Решение на Съда от 19 юли 2012 г., ebookers.com Deutschland, C‑112/11

 

Решението на Съда в разглежданото дело е постановено по преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Köln (Апелативния съд на Кьолн) в рамките на спор между ebookers.com Deutschland, дружество, продаващо самолетни пътувания чрез интернет портал, управляван от него, и Федералния съюз на сдруженията на потребителите.

Ebookers.com Deutschland продава самолетни пътувания чрез интернет портал, който то управлява. Когато потребителят е избрал определен полет в рамките на достъпния чрез този портал процес на резервация, в горната дясна част на страницата в интернет сайта на ebookers.com Deutschland се появява разбивка на разходите, свързани с тази резервация, озаглавена „Вашите реални разходи за пътуването. Освен цената на самия полет, разбивката посочва сума за „данъци и такси“, както и разходите за „застраховка при отказ“, начислявани по подразбиране. Сумата на тези разходи представлява „общата цена на пътуването“.

Когато резервацията е окончателно направена, потребителят трябва да плати на ebookers.com Deutschland обща сума, съответстваща на тази обща цена на пътуването. Ebookers.com Deutschland заплаща на съответния въздушен превозвач цената на билета, а разходите за застраховката при отказ — на застрахователно дружество, което е юридически и икономически независимо от въздушния превозвач. По същия начин ebookers.com внася данъците и таксите на съответните получатели. Ако не желае да сключи застраховка при отказ, в долната част на страницата от интернет сайта на ebookers.com потребителят получава информация относно процедурата, която да спази, състояща се в изрично заявен отказ („opt-out“).

Според Федералния съюз на сдруженията на потребителите описаният по-горе начин за продажба на пътувания със самолет нарушава член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (ОВ L 293, стр. 3) (наричан по-нататък Регламент № 1008/2008). Той изисква в рамките на процеса на резервация на полети, осъществяван чрез неговия интернет портал, ebookers.com да преустанови сключването по подразбиране на застраховка при отказ.

Съгласно член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1008/2008:

„Достъпните за масовия потребител въздухоплавателни тарифи и такси, предлагани или публикувани под всякаква форма, включително по интернет, за въздухоплавателни услуги от летище, разположено на територията на държава членка, за която се прилага Договорът, включват приложимите за тях условия. Крайната цена, която трябва да се заплати, се посочва винаги и включва приложимите въздухоплавателни тарифи или такси, както и всички приложими данъци, такси, допълнителни такси и тарифи, които няма как да бъдат избегнати и които могат да се предвидят към момента на публикуването. (…) Незадължителните ценови добавки се съобщават по ясен, прозрачен и недвусмислен начин в началото на всеки процес на резервация, като приемането им от страна на потребителя се основава на „възможност за избор“.

Запитващата юрисдикция иска да установи дали понятието за незадължителни ценови добавки трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща свързаните със самолетно пътуване цени на услуги, като например разглежданата в главното производство застраховка при отказ от полета, предоставяни от лице, различно от въздушния превозвач, и фактурирани на потребителя от продавача на това пътуване заедно с въздухоплавателната тарифа под формата на обща цена.

Становище по делото взимат четири държави членки, както и Европейската комисия, което свидетелства за значимостта на решението на Съда.

Придържайки се към телеологичното тълкуване на Регламент № 1008/2008, Съдът отбелязва, че от заглавието и текста на член 23, параграф 1 ясно личи, че тази разпоредба има за цел да гарантира информирането и прозрачността в цените на въздухоплавателните услуги, поради което тя допринася за осигуряването на защита за потребителите, които ползват посочените услуги. По-специално разглежданата разпоредба посочва „незадължителните ценови добавки“, които е възможно да бъдат избегнати, за разлика от въздухоплавателните тарифи или такси и други елементи, включени в крайната цена на полета.

В този смисъл посочените незадължителни ценови добавки са свързани с услуги, които, допълвайки самата въздухоплавателна услуга, не са нито задължителни, нито абсолютно необходими за транспорта на пътници или товари, поради което потребителят решава да ги приеме или да ги откаже. Именно понеже потребителят има възможност да упражни този избор, Съдът счита, че подобни ценови добавки трябва да се съобщават по ясен, прозрачен и недвусмислен начин в началото на всеки процес на резервация, като приемането им от негова страна се основава на „възможност за избор“, както предвижда член 23, параграф 1 от споменатия регламент.

Това специфично изискване за незадължителните ценови добавки цели да попречи в рамките на процеса на резервация на полет потребителят на въздухоплавателни услуги да бъде насърчаван да закупува допълнителни спрямо самия полет услуги, които има как да бъдат избегнати и не са абсолютно необходими за нуждите на този полет, освен ако избере изрично да закупи тези допълнителни услуги и да заплати свързаната с тях ценова добавка.

Освен това Съдът отбелязва, че споменатото изискване съответства на изискването, предвидено общо във връзка с правата на потребителите по отношение на допълнителните плащания в член 22 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите (ОВ L 304, стр. 64). Всъщност в съответствие с тази разпоредба, преди потребителят да бъде обвързан с предложение, търговецът трябва да получи изричното съгласие на потребителя за всяко допълнително плащане, което превишава възнаграждението, договорено за основното договорно задължение на търговеца, като последният не може да заключи, че такова е налице, като използва възможности по подразбиране, които потребителят трябва да отхвърли, за да избегне допълнителното плащане.

Съдът заключава, че понятието „незадължителни ценови добавки“ обхваща свързаните със самолетното пътуване цени на услуги, например за застраховка при отказ от полет, предоставяни от лице, различно от въздушния превозвач, и фактурирани на потребителите от продавача на пътуването заедно с въздухоплавателната тарифа под формата на обща цена.

Следователно лицата, продаващи самолетни билети по интернет, нямат право да включват по подразбиране в цената на билета незадължителни ценови добавки.