Европейската комисия предложи регламент за Единен механизъм за преобразуване (ЕМП) в подкрепа на банковия съюз[1].ЕМП бе оповестен от Комисията още в съобщенията „Пътна карта за създаване на банков съюз“[2]и „Подробен план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз — начало на дебат на европейско равнище“[3].
Механизмът ще допълни Единния надзорен механизъм[4] (ЕНМ), чието задействане в края на 2014 г. ще позволи на Европейската централна банка (ЕЦБ) да упражнява пряк надзор върху банките в еврозоната и върху тези в останалите държави членки, които решат да се присъединят към банковия съюз.
Правното основание за предложението е член 114 от ДФЕС, съгласно който се разрешава приемането на мерки за сближаване на национални разпоредби, насочени към създаването и функционирането на вътрешния пазар.
Единният механизъм за преобразуване ще гарантира, че ако въпреки засиления надзор обхваната от ЕНМ банка се сблъска със сериозни затруднения, преобразуването ѝ ще може да се извърши ефикасно с минимална цена за данъкоплатците и реалната икономика.С това предложение са налице всички елементи за един банков съюз, с помощта на който да се стабилизира секторът, да се възстанови доверието и да се преодолее разпокъсаността на финансовите пазари. Една и съща единна нормативна уредба от пруденциални изисквания[5] и правила за преобразуване на проблемни банки ще бъде прилагана, както в рамките на банковия съюз, така и във всички останали държави членки. По този начин ще бъде запазена целостта на вътрешния пазар.
Засилената надзорна рамка на ЕНМ, както и по-строгите пруденциални изисквания, ще увеличат сигурността на банките. Все пак винаги съществува известен риск от това дадена банка да бъде изправена пред сериозен проблем по отношение на ликвидността или платежоспособността. Банковият надзор и преобразуване трябва да бъдат съгласувани и извършвани на едно и също централно равнище, така че да се ограничи несигурността и да се предотвратят масови отливи на вложители, както и разпространяване на проблемите в цялата еврозона.
Предложеният ЕМП ще прилага в банковия съюз съществените правила за банковото възстановяване и преобразуване[6], чието приемане предстои през есента на 2013 г.
За целите на механизма ЕЦБ в качеството си на надзорен орган ще сигнализира, когато банка в еврозоната или установена в участваща в банковия съюз държава членка бива изправена пред сериозни финансови затруднения и трябва да бъде преобразувана. Самото преобразуване на дадената банка ще бъде подготвяно от Единен съвет по преобразуване, състоящ се от представители на ЕЦБ, ЕК и компетентните национални органи в държавата, в която е седалището, клоновете и/или подразделенията на банката. Той ще разполага с широки правомощия с оглед анализирането и определянето на подхода за преобразуването на банката, т.е. инструментите, които да се използват, както и реда и условията на участие на Европейския фонд за преобразуване. Съветът по преобразуване ще бъде изцяло финансиран чрез вноски на финансовите институции.
По препоръка на Единния съвет или по собствена инициатива Комисията ще решава дали и кога да открие процедура по преобразуване, както и каква да бъде рамката за използването на инструментите и фонда за преобразуване.
Компетентните национални органи ще участват активно в процеса, като под надзора на Единния съвет по преобразуване, те ще изпълняват плана за преобразуване. Ако обаче Съветът по преобразуване установи, че решенията му не се съблюдават, ще отправя изпълнителни нареждания директно на изпадналата в затруднение банка.
Предложението предлага да се създаде Единен фонд за преобразуване на банки като субект под надзора на Единния съвет по преобразуване. Целта на фонда е средносрочна финансова подкрепа, докато трае процесът на преструктуриране на банката. Той ще се финансира от вноски от банковия сектор, замествайки, в съответствие с предложението за директива относно възстановяването и преобразуването на банките, националните фондове за преобразуване на държавите от еврозоната и на участващите в банковия съюз държави членки.
С оглед съхраняването на независимост и отчетност на целия механизъм, както и на съответствие с единния пазар и правилата на ЕС за държавната помощ, ролята на Комисията ще бъде ограничена до решението за откриване на процедура по преобразуване на дадена банка, както и до решението във връзка с рамката на процеса.
Преди влизането в сила на предложените разпоредби евентуалните банкови кризи ще бъдат управлявани в съответствие със съответните национални режими. Предвижда се обаче постепенното сближаване на тези режими с приетите принципи на преобразуване, в частност поемането на банковите загуби от акционерите и кредиторите, а не от данъкоплатците. Това от една страна ще бъде постигнато чрез приетите също на 10 юли 2013 г. преразгледани насоки за държавната помощ[7], а от друга — чрез предоставената от Европейския механизъм за стабилност възможност за пряко банково рекапитализиране.
На срещата на Европейския съвет на 27—28 юни ръководителите на ЕС си поставиха за цел да постигнат споразумение за механизма до края на 2013 г. с оглед приемането му преди края на настоящия мандат на Европейския парламент, който изтича през 2014 г. Това ще позволи прилагането му съвместно с директивата относно възстановяването и преобразуването на банките от януари 2015 г.
***
[1]Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преобразуването на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преобразуване и Единния фонд за преобразуване на банки, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета, COM(2013)520 окончателен от 10.7.2013 г.
[2]COM(2012) 510, 12.9.2012 г.
[3]COM (2012) 777 окончателен/2, 30.11.2012 г.
[4]COM(2012) 511.
[5]Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2013/36/ЕС за капиталовите изисквания (РКИ/ДКИIV).
[6]Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на кредитни институции и инвестиционни посредници, COM (2012) 280, 6.6.2012 г.
[7]„Съобщение относно банковия сектор“, COM(2013) 216/01.