(Решение на Съда на ЕС по съединени дела C-29/13 и C-30/13, Глобъл Транс Лоджистик“ ООД )

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между „Глобъл Транс Лоджистик“ ООД и началника на Митница Столична. Дружеството се занимава с внос на стоки от Турция под митнически режим „свободно обращение – крайно потребление“. Поставяйки под съмнение истинността на подадените митнически декларации по отношение на декларираната стойност на внесените стоки, митническите власти извършват проверка и изискват допълнителна информация от дружеството. Тъй като Глобъл Транс Лоджистик не е в състояние да представи тази информация, началникът на Митница столична с две решения установява нова митническа стойност за част от стоките и определя допълнително задължение за ДДС. Дружеството оспорва двете решения пред Административен съд – град София (АССГ) като твърди, че митническата стойност е установена неправилно и че са допуснати ред процесуални нарушения (не е зачетено правото на изслушване и представяне на възражения преди издаването на окончателното решение). АССГ първоначално оставя жалбите без разглеждане, тъй като не е изчерпана възможността за предварително оспорване по административен ред. Според АССГ това оспорване е задължително, тъй като чл. 243 от Митническия кодекс на общността (право на обжалване) предвижда два задължителни етапа на производството. Върховният административен съд (ВАС) обаче отменя определенията на АС, смятайки чл. 243 за неприложим в случая. АССГ обаче отново оставя жалбите без разглеждане, този път на различно основание – според него спорните решения не са окончателни актове, а са част от процедурата по издаване на постановление за принудително събиране на публични държавни вземания, т.е. те са подготвителни актове – „уведомления“. ВАС отново отменя определенията за оставяне без разглеждане като подчертава, че обжалваните решения установяват нова митническа стойност и поради това не могат да бъдат квалифицирани само като „уведомления“. Двете дела отново са върнати на АССГ, който решава да отправи няколко преюдициални въпроса до СЕС.

Първият въпрос се отнася до правната квалификация на оспорваните в случая решения – по-специално, дали те могат да бъдат отнесени към категорията на обжалваемите актове по смисъла на член 243 от Митническия кодекс. По този въпрос СЕС постановява, че всяко лице може да обжалва решения на митническите органи, свързани с прилагането на митническото законодателство, които го засягат пряко и лично. Спорните решения определено имат отношение към прилагането на митническото законодателство и пораждат преки права и задължения за жалбоподателя, което ги прави подлежащи на обжалване актове по смисъла на член 243 от Митническия кодекс.

По-нататък СЕС разглежда въпроса дали предвидената в Закона за митниците система на два отделни способа за оспорване на решенията на митническите органи противоречи на европейския Митнически кодекс. В това отношение следва да се отбележи, че съгласно чл. 245 от този Митнически кодекс процедурата по обжалване се регламентира от държавите членки. СЕС напомня постоянната си позиция по отношение на тълкуването на тази разпоредба – във вътрешния правен ред на всяка държава членка трябва да се посочат компетентните юрисдикции и да се определят процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза. Два принципа рамкират това задължение – принципът на равностойност (т.е. националните правила не трябва да са по-неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни съдебни производства), и принципът на ефективността (те трябва да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза). Разглеждайки в детайли националното законодателство, Съдът е на мнение, че липсват данни, които да породят съмнение относно неговата съвместимост с тези принципи.

Вторият въпрос се отнася до въпроса дали чл. 243 от Митническия кодекс поставя като условие пред допустимостта на обжалването пред съд предварителното оспорване по административен ред на решението на митническите органи. СЕС напомня в това отношение своето Решение от 11 януари 2001 година по дело Kofisa Italia. Според него по силата на европейското право (чл. 243 от Митническия кодекс) оспорването пред митническите органи не е задължителна фаза, предхождаща обжалването пред съд. Подобно условие може обаче да бъде предвидено от националното законодателство.

На последно място, третият и четвъртият въпрос са свързани с последствията от евентуалното нарушаване на правото на изслушване и правото на възражения на заинтересованото лице в хода на митническото производство. СЕС разглежда въпроса, първо, дали подобно нарушаване на процесуалните права оказва влияние върху окончателния характер на впоследствие приетото решение. Съдът е категоричен, че подобен порок няма никакво отношение към правната квалификация на акта – той е окончателно решение, а споменатите нарушения водят до неговата незаконосъобразност.

Второ, СЕС уточнява ролята на националните съдилища в подобни случаи в светлината на чл. 181а, параграф 2 от Регламент № 2454/93. В случаи, когато съдилищата са сезирани с жалба срещу решение, което потенциално е незаконосъобразно поради нарушаване на процесуалните права, въпросът се поставя дали тази разпоредба налага задължение те да се произнесат по същество, без да съобразят възможността за връщане на преписката на административния орган. Съдът първо напомня основния принцип на зачитане правото на защита при приемане на увреждащ административен акт. Този принцип е възпроизведен и в чл. 181а от Регламент № 2452/93. Съдът отбелязва също така, че европейското законодателство не урежда последиците от отмяната на окончателно решение поради неспазване на този принцип. В този случай принципът на процесуална автономия на държавите членки разпределя ролите – определянето на тези последици зависи от националните съдилища, като те са единствено ограничени от горепосочените принципи на равностойност е ефективност.