На 12 юни 2013 г. Европейският Парламент гласува и одобри пакета от мерки за изграждане на новата европейска система за убежище.

Пакетът включва следните пет мерки, първата от които бе приета и публикувана в Официален Вестник през 2011 година, а останалите четири бяха приети от Европейския Парламент на 12 юни 2013 година и публикувани в Официален Вестник в края на юни:

1. Директива 2011/95/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (преработен текст)[1] („Директива 2011/95/ЕС за стандартите за убежище);

2. Директива 2013/32/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст)[2] („Директива 2013/32/ЕС за процедурите за убежище”);

3. Директива 2013/33/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (преработен текст)[3] („Директива 2013/33/ЕС за условията за приемане”);

4. Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна или от лице без гражданство (преработен текст)[4] („Регламент Дъблин II”);

5. Регламент (ЕС) № 603/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за създаване на система Евродак за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламент (ЕС) № 604/2013 за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство и за искане на сравнения с данните в Евродак от правоприлагащите органи на държавите членки и Европол за целите на правоприлагането и за изменение на Регламент (ЕС) № 1077/2011 за създаване на Европейска агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието (преработен текст)[5] („Регламент Евродак”).

Приемането на пакета от мерки поставя края на дългогодишни преговори за изграждане на общоевропейска система и правила за убежище. Началото на изграждането на тази система е поставено с решението на Европейския съвет в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. да се работи за установяването на Обща европейска система за убежище, която да се основава на пълното и цялостно прилагане на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г., като по този начин се утвърждава принципът на забрана за връщане, както и че никой няма да бъде върнат обратно, където има опасност от преследване.

Заключенията от Тампере уточняват, че една такава система следва да включва, в краткосрочна перспектива, общи норми за справедливи и обективни процедури за убежище в държавите членки и в по-дългосрочна перспектива – норми на Съюза по отношение на обща процедура за убежище в Съюза.

Директива 2011/95/ЕС за стандартите за убежище

През 2011 година се приема първата от пакета законодателни мерки за изграждане на обща европейска система за убежище: Директива 2011/95/ЕС за стандартите за убежище (преработен текст). Директивата уточнява условията за предоставяне на международна закрила и на статус на бежанец, подобрява условията за достъп до убежище и средства за интегриране и установява редица права във връзка със закрила срещу връщане, разрешения за пребиваване, документи за пътуване, достъп до пазара на труда, достъп до образование, социално подпомагане, здравеопазване, достъп до жилище, както и специални разпоредби за деца и уязвими лица. С това се преодоляват някои от неяснотите в предходната Директива, водещи до различия в националните законодателства и практики на държавите членки.

Целта на новата директива е да подобри ефективността на процеса на предоставяне на убежище, като по този начин осигури и гарантира, че хората, търсещи убежище, са третирани справедливо, по еднакъв начин, независимо от държавата членка. Директивата позволява да се вземат по-добре под внимание интересите на детето, както и свързани с пола аспекти при оценката на молбите за убежище, както и при прилагането на правилата за съдържанието на международната закрила.

Директива 2013/32/ЕС за процедурите за убежище

Директива 2013/32/ЕС за процедурите за убежище определя правилата за целия процес по предявяване на молба за предоставяне на убежище, включително правилата за това: как да се подаде молба, каква е процедурата за разглеждането й, каква помощ има право да получи търсещият убежище, процедури за обжалване и дали жалбата ще позволи на човек да остане на територията, какво може да се направи, ако жалбоподателят се укрие, или как да се постъпва с повторни молби. Новият текст се стреми да преодолее проблемите, породени от неясните правила и множество изключения в предходната Директива.

Директива 2013/32/ЕС за процедурите за убежище предвижда общи правила за ЕС относно определяне на срокове за обработка на молбите за убежище, към които органите на държавите членки трябва да се придържат, относно изисквания за подходящо образование на персонала, който обработва молбите за убежище, както и специални правила за непридружени непълнолетни лица и лица със специални нужди или жертви на изтезания. Целта е решенията, свързани с даване на убежище, да са по-справедливи, по-качествени и да се вземат по-бързо. По принцип процедурата за убежище не би следвало да отнема повече от шест месеца. Предвидени са по-ясни правила за обжалване, както и правила за случаите на злоупотреба с право, по-специално в случаите на повтарящи се молби за предоставяне на убежище от едно и също лице.

Директива 2013/33/ЕС за условията за приемане

Директива 2013/33/ЕС за условията за приемане урежда достъпа на лицата, търсещи убежище, до условия за приемане, докато чакат молбите им за убежище да бъдат разгледани. Целта е да се гарантира, че тези лица имат достъп до жилище, храна, здравни грижи, както и медицинска и психологическа помощ, както и да се преодолеят и избегнат различаващи се практики между държавите членки, които биха могли да доведат до неадекватно равнище на материалните условия на приемане за лицата, търсещи убежище.

Директивата установява минимален стандарт на условията за приемане на лицата, търсещи убежище, предвиждайки правила за осигуряване на хуманни материални условия на приемане (настаняване) за лицата, търсещи убежище в ЕС, бърза оценка на физическото и психическото им здраве, както и за по-бърз достъп до пазара на труда. Достъп до пазара на труда трябва да бъде даден в срок не по-дълъг от девет месеца от датата, на която е подадена молбата за международна закрила, ако не е било взето решение на първа инстанция от компетентния орган и забавянето не може да бъде вменено в отговорност на кандидата.

За първи път се предвиждат подробни правила за задържане на лица, търсещи убежище, осигуряващи спазване на основните права на засегнатите лица. Задържането следва да се прилага само като крайна мярка, като Директивата съдържа изчерпателен списък на основанията за задържане. Правилото е, че бежанците не бива да бъдат настанявани в центрове за задържане, където да бъдат държани под ключ, а децата никога не трябва да бъдат държани под ключ, освен в изключителни случаи, в които това е необходимо за собствената им сигурност.

Директивата също така установява задължение за провеждане на индивидуална оценка, за да се определят специални потребности за приемане на уязвимите лица. Особено внимание следва да се отделя на непридружените непълнолетни лица и жертви на изтезания.

Регламент Дъблин II

Регламентът Дъблин II представлява изменение на съществуващите вече правила, определящи коя държава членка следва да разгледа дадена молба за убежище. В съответствие с новите правила на Регламента Дъблин II търсещото убежище лице не може да бъде изпратено в държава членка, където има риск от нечовешко или унизително отношение. С изменението се създава и система за установяване и разрешаване на евентуални проблеми в националните системи за убежище, преди тези проблеми да доведат до сериозна криза.

Основният принципна Регламента Дъблин II е, чеотговорността за разглежданемолба за убежище се носи основно отдържавата членка, която е изиграла най-голяма роля завлизанетоилипребиваването в ЕС на лицето, търсещо убежище. Критериите заустановяване на отговорност,подредени по важност, включватсемейнисъображения, скорошно притежаване на виза илиразрешение за пребиваванев държава членка, дализаявителят е влязъл в ЕС неправомерно.

Опитът от предишната система е причината с Регламента Дъблин II да се направи опит за разрешаване на проблемите, възникващи в ситуации на особен натиск върху капацитета за приемане и системите за убежище на държавите членки. С Регламента Дъблин II се създава механизъм за ранно предупреждение, подготовка и управление на кризи, насочен към разрешаване на основните причини за възникване на проблеми и кризи в националните системи за убежище или проблеми, произтичащи от специфичен натиск.

Регламент Дъблин II съдържа редица правила за защита на лицата, търсещи убежище, като например задължително индивидуално интервю, гаранции за малолетните и непълнолетните (включително подробно описание на факторите, които следва да са в основата на оценката на най-добрите интереси на детето) и допълнителни възможности за събиране с роднини.Единственото основание за задържане е в случай на опасност от укриване, като продължителността на задържането е строго ограничена.

Въвежда се по-голяма правна яснота в процедурите между държавите-членки, например чрез определяне на изчерпателни и ясни срокове. Цялата процедура по Регламент Дъблин II за определяне на държавата, която следва да разгледа молбата за убежище, не може да продължи по-дълго от 11 месеца.

Регламент Евродак

Евродак представлява база данни с отпечатъци от всички лица над 14-годишна възраст, които са кандидатствали за убежище в една от държавите членки на ЕС. Евродак съществува от 2003 г., но с Регламента се въвеждат някои изменения с цел преодоляване на забавянията при предаване на данните от някои от държавите членки, както и подпомогне борбата с тероризма и тежките престъпления.

Досега базата данни Евродак можеше да се използва само за целите на предоставяне на убежище. Новият Регламент обаче позволява на определени национални органи и на Европейската полицейска служба (Европол) да сравняват пръстови отпечатъци, свързани с криминални разследвания, с тези в Евродак. Според новите правила на Регламент Евродак правоприлагащите органи ще имат достъп до тази база данни в случаите, които са свързани с тероризма и тежките престъпления, като Регламентът определя условията, при които правоприлагащите органи и Европол могат да искат сравняване на данни за дактилоскопични отпечатъци с тези, съхранявани в централната система, за целите на правоприлагането.

Предвиждат се и редица предпазни мерки като изискването първо да се проверят всички възможни бази данни за съдимост, включително Визовата информационна система (когато това е позволено). Проверките не могат да са систематични и информацията, получена от Евродак, не може да бъде споделяна с трети държави.

Пакетът от мерки за създаване на европейска система за убежище изменя законодателство, прието преди около едно десетилетие. Новите правила ще влязат в сила през следващите две години.Следващата стъпка е да се гарантира, че всички държави членки ще прилагат тези правила правилно. В този смисъл следва да се отбележи, че Комисията разполага с възможност да осигури финансиране във връзка с този законодателен пакет. Това позволява на държавите членки да поискат финансиране, което да им помогне да създадат напълно функционираща система за убежище, зачитаща правата на лицата, търсещи убежище. Комисията също така може да осигури помощ, свързана с обучение.

 ***

[1]ОВ L 337, 20.12.2011г.

[2]ОВ L180, 29.6.2013 г.

[3]ОВ L 180, 29.6.2013 г.

[4]ОВ L 180, 29.6.2013 г.

[5]ОВ L 180, 29.6.2013 г.