(Решение на Съда на ЕС в дело С-268/13, Petru)
Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено от съда в Сибиу, Румъния, относно тълкуването на член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция с Регламент (ЕО) № 592/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г.
От фактите по делото се установява, че г-жа Petru от години страда от тежки сърдечносъдови заболявания. През 2007 г. тя претърпява инфаркт на миокарда, вследствие на който е подложена на хирургическа интервенция. През 2009 г. здравословното ѝ състояние се влошава, поради което е приета в Института по сърдечносъдови заболявания в Тимишоара (Румъния). Въз основа на направените ѝ там медицински изследвания се взема решение да се извърши операция на отворено сърце за смяна на митралната клапа и поставяне на два стенда. Считайки, че материалните условия в това болнично заведение са незадоволителни с оглед на необходимата хирургична намеса, г‑жа Petru отива в клиника в Германия и там се подлага на въпросната операция. Общата стойност на последната, включително на следоперативното болнично лечение, възлиза на 17 714,70 EUR.
Преди да замине за Германия, г‑жа Petru иска от румънските власти да поемат стойността на операцията, като съответно издадат формуляр E 112. Искането ѝ е отхвърлено с мотива, че от доклада на лекуващия лекар не е видно, че въпросната медицинска услуга, която е част от основния пакет от здравни услуги, не може да бъде извършена в медицинско заведение в Румъния, и то в разумен срок от гледна точка на здравословното състояние на г‑жа Petru. Впоследствие г-жа Petru подава иск за обезщетение на стойност 17 714,70 EUR като изтъква, че болничните условия в Института по сърдечносъдови заболявания в Тимишоара са били крайно незадоволителни, тъй като същият не е разполагал с лекарства и медицински материали от първа необходимост и с достатъчен брой легла, и че поради сложността на предстоящата интервенция и посочените лоши условия е решила да напусне това болнично заведение и да отиде в клиника в Германия.
Съгласно член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕИО) № 1408/71 „не може да се прави отказ за даване на разрешение [за лечение в чужбина], когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата членка, на чиято територия пребивава съответното лице, и когато лицето не може да получи такова лечение в рамките на обичайно необходимото време за получаване на въпросното лечение в държавата членка на пребиваване, като се има предвид текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на болестта“.
При тези условия съдът в Сибиу отправя следния преюдициален въпрос до Съда на ЕС:
„От гледна точка на член 22, параграф 2, втора алинея от [Регламент № 1408/71] как следва да се тълкува невъзможността лечението да бъде предоставено в страната по местопребиваване — абсолютно или по целесъобразност, с други думи, положение, при което хирургическата интервенция може да бъде извършена в страната по местопребиваване своевременно и по подходящия начин в техническо отношение, доколкото са налице необходимите специалисти и дори същото равнище на специализирани познания, но има недостиг на лекарства и на медицински материали от първа необходимост, равнозначно ли е на положение, при което нужното медицинско лечение не може да бъде осигурено по смисъла на посочения член?“.
В решението си от 9 октомври 2014 г. Съдът на ЕС напомня, че член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1408/71 предвижда две условия, чието кумулативно наличие води до възникването на задължение за компетентната институция да издаде предварително разрешение за лечение в чужбина. Първото условие изисква въпросното лечение да е сред обезщетенията, предвидени от законодателството на държавата членка, на чиято територия пребивава осигуреното лице. Второто условие предполага лицето, което възнамерява да се подложи на лечение в държава членка, различна от тази, на чиято територия пребивава, да не може да получи такова лечение в рамките на обичайно необходимото време за получаване на въпросното лечение в държавата членка на пребиваване, като се има предвид текущото му здравословно състояние и вероятното развитие на болестта (вж. в този смисъл решение Елчинов, C‑173/09, EU:C:2010:581, т. 53 и 54 и цитираната съдебна практика).
Във връзка с това второ условие, Съдът потвърждава решението си в делото Елчинов, като припомня, че не може да се откаже издаването на въпросното разрешение, когато в държавата членка, на чиято територия пребивава съответното лице, не може своевременно да бъде получено “идентично или еднакво ефикасно лечение“. Когато преценява дали в държавата членка на местопребиваване може своевременно да бъде получено еднакво ефикасно лечение, компетентната институция е длъжна да вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай, като надлежно отчете не само медицинското състояние на пациента към момента на подаването на искането за разрешение и евентуално интензивността на страданията или естеството на увреждането на пациента, което би могло например да препятства или прекомерно да затруднява упражняването на професионална дейност, но и историята на заболяването му.
В това отношение, Съдът на ЕС подчертава, че сред обстоятелствата, които компетентната институция е длъжна да вземе предвид, може да се окаже и това, че липсват лекарства и медицински материали от първа необходимост, както се твърди в главното производство, тъй като член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1408/71 не прави разлика, що се отнася до причините, поради които определено лечение не може да бъде своевременно предоставено. Следователно липсата на лекарства и на медицински материали, както и липсата на специално оборудване или специфични умения, могат да се окажат пречка за това в държавата членка по местопребиваване своевременно да бъде получено идентично или еднакво ефикасно лечение.
Съдът на ЕС обаче уточнява, че невъзможността да се получи идентично или еднакво ефикасно лечение трябва се преценява, от една страна, общо за всички болнични заведения в държавата членка по местопребиваване, които са в състояние да предоставят съответното лечение, и от друга страна, предвид времевите параметри, в рамките на които същото може да бъде получено своевременно.
Въз основа на тези мотиви Съдът на ЕС отговаря на поставения преюдициален въпрос, че член 22, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че не може да се откаже издаване на предварително разрешение за лечение в друга държава членка, когато поради липсата на лекарства и медицински материали от първа необходимост, в държавата членка по местопребиваване на осигуреното лице не може своевременно да бъде получено съответното болнично лечение. Невъзможността за лечение трябва да се преценява общо за всички болнични заведения в тази държава членка, които могат да предоставят въпросното лечение, и предвид промеждутъка от време, през който същото може да бъде получено своевременно.