Решение от 21 декември 2011 г., Комисия/Австрия, С‑28/09
С исковата си молба Европейската комисия, подкрепена от Италия и Нидерландия, иска от Съда да установи, по реда на чл. 226 ДЕО, че като е наложила забрана за движение по участък от магистрала А 12 в долината на река Ин (Австрия) на камиони с маса над 7,5 t, превозващи определени стоки, Австрия не е изпълнила задълженията си по членове 28 и 29 ДЕО.
Австрийските власти установяват превишаване на средногодишната пределно допустима стойност за азотен диоксид, определена в раздел І от приложение ІІ към Директива 1999/30, в района на магистрала A 12. С цел да осигурят съобразяването с пределните стойности за азотния диоксид, австрийските власти приемат редица мерки за намаляване на вредните емисии, отделяни от моторните превозни средства, както и на гъстотата на пътното движение. В тази връзка се приема наредба, с която се налага забрана за движение по участък от тази магистрала на товарните автомобили с маса над 7,5 t, превозващи определени стоки, а именно отпадъци, камъни, пръст, изкопна маса, дървесни трупи и кори, железни и нежелезни руди, моторни превозни средства и ремаркета, стомана, с изключение на арматурна и конструкционна стомана за доставка на строителни обекти, мрамор и травертин, керамични плочи и др. (наричана по-нататък „секторната забрана на движение“). Тази наредба освобождава от секторната забрана за движение моторните превозни средства, които се натоварват или разтоварват в зоните, определени в наредбата. Освен това е предвидена възможност да се поиска особена дерогация за други превозни средства при наличие на обществен интерес или на значим частен интерес.
В решението си по делото, постановено от голям състав, Съдът на ЕС напомня най-напред, че в периода 2002—2009 г. пределната годишна стойност на концентрацията на азотен диоксид в атмосферния въздух, определена в раздел І от приложение ІІ към Директива 1999/30, е превишено в някои участъци от магистрала А 12 и че вследствие от това Австрия е трябвало да осигури изпълнението на програма за съобразяване с пределно допустимата стойност, като спорната наредба е част от подобна програма. Като отбелязва, че посочената директива не съдържа точни указания относно обхвата и съдържанието на мерките, които трябва да приемат държавите членки, Съдът на ЕС заключава, че макар да разполагат с право на преценка в това отношение, държавите членки трябва да го упражняват при спазване на разпоредбите на ДЕО, включително на основния принцип на свободно движение на стоки.
В тази връзка Съдът на ЕС подчертава, че свободното движение на стоки представлява един от основните принципи, застъпени в Договорите. Последица от тази свобода е съществуването на общ принцип на свободно транзитно преминаване на стоките в рамките на ЕС. В случая със спорната наредба се забранява движението по определен участък от магистрала A 12 на товарни автомобили с маса над 7,5 t, превозващи определени стоки. Съдът напомня, че съществуването на алтернативни начини за превоз не изключва наличието на ограничение на свободното движение на стоки, като отбелязва, че въпросният участък от магистрала A 12 представлява една от основните сухоземни транспортни връзки между Южна Германия и Северна Италия. Като принуждава съответните предприятия да търсят рентабилни алтернативни решения за превоза на посочените в спорната наредба стоки, секторната забрана за движение може да засегне съществено транзитното преминаване на стоки между северната част на Европа и Северна Италия. Съдът заключава, че при тези условия секторната забрана за движение трябва да се счита за мярка с равностоен на количествени ограничения ефект, която по принцип е несъвместима с произтичащите от членове 28 и 29 ДЕО задължения, освен ако тази мярка може да бъде обоснована.
Съгласно постоянната съдебна практика национални мерки, които могат да възпрепятстват търговията в ЕС, могат да бъдат обосновани с някое от съображенията от общ интерес, изброени в член 30 ДЕО, като закрилата на живота и здравето на хората, или с някое от императивните изисквания, целящи например опазването на околната среда, доколкото тези мерки са пропорционални на преследваната цел. Очевидно в случая е, че със спорната наредба се цели именно осигуряването на закрила на здравето на хората и на околната среда.
Що се отнася до пропорционалния характер на спорната наредба, Съдът подчертава, че преди приемането на една толкова крайна мярка като секторната забрана за движение по участък от магистрала, представляваща основна транспортна връзка между някои държави членки, австрийските власти е следвало да разгледат внимателно възможността да приемат по-малко ограничителни по отношение на свободното движение мерки и да ги отхвърлят само ако ясно се установи, че те са неподходящи с оглед на преследваната цел. Според Съда приемането на такива по-малко ограничителни по отношение на свободното движение мерки е било възможно.
На първо място, такава по-малко ограничителна мярка е, вместо налагането на абсолютна забрана за движение, като тази в случая, разширяването на забраната, която понастоящем се отнася до товарните автомобили от някои класове Евро, така че тя да обхване и товарни автомобили, които спадат към други класове. В това отношение Съдът припомня, че пределната стойност за емисиите на азотен диоксид е определена на 5 g/kWh за товарните автомобили, спадащи към клас Евро III, и че клас Евро IV въвежда намаление на 3,5 g/kWh. Предвид обстоятелството, че различните класове Евро несъмнено предполагат съществено намаление на емисиите на азотен диоксид, Австрия не е доказала, че разширяването на забраната, отнасяща се до товарните автомобили от някои класове Евро и до тези, които спадат към други класове, не би могла да допринесе за постигането на преследваната цел така ефикасно както прилагането на секторната забрана за движение.
Второ, подобна по-малко ограничителна мярка би могла да представлява и замяната на променливото ограничение на скоростта с постоянно ограничение на 100 км/ч. Според Съда подобно решение представлява възможност за намаляване на емисиите на азотен диоксид, което Австрия не е взела предвид в достатъчна степен. Освен това ограничителният ефект върху свободното движение на стоки, който има замяната на променливото ограничение на скоростта с постоянно ограничение на 100 км/ч, е по-слаб от ефекта от прилагането на секторната забрана за движение.
Въз основа на тези съображения Съдът стига до извода, че, тъй като Австрия не е доказала, че не съществуват алтернативни мерки, които са по-малко ограничителни по отношение на свободното движение на стоки, въведената секторна забрана за движение не е пропорционална на преследваната цел. Поради тази причина Съдът уважава заведения иск.