, международни връзки с влак, указания за най-близките летища); възможност за проверка дали има складови наличности от дадена стока и дали може да се предостави дадена услуга; възможност за потребителите от друга държава членка да се абонират за новини относно предлаганите от търговеца услуги или стоки”. При интерактивните уебсайтове следва да се съобрази възможността за потребителя при сключването на договора да избира по повод мястото на доставка между няколко държави членки, включително държавата членка на местоживеенето му. Ако на даден уебсайт има единствено електронен адрес, то не може да се приеме, че има „насочване”. Причината е, че това е така или иначе задължителен реквизит съгласно член 5, параграф 1, буква в) от Директивата за електронната търговия, съответно от чл. 4, ал.1, т. 4 на българския Закона за електронната търговия. Той служи за осъществяване на контакт, който може да бъде иницииран от местни потребителя, а от чужди – без непременно търговецът да очаква и желае това.
Вторият възможен критерий следва установената практика на търговеца. Ако е сключвал договори с потребители от определена държава, това е израз на негово целенасочено поведение, което го свързва с тази държава и нейни потребители. Колкото по-голям е процентът на подобни договори, толкова по-вероятно е приложението на защитните юрисдикции. В същото време, дори и един единствен предходен договор може да доведе до прилагане на чл. 15 от Регламент 44/2001, ако съществуват и други критерии, които потвърждават активно и целенасочено поведение за привличане на такъв тип клиенти.
Противно на съвместната декларация, генералният адвокат приема, че в определени ограничени случаи използваният език на уебсайта може да бъде критерий за „насочване”. Според него това е мислимо при редки езици, официални за дадена държава членка (напр. унгарски, български, гръцки). Ако се използват само те, то търговецът не е ориентиран към извън тази държава. Обратно – ползването на широко разпространен език не значи а priori„насочване”. Решаваща индиция за насочване може да бъде възможност за промяна на езика на уебсайта. Тази опция е поискана или одобрена от търговеца и той трябва да съзнава, че по този начин се обръща към лицата от държавата, където този език е официален.
Според генералния адвокат използването на „домейн от първо ниво” (напр. bg, .de, .it) е критерий, че търговецът насочва своята дейност към държавата на домейна. В същото време това не е пречка дейността му чрез други средства да е ориентирана към чужди държави членки. Изборът на домейн има значение и ако е направен от търговец със седалище в една държава, но самият домейн е на друга държава. Ако домейнът е неутрален (напр. com, org, eu), то е възможно търговецът да насочва дейността си и извън държавата по своето седалище. Това обаче трябва да бъде потвърдено и от други критерии за насочване.
Възможен критерий за „насочване” може да бъде използването на специални технически способи за информиране на потребителите. Такива са например спонсорираните линкове към уебсайтове, „pop–up” прозорците или изпращането на непоискани търговски съобщения.
Насочването на дейността на даден търговец, представен на достъпен уебсайт, може да се обоснове най-накрая според генералния адвокат и с помощта на традиционните методи на реклама (телевизия, радио, плакати, брошури и пр.).
В допълнение към възможните критерии за преценка генералният адвокат обсъжда самостоятелно значението на клаузи, с помощта на които търговецът изрично посочва, че не насочва и не развива дейност в дадена държава членка (т.нар. „disclaimer“). Това негово право се обосновава с фактическата му способност да не насочи към дадена държава, съответно, щом може конклудентно да стори това, трябва да е допустимо и изричното ограничаване. Търговецът може да има основателни причини да не желае да търгува с потребители от друга или други държави, напр. защото иска да предоставя качествен продукт и няма ресурс за чужбина, не желае да поема допълнителни рискове или разноски за транспорт. Такава клауза според генералния адвокат не противоречи на чл. 20 от Директивата за услугите, защото той забранява дискриминация, която се осъществява от държавите, но не и от субектите на частното право. Освен това, същият нормативен акт предвижда и възможност за диференцирано третиране при наличие на обективни причини.
4. Решение на СЕС
Решението на СЕС в голяма степен следва заключението на генералния адвокат. То използва, без да упоменава изрично, представените по-горе методи на тълкуване. Основните разлики, които могат да бъдат установени, са главно в две насоки: (А) подчертаното значение на волята на търговеца за насочване на дейността към държавата по местоживеене на потребителя и (Б) обособяването на показателите за насочване на дейността
(А) Воля на търговеца за „насочване на дейността”
Според СЕС, за да се приложи чл.15, пар.1, б. в) от Регламент 44/2001, „търговецът трябва да е изразил волята си да установи търговски отношения с потребителите на една или няколко държави членки, включително тази, където потребителят има местоживеене” (т. 75). Тази воля трябва да се изведе от „показатели, доказващи, че търговецът е възнамерявал да влезе в търговски отношения….. в смисъл, че е бил склонен да сключи договор….” (т.76). Прави впечатление обаче, че СЕС не изисква търговецът „съзнателно и в съществена степен да е насочил дейността си”[14], защото това би довело до „отслабване на защитата на потребителя, тъй като [такъв текст](допълн. мое) би изисквал да се докаже воля от страна на търговеца за развиване на дейност от определен мащаб с тези други държави членки” (т. 82). На базата на тези взаимно ограничаващи се изисквания СЕС извежда „очевидни показатели” за насочване на дейността и не толкова „очевидно показатели” – такива, които се прилагат в съчетание с други. Освен това СЕС изрично обособява и показатели, които сами по себе си никога не са достатъчни, за да се приеме, че има „насочване”. Проверката за наличие и/или липса на описаните показатели трябва да се извършва преди евентуалното сключване на договори с потребители от чужди държави членки и да се направи на базата на уебсайта и общата дейност на търговеца (т. 92).
(Б) Показатели за насочване на дейност
Най-напред, за СЕС очевидно „насочване на дейност” има при използване на традиционната реклама – разпространявана общо (напр. по радио, телевизия и пр.) или конкретно до определено лице (чрез брошури, амбулантни търговци и пр.). При нея търговецът съзнателно срещу допълнителни разходи желае да привлече потребители от друга/други държави-членки.
При реклама в интернет това не е така: веднъж поставена на даден сайт информация е достъпна практически в целия свят без това да зависи от волята на търговеца и без да е направил непременно допълнителни разходи. За СЕС самата достъпност на интернет сайт (т.69), съответно „използването на уебсайт” (т.72) не е равнозначно на насочване. Тук той се позовава на заключението на генералния адвокат (т.64), отхвърленото предложение на Комисията при приемането на Регламента потребителите да се защитават винаги при продажби по електронен път, и цитираната по-горе съвместна декларация на Съвета и Комисията.
Други очевидни показатели за насочване на дейност според СЕС са включването в уебсайта на търговеца на информация, че той предлага услуги или стоки в една или повече поименно посочени държави членки (т. 81). Вариант е и поемането на изрично задължение за заплащане на разходи, свързани с услуга по каталогизиране в интернет, по отношение на лице, предоставящо интернет търсачка, за да улесни достъпа до уебсайта си за потребителите с местоживеене в различни държави членки (например заплащане на предна позиция на сайта при търсене в локален Google подсайт в друга държава) (т. 81) . Последният показател се появява и по-късно в диспозитива на решението СЕС заедно с други не толкова очевидни критерии.
СЕС в своето решение изброява неизчерпателно множество показатели, които да се преценяват от националния съд в съчетание един с друг. Това са: 1) международното естество на разглежданата дейност, като например някои туристически дейности (т. 83), 2) посочването на телефонни номера с указване на международния телефонен код (т. 83), 3) използването на име на домейн от първо ниво, различен от този на държавата членка, където търговецът е установен, например „.de“ (т. 83), 4) използването на неутрални имена на домейни от първо ниво, като например „.com“ или „.eu“ (т. 83), 5) даването на описания на маршрути от определена държава членка или няколко държави членки до мястото, където се предоставят услугите (т. 83), 6) споменаването на международна клиентела, състояща се от клиенти с местоживеене в различни държави членки, по-специално чрез представянето на мненията на такива клиенти (т. 83), 7) използването на език или валута, различни от обичайно използваните в държавата членка, където търговецът е установен с възможност за резервиране и потвърждаване на резервацията на този друг език (т. 84), 8) поемането на задължение за плащане на разходи, свързани с услуга по каталогизиране в интернет, с цел улесняване на достъпа до уебсайта на търговеца или до уебсайта на посредника му за потребителите с местоживеене в други държави членки (т. 93).
СЕС, в продължение на съвместната декларация на Съвета и Комисията и на съжденията на генералния адвокат, приема изрично, че посочването на електронен или пощенски адрес на уебсайта не е самостоятелно основание да се заключи, че има „насочване”. Причината е, че тази информация е нужна и за потребители от държавата членка търговеца, както и че е изискуема съгласно Директивата за електронната търговия. Същата малозначителна роля има използваният на уебсайта език, ако е обичаен за държавата на търговеца, и валутата, която се използва в същата държава членка. Без значение при преценката за прилагане на чл. 15, пар.1, б. в) от Регламент 44/2001 е и начинът на изграждане и функциониране на електронната страница – като статична или интерактивна.
5. ИЗВОДИ
Освен всички бележки до тук, по повод на анотираните дела С-585/08 и С-144/09 могат да бъдат направени следните изводи за последиците им при тълкуването на понятието “насочване”:
1) Наличието на достъпен уебсайт не прави автоматично достъпни защитните юрисдикции в полза на потребителите, установени в раздел 4 на глава ІІ от Регламент 44/2001. Това е така дори и когато на сайта се посочва електронен адрес или други данни за връзка или когато валутата или езикът са обичайни за държавата, където е установен търговецът;
2) Използването на достъпен интернет сайт, както „статичен”, така и „интерактивен”, не представлява сам по себе си реклама, от която да се установи, че търговецът съзнателно насочва дейността си към чужда държава членка. В същото време, ако търговец с достъпен уебсайт използва и традиционни методи на реклама, той вече „насочва” дейността си към държавата, в която се рекламира, и потребителите са защитени от нарочните правила за международна компетентност на Регламент 44/2001;
3) При преценката за наличие на насочена дейност към държавата членка по местоживеене на потребителя националните юрисдикции следва да подложат на детайлен анализ уебсайта, ползван от търговеца, както и цялостната му търговска и професионална дейност преди и към момента на сключването на договора. Последващи обстоятелства като напр. мястото на предаване на ключовете, мястото на плащане или най-общо мястото на изпълнение на договора или на отделни негови части, твърдения за нищожност, унищожаемост или разваляне са без значение;
4) При анализа за „насочване” националните юрисдикции трябва да дирят волята на търговеца да търгува с потребители от други държави членки в това число неговата склонност да сключи договори с тях. Тежестта на доказване в случая се носи от потребителя, а търговецът може просто да оспори липсата на воля. Нейното наличие трябва се изведе с помощта на обективирани в реалността обстоятелства. А тези обстоятелства са изцяло под контрол на търговеца. Така той е единственият актьор, от чието поведение зависи приложимостта на защитните потребителски юрисдикции;
5) Когато тази воля е формулирана изрично, насочването е лесно установимо. Волята може да е налице и при наличие на кумулация от обстоятелства, които в съчетание обосновават готовност на търговеца за сключване на договори с потребители от други държави членки;
6) СЕС в своето решение по анотираните дела предоставя примерен каталог от показатели за установяване наличието на волево насочване. Те са свързани с международния характер на дейността на търговеца, с наличието на международна клиентела, с описание на маршрути от чужбина, с използване на международен телефонен код, език, валута или домейн от първо ниво на друга държава членка, поемане на разходи по каталогизиране в интернет;
7) Каталогът не е изчерпателен и към посочените от СЕС показатели могат да се прибавят и критериите, зададени от генералния адвокат, но не възприети изрично в решението на СЕС – това са посочване на специален телефонен номер за помощ и информация, предназначен за потребителите от чужбина, възможност за проверка дали има складови наличности от дадена стока и дали може да се предостави дадена услуга, възможност за потребителите от друга държава членка да се абонират за новини относно предлаганите от търговеца услуги или стоки,възможност за потребителя при сключването на договора да избира по повод мястото на доставка между няколко държави членки, включително държавата членка на местоживеенето му, както и включването на спонсорирани ликове към уебсайтове, „pop–up” прозорците или изпращането на непоискани търговски съобщения;
8) Езикът (езиците) на уебсайта и използваната валута имат значение. Това е така, когато те не принадлежат на държавата, където е установен търговецът, в частност – когато е възможно резервиране и потвърждаване на резервация на чужд за държавата на търговеца език;
9) Изграждането на уебсайта като „интерактивен” или „статичен” само по себе си не определя наличието или липсата на „насочване”.
Търсенето на адекватния баланс между интереса от свободната търговия в интернет и защитата на потребителите продължава. Представеното съдебно произнасяне допринася за повишава на правната сигурност като предоставя на търговците критерии, по които могат да се водят при моделиране на дейността си в интернет според своите цели и намерения, като същевременно запазва достъпа до защитно правосъдие за потребителите. Локалният търговец, попадащ в интернет пространството, след решението по дела С- 585/08 и С-144/09 трябва да знае, че всичко повече от това, което би направил „на място”, рискува да го свърже с юрисдикции, защитаващи потребителите от други държави членки. В конкурентната борба всяка допълнителна функционалност и/или информация на даден интернет сайт прави търговеца застрашен от същата опасност. Потребителите, които желаят да ползват предимствата на електронната търговия, не трябва да прекаляват със своята електронна мобилност. Ако търговец от друга държава членка не ги „таргетира”, а още повече – ако изрично ги изключва като възможни свои контрагенти – сключеният с него договор няма да е „защитен”, съответно делото по инициатива на потребителя вероятно ще трябва да се води в държавата по местоживеене на търговеца.
Преценката за „насочване”, визирана в чл. 15, пар.1, б. в) от Регламент 44/2001, почти по всяко дело ще бъде уникална, защото динамичното развитие на технологиите се променя с всеки изминал миг. Националните съдилища ще трябва да са в крак с времето и най-малкото с анотираното тук съдебно решение на Съда на Европейския съюз.
***
Link to the summary in English language: PROTECTION OF THE ELECTRONIC COMMERCE VS. CONSUMER PROTECTION
***
[1]Доктор по право и главен асистент по международно частно право в Софийски университет „Св. Климент Охридски”.
[2]Обн. в Официален вестник L12/1 от 16.1.2001 г.
[3]Вж. Rauscher, Th., Europäisches Zivilprozeßrecht, 2 Aufl., München, Sellier, 2006, p. 286 ff, Magnus, Ul., Mankowski, P., Brussels I Regulation, München, Sellier, 2007, p. 315-318.
[4]Вж. т. 2, 11, 27, 28, 51, 89, 91, 92 от заключението на генералния адвокат, и т. 16, 26, 29, 47, 50 от решението на СЕС.
[5]Вж. в този смисъл Решение от 19 октомври 1995 г. по дело Hönig (C‑128/94, Recueil, стр. I‑3389, точка 9), Решение от 27 януари 2000 г. по дело DIR International Film и др./Комисия (C‑164/98 P, Recueil, стр. I‑447, точка 26) и Решение от 10 март 2005 г. по дело easyCar (C‑336/03, Recueil, стр. I‑1947, точка 21).
[6]Вж. Решение от 11 юли 2002 г. по дело Gabriel, C‑96/00, Recueil, стр. I‑6367, точка 37.
[7]Вж. бел. 36 от заключението на генералния адвокат.
[8]Вж. Решение от 14 май 2009 г. по дело Ilsinger, C‑180/06, Сборник, стр. I‑3961, точка 48.
[9]Вж. Mankowski, P., Neues zum „Ausrichten“ unternehmerischer Tätigkeit unter Art. 15, Abs.1, lit. C EuGVVO, IPRax, 2009, 4, S. 238.
[10] Предложение за регламент (ЕО) относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (COM (1999) 348 окончателен).
[11]Това обстоятелство не е достатъчно, дори и ако се приеме, че интернет страницата отправя покана за сключване на договор от разстояние и договор в действителност е бил сключен от разстояние, с каквито и да било средства.
[12] Съвместна декларация на Съвета и Комисията по членове 15 и 73 от Регламент № 44/2001, достъпна например на немски език на адрес http://ec.europa.eu/civiljustice/homepage/homepage_ec_de_declaration.pdf.
[13]Вж. т. 90 от заключението на генералния адвокат.
[14]Такова предложение е било отхвърлено от Европейския парламент с нарочва резолюция по повод точка 43 от предложението за приемане на регламент 44/2001 – ОВ С 146, 2001 г., стр. 101.