(Решение на Общия съд по дело Т-722/14, Prima/Комисия)
Решението на Общия съд е постановено по жалба за отмяна на решение на Комисията, с което тя отхвърля офертата на жалбоподателя в рамките на процедурата за възлагане на обществена поръчка PO/2013 13/SOF относно подкрепа за представителството на Комисията в България за организиране на публични мероприятия.
Жалбодателят „ПРИМА — Продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция“ АД (Прима), е класиран на второ място на горе-споменатият конкурс и отправя искане до възложителя за допълнителна информация за характеристиките и сравнителните предимства на одобрената оферта, както и за името на оферента, който я е подал. След като получава исканата информация, Прима изпраща искане за преразглеждане на оценяването на офертите, излагайки някои свои оплаквания до Комисията. След като получава отговора на Комисията, Прима подава жалба до Общия съд, в която иска отмяна на решението на Комисията и отмяна на сключването на договора за изпълнението на поръчката, както и на всички „последващи решения“.
Общият съд започва анализa си с коментар относно допустимостта на искането за отмяна на решенията. Отменителното искане на жалбодателят за „последващи решения“до Комисията е недопустимо, тъй като не отговаря на изискванията за точност на жалбата, закрепени в член 44, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. Освен това, Прима иска да отмени решението на Комисията за сключване на договора, посочвайки обаче датата на самото подписване на договора вместо тази на неговото сключване. Поради това, единствено жалбата срещу решението на Комисията, с което се отхвърля офертата на жалбодателя и се възлага поръчка на друг оферент, е допустима.
По същество Прима изтъква три основания за отмяна: нарушение на задължението за предоставяне на информация на отпадналия оферент, неправилно прилагане на критериите за възлагане и нарушение на принципите на прозрачност и равно третиране при възлагането на поръчката.
Общият съд приема, че Комисията разполага с широко право на преценка относно факторите, които следва да бъдат взети предвид с оглед на приемането на решение за възлагане на обществена поръчка след провеждане на възлагателна процедура.
По първото основание — нарушение на задължението за предоставяне на информация на отпадналия оферент
Жалбодателят твърди, че не е изпълнено искането му да получи информация за „сравнителните предимства“ на спечелилата оферта и така Комисията е действала в нарушение на член 113, параграф 2, първа алинея от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (наричан по-нататък „Финансовият регламент“), както и на член 161, параграф 3, трета алинея от Делегиран регламент (ЕС) N21268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Финансовия регламент (наричан по-нататък “Регламентът за прилагане”), които трябва в контекста на процедурите за възлагане на обществени поръчки да се разглеждат във връзка със задължението за мотивиране, закрепено в член 296 ДФЕС.
Общият съд посочва, че текстът на упоменатите по-горе разпоредби се различава на отделните езици, като на български език изразът „сравнителни предимства“, отговаря на фразата „относителни предимства“ на други езици. Предвид значението на думата „предимство“, Общият съд заключава, че ако Комисията е действала в съответствие с член 113, параграф 2, първа алинея от Финансовия регламент и член 161, параграф 3 от Регламента за прилагане и е уведомила всички кандидати, Комисията е изпълнила задължението си за мотивиране и е длъжна единствено да съобщи на отпадналия оферент в какво се състоят предимствата на офертата на спечелилия поръчката оферент.
Поради дадената от Комисията информация на жалбодателят, позволяваща му да сравни крайната оценка на офертите, Общият съд заключва, че обжалваното решение е достатъчно мотивирано и трябва да бъдат отхвърлени и второстепенните доводи на жалбоподателя — за невъзможност да провери дали са спазени критериите за възлагане и за нарушение на правото му на защита поради непълнота на мотивите на обжалваното решение.
По второто основание — неправилно прилагане на критериите за възлагане
Общият съд разглежда поотделно четирите критерия за възлагане. По първия критерий за възлагане, озаглавен „Приложимост, съгласуваност и съдържателност на предложението на оферента за изпълнение на изискваните услуги…” Общият съд констатира, че възложителят е приел, че спечелилият поръчката оферент е демонстрирал по-добро разбиране за основните приоритети на Съюза и на представителството на Комисията в България.
По втория критерий за възлагане, озаглавен „Целесъобразност, ефективност, съгласуваност и съдържателност на предложения от оферента метод за предоставяне на изискваните услуги…” Съдът подчертава, че необходимата информация е била взета предвид и че спечелилата оферта е оценена като по-ефективна, което съответства на един от параметрите на разглеждания критерий за възлагане — „ефективност“, и като по-прецизна по отношение на диференцирания комуникативен подход към целевите групи и дейности.
По третия критерий за възлагане, озаглавен „Целесъобразност, ефективност и приложимост на цялостната система за управление на качеството на оферента…” жалбоподателят поддържа, че оценките са различни, „а в същото време обосновката за оценките е идентична“, което е в противоречие с принципа на равно третиране и изтъква, че изцяло съобразява работата си със стандарта ISO 20121:2012. Общият съд счита, че коментарът за офертата на спечелилия поръчката кандидат съдържа определението „подходящи“, което сочи малко предимство за офертата на спечелилия поръчката оферент.
По четвъртия критерий за възлагане, озаглавен „Целесъобразност, ефективност, съгласуваност, творчески характер и съдържателност на предложението на оферента за организацията на комуникационно мероприятие за 300 участници…” жалбоподателят подчертава своя опит и множество си спечелени награди за креативност. По този критерий офертата на жалбоподателя получава по-висока оценка от тази на спечелилия поръчката оферент, което е отразено в заключението на Общия съд, че Комисията е очаквала повече и от двамата оференти, предвид крайните им оценки по всеки критерий. Тъй като творческият характер е изрично споменат в дефиницията на четвъртия критерий за възлагане, креативността, спомената от жалбодателя, е разглеждана като част от цялостното впечатление.
По третото основание — нарушение на принципите на прозрачност и равно третиране при възлагането на поръчката
Във връзка с третото основание жалбоподателят по същество се оплаква от това, че не му е било съобщено „решението” за възлагане на поръчката, взето на 12 септември 2014 г., тоест след обжалваното решение. В това отношение жалбоподателят се основава на обявлението за възложена поръчка, публикувано на 26 септември 2014 г. в приложението към Официален вестник на Европейския съюз. Обявлението за решението е било по-късно поправено с дата 12 август, а не септември, което прави фактически невярно оплакването на жалбодателя за решение от месец септември. Въпреки това, дори и с коректна дата, основанието се отхвърля като безпредметно според Общия съд, защото посочването на факти, настъпили след приемането на обжалваното решение е без значение за преценката на законосъобразността на това решение[1].
Накрая Общият Съд посочва, че както е видно от анализа във връзка с първото основание, Комисията информира жалбоподателя за основанията, на които е взела решението да отхвърли неговата оферта, както и за продължителността на периода, след който ще бъде сключен договорът, както и отговаря на писменото запитване на жалбодателя относно предимствата на одобрената оферта и името на спечелилия поръчката оферент. С това Комисията е изпълнила важащите спрямо нея изисквания за мотивиране и предоставяне на информация.
Общият съд отхвърля жалбата в нейната цялост, приемайки, че Комисията е информирала Прима АД по всички въпроси и че не е нарушила принципите за прозрачност и равно третиране.
***
[1] вж. в този смисъл решение от 10 декември 2009 г., Antwerpse Bouwwerken/Комисия, T‑195/08, Сб., EU:T:2009:491, т. 83).