(COM(2011)315)
Законодателното предложение за регламент на Европейския парламент и Съвета относно европейската стандартизация е едно от дванадесетте ключови приоритетни действия, посочени в съобщението на Комисията от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар: дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието“[1]. По това предложение вече е постигнато съгласие и се очаква то да бъде прилагано от 1 януари 2013 г.
Регламентът изменя цяла поредица от секторни директиви, по-специално във връзка с процедурата за възражение срещу хармонизиран стандарт и отменя
Решение № 1673/2006/ЕО относно финансирането на европейската стандартизация[2] и Решение на Съвета 87/95/ЕИО относно стандартизацията в областта на информационните технологии и телекомуникациите[3].
Стандартизацията е доброволен процес на разработване на технически спецификации въз основа на консенсус между всички заинтересовани страни (промишлеността, включително малките и средни предприятия (МСП), потребителите, синдикатите, неправителствени организации, защитаващи околната среда, публичните власти и пр.). Тя се извършва от независими органи по стандартизация на национално, европейско и международно ниво.
Въпреки че предприятията не са задължени да работят със стандарти, използването им на практика дава по-бърз и по-широк достъп до пазара, защото продуктите, отговарящи на стандарта, се ползватотпрезумпция за съответствие с изискванията за безопасност или други изисквания от “обществен интерес”, предвидени в законодателството на ЕС като например общественото здраве, защитата на потребителите, околната среда и др.. Предприятията, които не работят със стандартите трябва да докажат, че продуктът им съответства на тези изисквания.
От средата на 1980-те години, Европейският съюз все повече използва стандартизацията в подкрепа на своите политики и законодателство. Европейските стандарти играят много важна роля за функционирането на вътрешния пазар на промишлени продукти. Те заменят националните, често противоречащи си стандарти, които създават технически пречки на европейския пазар.
Предложението за регламент е насочено към опростяване и адаптиране, за да обхване новите аспекти на стандартизацията, а именно засиленото използване на стандарти за услуги, промените в стандартизационните документи и необходимостта да бъде осигурено широко обществено участие в стандартизационния процес.
Предложението за регламент заменя част от Директива 98/34/ЕО[4] относно процедурата за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти, която досега беше най-важният нормативен акт относно европейската стандартизация. Регламентът обаче запазва досегашното взаимно задължение и процедура за предварително информиране на останалите държави членки и на Комисията, когато предстоят да бъдат приети нови национални стандарти.
Една от най-съществените промени в регламента е разширяването на обхвата му като се включват и услугите. Това означава, че при изготвянето на своите политики за доизграждане на вътрешния пазар, Европейската комисия ще упълномощи европейските органи за стандартизация да издават не само продуктови стандарти, но и стандарти в сектора на услугите.
Европейската стандартизация продължава да се основава на принципа на доброволността и на т.нар. „мандат“, по силата на който европейските органи за стандартизация се приканват да изготвят такива стандарти. Регламентът предвижда обаче засилено участие на МСП и дори насърчава тяхното участие в процеса. Същото важи и за представителите на гражданското общество, включително сдруженията на потребителите. Европейските организации на заинтересованите страни, отговарящи на набор от критерии, ще могат да кандидатстват за финансиране на дейностите, свързани с европейската и международната стандартизация.
Забележителен момент в новия регламент е, че искане за стандартизация, направено от Комисията, ще бъде предмет на процедурата, приложима за актовете по изпълнение (член 291 от ДФЕС). Когато държава-членка е възразила срещу конкретен хармонизиран стандарт, тя уведомява Комисията за това като последната може да реши да не публикува съответния хармонизиран стандарт в Официален вестник на Европейския съюз. Решението за това се приема в рамките на комитет, съставен от държавите-членки. По този начин те могат да отхвърлят с квалифицирано мнозинство решението на Комисията.
Ще бъде въведена и нова система, която да позволи употребата в областта на обществените поръчки на стандартизацията в сферата на информационните технологии и телекомуникациите (ИКТ стандарти), разработени от организации, различни от европейските органи за стандартизация.
***
[1] European Commission Communication: “Single Market Act. Twelve levers to boost growth and strengthen confidence. Working together to create new growth”, COM(2011) 206 final.
[2] ОJ L 315, 15.11.2006, p. 9.
[3] ОJ L 36, 7.2.1987, p. 31.
[4] OJ L 204, 21.07.98, p.37