Решение на Съда на ЕС от 9 октомври 2014 г. по дело C-492/13, Траум
Решението на Съда на ЕС е постановено по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд — Варна с акт от 2 септември 2013 г. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 138, параграф 1 и на член 139, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г. ( „Директивата“).
През септември и октомври 2009 г. Траум ЕООД извършва дейност по строителство на сгради и строителни съоръжения. В декларацията си във връзка с ДДС за този период, Траум декларира извършени, освободени от начисляването на ДДС, вътреобщностни доставки на ножодържачи и заготовки на гръцкото дружество Evangelos gaitadzis, като представя документите, посочени в член 45 от Правилника за прилагане на ЗДДС, необходими за доказване на извършването на вътреобщностна доставка. След като извършва проверка в електронната база данни на системата за обмен на информация относно ДДС („базата данни VIES“), на 2 ноември 2009 г. българската данъчна администрация издава на Траум акт за прихващане или възстановяване. В този акт тя посочва, че при проверка в базата данни VIES е установено, че дружеството Evangelos gaitadzis е регистрирано за целите на ДДС и е имало валиден идентификационен номер по ДДС от 15 ноември 2005 г. Дружеството Evangelos gaitadzis обаче нито е декларирало вътреобщностна доставка, нито е внесло ДДС в Гърция. По време на последваща данъчна ревизия българската данъчна администрация отново прави справка в базата данни VIES и констатира, че дружеството Evangelos gaitadzis е дерегистрирано за целите на ДДС от 15 януари 2006 г. Поради това на 17 май 2011 г. посочената администрация издава на Траум ревизионен акт, с който за продажбите към Evangelos gaitadzis е начислен ДДС, тъй като същото не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Траум обжалва ревизионния акт, като сочи, че е действало добросъвестно, тъй като преди сключването на сделките е проверило идентификационния номер по ДДС на Evangelos gaitadzis в базата данни VIES, освен това е представило всички изисквани документи, доказващи извършването на вътреобщностна доставка, като същото е потвърдено от страна на българската данъчна администрация с акта за прихващане или възстановяване. От своя страна българската данъчна администрация твърди, че липсват както доказателства за транспортирането на стоките извън територията на България, така и писмено потвърждение за получаването им от приобретателя, тъй като документите представени от Траум, не съдържат информация за точния адрес на приемане на стоката, за лицата, които са я приели, тяхната длъжност и представителната им власт в Evangelos gaitadzis.
При тези обстоятелства Административен съд – Варна решава да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС, с което иска да установи дали член 138, параграф 1 и член 139, параграф 1, втора алинея от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат при обстоятелства като разглежданите в главното производство данъчната администрация на държава членка да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка, поради това че получателят не е бил регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, а доставчикът не е доказал нито истинността на подписа в документите, приложени към декларацията във връзка с доставката, за която се твърди, че е освободена, нито представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на получателя. Освен това запитващата юрисдикция иска да установи дали член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че поражда директен ефект, позволяващ на данъчнозадължените лица да се позовават на него срещу държавата пред националните юрисдикции във връзка с освобождаването от начисляване на ДДС при вътреобщностна доставка.
На първо място, Съдът припомня, че вътреобщностните доставки са освободени от ДДС, ако отговарят на условията, определени в член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС. Съгласно съдебната практика, при липсата на конкретна разпоредба в Директивата за ДДС относно доказателствата, които трябва да представят данъчнозадължените лица, за да се ползват от освобождаването от ДДС, в правомощията на държавите членки е да определят условията, при които освобождават вътреобщностните доставки. При упражняване на тези правомощия, държавите членки следва да спазват принципите на правна сигурност и на пропорционалност, които изискват правните норми да бъдат ясни, точни и прилагането им да е предвидимо за лицата. В този контекст, Съдът заключава, че ще противоречи на принципа на правната сигурност възможността държава членка, която е регламентирала условията за прилагане на освобождаването от ДДС на дадена вътреобщностна доставка, по-конкретно определяйки списък от документи, които да се представят на компетентните органи, и която първоначално е приела представените от доставчика документи като доказателства, обосноваващи правото на освобождаване, впоследствие да задължи този доставчик да заплати полагащия се за тази доставка ДДС, когато се окаже, че поради извършена от получателя на доставката измама, за която доставчикът не е знаел и не би могъл да знае, съответните стоки в действителност не са напускали територията на държавата членка на доставката. Съдът напомня, че задължението да се проверява качеството на данъчнозадължено лице се носи от компетентния национален орган, преди последният да предостави на данъчнозадълженото лице идентификационен номер по ДДС и евентуална нередовност, засягаща регистъра на данъчнозадължените лица, не би могла да води до лишаването на стопански субект, който се основава на фигуриращите в посочения регистър данни, от освобождаването, от което той би имал право да се ползва. В този смисъл Съдът постановява, че би противоречало на принципа на пропорционалност доставчикът да бъде считан за задължен по ДДС с единствения довод, че е станало ретроактивно заличаване на идентификационния номер по ДДС на приобретателя.
Въпреки това, позовавайки се на съдебната практика, Съдът отбелязва, че националната юрисдикция е задължена да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи дали Траум е действало добросъвестно и е взело всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната операция не го довежда до участие в данъчна измама. В хипотезата, при която тази юрисдикция стигне до извода, че с оглед на обективни данни е доказано, че Траум е знаело или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от получателя измама, и че не е взело всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама, ползването от правото на освобождаване от ДДС би могло да му бъде отказано.
Относно директния ефект на Директивата, Съдът напомня, че във всички случаи, когато разпоредбите на дадена директива са безусловни и достатъчно точни по своето съдържание, частноправните субекти могат да се позоват на тях пред националните юрисдикции срещу държавата, независимо от качеството, в което тя действа. В случая член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС предвижда задължение за държавите членки да освобождават доставката на стоки, отговаряща на изброените в него условия и макар тази директива да оставя на държавите членки определено право на преценка при приемането на тези условия, това обстоятелство все пак не засяга точния и безусловен характер на предписаното в посочения член от Директивата за ДДС задължение за освобождаване. В този смисъл, Съдът заключава, че член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че поражда директен ефект, позволяващ на данъчнозадължените лица да се позовават на него срещу държавата пред националните юрисдикции във връзка с освобождаването от начисляване на ДДС при вътреобщностна доставка.