На 25 март 2011 г. Европейският съвет прие първо по рода си решение[1], с което се прави изменение в един от учредителните договори — Договора за функциониране на Европейския съюз. Изменението се осъществява по реда на въведената с Договора от Лисабон в член 48, пар. 6 ДЕС опростена процедура за преразглеждане на учредителните договори, съгласно която решението на Европейския съвет за изменение може да засяга само разпоредби на част ІІІ от ДФЕС, отнасящи се до вътрешните политики и дейности на Съюза, при което то не може да разширява предоставената на Съюза компетентност в засегнатата от изменението област.

Разпоредбите на член 48, пар. 6 ДЕС са част от т. нар. преходни клаузи (clauses passerelles, bridging clauses, Überleitungsbestimmungen), които предоставят улеснена възможност за изменение на разпоредби от Договорите, наложила се поради нарасналия брой на държавите членки и свързаната с това необходимост за по-оперативно вземане на решения дори по отношение на основополагащи въпроси. Случващите се от три години насам световни финансови катаклизми потвърдиха необходимостта от този правен подход за привеждане на европейските политики и дейности в съответствие с бързо изменящата се действителност. Разбира се, при промяна в Договорите не може да се допусне надхвърляне на рамките, гарантиращи съхраняването на установения правов ред и равновесието между институциите и държавите членки. Поради това преходните клаузи на член 48, пар. 6 ДЕС предвиждат съответната поправка в ДФЕС да се приеме единодушно от Европейския съвет и да влезе в сила едва след одобрение от всички държави членки в съответствие с техните конституционни изисквания. На практика това означава решението, което държавните и правителствени ръководители приемат в рамките на Европейския съвет, да бъде ратифицирано впоследствие от всички държави членки.

Решението от 25 март 2011 г. е прието по предложение на белгийското правителство, председателстващо Съвета към момента на иницииране на процедурата, след консултиране с Европейския парламент, Европейската комисия и Европейската централна банка.

Това е първата промяна на Лисабонския договор, който въведе специфични разпоредби относно държавите членки, чиято парична единица е еврото[2]. Необходимостта от поправката бе установена само два месеца след неговото влизане в сила през декември 2009 г., в резултат от разразилата се междувременно криза на държавните дългове в еврозоната. Бързото развитие на събитията коренно измени съществувалите до тогава очаквания, че след твърде дългия и труден процес на утвърждаване Лисабонският договор ще остане непроменен поне през следващите десет години. Поради това, в контекста на възникналата обстановка, осъществяването на съвсем новата процедура за преразглеждане на ДФЕС представлява непознат до момента акт на конституционно законотворчество.

Краткият текст на Решението на Европейския съвет от 25 март 2011 г. предвижда в член 136 ДФЕС, който се отнася до предприемането на мерки във връзка с правилното функциониране на икономическия и паричен съюз на държавите членки от еврозоната, да се добави нов параграф 3 със следния текст: „Държавите-членки, чиято парична единица е еврото, могат да установят механизъм за стабилност, който да се задейства, ако е абсолютно необходимо да се гарантира стабилността на еврозоната като цяло. Предоставянето на необходимата финансова помощ в рамките на механизма ще бъде строго обвързано с условия“. По този начин се създава законова основа за набирането на средства в подкрепа на общата европейска валута под формата на постоянно действащ стабилизационен фонд — т. нар. Европейски механизъм за стабилност (Mécanisme européen de stabilité, European Stability Mechanism, Europäischer Stabilisierungsmechanismus).

Предвидено е Решението на Европейския съвет от 25 март 2011 г. да влезе в сила на 1 януари 2013 г., а с това да възникне и възможността за практическо осъществяване на Европейския механизъм за стабилност, при условие, че дотогава всички „процедури за одобрение съгласно конституционните изисквания“ на държавите членки са изпълнени и уведомления за това са изпратени до генералния секретар на Съвета. При неспазване на този срок, решението следва да влезе в сила на първия ден от месеца, следващ месеца, в който е получено последното от тези уведомления.

До тази дата остава да действа временно създаденият поспешност през май 2010 г. на основание член 122, пар. 2 ДФЕС[3] Европейски механизъм за стабилизиране (Mécanisme européen de stabilisation, European Stabilisation Mechanism, Europäischer Stabilisierungsmechanismus), който се състои от [4]:

—    Европейския механизъм за финансово стабилизиране[5] (Mécanisme européen de stabilisation financière, European financial stabilisation mechanism, Europäischer Finanzstabilisierungsmechanismus) и

—    Европейския инструмент за финансова стабилност[6] (Fonds européen de stabilité financière, European Financial Stability Facility, Europäische Finanzstabilisierungsfazilität) със седалище в Люксембург.

С влизането в сила на Решението на Европейския съвет от 25 март 2011 г. Европейският механизъм за стабилност следва да замени Европейския механизъм за стабилизиране.

 

 ***

 

[1]Решение на Европейския Съвет от 25 март 2011 година за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото (ОВ L 91, стр. 1).

[2]Глава 4 от дял VІІІ „Икономическа и парична политика“ на част ІІІ от ДФЕС.

[3]Разпоредбата урежда предоставянето от Съвета на финансова помощ на държава членка, която „изпитва трудности или е сериозно застрашена от тежки трудности, причинени от природни бедствия или извънредни обстоятелства извън нейния контрол“. Европейският механизъм за стабилизиране е първото реално приложение на тази възприемана до тогава по-скоро като хипотетична разпоредба от ДФЕС.

[4]COM(2010) 713 окончателен (celex 52010DC0713).

[5]Чрез него е възможно да се предоставя ограничена финансова помощ на всяка от държавите членки на Европейския съюз, гарантирана в по-голямата си част от бюджета на Съюза, т. е. помощта се поема общо от всички държави членки, включително тези извън еврозоната, докато за набирането на останалата част от средствата съдействие оказва Международния валутен фонд. Правно основание за учредяването на механизма е Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране (ОВ L118, стр. 1).

[6]Това е фонд, представляващ субект на частното право (акционерно дружество) под формата на предприятие със специална цел (Fonds commun de créances, Special purpose vehicle, Zweckgesellschaft), което е създадено с междуправителствено споразумение на държавите от еврозоната, не се основава на Договорите и не зависи от институциите на Съюза. По същество ролята му е да допълва набираните чрез Европейския механизъм за финансово стабилизиране средства, чийто размер е ограничен по бюдежтни съображения. Чрез него се набират средства в подкрепа на финансовата стабилност само на държавите от еврозоната. Управлението му се осъществява със съдействието на Европейската инвестиционна банка. (http://www.efsf.europa.eu/about/index.htm)