(Заключение на генералния адвокат J. Kokott по дело C-157/15, Achbita)
На 31 май 2016 година генералният адвокат J. Kokott представи заключението си по дело C-157/15, Achbita.
Г‑жа Samira Achbita е назначена на работа в G4S Secure Solutions NV („G4S“) на 12 февруари 2003 г. като рецепционистка по безсрочен трудов договор. Това предприятие предоставя най-вече услуги за охрана и сигурност, но също и рецепционни услуги, на различни клиенти от публичния и частния сектор. Съгласно правилника за вътрешния трудов ред на G4S, работниците нямат право, докато са на работа, да носят никакви религиозни, политически или философски символи.
През април 2006 г. г‑жа Achbita съобщава, че по религиозни причини възнамерява в бъдеще да носи и в работно време забрадката, която носи в извънработното време. В отговор ръководството на предприятието посочва, че това било в противоречие с целения от G4S неутралитет. На 12 юни 2006 г. г‑жа Achbita е уволнена поради твърдото ѝ намерение да носи ислямска забрадка като мюсюлманка.
На 26 април 2007 тя предявява пред Районен съд по трудови дела, Антверпен иск за обезщетение за вреди срещу G4S вследствие на злоупотреба с правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Съдебният спор стига до Касационния съд на Белгия, който решава да спре производството и да постави на Съда на Европейския съюз следния преюдициален въпрос: „Следва ли член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2000/78/ЕО[1] да се тълкува в смисъл, че забраната за жените мюсюлманки да носят забрадки на работното им място не представлява пряка дискриминация, когато в предприятието на работодателя са в сила правила, забраняващи на всички работници да носят на работното им място външни символи, указващи техните политически, философски и религиозни убеждения?“.
Генералният адвокат Kokott отбелязва най-напред, че тъй като забраната да се носи ислямска забрадка на работното място, като резултат от общата забрана на видими религиозни символи, е имала решаващо значение за прекратяването на трудовото правоотношение на г‑жа Achbita от страна на G4S, тази забрана спада към условията за уволнение по смисъла на член 3, параграф 1, буква в)[2] от Директива 2000/78 и следователно попада в приложното поле на същата директива.
Що се отнася до използваното в член 1 от Директива 2000/78[3] понятие „религия“, генералният адвокат Kokott счита, че то трябва да се тълкува разширително. Това понятие обхваща не само вярата на дадено лице като такава (forum internum), но също и упражняването на тази религия, както и изповядването ѝ, в това число в публичното пространство (forum externum) каквото е трудовата среда. По подобен начин в член 10, параграф 1, второ изречение от Хартата на основните права се посочва, че свободата на религията включва и правото на всеки да изповядва своята религия публично или частно, в това число чрез религиозни обреди. Генералният адвокат Kokott подчертава, че в разглеждания случай следва от акта за преюдициално запитване, че безсъмнено г‑жа Achbita носи забрадка по религиозни причини.
След като припомня условията за наличие на пряка и непряка религиозна дискриминация, изложени в член 2, параграф 2 от Директива 2000/78,[4] генералният адвокат Kokott изтъква, че дори и разпоредбите на правилника за вътрешния трудов ред на G4S, които забраняват на работниците да носят видими символи на техните религиозни убеждения, да са на пръв поглед обвързани пряко с религията, понятието за пряката дискриминация не може да обхване коректно тази забрана, защото не е налице „по-малко благоприятно“ третиране на членовете на определена религиозна общност в сравнение с последователите на други религии или на религиозни лица в сравнение с нерелигиозни лица или убедени атеисти. Тя отбелязва, че въпросната забрана не е насочена конкретно срещу работници с мюсюлманско вероизповедание, а обхваща по еднакъв начин всички видими религиозни символи и че правилникът за вътрешния трудов ред на G4S не се ограничава до носенето по видим начин на символи на религиозно убеждение, а същевременно забранява и носенето по такъв начин на символи на политически или философски убеждения.
Генералният адвокат Kokott не изключва обаче възможността тази забрана фактически да постави в неблагоприятно положение лица с определена религия или убеждение — в настоящия случай работнички с мюсюлманско вероизповедание — спрямо други работници и, освен ако е налице евентуално оправдание, да съставлява непряка религиозна дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78. Спадат към законните цели, които могат обективно да оправдаят такава дискриминация, от една страна, спазването на специални професионални изисквания по смисъла на член 4, параграф 1[5] от тази директива, и от друга страна, защитата на правата и свободите на другите, предвидена в член 2, параграф 5 от същата директивата.
По отношение на въпроса дали забраната, предвидена в правилника за вътрешния трудов ред на G4S, представлява основно и определящо професията изискване по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78, генералният адвокат Kokott подчертава, на първо място, че не е задължително такова изискване да е публично установено от държавите членки под формата на закони или укази, а е достатъчно в рамките на дадено предприятие да са приети правила за работа в този смисъл, какъвто в е случаят при G4S.
На второ място, тя отбелязва, че изискванията за облекло, установени от съответния работодател попадат в приложното поле на 4, параграф 1 от Директива 2000/78, защото тази разпоредба засяга както „професионалните дейности“ като такива, така и за „контекста, в който те се упражняват“.
На трето място, генералният адвокат Kokott счита, че въпросната забрана може да се приеме като основно и определящо професията изискване по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2000/78, защото се вписва в свободата на стопанската инициатива на работодателя, предвидена в член 16 от Хартата, към която спада и възможността търговецът да определя по какъв начин, както и при какви условия, да организира и извършва работата в предприятието, както и под каква форма да предлага своите продукти и услуги.
На четвърто място, преследваната със забраната цел за постигане на религиозен и философски неутралитет е, според генералния адвокат Kokott, законосъобразна, защото не излиза от границите на свободата на стопанската преценка, дава възможност за използването на служителите по гъвкав начин при различните клиенти, на които G4S предоставя услуги по охрана и сигурност, а също и рецепционни услуги и е необходима поради особения характер на дейностите, упражнявани от персонала на G4S, които се характеризират с постоянен контакт лице в лице с външни лица и са определящи за имиджа на самото G4S, но преди всичко и за съответния публичен имидж на неговите клиенти.
На пето и последно място, генералният адвокат Kokott счита, че са налице много аргументи, че забраната предвидена в правилника за вътрешния трудов ред на G4S е пропорционална. Тя отбелязва, че въпросната забрана е годна за постигане на преследваната от това предприятие цел. Тази мярка е също необходима за постигане на тази цел, защото други, по-малко ограничителни мерки, като възможността G4S да осигури на работниците си от женски пол униформа, съдържаща като факултативен елемент цветово и стилистично подходяща забрадка или воалетка или възможността това предприятие да прехвърли работнички като г‑жа Achbita на административна длъжност, на която те няма да имат значителен контакт лице в лице с външни лица, биха подкопали политиката на религиозен и философски неутралитет на G4S. Според генералния адвокат Kokott, въпросната мярка по-скоро не уврежда прекомерно законните интереси на засегнатите работнички.
В това отношение, генералният адвокат Kokott взема под внимание фактът, че дори и свободата на религията да е един от фундаментите на демократичното общество и израз на ценностната система, на която се основава Европейският съюз, за разлика от пола, цвета на кожата, етническия произход, сексуалната ориентация, възрастта и увреждането на дадено лице, които даден работник не може „да остави на гардероб“, външният аспект на изповядването на религия (forum externum) е елемент от личния живот, по отношение на който този работник може да се очаква да прояви известна сдържаност на работното място в зависимост от релевантните обстоятелства в съответния отделен случай. Тези обстоятелства са именно степента, до която религиозните символи са видими и очевидни в сравнение с цялостния външен вид на работника, длъжността на работника, наличието на изискване за цялостен (не само религиозен) неутралитет на работното място, евентуалното засягане на други признаци на разлики в третирането, като например пол, цвят на кожата или етнически произход, по-общия контекст, в който се развива конфликтът между работника и неговия работодател (достъп до заетост или упражняване на занятие на групите в неравностойно положение), както и националната идентичност на държавите членки, присъща на техните основни политически и конституционни структури, в която секуларизмът може да се вписва като определящ принцип на съвместното съществуване в обществото.
По отношение на въпроса дали забраната предвидена в правилника за вътрешния трудов ред на G4S е оправдана от гледна точка на защитата на правата и свободите на другите, предвидена в член 2, параграф 5 от Директива 2000/78, генералният адвокат Kokott подчертава, че тази разпоредба, дори и да допуска a priori отклонение от забраната за дискриминация, когато става въпрос за защитата на свободата на стопанска инициатива на работодателя, изисква наличието на конкретни мерки от публичноправен характер или поне взети въз основа на публичноправно овластяване. Обаче правила за работа на G4S, на които се основава въпросната забрана, нито имат публичноправен характер, нито се основават на достатъчно точно публичноправно овластяване. Генералният адвокат Kokott заключава, че в конкретния случай член 2, параграф 5 от Директива 2000/78 няма самостоятелно значение освен като основание за оправдаване на дадена разлика в третирането въз основа на религията съгласно член 4, параграф 1.
По изложените съображения, генералният адвокат Kokott предлага на Съда да даде следния отговор на преюдициалня въпрос, отправен от белгийския Касационен съд:
„1) При забрана работничка с мюсюлманско вероизповедание да носи ислямска забрадка на работното си място не е налице пряка дискриминация, основана на религия, по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО, ако тази забрана се основава на общи правила за работа, забраняващи носенето по видим начин на политически, философски и религиозни символи на работното място, и не се основава на стереотипи или предразсъдъци спрямо една или повече определени религии или на религиозни убеждения като цяло. Посочената забрана обаче може да представлява непряка дискриминация, основана на религия, съгласно член 2, параграф 2, буква б) от Директивата.
2) Такава дискриминация може да бъде оправдана с оглед на прилагането на политика на религиозен и философски неутралитет, която работодателят се стреми да води в съответното предприятие, стига при това да е спазен принципът на пропорционалност.
В тази връзка трябва да се вземат предвид по-специално:
– размерът и очевидността на религиозния символ,
– характерът на дейността на работничката,
– контекстът, в който тя трябва да упражнява тази дейност, както и
– националната идентичност на съответната държава членка“
***
[1] Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (OВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).
[2] Според тази разпоредба, в границите на сферите на компетентност, поверени на Съюза, Директива 2000/78 се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане.
[3] Според тази разпоредба, целта на 2000/78 е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед на прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране.
[4] Член 2 от Директива 2000/78, предвижда следното:
„1. За целите на настоящата директива, „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа, на който и да е от признаците, посочени в член 1.
- За целите на параграф 1:
- a) проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1;
б) проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация в сравнение с други лица в неблагоприятно положение, освен ако:
- i) тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими, […]
[…]
- Настоящата директива не засяга мерките, регламентирани от национален закон, които в демократичното общество са необходими за обществената сигурност, поддържането на обществения ред и предотвратяването на престъпни деяния, защитата на здравето, правата и свободите на другите“.
[5] Тази разпоредба предвижда следното: „Въпреки разпоредбите на член 2, параграфи 1 и 2, държавите членки могат да регламентират, че разлика в третирането, основаваща се на характеристика, свързана с някой от признаците, посочени в член 1, не представлява дискриминация, когато поради характера на засегнатите професионални дейности или в контекста, в който те се упражняват, такава характеристика представлява основно и определящо професията изискване, като гарантират, че целта е законосъобразна и изискването пропорционално“.