Решение на Съда на ЕС от 18 декември 2014 г. по дело C-354/13, FOA
Решението на Съда на ЕС е постановено по преюдициално запитване, отправено в рамките на спор между работническия синдикат Fag og Arbejde (FOA), действащ от името на г-н Kaltoft, и Kommunernes Landsforening (KL) (национално сдружение на датските общини), действащо от името на Billund Kommune (общината на Billund, Дания), по повод на законосъобразността на уволнението на г-н Kaltoft, за което се твърди, че било поради затлъстяването му.
Директива 2000/78/ЕО на Съвета т 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите определя обща рамка за борба с дискриминацията в областта на заетостта и професиите. Директивата забравяна дискриминацията, която се основава на религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.
В продължение на петнадесет години г-н Kaltoft работи като детегледач към общината в Billund (Дания), като задължението му е да се грижи за деца в дома си. През целия период на трудовия му договор, той е страдал от „затлъстяване“ по смисъла на определението на Световната здравна организация. На 22 ноември 2010 г. общината прекратява трудовия му договор, като посочва причина за уволнението отчитането на намаляващия брой на децата за гледане. В писмо до общината г-н Kaltoft изразява съмнението си, че уволнението му е мотивирано от неговото затлъстяване. По отношение на това твърдение общината изобщо не възразява, нито посочва конкретните причини, поради които именно г-н Kaltoft, а не друг е уволнен. Тъй като смята, че това уволнение е следствие от неправомерна дискриминация, основана на затлъстяването, FOA, действаща от името на г-н Kaltoft, сезира Retten i Kolding (съда в Kolding) с иск за установяване на дискриминация и за присъждане на обезщетение за вреди.
В хода на делото, националният съд отправя преюдициално запитване до Съда на основание чл. 267 ДФЕС, с което иска да установи дали е налице противоречие с правото на Съюза, и по-конкретно с член 6 от Договора за Европейския съюз относно основните права, ако на пазара на труда се допуска дискриминация поради затлъстяване. Освен това запитващата юрисдикция иска да установи дали затлъстяването може да се разглежда като увреждане, което се обхваща от закрилата, предоставяна с Директива 2000/78/ЕО на Съвета и кои критерии са евентуално от значение, за да може затлъстяването на дадено лице да се включи в съдържащата се в тази директива забрана за допускане на дискриминация, основана на увреждане.
В решението си Съдът първо отбелязва, че общият принцип за недопускане на дискриминация е основно право, което е неразделна част от общите принципи на правото на Съюза. Следователно този принцип е задължителен за държавите членки, когато национално правно положение попада в приложното поле на правото на Съюза. Във връзка с това Съдът припомня, че в Договорите и във вторичното право на Съюза в областта на заетостта и професиите няма нито една разпоредба, която да забранява дискриминацията поради затлъстяването като такова. По-конкретно в Директива 2000/78 затлъстяването не е посочено като признак, на който може да се основава дискриминация, и не следва приложното поле на тази директива да се разширява по аналогия и по отношение на други видове дискриминация, основани на признаци, различни от изчерпателно изброените в член 1 от нея. Освен това и разпоредбите от Хартата на основните права на Европейския съюз също не следва да се прилагат спрямо такова положение. В случая Съдът установява, че в преписката няма никакви доказателства, въз основа на които да може да се приеме, че уволнение, за което се твърди, че е поради затлъстяването като такова, попада в приложното поле на правото на Съюза.
По отношение на въпроса дали затлъстяването може да бъде „увреждане“ по смисъла на Директива 2000/78, Съдът припомня, че нейната цел е да определи обща рамка за борба, що се отнася до заетостта и упражняването на занятие, с проявите на дискриминация, основани на някои от посочените в директивата признаци, сред които е и увреждането. Съдът приема, че понятието „увреждане“ по смисъла на Директива 2000/78 трябва да се разбира в смисъл, че обозначава ограниченията, произтичащи от трайни физически, умствени или психични недъзи, които при взаимодействие с различни пречки могат да затруднят пълноценното и ефективно участие на съответното лице в професионалния живот наравно с останалите работници. Съдът подчертава, че това понятие трябва да се разбира в смисъл, че се отнася не само до невъзможност за упражняване на професионална дейност, но също и като затруднение да се упражнява такава дейност. Друго тълкуване би било несъвместимо с целта на тази директива, а именно лицето с увреждане да има достъп до заетост или да може да работи. Освен това би било в противоречие със самата цел на посочената директива, а именно да се приведе в действие принципът на равно третиране, да се приеме, че прилагането ѝ зависи от причината за увреждането.
Съдът отбелязва също, че дефинирането на понятието „увреждане“ предхожда определянето и преценката на подходящите мерки за приспособяване на работната среда, които работодателите трябва да предприемат в съответствие с директивата, когато е необходимо, за да предоставят възможност на лице с увреждане, да има достъп, да участва или да се издига в професията (освен ако такива мерки не представляват непропорционална тежест за работодателя). При това положение само обстоятелството, че такива мерки за приспособяване не са били взети по отношение на г-н Kaltoft, не е достатъчно, за да се приеме, че той не би могъл да се счита за лице с увреждане по смисъла на директивата.
Съдът приема, че състоянието на затлъстяване само по себе си не е „увреждане“ по смисъла на Директива 2000/78, тъй като по естеството си то не води непременно до наличието на ограничаване, в смисъла заложен в директивата. При положение обаче, че състоянието на затлъстяване на работник или служител води до ограничения, произтичащи по-специално от трайни физически, умствени или психични недъзи, които при взаимодействие с различни пречки могат да затруднят пълноценното и ефективно участие на това лице в професионалния живот наравно с останалите работници, това състояние попада в обхвата на понятието „увреждане“ по смисъла на Директива 2000/78. Задача на националната юрисдикция е да провери дали тези условия са налице по делото в главното производство и в този смисъл, дали затлъстяването на г-н Kaltoft може да се определи като „увреждане“.