(Решение на Съда на ЕС от 15 януари 2015 г. по дело С-573/13, Air Berlin)

Решението на Съда е постановено в отговор на преюдициално запитване, отправено от германския Федералния Върховен съд (Bundesgerichshof) в рамките на спор между въздушния превозвач Air Berlin plc & Co. Luftverkehrs KG (Air Berlin) и Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V. (Федерален съюз на централите и сдруженията на потребителите – Федералният съюз) относно начина на представяне на въздухоплавателните тарифи в рамките на системата за електронни резервации на Air Berlin.

Регламент № 1008/2008 на Европейския парламент и Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (Регламента) осигурява защита на потребителите на въздухоплавателни услуги, които следва да могат да сравняват цените на въздухоплавателните услуги на различните авиокомпании. Член 23, параграф 1, второто изречение от Регламента изисква във въздухоплавателните тарифи, включително и в тези, които се публикуват електронно, винаги да се посочва крайната цена на предлаганата услуга. Тази цена задължително включва приложимите въздухоплавателни тарифи или такси, както и всички приложими данъци, такси и комисиони, които могат да се предвидят към момента на публикуването. Според четвъртото изречение на същата разпоредба незадължителните ценови добавки се съобщават по ясен, прозрачен и недвусмислен начин в началото на всеки процес на резервация, като приемането им от страна на потребителя се основава на „възможност за избор“.

Според системата за резервации на Air Berlin след избора на дестинация и полет потребителят стига до таблица, съдържаща списък с всички възможни въздушни връзки за избраната дата с обявяване на часовете на излитане и кацане, по две тарифи за всеки полет, както и друга информация. След влизането в сила на Регламента на 1 ноември 2008 г. Air Berlin променя съдържанието на таблицата, като в нея, освен часовете за излитане и кацане, се обявява въздухоплавателната тарифа за избраната услуга, като отделно се посочват дължимите данъци и такси, добавката за гориво и окончателната сума на тези компоненти. Под таблицата се посочва цената, изчислена въз основа на данните в таблицата, таксата за обработка и крайната цена за един пътник за избрания полет.

Федералният съюз смята, че това представяне на цената не съответства на изискванията на член 23, параграф 1, второ изречение от Регламента и предявява иск срещу Air Berlin за преустановяване на тази практика и възстановяване на досъдебните разноски във връзка с отправянето на официално предупреждение преди предявяването на иска. Искът е уважен на две съдебни инстанции. В рамките на ревизионното производство запитващата юрисдикция установява, че решаването на спора зависи от тълкуването на посочената разпоредба на Регламента. Според националната юрисдикция таксата за обслужване, която се начислява от авиокомпанията, представлява тарифа, която няма как да бъде избегната и която може да бъде предвидена към момента на публикуването, поради което тя трябва да бъде включена в крайната цена. Що се отнася обаче до електронната система за резервации на Air Berlin, се поставят два проблема при тълкуването на член 23, параграф 1, второто изречение от Регламента, свързани с точния момент в процеса на резервация, към който трябва да бъде уточнена крайната цена и с начина, по който се представя тази крайна цена. С оглед на тези проблеми Bundesgerichshof отправя преюдициално запитване, с което иска да се установи дали крайната цена, която трябва да се плати според електронна система за резервации, трябва да се посочва при първоначално обявяване на цената на въздухоплавателните услуги и дали тази цена трябва да посочва само за избраната от потребителя въздухоплавателна услуга, или това важи за всяка обявена въздухоплавателна услуга.

По първия въпрос Съдът приема, че от текста на чл. 23, параграф 1, второто изречение от Регламента следва, че крайната цена, която трябва да се заплати, следва да бъде уточнявана „винаги“, без да се прави разлика между момента, когато тази крайна цена е посочена за първи път, момента, когато потребителят избира определен полет, или момента на окончателното сключване на договора за превоз. Поради това, установеното задължение по всяко време да се уточнява крайната цена предполага, че в рамките на електронна система за резервации като тази в главното производство крайната цена следва да бъде уточнявана при всяко посочване на цените на въздухоплавателните услуги, включително при първото им посочване.

Според Съда изразът „в началото на всеки процес на резервация“, използван в четвъртото изречение на чл. 23, параграф 1 от Регламента предполага, че незадължителните ценови добавки трябва да се посочват в самото начало на процеса на резервация, която ще позволи на потребителя да реши дали желае да се ползва ефективно от предоставянето на съответната добавка. За разлика от това, задължението крайната цена да се посочва „винаги“ и да включва всички неизбежни и предвидими такси съществува от момента, в който въздухоплавателните тарифи се публикуват под каквато и да било форма, дори и преди началото на процеса на резервация. Съдът посочва, че подобно тълкуване е пряко следствие от изискването да се даде възможност на потребителите ефективно да сравняват цените на въздухоплавателните услуги на различните превозвачи.

В резултат на това Съдът приема, че в рамките на електронна система за резервации като тази по главното производство крайната цена следва да бъде уточнявана при всяко посочване на цените на въздухоплавателните услуги, включително при първото им посочване.

По въпроса дали е необходимо крайната цена да се уточнява само за избраната от потребителя въздухоплавателна услуга или и за всяка обявена въздухоплавателна услуга Съдът установява, че установеното в чл. 23, параграф 1, второто изречение от Регламента задължение крайната цена да се посочва „винаги“ се прилага за всяка форма на публикуване на тарифите, включително и тези, представени във формата на таблица. Поради това посочването на крайната цена единствено за избрания полет не е достатъчно, за да се изпълни установеното в тази разпоредба на Регламента задължение. Според Съда само подобно тълкуване ще даде възможност на потребителите да сравняват ефективно цените на въздухоплавателните услуги, предлагани от различните превозвачи. Наред с това, подобно тълкуване по никакъв начин не води до забрана за посочване на тарифи на въздушен превоз на пътници или товари за всеки един от посочените полети. Това е така, тъй като изискването на член 23, параграф 1, третото изречение от Регламента да се уточняват поне тарифите за въздушен превоз, както и данъците, таксите и други такси, добавките и комисионите, когато тези компоненти са добавени към тарифите за въздушен превоз, е допълнително спрямо задължението за посочване на крайна цена.

В заключение Съдът постановява, че в рамките на електронна система за резервации като тази по главното производство крайната цена трябва да бъде уточнявана не само за избраната от потребителя въздухоплавателна услуга, но и за всяка въздухоплавателна услуга, за която е обявена тарифа.