ЗАЩИТАТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ В ЕПОХАТА НА ИНТЕРНЕТ

Author

Решение на Съда на Европейския съюз от 13 май 2014г. по дело С-131/12,

Google Spain.

Аглика Адамова[1]

 

Въведение

1.Живеем в информационно общество. Тази фраза се е превърнала в клише до такава степен, че малко се замисляме за параметрите на нейния смисъл. Преди време, когато случайно установявахме, че имаме общи приятели с току-що заговорилия ни непознат събеседник, си казвахме: „Светът е малък“.

 2.Светът обаче започна да става обезпокоително малък, откакто се оказа, че с помощта на средства за търсене на информация в интернет /търсачки/, ние можем да узнаем интересни подробности от биографията на познати или напълно непознати лица, включително плащали ли са осигурителните си вноски преди 15 години или  колко брака имат, например. Доказва се твърдението, че информацията е мощно оръжие, особено когато съдържа лични данни. Леснотата, с която днес всеки, независимо от намеренията му, може да се сдобие с нея, се оказва стряскаща. Знаете ли, че няма гаранция за пълното заличаване на информация, която веднъж е „качена“ в Интернет и че има лесни начини дори заличена от вас информация отново да бъде открита, с помощта на някои хитри „търсачки“?

3.На българска територия, доброволното или случайно предоставяне на лични данни, без да се мисли за тяхната защита, е все още честа практика, въпреки че Законът за защита на личните данни съществува от 2002 г., а от 2007 г. България е член на Европейския съюз и е сред страните, които са предвидили задължителните мерки, залегнали в Директива 95/46/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24.10.1995г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни.

4.В същото време, най-разпространените интернет търсачки и социални мрежи се поддържат от стопански субекти, чието седалище не е в България и дори не е в Европейския съюз, което поставя под въпрос възможността за техния контрол от националните органи и юрисдикции в този Съюз.

5.Решението на Съда на Европейския съюз от 13 май 2014 г. по дело С-131/12, Google Spain не е първото в областта на личните данни, но е първото, което третира въпроса за интернет търсачките и за отговорността на лицата, които ги управляват, при предоставяне на информация, съдържаща лични данни.

Факти и обстоятелства

6.На 5 март 2010 г. г-н Costeja González, испански гражданин с местожителство в Испания, подава жалба пред Испанската агенция за защита на данните /AEPD/ срещу дружество, което издава всекидневник с голям тираж в Испания, както и срещу Google Spain и Google Inc. Жалбоподателят твърди, че при въвеждането на името му в интернет търсачката на групата Google („Google Search“), получава връзка към две страници на всекидневника от 1998 г. Тези страници съдържат обява, в която е посочено името на г-н Costeja González във връзка с продажба на търг на недвижимо имущество по повод на възбрана, наложена за събиране на вземания в областта на социалното осигуряване.

7.В жалбата се иска да се разпореди на издателя на всекидневника да премахне посочените страници или да измени съдържанието им, за да не се появяват повече личните данни в тях или да използва някои от предоставените от интернет търсачките средства за защита на тези данни. Освен това се иска да се разпореди на Google Spain или на Google Inc. да заличи или да скрие тези лични данни, така че те да не се появяват повече в резултатите от търсенето и да не се съдържат във връзките към всекидневника. Жалбоподателят поддържа, че е изпълнил изцяло социално-осигурителните си задължения още преди няколко години.

8.С решение от 30 юли 2010 г. AEPD отхвърля жалбата срещу издателя на всекидневника, като приема, че публикуването на разглежданата информация е правно обосновано, тъй като е извършено по разпореждане на орган на публична власт в изпълнение целта на закона.

9.Жалбата обаче е уважена в частта ѝ срещу Google Spain и Google Inc. AEPD приема, че спрямо лицата, които управляват интернет търсачки, се прилага законодателството в областта на защитата на личните данни, тъй като те извършват обработка на данни, за които носят отговорност, и действат като посредници в информационното общество. AEPD приема, че за възникване на отговорността на тези лица не е необходимо преди това да са били заличени данните или информацията от интернет сайта, в който първоначално са били публикувани, както и че отговорността е налице и когато запазването на информацията на същия сайт е законосъобразно.

10.Това решение е оспорено от Google Spain и Google Inc. пред испанския Върховен съд – Audiencia Nacional. Установените в рамките на националното съдебно производство факти сочат, че Google Search се предлага на световно ниво посредством уебстраницата www.google.com. и е една от най-използваните търсачки в Испания. В редица държави съществуват местни варианти, приспособени към националния език. Вариантът на испански език се предлага посредством уебсайта www.google.es.

11.11.Google Search се управлява от Google Inc., което е дружеството майка в групата Google и чието седалище е в Съединените американски щати. Google Search, чрез компютърни програми намира и предоставя информация от съществуващите в интернет уебстраници. Тази информация се съхранява временно на сървъри, чието местонахождение не е установено.  При предоставяне на резултатите Google Search  представя на потребителите реклами, свързани с въвежданите от потребителите на интернет думи и изрази за търсене. Дъщерното дружество Google Spain е самостоятелен правен субект в Испания, което действа като търговски представител на  групата Google. Предметът на дейност на дружеството е насърчаването, улесняването и извършването на продажба онлайн на рекламни стоки и услуги на трети лица, както и рекламирането на тази дейност.

12.При тези данни националният съд е отправил преюдициално запитване, съдържащо три въпроса. С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали Директива 95/46 е приложима при обстоятелства като тези в главното производство. Този въпрос се отнася и до тълкуването на понятието „обект“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директивата и понятието „оборудване, намиращо се на територията на дадената държава членка“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква в).

Вторият въпрос, букви а) и б) се отнася до материалното приложно поле на Директива 95/46 и понятието „обработване на лични данни“, а букви в) и г) касаят обхвата на отговорността по Директива 95/46 на лицето, което управлява интернет търсачка и качеството му на „администратор“.

 С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 12, буква б) и член 14, първа алинея буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на съответното лице да изисква от лицето, което управлява интернет търсачка, да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на името на въпросното лице, връзки към уебстраници, които са публикувани законосъобразно от трети лица и съдържат достоверна информация относно последното, по съображението че тази информация може да му нанесе вреди и че желае тя да бъде „забравена“ след определено време.

Заключение на генералния адвокат

13.В заключението си по делото генералният адвокат г-н Jääskinen сочи, че делото Lindqvist[2] е най-значимото до момента дело, разглеждано от Съда, с предмет защита на личните данни и интернет. То обаче не се отнася до търсачките в интернет. Генералният адвокат припомня, че през 1990 г., когато Комисията внася предложението си за Директивата, интернет в съвременния си смисъл на световна мрежа не е съществувал, нито е имало търсачки. Независимо от това, приложното ѝ поле е дефинирано широко, с цел да се догони развитието на технологиите.

14.Генералният адвокат разглежда групите въпроси от преюдициалното заключение по реда на тяхното поставяне. По въпросите, свързани с териториалното приложение на Директивата, първо се разглежда географският център на тежестта на спора, като основание за приложимост на Директивата. Припомня се, че Хартата /член 51, параграф 2/ не разширява приложното поле на правото на Европейския съюз извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите. Следователно тълкуването на Директивата в съответствие с Хартата не може да добави нови елементи, които биха могли да доведат до териториалното прилагане на националното законодателство, транспониращо Директивата. Генералният адвокат приема, че териториалното приложно поле на Директивата и националното законодателство, което я транспонира, се определят не от „центъра на тежестта на конфликта“, а от местоположението на клона на администратора или от местоположението на средствата или оборудването, които се използват, когато администраторът е установен извън ЕИП.

15.Генералният адвокат предлага на Съда да подходи към въпроса за териториалната приложимост от гледна точка на бизнес модела на доставчиците на услуги за търсене в интернет. Този модел обикновено разчита на рекламирането въз основа на ключови думи, което е икономическата причина да се предоставя безплатно търсене на информация под формата на търсачка. За целта Google учредява дъщерни дружества в много държави членки, които представляват „клонове“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директивата и които отговарят за посочената икономическа дейност. Двете дейности – по търсене и предоставяне на информация, съдържаща се в интернет, и по извършване на рекламни услуги, са свързани, което дава основание на генералния адвокат да приеме, че обработването на лични данни се осъществява „в контекста на дейностите на клон на администратора на лични данни“.

16.Ето защо генералният адвокат предлага на Съда да отговори на първата група преюдициални въпроси в смисъл, че обработването на лични данни се извършва в контекста на дейностите на „клон“ на администратора по смисъла на член 4, параграф 1, буква a) от Директивата, когато предприятието, предоставящо услугите на търсачка, създава в държава членка офис или дъщерно дружество, чиято дейност по рекламиране и продажба на рекламните пространства на търсачката е насочена към гражданите на тази държава[3].

На следващо място генералният адвокат се спира на втората група въпроси, свързана с приложното поле ratione materiae на Директивата. В тази връзка той приема, че дейността, извършвана от интернет търсачките, представлява дейност по събиране, запис, организиране и съхранение на лични данни, които могат да доведат до тяхната употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друга форма на предоставяне, както и комбиниране на личните данни. Изводът е, че извършваната от управителите на интернет търсачките дейност представлява обработване на лични данни  по смисъла на член 2, буква б) от Директивата.

17.В тази връзка се изследва и понятието „администратор на лични данни“, както и дали то се отнася до доставчика на услуги за търсене в интернет. Генералният адвокат счита, че за да се постигне балансирано и разумно решение, при тълкуването на Директивата спрямо новите технологични явления трябва да се вземат предвид принципът на пропорционалност, целите на Директивата и предвидените в нея средства за постигането на тези цели. Директивата описва администратора като лице, което „определя целите и средствата на обработка на лични данни“. Обектът на обработване от търсачката обаче се състои от файлове, които съдържат не само лични данни. Генералният адвокат изтъква, че Съдът не бива да приема тълкуване, въз основа на което всеки, който притежава съвременна комуникационна техника, например смартфон, се превръща в администратор на лични данни.

18.Според генералния адвокат, администраторът се предполага да съзнава съществуването на информация, представляваща лични данни и да я обработва с определено намерение именно като лични данни. От тук е направен изводът, че доставчикът на услуги за търсене в интернет не е „администратор“ на личните данни, съдържащи се на изходни уеб страници на трети лица.  Той осигурява само инструмент за локализиране на информация, но не упражнява контрол над личните данни, съдържащи се на уеб страниците на трети лица и не „съзнава“ съществуването на личните данни. Освен това, доставчикът на услуги за търсене в интернет не е свързан по никакъв начин със съдържанието на изходните уеб страници на трети лица и не може да го променя.

19.Генералният адвокат се позовава и на съображение 47 от Директивата. Според него, когато съобщение, съдържащо лични данни, се предава чрез телекомуникационна услуга или по електронна поща, лицето, което предава съобщението, а не лицето, което предлага услуги за предаване, се счита за администратор. Това съображение и изключенията от отговорността, предвидени в Директива 2000/31 относно електронната търговия (членове 12, 13 и 14), се основават на правния принцип, според който автоматизираното, техническо и пасивно взаимодействие с електронно съхранявано или предавано съдържание не поражда контрол или отговорност за него.

20.Ето защо, генералният адвокат поддържа, че разумното тълкуване на Директивата изисква доставчикът на услуги за търсене в интернет по принцип да не бъде считан за администратор. Противното мнение би довело до несъвместимост на търсачките в интернет със законодателството на ЕС.

Въпреки това, генералният адвокат допуска, че при определени обстоятелства, доставчикът на услуги за търсене в интернет може да бъда считан за „администратор“. Тези обстоятелства са свързани най-общо с възможностите му за контрол върху информацията – например дали да покаже всички резултати от търсенето или да скрие някои; дали да се съобрази с кодовете за изключване на изходна уеб страница или не /съществува техническа възможност издателите на уебсайтове, посредством протоколи за изключване като „robot.txt“ или на кодове като „noindex“ или „noarchive“, да дадат указания за изключването на определена, публикувана на сайта им информация от автоматичните каталози на търсачките/; дали да актуализира уеб страница в кеш паметта си, въпреки заявката за актуализация, изпратена от съответния уебсайт /когато първоначалната информация е вече променена след датата на публикуването/. В тези случаи доставчикът упражнява контрол върху лични данни и трябва да спазва предвидените в Директивата задължения.

21.Когато действа като администратор, доставчикът на услуги за търсене в интернет трябва да зачита изискванията, установени в член 6 от Директивата. По-специално личните данни трябва да бъдат адекватни, релевантни и да не са прекомерни по отношение на целите, за които се събират, както и да се актуализират, но да не се съхраняват за срок, по-дълъг от необходимия за целите, за които са събрани. Освен това трябва да се претеглят интересите на „администратора“ или на трети лица, в чиято полза се осъществява обработването, спрямо тези на съответното физическо лице.  Генералният адвокат счита, че каталогът на търсачките по принцип отговаря на критериите за адекватност, релевантност, пропорционалност, точност и пълнота, предвидени в член 6, букви в) и г) от Директивата.

22.Като краен извод генералният адвокат поддържа, че националният орган за защита на личните данни не може да изиска от доставчик на услуги за търсене в интернет да оттегли информация от каталога си, освен в случаите, в които доставчикът не се е съобразил с кодове за изключване или със заявка от страна на уебсайта за актуализиране на кеш паметта. Поради това предлага на Съда да отговори на втората група въпроси в смисъл, че с оглед посочените в акта за преюдициално запитване обстоятелства доставчик на услуги за търсене в интернет „обработва“ лични данни по смисъла на член 2, буква б) от Директивата. Доставчикът обаче не може да се счита за „администратор“ на обработването на лични данни по смисъла на член 2, буква г) от Директивата с едно изключение, разгледано по-горе.

23.Изключително интересни и богато подкрепени с доводи от практиката на Съда и на Европейския съд по правата на човека са съображенията на генералния адвокат по третия въпрос, относно „правото на забрава“, на който той също счита, че трябва да се отговори отрицателно. В заключението се изхожда от факта, че информацията на изходните уеб страници не е непълна или неточна. Поради това не възниква право на поправяне, изтриване или блокиране, предвидено в член 12, буква б) от Директивата. То би възникнало, само ако обработването от страна на Google на лични данни от изходни уеб страници на трети лица е несъвместимо с Директивата по други причини.

24.По-нататък, генералният адвокат припомня, че предоставянето на услуги за търсене в интернет преследва като такова законен интерес (член 7, буква „е“ от Директивата), а именно  осигуряване за потребителите в интернет на по-лесен достъп до информация, по-ефективно разпространение на информация и улесняване осъществяването на разнообразни услуги за информационното общество, които са в допълнение към търсачката, например рекламиране. Тези три цели са свързани съответно с три защитени от Хартата основни права, а именно свободата на информация и свободата на изразяване на мнение (и двете в член 11) и свободата на стопанска инициатива (член 16). От това следва, че доставчикът на услуги за търсене в интернет преследва законни интереси по смисъла на член 7, буква е) от Директивата, когато обработва достъпни в интернет данни, в това число лични.

25.Директивата не предвижда общо право на забрава в смисъл, че съответното физическо лице има право да ограничава или прекратява разпространението на лични данни, за които счита, че му вредят или са против интересите му. Критерият, който следва да се прилага, когато данните се обработват без съгласието на съответното физическо лице, е съотношението между целта на обработването и интересите, които то обслужва, от една страна, и интересите на лицето – от друга. Самò по себе си субективното предпочитание не представлява неопровержимо законово основание по смисъла на член 14, буква a) от Директивата.

26.Този извод на генералния адвокат не се променя, дори и хипотетично доставчиците на услуги за търсене в интернет да бъдат приети за администратори. В този случай физическото лице не може да им противопостави абсолютно „право на забрава“, но доставчикът на услугата трябва да провери дали разпространението на личните данни на страницата може към момента на проверката да се счита за законно и легитимно по смисъла на Директивата.

27.Генералният адвокат не счита, че правото на „забрава“ произтича и от чл. 8 от Хартата на основните права, който гарантира правото на защита на личните данни. Това основно право подчертава важността на защитата на личните данни, но самò по себе си не добавя никакви значими нови елементи към тълкуването на Директивата. В същото време разпоредбата на чл. 7 от Хартата, относно право на зачитане на личния и семеен живот, се разглежда в контекста на идентичната разпоредба на член 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, и на относимата към нея практика на Европейския съд по правата на човека[4].

28.Въз основа на решението на Съда по съединени дела Volker und Markus Schecke и Eifert[5], генералният адвокат приема, че предвидената в Хартата защита на личния живот с оглед на обработката на лични данни обхваща цялата свързана със съответното физическо лице информация, независимо дали то действа изцяло в личната си сфера или като икономически оператор или например като политик. От тази практика следва, че всеки акт на комуникация, за чието осъществяване се разчита на автоматизирани средства, като например далекосъобщения, електронна поща или социални медии, и който засяга физическо лице, представлява сам по себе си предполагаемо накърняване на основното право на личен живот, което изисква обосноваване.

29.Поради това, независимо от начина, по който се тълкува ролята на доставчика, е налице накърняване на правото на засегнатите физически лица на личен живот, предвидено в член 7 от Хартата. Съгласно ЕКПЧ и Хартата всяко накърняване на защитени права трябва да е предвидено от закона и да е необходимо в едно демократично общество. Ограниченията на правото на личен живот са установени в Директивата и следователно са предвидени от закона, както се изисква от ЕКПЧ и Хартата.

30.Ето защо, когато се тълкува Директивата, тълкуването трябва да обхване и ограниченията, въведени спрямо частноправни субекти, обработващи данни, в светлината на Хартата. Оттук следва въпросът дали за ЕС и държавите членки има позитивно задължение да предприемат действия, с които да принудят доставчиците на услуги за търсене в интернет (частноправни субекти) да се съобразяват с евентуално право на забрава. Това поражда въпроси относно обосноваването на накърняването на правата по членове 7 и 8 от Хартата и относно връзката с конкурентните права на свобода на изразяване на мнение, свобода на информация и свобода на стопанска инициатива.

31.Член 11, параграф 1 от Хартата гласи, че всеки има право на свобода на изразяването на мнение. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. Текстът съответства на чл. 10 от ЕКПЧ. Според генералния адвокат, правото на потребителите в интернет да търсят и получават информация, която е налична там, е защитено от член 11 от Хартата. Това включва информацията както на изходните уеб страници, така и тази, осигурявана от търсачките в интернет.

32.Издателите на уеб страници също се ползват със защита по член 11 от Хартата. Предоставянето на информация в интернет представлява проява на свободата на изразяване на мнение. Това важи още повече, когато издателят препраща към други страници и не ограничава индексирането или архивирането на информацията от търсачките, тъй като по този начин той заявява желанието си за широко разпространение на съдържанието. Генералният адвокат се позовава на решението по дело Times Newspapers Ltd с/у Обединеното кралство на Европейския съд по правата на човека[6]. В него се посочва, че архивите в интернет имат значителен принос за опазването и предоставянето на достъп до новини и информация.

33.От друга страна, генералният адвокат изтъква, че търговските дружества, доставчици на услуги за търсене в интернет, извършват стопанска дейност, която има за цел получаване на приходи от рекламиране въз основа на ключови думи. Касае се за стопанска инициатива, чиято свобода се признава в член 16 от Хартата.

34.Накрая, генералният адвокат обосновава извода, че „правото на забрава“ на съответното физическо лице не може да се изведе и при тълкуването на член 12, буква б) и член 14, буква a) от Директивата в светлината на член 7 от Хартата. Генералният адвокат сочи като пример решението на ЕСПЧ по дело Aleksey Ovchinnikov[7]. В него се приема, че „при определени обстоятелства може да е оправдано налагането на ограничения върху възпроизводството на информация, която вече е в публичното пространство, с цел например да се предотврати по-нататъшно излъчване на подробности от личния живот на физическо лице, които не попадат в обхвата на никакъв политически или публичен дебат по въпрос от общо значение“. Следователно по принцип може да се направи позоваване на правото на защита на личния живот дори когато съответната информация вече е публично достояние.

35.Правото на съответното физическо лице на защита на личния му живот обаче трябва да се балансира с други основни права и по-специално със свободата на изразяване на мнение и свободата на информация. Свободата на информация, с която се ползва издател на вестник, защитава правото му да публикува отново в цифров формат в интернет печатните броеве на вестника. Публичните органи нямат право да цензурират подобно повторно публикуване.

36.Освен това, при търсене на информация, потребителят в интернет активно използва правото си да получава такава, свързана със съответното физическо лице. Това право би било накърнено, ако резултатите от търсенето му не представляват правдиво отражение на релевантните уеб страници. Ето защо, като предоставя инструменти за локализиране на информация в интернет чрез търсачка, доставчикът на тази услуга законосъобразно упражнява както свободата си на стопанска инициатива, така и свободата си на изразяване на мнение. Следователно, даването на правно предимство на едно физическо лице чрез признаване на правото му на забрава би довело до жертване на изконни права, като свободата на изразяване на мнение и свободата на информация.

Решението на Съда

37.Решението на Съда е пример за един от случаите, в които той не се съгласява с генералния адвокат и изгражда голяма част от мотивите си, оборвайки доводите в заключението. Съдът съществено доразвива аргументите по отговора на първия въпрос, макар да счита за необходимо да отговори само на част от него, и дава съвсем различен от предложения от генералния адвокат отговор на останалите въпроси.

38.Съдът на ЕС отговаря първо на втория въпрос, букви а) и б) относно материалното приложно поле на Директива 95/46. Според Съда, следва да се прецени дали намирането на публикувана или включена в интернет от трети лица информация, съдържаща лични данни, автоматичното ѝ индексиране, временното съхраняване и предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред на предпочитание, трябва да се квалифицира като „обработване на лични данни“ по смисъла на тази член 2, буква „б“ от Директивата, както и дали лицето, което управлява интернет търсачката, е „администратор“ на лични данни по смисъла на член 2, буква „г“ от Директивата. На тези въпроси Съдът отговаря положително, като аргументите му са следните:

39.Съгласно определението в член 2, буква б) от Директива 95/46 „обработване на лични данни“ е „всяка операция или набор от операции, извършвани или не с автоматични средства, прилагани към личните данни, като събиране, запис, организиране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друга форма на предоставяне на данните, актуализиране или комбиниране, блокиране, изтриване или унищожаване“. Съдът вече е приемал, че въвеждането на лични данни на интернет страница е „обработване“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива 95/46 [8].

40.Автоматизираното, постоянно и систематично обхождане на интернет в търсене на публикуваната в него информация, извършвана от лицето, което управлява интернет търсачка, представлява по естеството си именно „събиране“ на данни, „извличане“, „записване“ и „организиране“, посредством програми за индексиране, „съхраняване“ данните на сървъри и евентуално „разкриване“ и „предоставяне“ на ползвателите на търсачката под формата на списъци на резултати от извършените търсения. Тези операции са посочени изрично и безусловно в член 2, буква б) от Директива 95/46, поради което се квалифицират от Съда като „обработване“. Дотук Съдът се съгласява сък заключението на Генералния адвокат.

41.Противно обаче на заключението, Съдът счита за неотносими фактите, че данните са публикувани за пръв път от друго лице и че търсачката не ги изменя. Ограничаването на приложението на Директива 95/46 само до създадени или изменени лично от администратора данни би я лишило от смисъл[9].  А и изменението на лични данни представлява само едно от изброените в чл.2, буква „б“ операции, следователно, според Съда, изменението въобще не е изискуемо, за да се приеме, че останалите операции са осъществени.

42.Съгласно определението в член 2, буква г) от Директива 95/46 „администратор“ е „физическо или юридическо лице, държавен орган, агенция или друг орган, който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни“. Съдът приема, че в рамките на дейността си лицето, което управлява интернет търсачката, самò определя нейните цели и средства и така определя целите и средствата на извършваната от него обработка на лични данни, поради което то трябва да се счита за „администратор“ по силата на цитираната разпоредба.

43.В противовес на изказаното от генералния адвокат становище, Съдът приема за ирелевантно обстоятелството дали лицето, което управлява интернет търсачка, упражнява контрол върху публикуването ни личните данни, които обработва. От една страна, горецитираната разпоредба не включва това обстоятелство като относимо. От друга страна, изключването поради такова съображение на лицето, управляващо интернет търсачка, от приложното поле на понятието „администратор“, противоречи на целта на разпоредбата –  да се гарантира ефикасна и пълна защита на личните данни.

44.Следователно, приема Съдът, дейността на лицата, управляващи интернет търсачки, попада в материалното приложно поле на Директивата. Съдът отчита, че тази дейност може да засегне значително основните права на личен живот и на защита на личните данни, като взема предвид, че интернет търсенето има решаваща роля за глобалното разпространяване на данни и предоставя структурирано изложение на информация, позволяваща изграждането на подробен профил на съответното лице. Съществуващата техническа възможност издателите на уебсайтове да дадат указания за изключването на определена, публикувана на сайта им информация от автоматичните каталози на търсачките, не освобождава управителя на интернет търсачката от отговорността му за обработването на личните данни, при липсата на такива протоколи и кодове.

45.На следващо място, Съдът отговаря на първия въпрос на запитващата юрисдикция относно териториалното приложно поле на Директива 95/46, като приема, че член 4, параграф 1, буква а) от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни се извършва в контекста на дейностите на установен на територията на държава членка обект на администратора по смисъла на посочената разпоредба, когато лицето, което управлява интернет търсачка, създава в държава членка клон или дъщерно дружество, чието предназначение е да осигури рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от търсачката, и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка.

Аргументите на Съда са следните:

46.В съображение 19 от Директива 95/46 се уточнява, че „установяването на територията на държава членка предполага ефективно и действително упражняване на дейност посредством постоянен обект“ и „че правната форма на подобно установяване, независимо дали става дума за обикновен клон или дъщерно дружество с правосубектност, не е решаващ фактор в това отношение“.

47.В случая Google Spain осъществява ефективно и реална дейност посредством постоянен обект в Испания. Тъй като е самостоятелно юридическо лице, то представлява дъщерно дружество на Google Inc. на територията на Испания, а следователно представлява и „обект“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46.

48.Освен това, член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 изисква обработването на лични данни да се извършва не непременно „от обекта“, а достатъчно е то да се извършва „в контекста на дейностите“ му. В случая, дейностите, свързани с рекламните пространства, представляват средството, даващо икономическа рентабилност на разглежданата търсачка. Същевременно, търсачката е средството, което позволява осъществяването на тези дейности. Показването на резултати от търсенето се придружава от реклами, свързани с търсените понятия. Поради това Съдът прави извод, че обработването на лични данни за нуждите на услугите, предоставяни от интернет търсачка като Google Search, се извършва „в контекста на дейностите“ на Google Spain.  В този смисъл е и заключението на генералния адвокат.

49.Съдът подчертава още, че изразът „в контекста на дейностите“ не може да бъде тълкуван ограничително. Целта на Директива 95/46 е да осигури ефикасна и пълна защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни. Особено широкото териториално приложно поле е гаранция, че предвидената с директивата защита не може да бъде изключена или заобиколена, което следва от съображения 18-20 и чл. 4 на Директивата.

50.След изясняване на материалното и териториалното приложно поле на Директива 95/46, Съдът се спира на обхвата на отговорността на лицето, което управлява интернет търсачка. Длъжно ли е лицето, което управлява интернет търсачка, да заличи от списъка на резултатите от търсене връзките към уебстраници, публикувани от трети лица, включително в хипотезата, в която търсената информация не е заличена от тези уебстраници, а самото публикуване е законосъобразно? При отговора на този въпрос Съдът не следва изводите на генералния адвокат.

51.Съдът вече се е произнесъл, че разпоредбите на Директива 95/46 трябва да се тълкуват с оглед на основните права, които са неразделна част от общите принципи на правото, понастоящем закрепени в Хартата[10]. Разпоредбата на член 7 от Хартата гарантира правото на зачитане на личния живот, докато член 8 от Хартата, прогласява изрично правото на защита на личните данни. В чл. 8, параграфи 2 и 3 от директивата се уточнява, че тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание, че всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да изиска поправянето им и че спазването на тези правила подлежи на контрол от независим орган. Тези изисквания са въведени с членове 6, 7, 12, 14 и 28 от Директива 95/46.

52.Член 12, буква б) от Директива 95/46 предвижда, че държавите членки гарантират на всяко физическо лице правото да получи от администратора поправянето, изтриването или блокирането на данните, чиято обработка не е в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, и по-конкретно поради непълнота или неточност на самите данни. Последното уточнение има примерен, а не изчерпателен характер. Поради това Съдът приема, че несъответствието на обработването, вследствие на което за съответното лице може да възникне гарантираното в член 12, буква б) право, може да произтича и от неспазването на други изисквания за законосъобразност, предвидени в Директивата.

53.Обработването на лични данни трябва да отговаря на отнасящите се до качеството на данните принципи, прогласени в член 6 от директивата, и на някой от шестте критерия за законосъобразност, изброени в член 7 от същата директива. Съгласно член 6 и при спазване на специалните разпоредби, които могат да предвидят държавите членки за исторически, статистически или научни цели, администраторът следва да гарантира, че личните данни се обработват „справедливо и законно“, че те се „събират за конкретни, ясно формулирани и законни цели, че не са допълнително обработени по начин, който е несъвместим с тези цели“, че са „адекватни, релевантни,  не са прекомерни по отношение на целите, за които се събират и/или обработват допълнително“, че са „точни и при необходимост се актуализират“,  че се „поддържат във форма, която позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително“. В този контекст Съдът, за разлика от генералния адвокат, прави извод, че администраторът трябва да предприеме всички възможни разумни мерки, за да се гарантира, че данни, които не отговарят на изискванията на тази разпоредба, се изтриват или поправят.

54Съдът се съгласява с генералния адвокат, че разпоредбата на чл. 7, буква „е“ от Директива 95/46 позволява обработването на лични данни, когато то е необходимо за целите на законните интереси, преследвани от администратора или от трето лице или лица, на които се разкриват данните. Според Съда обаче това право не може да се противопостави на основните права и свободи на съответното физическо лице, по-специално правото му на личен живот при обработването на лични данни, които изискват защита по силата на член 1, параграф 1 от тази директива. Прилагането на посочения член 7, буква е) изисква претегляне на разглежданите противоположни права и интереси, в рамките на което трябва да се отчете значението на правата на съответното физическо лице, произтичащи от членове 7 и 8 от Хартата.

55.Освен това, съгласно член 14, първа алинея, буква а) от Директивата, държавите членки предоставят на съответното физическо лице правото най-малкото в случаите, упоменати в член 7, букви д) и е) от Директива 95/46, на възражение по всяко време, въз основа на неопровержими законови основания, свързани с неговото конкретно положение срещу обработването на отнасящи се до него данни, освен ако националното законодателство не предвижда друго. По този начин преценката на противопоставените интереси, която трябва да се извърши в рамките на посочения член 14, първа алинея, буква а), позволява да се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с конкретното положение на засегнатото лице. В случаите, когато възражението е оправдано, администраторът е длъжен да преустанови обработката на съответните данни.

56.Исканията на основание член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 могат да се отправят от съответното лице пряко до администратора, който трябва да разгледа надлежно основателността на исканията и евентуално да преустанови разглежданото обработване на данни. Когато администраторът не уважи тези искания, засегнатото лице може да сезира надзорния или съдебния орган, за да извърши необходимата проверка и да разпореди на посочения администратор да предприеме съответни конкретни мерки.

57.Съгласно член 28, параграфи 3 и 4 от Директива 95/46, всеки надзорен орган може да бъде сезиран от всяко лице с искане, отнасящо се до защитата на неговите права и свободи при обработването на лични данни. Този орган разполага с правомощия по разследване и с ефективни правомощия на намеса, които му позволяват да разпореди блокирането, изтриването или унищожаването на данни или да забрани временно или окончателно подобно обработване на данни.

58.Съдът отчита, както и генералния адвокат, че в случая следва да се потърси справедливо равновесие между легитимния интерес на потребителите на интернет, които са заинтересовани да имат достъп до определена информация и основните права на засегнатото лице по членове 7 и 8 от Хартата. В тази връзка Съдът приема, че макар защитените с тези текстове права да имат по принцип предимство пред интереса на потребителите на интернет, справедливото равновесие може в конкретни случаи да зависи от естеството на въпросната информация и от чувствителността ѝ по отношение на личния живот на засегнатия, както и от интереса на обществеността да разполага с тази информация, който може да бъде различен в зависимост от ролята на това лице в обществения живот.

59.Спрямо отговорните за публикацията лица не винаги се прилага правото на Съюза (например първоначалната публикация е извършена в информационен източник, който се издава от лица, неподвластни на юрисдикциите на държавите–членки). Ето защо според Съда, не би могла да се осъществи ефикасна и пълна защита на засегнатите, ако те трябва да постигнат предварително или паралелно заличаване на отнасящата се до тях информация от страна на издателите на уебсайтове.

60.Освен това публикуването на информация, отнасяща се до физическо лице, може да бъде извършено „единствено за целите на журналистическа дейност“ и по този начин да се ползва по силата на член 9 от Директива 95/46 от предвидените в него изключения. Не е такъв случаят при обработването на данни, извършвано от лицето, което управлява интернет търсачка. При това положение не може да се изключи възможността за засегнатото лице да упражни при определени обстоятелства правата по член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 срещу управителя на търсачката, а не срещу издателя на уебстраницата.

61.Съдът изтъква, че включването в списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, улеснява значително достъпа до тази информация на всеки потребител на интернет и може да изиграе решаваща роля за разпространяването на тази информация. Това може да представлява по-голямо вмешателство в основното право на зачитане на личния живот на съответното лице, отколкото публикацията от издателя на уебстраница.

62.Поради това на втория въпрос, букви в) и г) Съдът отговаря, че член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че за да зачита правата, предвидени в тези разпоредби, и доколкото действително са изпълнени предвидените в тях условия, лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация относно последното, също и в хипотезата, в която това име или тази информация не са заличени предварително или едновременно от тези уебстраници, при това дори когато евентуално самото им публикуване на посочените страници е законосъобразно.

63.Отговорът на третия въпрос касае обхвата на правата на засегнатото лице, гарантирани с Директива 95/46.

Дори обработване на точни данни, което първоначално е било законосъобразно, може с времето да стане несъвместимо с директивата, когато данните вече не са необходими за целите, за които са събирани или обработвани. Такъв е случаят, когато тези данни не са адекватни, не са релевантни или са прекомерни по отношение на целите и на изтеклия срок.

64.Следователно, приема Съдът, дори когато в дадена уебстраница е публикувана законосъобразно достоверна информация, но е видно, че тя е несъвместима с чл. 6, §1, букви „в-д“, тъй като не е адекватна или вече е ирелевантна или е прекомерна по отношение на целите на обработването на данни, при направено искане на основание член 12, буква б) от Директива 95/46, информацията и съответните връзки в списъка на резултатите трябва да бъдат изтрити от лицето, което управлява интернет търсачка.

65.Всяко обработване на лични данни трябва да бъде законосъобразно по смисъла на член 7 от Директивата за целия период от време, за който то се извършва. При преценката на искания за заличаване следва да се провери дали съответното лице има право отнасящата се до него информация да не се свързва повече с името му към настоящия момент. Наличието на такова право не предполага непременно претърпяна вреда от включването на въпросната информация в списъка на резултатите на интернет-търсачката.

66.Съдът приема, че основните права по членове 7 и 8 от Хартата имат по принцип предимство не само пред икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачката, но и пред интереса на обществеността да намери информация при търсене, отнасящо се до името на определено лице. Не е така обаче, ако по конкретни причини, например поради ролята на това лице в обществения живот, вмешателството в неговите основни права е обосновано поради приоритетния интерес на обществеността да има достъп до тази информация.

67.Според Съда, в контекста на конкретния казус, включването в списъка на резултатите на обява за продажба на недвижимо имущество на търг по повод на възбрана, наложена за събиране на вземания в областта на социалното осигуряване, съдържа чувствителна информация за личния живот на засегнатото лице. В добавка към това, първоначалното публикуване на обявата е било извършено преди 16 години. Поради това лицето, до което се отнася информацията, има право тя да не се свързва повече с името му посредством списъка на търсачките. Съдът предоставя на националната юрисдикция да провери дали в случая не е видно наличието на конкретни причини, обосноваващи приоритетен интерес на обществеността да има достъп до тази информация. При липса на такива причини,  съответното лице може по силата на член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 да изисква заличаването на посочените връзки от този списък на резултатите.

68.Въз основа на тези мотиви, Съдът отговаря на третия въпрос, че член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че при преценката на условията за прилагане на тези разпоредби следва по-специално да се провери дали съответното лице има право въпросната информация, отнасяща се до него, да не се свързва повече с името му към настоящия момент посредством списък на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име, без обаче констатацията за наличие на такова право да предполага, че включването на въпросната информация в този списък причинява вреда на лицето. Тъй като с оглед на основните си права по членове 7 и 8 от Хартата съответното лице може да поиска въпросната информация да не се предоставя повече на разположение на широката общественост посредством включването ѝ в подобен списък на резултатите, тези права имат по принцип предимство не само пред икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачката, но и пред интереса на тази общественост да има достъп до посочената информация при търсене, отнасящо се до името на въпросното лице. Такъв не би бил случаят обаче, ако по конкретни причини, като ролята на посоченото лице в обществения живот, е видно, че вмешателството в неговите основни права е обосновано поради приоритетния интерес на посочената общественост да има вследствие на това включване достъп до въпросната информация.

Коментар

69. Решението от 13 май 2014г. по дело С-131/12 неслучайно е сред най-коментираните напоследък актове на Съда на ЕС. Освен че касае много интересна материя, която в контекста на повишаващия се интерес към защитата на данните от различно естество в Европейския съюз ще става все по-актуална, то е изключително полезно за практикуващите юристи в областта на личните данни. Не по-малка е стойността на заключението на генералния адвокат, независимо, че Съдът не приема крайните му изводи. И двата акта задават ценен алгоритъм на разсъждения с препратки както към практиката на Съда на ЕС, така и към тази на Европейския съюз по правата на човека.

70.Решението беше очаквано, в контекста на общите настроения в Европа по отношение на сигурността на информацията, не само в областта на личните данни. Във Франция например е налице силно безпокойство по повод на разстрастващото се влияние на социалните мрежи, интернет търсачките и услугите, предоставящи електронна поща, тъй като те се осъществяват на платформи и от лица, които нямат нищо общо с Франция, освен икономическия интерес. Там е налице информационна кампания, в която непрекъснато се изтъква, че никоя от тези услуги реално не е безплатна. Нейната цена е завладяване на икономически пространства – въпрос, който икономика като тази на Франция не може да подмине без възражения.

71.Решението дава отговор на много въпроси, но във връзка с него предстои да възникват и много нови такива, които ще бъдат продиктувани от бурното развитие на информационните технологии и интернет пространството. Резонно възниква въпросът не са ли администратори на лични данни и лицата, управляващи разпространените социални мрежи в интернет, като Фейсбук, Линкедин, Туитър, както и тези, предоставящи услугата електронна поща, като Yahoo.

72.Всички те вече разполагат с лични данни на милиони хора по целия свят, включително и в България. Макар да имат клонове в различните страни, приспособени на съответния език, касае се за дружества, позиционирани извън страните на Европейския съюз. Решението от 13 май 2014 г. по дело С-131/12 е ясен знак, че по отношение на тези лица, когато действат на територията на държава-членка на Европейския съюз, ще се прилагат правилата на защита на личните данни в този Съюз. В този контекст, практиката на Фейсбук никога да не изтрива напълно вече създаден профил (с цялата информация в него, включително снимки, „харесвания“, мнения и пр.) изглежда повече от съмнителна.

73.Интересен е и друг въпрос. След като са администратори на лични данни, управителите на интернет търсачки трябва да извършат уведомленията, които държавите-членки са предвидили в националните си законодателства в изпълнение на чл. 18-21 от Директива 95/46. На българска почва, това би означавало, че управляващите Google би трябвало да се впишат в публичния регистър на администраторите на лични данни, съответно за останалите държави–членки, да предоставят на съответните власти изискуемата в Директивата минимална информация.

74.. При неизпълнение на това задължение, управителите на интернет търсачки би трябвало да носят съответната предвидена по националното право отговорност. Впрочем, такава се носи и за всяко друго неизпълнение на задължение на администраторите на лични данни. Естествено възниква въпросът как ще бъде осъществена тази отговорност на практика. Възможно ли е националният надзорен орган да наложи забрана за осъществяване на дейност на територията на съответната държава-членка и как ще се осъществи и контролира изпълнението на подобна забрана? Съгласно чл. 10, ал.1, т.5 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни в България има правомощието да издава задължителни предписания до администраторите във връзка със защитата на личните данни, а съгласно т.6 на същия текст – след предварително уведомяване налага временна забрана за обработването на лични данни, с които се нарушават нормите за защита на личните данни. При тази широка формулировка, компетентността на КЗЛД да забрани дейността на доставчици на услуги за интернет-търсене е безспорна, но не и въпросът за материалната му законосъобразност.

75.В контекста на решението на Съда и особено т.89-99 от него обаче, използването на технически средства за блокиране дейността на доставчик на интернет-услуги, не би била допустима. Налагането на принудителна административна мярка от страна на КЗЛД на доставчиците на услуги за интернет-търсене трябва да касае конкретно определени случаи и да бъде много добре мотивирана, след преценка на правата на засегнатите лица, на икономическите интереси на доставчика, на правото на обществото на информация.

76.Важно е да се подчертае, че отговорността на администратора на лични данни не зависи от това дали той е бил сезиран от засегнатото лице за премахване на заличаване на определена информация или не. Такъв е смисълът на директивата, така е транспонирана тя и в българското законодателство. Администраторът на лични данни следи по всяко време спазването на принципите при обработването на такива данни. Засегнатото лице въобще не е длъжно да отправи искане към администратора. То може да се обърне директно към надзорния орган или към съда, в зависимост от средствата, които му предоставя националното законодателство.

77.В България споровете относно защитата на лични данни са съсредоточени на първа инстанция изцяло в Административен съд София-град. През 2013 г. в АССГ са образувани 75 дела по тази материя. Те представляват минимална част от общия обем на делата в съда, които за 2013 г. са 12575. Разглеждането на делата от този вид се осъществява от около 20 на брой съдии от Второ отделение на съда, които са прекомерно натоварени както по обем, така и по разнообразие на материята. Касацията се осъществява от едно отделение на Върховния административен съд от около 10 съдии. До момента по материята, свързана със защитата на личните данни, не са отправяни преюдициални запитвания до Съда на ЕС от български юрисдикции.

78.На този фон броят на делата, които се отнасят до спорове за защита на лични данни, свързани с интернет, е скромен.

79.Най-близък до разглеждания в това изложение казус е случаят по адм. дело 284/2014г. на Административен съд София-град, 27 състав. То е образувано по повод оспорване на решение на Комисията за защита на личните данни, която е надзорен орган по смисъла на чл. 28 от Директива 95/46 в Република България.

80.С решението на комисията е уважена жалбата на физическо лице, което твърди, че при извършено през 2013 г. търсене по неговото име чрез интернет търсачка в списъка на резултатите на първо място се появява обявление от 2010 г. за публична продан на имот, изготвено от частен съдебен изпълнител. В това обявление, освен данните на имота, фигурират и трите имена и ЕГН на жалбоподателя. Уеб-страницата, на която се показва обявлението, е на Камарата на частните съдебни изпълнители.

81.В хода на процеса се установява, че действително през 2010 г. частният съдебен изпълнител е изготвил такова обявление по повод изпълнително дело срещу жалбоподателя, като обявлението е публикувано на интернет страницата на самия ЧСИ и на интернет страницата на КЧСИ, където е препратено от кантората. Публичната продан и съответно изпълнителното дело са приключили през 2010 г.

82.Независимо от това, Комисията за защита на личните данни е констатирала появяването на обявлението в списъка на резултатите при търсене в интернет през 2013 г. След подаване на жалбата, обявлението е било свалено от тези страници и към момента на съдебния процес повече не се появява в интернет.

83.Комисията е уважила жалбата, като е приела, че „администраторът на лични данни не е предприел необходимите технически и организационни мерки, за да защити личните данни и е осигурил посредством публикуването им в интернет неправомерен достъп на неограничен кръг от лица, след постигане на целта за публикацията в рамките на 3 години (в периода 2010-2013г.), което е предпоставка за неправомерното им обработване“.

84.В решението си по делото от 02.07.2014 г. (необжалвано и влязло в сила) АССГ се позовава на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД, който предвижда, че „администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от неправомерен достъп или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. Администраторът на лични данни определя срокове за провеждане на периодични прегледи относно необходимостта от обработване на данните, както и за заличаването им“. Цитираната разпоредба транспонира изискването на чл. 6, параграф 1, буква „д“ от Директива 95/46 личните данни да се поддържат във форма, която позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително.

85.Особеното в случая е, че обявлението не е подписано и разпространено лично от ЧСИ, а от негов служител. Въпреки това съдът е приел, че именно ЧСИ е администраторът на лични данни и той носи отговорност за законосъобразното им обработване.

86.В решението се сочи още, че публикуването на името и ЕГН на физическото лице е било излишно за целите на публичната продан, тъй като целта на обявлението е да осигури достъп до информация за точното индивидуализиране на имота и условията на продажбата му. Публикуването на име и ЕГН на длъжника надхвърлят тези цели. Така например, съдилищата в България заличават имена, ЕГН и адреси на страните по делата при публикуване на съдебните решения.

87.Освен това, ЧСИ е бил длъжен да предприема периодични проверки за сваляне на обявленията по приключилите вече изпълнителни дела. Бездействието, съставляващо неизпълнение на това задължение, представлява нарушение, извършено лично от ЧСИ в качеството му на администратор на лични данни, за което той носи лична административно-наказателна отговорност.

88.За неоснователни са счетени и доводите, че ЧСИ няма правомощия да извършва действия по заличаване на съобщения от сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители, тъй като по делото липсват доказателства той да е сигнализирал КЧСИ за сваляне на съобщението от интернет. С тези мотиви съдът е потвърдил решението на Комисията за защита на личните данни.

89.Разглежданото решение, макар да не касае отговорността на управителите на интернет търсачки, се спира подробно на отговорността на притежателите на уеб страници при обработването на лични данни. Същественото в случая е, че публикуването на обявлението за публична продан в интернет е дейност, която се изисква от Гражданския процесуален кодекс и се извършва в изпълнение на законна цел. Акцентът на решението обаче пада върху обема на данните, които следва да се съдържат в обявлението и срока, за който е допустимо то да фигурира в интернет пространството. Разсъжденията на съда са именно в контекста на транспонираните в ЗЗЛД разпоредби на чл.6 от Директива 95/46.

90.Комисията за защита на личните данни не е привлякла като ответник в производството пред нея Камарата на частните съдебни изпълнители, от чиято уеб-страница всъщност се появява резултат при търсенето по името на физическото лице. Независимо от отговорността на частния съдебен изпълнител, възниква въпросът за отговорността на КЧСИ, която публикува на интернет страницата си обявленията на всички частни съдебни изпълнители за публични продажби по повод изпълнителни дела. Без съмнение КЧСИ също представлява администратор по смисъла на чл.2, буква „г“ от Директивата и също има отговорност да следи за съдържанието на обявленията, които публикува и за срока на тяхното публикуване. Действително, КЧСИ не разполага с правомощия да променя съдържанието на обявленията, но би могла да откаже публикуването им, ако те явно не съответстват на ЗЗЛД, както и да свали обявленията от страницата си, след като извърши служебна проверка за приключването на съответното изпълнително дело.

91.Интересни са и няколко дела по повод обработването на лични данни за журналистически цели (например реш. № 1811 от 07.02.2013 г. по адм. дело № 6634/2012г., V отд. на ВАС). В техните рамки е извършено претегляне на свободата на изразяване и информация и на правото на защита на личните данни на засегнатите лица. В единия от случаите става въпрос за публикуване в информационни интернет страници на обвинителен акт в неговата цялост. Комисията, а впоследствие и съдилищата, приемат, че обработването на личните данни принципно е допустимо с оглед на обществения интерес и журналистическите цели, но то следва да бъде съобразено с принципа на реципрочност на данните, закрепен в чл. 2, ал. 2, т 3 от ЗЗЛД. Поради това управителите на съответните издания е следвало да заличат някои от личните данни на лицето, до което се отнася информацията, като ЕГН и възраст, тъй като последната се явява прекомерна с оглед на преследваните с нейното разпространението законни цели. Информацията относно името на физическото лице следва да се счита за достатъчна за идентифицирането му от широката публика, с което би се оправдала и журналистическата цел в случая. Разпространението на други лични данни обаче довежда до предпоставки за злоупотреба с тази информация по повод неконтролируемото й разпространение.

92.В друг случай КЗЛД и съдът (решение № 973 от 19.01.2012г. по адм.дело № 8130/2011г., V отд. на ВАС) приемат, че съобщаването на заповед за прекратяване на служебно правоотношение чрез публикуването й на интернет страницата на органа по назначаване води до недопустимо и несъразмерно с целта обработване на лични данни. Заинтересованото лице не е дало съгласие личните му данни да бъдат обработвани по начина, по който е направено (чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД), обработването не се налага в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора, не се налага за защита здравето и интересите на физическото лице, нито защита на правомощия на администратора или на трето лице или реализиране на права на администратора на лични данни или на трето лице (чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4 – 7 от закона).

93.Решение № 5813 от 24.04.2013 г. по адм. дело № 8372/2012 г., V отд. на ВАС касае отговорността на администратора на лични данни за публикуване на интернет страницата му на пълномощно за представителство в общо събрание, което съдържа личните данни на упълномощителя и упълномощеното лице.

94.Решение № 10668 от 18.07.2011 г. по адм. дело 697/2011 г., V отд. на ВАС се отнася до отговорността на орган на местно самоуправление при публикуване на неговите актове, когато в тях се съдържат лични данни. В решението си съдът приема, че правото на информираност на обществеността за дейността на органа на местното самоуправление и местната власт не може да накърнява правото на неприкосновеност на личността, тоест следва да се търси разумен баланс в колизията на тези права.

95.Интересен е случаят и по административно дело 8010/2011 г. на АССГ. От събраните доказателства е установено, че по повод на питане на народен представител в рамките на процедура по парламентарен контрол, едно министерство е предоставило на Народното събрание информация, в която се съдържат лични данни, в т.ч. и ЕГН на служители от министерството за получени от тях суми като допълнително материално стимулиране. От своя страна Народното събрание в изпълнение на задълженията си по правилника за дейността му е публикувало на интернет страницата си списък на служителите, в който се съдържат трите им имена, ЕГН, размера на получените суми и осигурителни вноски.

96.От съда е прието, че в случая е налице нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, тъй като са надхвърлени целите на обработване на личните данни на лицата. Предоставянето на ЕГН на лицата от страна на министерството, освен че е извън предметния обхват на питането на народния представител, не е било и необходимо за надлежното изпълнение на задължението за предоставяне на исканата от депутата информация при осъществяване на парламентарния контрол. Ето защо съдът е потвърдил наложената на министерството санкция. Комисията обаче не се е занимала с отговорността за публикуването на данните на интернет-страницата на Народното събрание, поради което съдебният контрол се ограничава само до въпроса за отговорността на министерството. Интересно би било обаче да се размишлява не е ли било длъжно Народното събрание да заличи някои лични данни, като ЕГН, при публикуване на информацията в интернет. Безспорно Народното събрание е също администратор на лични данни и има съответните задължения като такъв.

97.Този кратък преглед на съдебната практика в областта на защитата на личните данни в България е обнадеждаващ, тъй като се констатира липса на противоречива практика, а разпоредбите на ЗЗЛД се тълкуват в съответствие с транспонираните текстове на Директива 95/46. Широкото тълкуване, към което често прибягват българският надзорен орган и съдилищата съответстват на посоката на разсъжденията, възприети от Съда на ЕС в разглежданото в настоящото изложение решение.

***

[1] Съдия в Административен съд София-град

 [2] Решение от 6 ноември 2003 г. по дело Lindqvist (C‑101/01, Recueil, стр. I‑12971).

[3] Т.68 от заключението

[4] Решение от 16 декември 1992 г. на ЕСПЧ по дело Niemietz с/у Германия, серия A, жалба № 251–B, точка 29; Решение от 16 февруари 2000 г. на ЕСПЧ по дело Amann с/у Швейцария, жалба № 27798/95, Recueil des arrêts et décisions 2000–II, точка 65 и Решение от 4 май 2000 г. на ЕСПЧ по дело Rotaru с/у Румъния, жалба № 28341/95, Recueil des arrêts et décisions 2000–V, точка 43.

[5] Решение от 9 ноември 2010 г. по съединени дела Volker und Markus Schecke и Eifert (C‑92/09 и C‑93/09, Сборник, стр. I‑11063).

[6] Решение от 10 март 2009 г. на ЕСПЧ по дело Times Newspapers Ltd с/у Обединеното кралство (№№ 1 и 2), жалби №№ 3002/03, 23676/03, 3002/03 и 23676/03, Recueil des arrêts et décisions 2009, точка 45.

[7] Решение от 16 декември 2010 г. на ЕСПЧ по дело Alexey Ovchinnikov с/у Русия, жалба № 24061/04, точка 49.

[8] решение Lindqvist, C‑101/01, точка 25

[9] решение Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia, C‑73/07, точки 48 и 49

[10] решения Connolly/Комисия, C‑274/99, точка 37 и Österreichischer Rundfunk и др.,  точка 68.

***

Link to the summary in French language:LA PROTECTION DES DONNÉES À CARACTÈRE PERSONNEL DANS L’ÈRE DE L’INTERNET

***

Hristo Kirilov

Реферандер в Общия съд на Европейския съюз.