(Решение от 23 октомври 2014 г.по съединени дела С-359/11 и С-400/11, Schulz и Egbringhoff)
Преюдициалните запитвания са отправени от германския Федерален върховен съд (Bundesgerichshof) по спорове, съответно между г-жа Schulz и дружеството Technische Werke Schussental GmbH und Co. KG (TWS) и г-н Egbringhoff и дружеството Stadtwerke Ahaus GmbH (SA), по повод оплакванията, че двете дружества са включили противоречащи на закона клаузи в договорите с потребителите, снабдявани при условията на задължение за универсална услуга. Делата пред Съда на ЕС са съединени за целите на устната фаза и на съдебното решение.
Преюдициалното запитване по дело С-359/11 има за предмет тълкуването на член 3, параграф 5 от Директива 2003/54/ЕО на Еврпейския праламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и отменяща Директива 96/92/ЕО, както и на букви б) и в) от Приложение А към нея. С преюдициалното запитване по дело С-400/11 се иска тълкуване на член 3, параграф 3 от Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила на вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО, както и на букви б) и в) от приложение А към нея. Тези разпоредби се отнасят до сходни задължения на държавите членки на електроенергийния, респективно на газовия пазар.
Член 3, параграф 5 от Директива 2003/54/ЕО и член 3, параграф 3 от Директива 2003/55/ЕО възлага задължение за държавите членки да вземат подходящи мерки за защита на крайните потребители, като осигурят адекватни гаранции за защита на уязвими потребители, включително и мерки, с които да им се помагне да избегнат изключване. Наред с това, държавите членки трябва да вземат мерки за защита на крайните потребители в отдалечени райони. Държавите членки са длъжни да осигурят високи нива на защита на потребителя, особено по отношение на прозрачността на договорните условия, общата информация и механизмите за решаване на спорове. По отношение на битовите потребители (домакинствата) минималните необходими мерки са описани в приложение А от директивите. Съгласно буква б) от тези приложения потребителите трябва да получат своевременно известие относно намерението за промяна на договорните условия и да бъдат информирани за своето право на оттегляне, когато известието се връчва. Връчващите известията трябва да уведомяват директно абонатите за увеличаването на таксите в подходящо време и не по-късно от един нормален инкасаторски период, след като увеличението влиза в сила. Потребителите трябва да може да се оттеглят от договора, ако не приемат новите условия, които са им съобщени от доставчика на съответната услуга. От своя страна, буква в) от приложения А предвижда потребителите да получават прозрачна информация за приложимите цени и тарифи и за стандартните условия по отношение на достъпа до и ползването на електроенергийни, съответно газови услуги. И двете директиви предвиждат възможността държавите да определят доставчик от последна инстанция, за да се осигури предоставянето на всеобщо обслужване.
По дело С-359/11 главното производство засяга случай, свързан с доставка на природен газ на потребител – физическо лице. С договор за продажба на недвижим имот от 1990 г. купувачът г-жа Schulz се задължава към своя продавач (общински съюз) да използва природен газ като основен енергиен източник, който да се доставя единствено от общинския доставчик на община Вайнгартен (Германия). Такъв договор за доставка е сключен през 1991 г., като доставките фактически се извършват от дружеството TWS. Съгласно договора г-жа Schulz е клиент по общата тарифа. Действащата национална правна уредба позволява на доставчика едностранно да промени цените на газа, без да е длъжен да посочва основанието, предпоставките и обхвата на тази промяна, като гарантира, че клиентите ще бъдат уведомени за промяната и ще могат евентуано да прекратят договора.
В периода 1 януари 2005 г. – 1 януари 2007 г. TWS увеличава четири пъти цената на газа. Г-жа Schulz възразява срещу годишните сметки като поддържа, че увеличението е прекомерно. Независимо от това, тя е осъдена от районен съд да плати задълженията си в рамер на 2733.12 евро, както и лихва за забава и разноските за производството. Това решение е потвърдено от въззивната инстанция. В хода на ревизионното производство е отправено преюдициалното запитване до Съда на ЕС.
Фактите по главното производство по дело С-400/11 се отнасят до доставка на електроенергия и газ от общинското предприятие SA на г-н Egbringhoff. В периода от 2005 г. до 2008 г. SA увеличава няколко пъти цената на електроенергията и газа. Потребителят възразява срещу годишната сметка за 2005 г., но въпреки това, като си запазва правото да оспорва новите цени, плаща сметките за периода от 2005 г. до 2007 г. Той предявява иск срещу SA за възстановяваване на 746,54 евро. В допълнение, със съдебното решение иска да бъде установено, че при определянето на цените на електроенергията и газа за 2008 г. SA ще бъде длъжно да прилага цените от 2004. Исковете са отхвърлени на две съдебни инстанции, като преюдициалното запитване е отправено в хода на т.нар. ревизионно производство.
И по двете дела преюдициалните запитвания са свързани с това дали член 3, параграф 5 от Директива 2003/54 във връзка с приложение A към нея, респективно член 3, параграф 3 от Директива 2003/55 във връзка с приложение A към нея, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като приложимата в главните производства, която определя съдържанието на договорите за доставки на електроенергия и газ с потребителите, снабдявани при условията на задължение за универсална услуга, и предвижда възможност за промяна на цената на тези доставки, без обаче да гарантира, че потребителите ще бъдат уведомявани за основанията, предпоставките и обхвата на промяната в подходящ срок преди влизането ѝ в сила.
Съдът приема, че целта на двете директиви е да се подобри функционирането на вътрешния пазар на електроенергия и газ. Недискриминационният и прозрачен достъп до мрежата на справедливи цени е необходим, за да се осигури реална конкуренция, и е от първостепенно значение, за да бъде завършен вътрешният пазар на електроенергия и газ. В тази връзка, грижата за защита на потребителя е в основата на разпоредбите на двете директиви. Тази грижа е свързана както с либерализацията на пазарите на електроенергия и газ, така и с гарантирането на сигурността и стабилността на снабдяването с електроенергия и газ.
Съдът установява, че разглежданите в главните производства договори за доставка са сключени с доставчици, които действат от последна инстанция за клиентите, които са поискали това. Тези доставчици са длъжни да сключват договори с клиенти без да могат да ги избират и да прекратяват договорите с тях по своя преценка, поради което техните икономически интереси следва да бъдат отчетени.
От друга страна, що се отнася до правата на клиентите, двете директиви задължават държавите членки да осигурят високи нива на защита на клиентите, що се отнася до прозрачността на общите условия на договорите.
Според Съда, освен правото да прекратят договора за доставка, което е установено в двете директиви, потребителите би трябвало да имат право и да оспорват промяната в цената на доставката. За тази цел те трябва да бъдат уведомявани в подходящ срок преди вслизането в сила на промяната за основанията, предпоставките и обхвата ѝ.
Въз основа на тези аргументи Съдът приема, че член 3, параграф 5 от Директива 2003/54 във връзка с приложение A към нея и член 3, параграф 3 от Директива 2003/55 във връзка с приложение A към нея трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като приложимата в главните производства, която определя съдържанието на договорите за доставки на електроенергия и газ с потребителите, снабдявани при условията на задължение за универсална услуга, и предвижда възможност за промяна на цената на тези доставки, без обаче да гарантира, че потребителите ще бъдат уведомявани за основанията, предпоставките и обхвата на промяната в подходящ срок преди влизането ѝ в сила.
TWS и SA са поискали от Съда, в случай че установи, че приложимата в главните производства национална уредба не отговаря на изискванията на двете директиви, да ограничи действието на съдебното решение във времето и то да започне да действа двайсет месеца след обявяването му, за да може националният законодател да се адаптира към последиците му. Според двете дружества обратното означавало, че доставчиците ще бъдат принудени да връщат суми, плащани от потребителите в продължение на години. Това можело да застраши самото съществуване на доставчиците.
Съдът припомня, че ограничаването на действието на неговото преюдициално решение във времето може да става само по изключение, въз основа на принципа на правната сигурност. За да се наложи подобно ограничение, е необходимо да са налице два кумулативни критерия, а именно добросъвестност на заинтересуваните среди и риск от сериозни смущения. Съдът подчертава, че е прибягвал до това ограничение само когато съществува риск от тежки икономически последици, които се дължат преди всичко на големия брой правоотношения, установени добросъвестно въз основа на считаната за валидно действаща правна уредба, и когато лицата и националните власти са били подтикнати към несъобразено с правото на Съюза поведение поради обективна и значителна несигурност по отношение на обхвата на разпоредбите на правото на ЕС. В конкретния случай Съдът приема, че не е доказано, че поставянето под въпрос на правоотношения, които са изчерпали последиците си в миналото, би предизвикало с обратна сила сътресения в целия сектор на електро- и газоснабдяването в Германия. Наред с това, германското правителство е признало, че не е състояние да оцени последиците от бъдещото съдебно решение за предприятията в сектора. Ето защо Съдът приема, че наличието на риск от сериозни смущения не може да се счита за доказано.
Поради обстоятелството, че този критерий не е изпълнен, Съдът не проверява дали критерият за добросъвестност на заинтересуваните среди е изпълнен и отхвърля направеното искане за ограничаване на действието във времето на съдебното решение.