ЕВРОПЕЙСКА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА

Author

 

На 11 март 2011г. беше публикуван Регламент (ЕС) No211/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската иницитива[1].

Регламентът урежда процедурите и условията за представяне на европейски граждански инициативи. Тази нова форма на обществено участие във формирането на политиките на Европейския съюз беше въведена в Договора за създаване на Конституция за Европа, а след това беше включена в Договора от Лисабон, с цел да предостави на гражданите същите правомощия за политическа инициатива, с които вече разполагат Съветът на министрите и Европейският парламент. По този начин се създава пряка връзка между гражданите и институциите и се насърчава засилването на трансграничните обсъждания в рамките на ЕС. Европейската гражданска инициатива се счита за първата трансгранична форма на пряка демокрация в света.

Член 11(4) ДЕС и член 24 ДФЕС предостят правната рамка за създаване на инициативата.

Член 11 ДЕС

4. Най-малко един милион граждани на Съюза, граждани на значителен брой държави-членки, могат да поемат инициативата да приканят Европейската комисия да представи подходящо предложение, в рамките на предоставените ѝ правомощия, по въпроси, за които тези граждани считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим юридически акт на Съюза.

 

Процедурите и условията, необходими за представяне на такава инициатива се определят в съответствие с член 24, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз.

 

Член 24 ДФЕС

(предишен член 21 от ДЕО)

 

Европейският парламент и Съветът, чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат разпоредби относно процедурите и условията, необходими за представянето, от страна на гражданите, на инициатива по смисъла на член 11 от Договора за Европейския съюз, както и минималния брой държави-членки, от които трябва да произхождат тези граждани.

Новият регламент урежда условията, на които трябва да отговарят организаторите на европейски граждански инициативи, изискванията към процедурата за събиране на “изявления за подкрепа”, както и процедурата за регистрация, внасяне и разглеждане на гражданските инициативи. Процедурата се състои от следните фази: регистрация, събиране на изявления за подкрепа, проверка и удостоверяване на изявленията за подкрепа, и внасяне и разглеждане на гражданската инициатива.

Според новото законодатество, « граждански комитет », съставен от поне 7 граждани на ЕС, постоянно пребиваващи в най-малко 7 различни държави-членки[2], може да регистрира инициативата и да започне събиране на подписи, като Европейската комисия преди това трябва да даде първоначална оценка за нейната допустимост. Комисията би могла да откаже да регистрира предложената инициатива, ако: гражданският комитет не е съставен съгласно правилата, инициативата очевидно е извън обхвата на правомощията на Комисията да направи предложение за искания правен акт, инициативата е в злоупотреба, несериозна или злонамерена, както и ако тя очевидно противоречи на ценностите на ЕС[3].

Всяка инициатива има срок от 12 месеца за събиране на необходимите един милион подписа или на “изявления за подкрепа”[4] (на хартия или онлайн), които трябва да бъдат идват от поне една четвърт от държавите членки. За всяка държава членка, Регламентът определя минимален брой подписи необходими, за да може тя да се счита за част от тази една четвърт. Тови брой варира от 3750 за Малта до 74 250 за Германия[5]. Точният брой необходими подписи е уреден в Приложение I на Регламента. За България този брой е 12 750.

След като организаторите съберат изисквания брой изявления, те трябва да ги изпратят за проверка и удостоверяване от съответните национални органи във всяка страна[6]. В рамките на 3 месеца националните органи трябва да издадат удостоверения, в коитосе посочва броя на действителните изявления за подкрепа. Всяка държава може да избере какъв тип информация е необходима за осъщестяването на тази проверка (най-често това е номер на документ за самоличност) както и какъв метод ще се изпозва (например, метода на случайната извадка). За България, ще бъде необходимо предстяването на единен граждански номер.

За да имат право да подкрепят дадена гражданска инициатива, поддръжниците трябва да са граждани на ЕС и да са на възраст на която имат право да гласуват на изборите за Европейски парламент (в момента това е 18г. във всички държави-членки с изключение на Австрия, където е 16г).

След внасянето в Европейската комисия на дадена гражданска инициатива, тя трябва незабавно да я публикува в онлайн регистъра, създаден за тази цел, да се срещне с организаторите и в срок от 3 месеца да изложи в официално съобщение своите окончателни правни и политически заключения за гражданската инициатива, както и действията които смята да предприеме, ако има такива, и причините за решението дали да ги предпиреме или не[7]. На организаторите също се предоставя възможност да представят своята инициатива на публично изслушване в Европейския парламент.

Регламентът съдържа също правила за прозрачност на финансирането на всяка една инициатива, като предвижда. че организаторите трябва да предоставят редовно актуална информация за източниците на подкрепа и финансиране за инициативата си[8].

Не по-късно от 1 март 2012, държавите-членки трябва да определят компетентните органи, отговорни за проверка на събраните изявления за подкрепа и издаването на съответното изявление, както и компетентния орган, отговарящ за координацията на процеса по проверка на изявленията за подкрепа и за издаването на предвидените удостоверения[9]. Държавите-членки също гарантират, че на организаторите ще се налагат съответните санкции за нарушаване на регламента, и по-специално за декларации с невярно съдържание, направени от организаторите и за злоупотреба с данни[10].

Регламентът ще се прилага от 1 април 2012 и първите европейски граждански инициативи ще могат да се подават след тази дата.

***

[1]ОВ L 65, 11.3.2011 г., стр. 1

[2]Член 3 от Регламента

[3]Член 4 от Регламента

[4] Те трябва да съответстват на образците в Приложение III от Регламента. В тези образци се изискват различни данни в зависимост от страната, която е отговорна за проверка на изявленията.

[5]Член 5-7 от Регламента

[6]Член 8 от Регламента

[7]Член 10 от Регламента

[8]Член 9 от Регламента

[9]Член 15 от Регламента

[10]Член 14 от Регламента