Арпине Мануелян[1]

 

Първоначално и за дълго време, общата транспортна политика, предвидена в членове 90 ДФЕС и 100  ДФЕС, не е белязана от особен интерес от страна на държавите —членки на Европейския съюз. Pазвитието на въздушния транспорт подчертва необходимостта от европейско законодателство, чиято цел е да гарантира високо равнище на защита на пътниците, ползващи този вид транспорт. В следствие на приемането на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, предвиждащ стандартизирана схема на обезщетение и незабавна помощ в ситуациите които обхваща, защитата на пътниците, ползващи въздушен транспорт в Европа, е осигурена от двоен механизъм: единят пряко произтичащ от условията на Регламент № 261/2004, а другият от международната Конвенция от Монреал, която е съставна част от правния ред на Съюза.

В основополагащото си Решение по дело Sturgeon/AirFrance, по повод отправено преюдициално запитване, Съдът на ЕС постановява, че подобно на пътниците, чиито полети са отменени, пътниците засегнати от голямо закъснение на полети също имат право на обезщетение на основание член 7 от Регламент № 264/2004, чийто размер е от 250 EURдо 600 EURв зависимост от разстоянието на полета. Важно е да се отбележи, че правото на обезщетение в случай на закъснял полет е приложимо само ако закъснението е „голямо“. Регламент № 264/2004 не съдържа определение на това понятие. Съдът на ЕС постановява в Решение по дело Sturgeon/AirFrance, потвърдено съгласно съдебната практика, че полети имащи „голямо“ закъснение са тези с продължителност равна или по-голяма от три часа по отношение на предварително планираното време за пристигане по разписание на крайната дестинация.По повод на последното си Решение по дело Folkerts/AirFrance, Съдът на ЕС уточнява, че в случай на свързани полети, от значение за получаване на обезщетението с фиксиран размер по смисъла на член 7 от Регламент № 261/2004 е единствено закъснението от три часа или повече, констатирано по отношение на предварително планираното по разписание време на кацане на дестинацията на последния полет, с който лети съответният пътник. Закъснението на полет по отношение на времето за излитане по разписание, има за цел единствено да установи условията, предоставящи право да се ползват помощта и грижите, предвидени съответно в членове 8 и 9 от посочения регламент.

Чрез съдебната си практика, Съдът на ЕС променя характера на задълженията наложени на авиокомпаниите, които трябва да се считат за „резултатни“. Фактът, че е констатирано закъснение от три часа или повече спрямо предварително планираното по разписание време на кацане, е генератор на право на обезщетение съгласно член 7 от Регламент № 261/2004.

Въпреки това, правото на обезщетение не е абсолютно. Освен вече споменатият времеви фактор, Регламент № 261/2004 предвижда, че при определени условия правото на обезщетение може да подлежи на намаления, и дори на отменения в следствие на извънредни обстоятелства. Тъй като понятието „извънредни обстоятелства“ не е сред понятията, определени от Регламент № 261/2004, съдебната практика на Съда на ЕС е тази, която уточнява съдържанието им. Строгото им тълкуване е обосновано от целта на самия Регламент № 261/2004, т.е. да бъде гарантирано едно високо равнище на защита на пътниците, което се вписва в цялостната политика за защита на потребителите в ЕС.

Техническите инциденти, възникнали на борда на летателен апарат, са първият повод дал възможност на Съда на ЕС да тълкува обстоятелствата определени като извънредни от Регламент № 261/2004. По този повод, Съдът на ЕС прави разлика между общи и специфични технически проблеми. Той отчита, че имайки в предвид особените обстоятелства, при които се осъществява въздушният транспорт, и степента на технологично усложнение на летателните апарати, въздушните превозвачи обичайно се сблъскват с различни технически проблеми неизбежни и нормални за дейността им. Тези технически проблеми, открити например при поддръжката на летателните апарати или поради неравномерна поддръжка, не биха могли да представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“. Въпреки това, Съдът на ЕС отчита, че технически проблеми биха могли да спадат към тези извънредни обстоятелства, при условие че не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Такива са случаите на скрити фабрични дефекти, отразяващи се върху сигурността на полетите, и повреди причинени от актове на саботаж или тероризъм. Честотата на възникване на техническите проблеми, не е релевантен фактор за Съда на ЕС, за да направи извод за наличието или липсата на извънредни обстоятелства.

След изригването на исландския вулкан Ейяфятлайокутл и затварянето на по-голямата част от въздушно пространство на северното полукълбо, Решение по дело McDonagh/Ryanair е повод за Съда на ЕС да задълбочи и допълни своя анализ относно извънредните обстоятелства и задълженията на въздушните превозвачи в такива ситуации.

По този повод, Съдът на ЕС установява, че обстоятелствата в следствие на затварянето на европейското въздушно пространство поради изригването на вулкана Ейяфятлайокутл, мащабността и продължителността им, представляват „извънредни обстоятелства“ по смисъла на Регламент № 261/2004. Въпреки това, Съдът на ЕС не встъпва в семантичния дебат, към който го тласка Ryanair и категорично отхвърля хипотезата, че Регламент № 261/2004 предвижда, освен споменатите „извънредни обстоятелства“, отделна категория „особено извънредни“ събития, които биха могли да освободят въздушния превозвач от всичките му задължения спрямо пътниците, ползващи въздушен транспорт и изрично предвидени от посочения регламент.

В това отношение, Съдът на ЕС установява, че при подобни обстоятелства въздушният превозвач се освобождава единствено от задължението си за обезщетяване по силата на член 7 от Регламент № 261/2004, но продължава да носи задължението за полагане на грижа в съответствие с член 9 от този регламент, като предоставяне на храна, напитки, настаняване в хотел, превоз между летището и мястото за настаняване и предоставяне на безплатна телекомуникация. Съдът на ЕС подчертава категорично, че от текста на Регламент № 261/2004 не може да се изведе никакво ограничение, било то във времево или в парично отношение, на задължението за полагане на грижа на пътниците в извънредни обстоятелства. Още повече, всички задължения за полагане на грижа за пътниците, чийто полет е отменен, са изцяло в тежест на въздушния превозвач през целия период на изчакване.

При все това, Съдът на ЕС не подхожда към абсолютен протекционизъм на пътниците, ползващи въздушен транспорт, и постановява, че обезщетението за неизпълнение от страна на въздушния превозвач на неговото задължение за полагане на грижа, се равнява единствено на възстановяване на сумите, които с оглед на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай се оказват необходими, подходящи и разумни за запълването на пропуска на въздушния превозвач при полагането на грижа за посочения пътник, което националният съд има за задача да прецени.

 

***

[1]Служител в секретариата на Съда на публичната служба на ЕС. Изразените в статията мнения ангажират едниствено автора, но не и институцията, на която е служител.

***

Към цялата статия на френски език: LA PROTECTION DES VOYAGEURS AERIENS DANS LA RECENTE JURISPRUDENCE DE LA COUR DE JUSTICE : EST-CE LE TEMPS DES CONSOLIDATIONS ?