В годишното си обръщение за състоянието на Съюза от 14 септември 2016 г. пред Европейския парламент, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер направи обзор на постигнатото през изминалата година и представи приоритетите за предстоящите дванадесет месеца. Моделът е взаимстван от САЩ и въведен в правната рамка на Европейския съюз с Договора от Лисабон и по точно с Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия от 2010 г.[2]. Целта е да се внесе повече демократичност и прозрачност в политическия живот на ЕС. Речта също така дава началото на междуинституционален диалог с  Европейския парламент и Съвета относно Работната програма на Комисията за следващата година.

Темата за сигурността зае централно място в тазгодишното обръщение. Наред с проблема с тероризма, Юнкер повдигна въпроса за обща политика за отбрана на Европейския съюз, включително постоянен единен военен щаб и повече сътрудничество в сферата на обществените поръчки за военни цели, за да се постигне по-ефективна употреба на финансовите ресурси. Също така председателят на ЕК наблегна на създаването на Европейска гранична и брегова охрана въз основа на Frontex с цел по-добро споделено управление на външните граници на ЕС. В речта намери място и идеята за създаване на Европейска информационна система по подобие на американската електронна система за издаване на предварително разрешение за пътуване до САЩ (ESTA).

Друга важна тема в изложението бяха инвестициите. В тази връзка Комисията предложи удължаването на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции (EФСИ)^[3], подобряване на географския му обхват и реализирането на инвестиции и в по-слабо развитите региони. Комисията ще се стреми да улесни комбинирането на ЕФСИ с други източници на финансиране от ЕС. Освен това Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси ще съсредоточи усилията и ресурсите си върху проекти, които допринасят за секторната и географската диверсификация на ЕФСИ.

По подобие на ЕФСИ, Комисията предлага и създаването на Европейския план за външни инвестиции (ПВИ) насочен към Африка и страните, граничещи с ЕС. Както и при ЕФСИ, Европейската инвестиционна банка (EИБ) ще играе ключова роля за ПВИ. Средствата, които ще се използват за финансиране и привличане на допълнителни инвестиции, ще дойдат от бюджета на ЕС и от други източници, включително от Европейския фонд за развитие. Те ще възлизат на 3,35 милиарда евро средства на ЕС до 2020 г., но с потенциал да се привлекат инвестиции в размер на 44 милиарда евро. Фондът ще допълни помощта за развитие към гореспоменатите райони и ще се бори за преодоляване на първопричините за миграцията, а именно търсенето на по-добър живот и перспектива.

Комисията предлага също да се създаде Европейски корпус за солидарност, насочен към младите хора в ЕС. Те ще могат доброволно да окажат помощ там, където тя е най-необходима, за да се реагира при кризисни ситуации, като например кризата с бежанците или неотдавнашните земетресения в Италия. Идеята е корпусът за солидарност да започне да действа до края на 2016 г.  и до 2020 г. в него да участват 100 000 млади европейци.

Основен приоритет за сегашната Комисия ще бъде и изграждането на цифров единен пазар. Комисията представи три стратегически цели за интернет свързаност за 2025 г.:

• Достъп до интернет с изключително висока скорост, позволяващ на потребителите да изтеглят/качват данни с обем 1 гигабит за секунда във всички основни социално-икономически движещи сили, като училища, университети, научноизследователски центрове, транспортни центрове, във всички доставчици на обществени услуги, например болници и администрации, и в предприятията, разчитащи на цифровите технологии,
• Достъп до интернет със скорост на изтегляне от поне 100 Mbps, която да може да се увеличава до Gbps, във всички европейски домакинства, били те в селата или градовете,
• Непрекъснато покритие с 5G, петото поколение системи за безжична комуникация, във всички градски райони и по всички главни пътища и железопътни линии. Като междинна цел до 2020 г. 5G следва да се предлага на пазара в поне един голям град във всяка държава от ЕС.

Наред с мерките за достъп и качество на интернет услугите, Комисията излезе и с предложения^[4] относно:

• по-голям и трансграничен избор и достъп до онлайн съдържание
• нови правила за авторското право по отношение на образованието, научните изследвания, културното наследство и приобщаването на хората с увреждания
• директива за авторското право с цел да укрепи позициите на носителите на права в онлайн пространството.

 

***

 

[1]    http://ec.europa.eu/priorities/state-union-2016_bg

[2]  Приложение IV (5) от Междуинституционални споразумения – Рамково споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия, (L 304/62 от 20.11.2010 г.).

[3]    COM(2016) 597 окончателен от 14.09.2016 г.

[4]    COM(2016) 592 от 14.09.2016 г.